Здравето в контекста на  

изкуството да се храним

Философия на

в

е

г

е

т

а

р

и

а

н

с

т

в

о

т

о

като начин на живот 

и аспекти

на здравословното хранене  като

път към една по-висша цел

Допълнение:

Аюрведа

– най-висшата наука за здравето

Изготвил: 

Стоян Николов

София, 2007

I.

Въведение

– стр.2-4

II.

Връзката човек



   хранене

- стр.5-15

-хранене и видове храни
-какво лошо има в това да хапваме месо(риба айца)?- стр.10-11
-

Анатомо-физиологична структура на животните и човека- стр. 11-15

    III

.

        Същност на вегетарианството

- стр. 16-29

-видове вегетарианци- стр.17-18
-храна, здраве и вегетарианство – стр. 19-22
- какви опасности крие месоядството? – стр.22-29

IV.

Човеците по природа са растителноядни

!

 – стр. 30-42

-Вегетарианският хранителен режим – стр.31-33
-Вегетарианците по-здрави ли са от месоядците? – стр.33-36
- Вегетарианството и спорта? – стр.36-37
-Заблуди за вегетарианството- стр. 37-39
-Информация за състава на различните видове храни- стр39-40
-Предимства/аспекти на вегетраианството- стр. 41-42
-Сравняване на вегетарианското и невегетарианското хранене- стр.43

V.

Вегетарианството и децата

- стр.43-48

-бележки относно детското вегетарианство- стр. 43-47
-мнението на специалистите- стр. 47-48

VI.

Икономически и екологични аспекти на вегетарианството

- стр. 49-53

VII.

 Духовност, религия, вегетарианство

- стр.54-60

-християнството и вегетарианството-стр.56-58
-буда-диетичния реформатор
-етичният аспект- стр.60

VIII.

Допълнителни материлаи за вегетарианството

 – стр.61-83

(Но дали ще си набавям  достатъчно необходими хранителни вещества, ако не 
ям   месо?,  Какво   е   “животворящ   жизнен   принцип   ?”,   Има   ли   някаква   връзка 
между навика ни да се храним с месо и глада по света?, Статията „Без месни 
избори”  -сп.   Егоист,   бр.   29,   автор:   Еленко  Еленков,  Препъни  камъчета:  това 
вегетарианско ли е или не?   )                 

IX.

Знаменити вегетарианци (техни мисли и интервюта)

X

.    

Допълнение- Аюрведа- най-висшата наука за здравето

2

От съставителя:

Вече всички знаят, че съществува тясна връзка между начина на хранене 

и здравето на човека. Най-разпространените болeсти днес се причиняват от 
неправилния начин на хранене. Следователно, трябва да отдадем дължимото 
място на здравословното хранене, иначе ще бъде много трудно да се справим 
с   болестите,   които   съсипват   живота   ни.   Научните   изследвания   осигуриха 
предостатъчно   факти   за   различи   аспекти   на   храненето,   концентрирайки   се 
върху   калориите     и   биохимията   на   храната,   свързани,   свързани   с   грубите 
градивни елементи на нашето тяло и на физиологичните процеси.Но животът 
не се изчерпва смао с калории и химия…

Аюрведичното хранене се основава върху схващането че всяка храна, 

както вегетарианска, така и невегетраианска, притежава същина или енергиино 
състояние,   или   качество,   което   може   да   бъде   идентифицирано   или 
формулирано. По този въпрос йога казва: „Умът е тясно свързан с вида храна, 
който използваме”. Споре нея храната и творчеството  са продукт на Пракрити 
(санскрит: Природата). Тъй като Пракрити е тригуни (трите основни качества – 
сатвас-добро, раджас-страст, тамас-невежество), ние същи сме тригуни. И така 
храната,   с   която   разполагаме   ,   е   също   три   гуни

по   природа.   Следователно 

храната   и   храненето   трябва   да   бъдат   съобразени   с   гуните   (качествата)   на 
всеки индивид.

Досега са се правили само спорадични опити за интегрирането на идеите 

на науката, Йога и Аюрведа в това отношение. Тук съм се постарал да направя 
независим   преглед   на   науката,   Йога   и   Аюрведа,   като   усилията   ми   бяха 
насочени   най-вече   към   хвърлянето   на   мост   над   пропастите,   разделящи 
научните,   йогийските   и   аюрведични   концепции.   Това   е   просто   опит   за 
интегриране на идеите на Изтока и Запада във връзка с храната и начина на 
хранене. Естестевено във всяка гледна точка има голяма доза субективизъм. 
Може би при подготовката ми е било трудно да се абстрахирам от факта, че 
съм   вегетарианец,   но   при   всички   положения   съм   се   опитал   да   представя 
напълно   добронамерено   и   обективно   събраната   информация   по   темата.   В 
разработената   тема   е   наблегнато   изключително   много   на   научните   факти   и 
доказтелства с цел да се избяга от някакви умствени спекулации и прекалени 
морално-филсофски и етични въпроси (въпреки че и тези аспекти са засеганти 
от своя страна!). В работата се позовавам на и анализир

а

м   много цитати и 

мнения на известни личности, учени и изследователи в различни области от 
живота 



3

Приятно четене!

I.

Вместо въведение



Духовни   водачи   на   Човечеството   настоящи   и   в   най-дълбока   древност   са 
заявявали,   че   основна   причина   за   страданието   на   индивида   е   незнанието, 
непознаването истинската природа на нещата. За наша радост в последните 
години   се  появиха   чудесни   ръководства  както   от  западни   така   и   от  източни 
автори в областта на храненето и природосъобразния начин на живот. При-
родният   хранителен   продукт   може   да   бъде     разглеждан   и   като   космическа 
мисъл - вибрация, като послание на природата застинало в определена форма. 
Това се изразява в съвършенството на плода като цвят и форма, красотата и 
уханието на билките, ароматът на току що приготвения домашен хляб.

Ние   сме   това   което   ядем.   Нашите   мисли   и   действия   са   породени   от 

естеството на всекидневно приеманата храна. Връзката вид храна-съзнание е 
доказана   чрез   научни   изследвания.   От   тук   стигаме   до   извода,   че   природно 
чистата храна (лишена от месо) поражда по-фино съзнание, както и правилно 
морално-етично поведение на индивида към себе си и околните.

Нека отворим Библията и прочетем(естествено това важи за „библията” 

на коя да е било религия или духовно учение – по-нататък се споменава..

Вж 

„Духовност, Религия, Вегетарианство”)

„И  Бог рече: Давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето На земята 

и всяко дърво, което има в себе си плод. Те ще ви бъдат за храна. И  по нататък 

4

четем.,  и   не   употребявайте   месото   и   кръвта  му   (на   животното)."  

„Не 

превръщайте храносмилателната си система в гробище на животни" е призивът 
на   велики   вегетарианци   като   Леонардо   да   Винчи,   Бърнард   Шоу

,  

Алберт 

Айнщайн, Сократ, Платон, Буда и Христос. В конкретната разработка се  задава 
директно въпросът, дали убиването на животни и изяждането им е морален и 
хуманен   акт.   Дали   стремежът   на   всяко   мислещо   човешко   същество   към 
духовно и физическо съвършенство няма да остане безплоден докато властва 
бруталният навик да се яде месо.

„Ще  дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също 

толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора."

  - 

проникновено е отбелязал Леонардо да Винчи.

Но   какво   ще   стане   с   нас,   ако   спрем   да   се   храним   с   месо?   Ами 

белтъчините,   ами   незаменимите   аминокиселини,   ами   туберкулозата?   -   си 
задават   въпросът   повечето   хора.   Отговорът   на   тези   въпроси   читателят   ще 
намери   най-подробно   и   научно   обяснени   с   богат   доказателствен   материал. 
Например

:

    не е  вярно твърдението,  че  месото  е  най-богато на белтъчини  и 

незаменими   аминокиселини.  

Б

обовите   храни   го   превъзхождат   в   това 

отношение,   а   соята   го   надвишава   двукратно,   при   това   без   холестерол,   с 
достатъчно   целулоза,   лецитин   (така   необходим   за   мозъчната   дейност), 
витамините А, Д, Е, ценния за съдовете магнезий, както и с повече от месото 
незаменими аминокиселини. Прекомерната употреба на животински мазнини и 
белтъчини претоварват и увреждат черния дроб и бъбреците - органите, които 
елиминират отпадъчните продукти на обмяната на веществата, което води до 
дълъг   списък   от   заболявания.   Ами   нитратите   в   зеленчуците?   -ще   възрази 
някой.  Убедително  се  доказва  по-нататък,  че месото  е  не само  наситено  от 
нитрати   (за   да   изглежда   прясно,   особено   колбасите),   но   и   на   пестициди, 
антибиотици   (за   да   не   боледуват   животните),   хормони   (за   повишаване   на 
апетита и наддаване на тегло), а при липса на хигиенен контрол, като добавка, 
паразити…

.

В разработената тема е отделено място за глобалната хранителна криза, 

предизвикана от повишеното производство на месо, което изчерпва земните 
ресурси   от   обработваема   земя,   зърнени   храни   и   водни   ресурси.   Така   се 
развенчава   митът,   че   планетата,   която   обитаваме   няма   капацитет   за 
изхранване   на   всички   хора,   митът,   който   оправдава   фактът,   че   повече   от 
половината   население   на   света   страда   от   хронично   недохранване,   а   почти 
половината от тях умират от глад. Зърнените запаси използвани за изхранване 
на   хората   се   продават   с   предимство   на   корпорации   от   аграрния   бизнес   за 
охранване на прасета и говеда, докато безброй човешки същества в същото 
време са обречени на гладна смърт.

Основната идея

:

  човекът   е   космическо   творение   и   като   такова   той 

трябва   да   живее   в   съответствие   със   законите   на   природата.  

„Само  когато 

нарушаваме тези природни закони идва болестта, като предупреждаващ сигнал"

. 

Затова нека се опитаме да възстановим загубената ни хармония с космоса и да 
направим една крачка към нашето самоусъвършенстване.

5

II.

Връзката    

човек



хранене

 :  

Думата „хранене” (Nutrition)   и думата „кърмя, грижа се за” (Nurse) са 

свързани, доколкото имат обща етимология. Те имат общ корен и произлизат от 
един   източник.   Техният   източник   е   латинската   дума  Nutrire.   Значението   й   е 
„храня”,   „откърмям”,   „грижа   се   за”,   „способствам   за 
растежа”   и   т.н.   Следователно,   хранене   обозначава 
процеса, при който животното или растението консумира 
храна   и   я   използва   за   подхранване   и   поддържане 
здравето на тялото.

Храната е подхранваща субстанция, приемана от 

всички   живи   организми.   Правилното   хранене   е 
изключително   важно   за   всеки   независимо   от   възрастта. 
Ние   храним   тялото   си,   консумирайки   различни, 
вегетариански и невегетариански храни. Нашето тяло се 
нуждае от храна и хранене по три причини:

1) Като   източник   на   гориво,   за   да   поддържа 

температурата и да се зарежда с енергия.

2) За   да   подпомага   растежа   и   да   възстанови 

износените тъкани

3) За да осигурява витамини за растежа в нашите тела

6

Правителствата на богатите страни редовно провеждат изследвания на 

храненето, подбирайки произволно участващите   тях семейства. Едно такова 
изследване показва, че през последния период от 10 години хората приемат 
все   по-малко   жижнено   необходими   хранителни   съставки.   Най-
разпространените   съвременни   болести   също   се   причиняват   от   неправилно 
хранене. Съществуват убедителни доказателства, че начинът на хранене играе 
важна   роля   при   съдечни   заболявания,   рак,   артрит,   диабет,   затлъстяване, 
подагра и т.н. Следователно, трябва да се храним правилно, иначе ще ни бъде 
много трудно да контролираем болестите които правят живота ни ужасен.

Лошото хранене може да се дължи на :

1) Физически фактори 

2)

Умствени фактори 
При бедните недостигът на храна и високата цена на хранителните стоки 

спрямо дневната надница са главните причини за лошо хранене. При богатите 
то   е   резултат   на   небалансираното   хранене,   съдържащо   много   калории   и 

обработени   храни.   Всеки   хранителен   режим     с 
недостиг   и   неправилен   баланс   между   протеини, 
витамини   и   минерали   и   тъй   нататък,   води   до 
недохранване на клетъчно ниво. Очевидният лек в 
тези   случай   е   доставянето   на   тези   недостигащи 
съставки.   Като   се   осигурява   нужното   количество 
хранителни   съставки,   свързанито   с   храненето 
болести   се   изкореняват.   Определението   на 
храната единствено по калоричност е само една от 
страните   при   избора   на   подходящ   начин   на 
хранене.

Умствениет фактори от совя страна регулират използването на храната. 

При   много   от   известните   ни   болести   страхът,   тревогата   и   други   видове 
хронично напрежение могат да се проявят като загуба на апетит. Психическото 
напрежение и притеснения могат да причинят също така тревога в човека, че е 
прекалено слаб. Тя на свой ред води до още по-голямо напрежение, загуба на 
апетит,   намаляване   приема   на   хранаи   в   резултат   –   липса   на   хранители 
съставки. 

Терапията на подобни състояния  трябва да включва:

А) образование на тема балансирано хранене, основаващо се върху наука, йога 
и аюрведа
Б) методи за увеличаване на конституционалната сила чрез йогийски практики

За да излезем от обезсърчаващите ситуации, свързани с лошото 

хранене, би трябвало първо да се запознаем  с природата на грубите и фините 
тела   на   човешкото   същество   и   храната,   която   ги   поддържа.   Трябва   да   се 
замислим,   преди   да   нарушим   традицията   на 
правилното   храенене,   предавана   от   поколениена 
поколение.
Възниква един напълно естествен въпрос: „Защо днес 
болните  с аповече от когато и да било до сега? Защо с 
еувеличават   хората   с   умствени   разстройства?   Защо 
все повече млади хора са пристрастени към цигарите, 
алкохола и наркотиците?” Всички тези неща могат да 
се   свържат   директно   с   влошеното   хранене   и 
механичния, стресиращ начин на живот на съвременния човек. Би трябвало да 

7

се   опитаме   да   разбрем   едно   нещо:  

„Човешкото  тяло  е  превъзходен  механизъм, 

способен  да   издържи   на   изключите;но  малтретиране  до   определена  степен.  Но   ако 
продължаваме да го малтретираме и отказваме да обърнем внимание на фините сигнали, 
ще

го

разрушим.”



Хранене и

 видове храни



Един  напълно  логичен извод:

Независимо   от   огромните   постижения   на   съвременната   цивилизация, 

днешните хора изглеждат по-малко спокойни и щастливи от когато и да било, 
защото нашият живот е нарушил равновесието си. Тълпи от хора, замърсяване, 
бърз ритъм на живот и напрежение на работното място, неподходяща храна и 

преяждане,   негативни   влияния,   които   ни 
обграждат навсякъде - всичко това влошава 
здравето   ни   и   тревожи   съзнанието   ни. 
Научното практикуване на Йога може да ни 
научи   да   възстановим   баланса   на 
естествения   начин   на   живот,   да   върнем 
здравето   в   телата   си   и   ведрината   и 
спокойствието в душите и сърцата си. Тази 
практика   започва   с   развитието   на 
физическото   тяло,   защото   то   е   онова 
превозно   средство,   което   използваме   в 
пътуването   към   нашата   крайна   цел   - 
безкрайната   блажена   Съзнателност.   А 
грижейки   се   за   нашите   тела,   трябва   да 

отделяме специално внимание на храните, които приемаме, защото те имат 
безусловно   най-дълбоко   влияние   върху   всички   нива   на   нашето   единно 
същество -тяло, душа, дух.    



Храната и силите на природата

:

Ние   сме   това,   което   ядем. 

Вкусните   хапки   храна,   които   слагаме   в 
устата си, в крайна сметка са тези, които 
развиват всяка клетка от нашето тяло и 
влияят   не   само   върху   физическото   ни 

8

здраве, но също и върху начина ни на мислене. Има изследвания, които са 
показали, че определени храни влияят директно върху работата на мозъка чрез 
въздействие   върху   химическите   невротрансмисори,   които   са   включени   в 
различни   мозъчни   и   физически   функции:   в   паметта,   съня,   двигателната 
координация, болката, депресиите, способността за обучение и дори нашите 
усещания за действителността. Приемането на храни, богати на лецитин (който 
се съдържа в соевите зърна, например) може да подобри нашите възможности 
за запаметяване, докато приемането на храна, богата на въглехидрати и бедна 
на протеини, е сигурен начин да направим мозъка сънлив в продължение на 
часове   след   това.   Въглехидратите   стимулират   производството   на   инсулин, 
който   от   своя   страна   повишава   нивото   на   серотонин   в   мозъка,   което 
предизвиква сънливост. Научни изследвания са установили, че дори симптоми 
на шизофрения, хиперактивни състояния, както и други психични разстройства 
биха могли да бъдат овладени посредством коригираща терапевтична диета.

Още   преди   хиляди   години,   йога   мъдреците   са   осъзнали   огромното 

влияние,   което   оказва   храната,   която   ядем   върху   състоянието   на   тялото   и 
съзнанието. Прониквайки дълбоко и самовглъбено в природата на нещата, те 
са   разбрали   онова,   което   съвременните   учени,   от   Айнщайн   насам,   едва 
започват   да   откриват:   че   цялата   проявяваща   се   природа   е   композирана   от 
вибрации   от   енергия   или   в   края   на   краищата   вибрации   от   съзнание.   Това 
многообразие   от   вълни,   което   ние   наричаме   материя   (твърди   вещества, 
течности   и   газове),   звук,   светлина,   мисъл   са   просто   вълни,   вибриращи   на 
различни честоти от най-дълги до неуловими. Всички храни също са пропити от 
техни   собствени   фини   вибрации   с   различни   честоти   -   които   от   своя   страна 
влияят върху тялото и съзнанието на човека, който ги яде. След като изпитали 
различни храни върху собствените си организми и съзнание (защото йогите са 
били   практици,   изследователи-емпирици,   не   само   теоретици),   тези   древни 
пророци разпределят храните в три категории, съответстващи на трите сили, 
които действат едновременно в цялата природа. Когато който и да е от тези 
вибрационни   потоци   или   енергийни   сили   преобладава   в   даден   обект   или 
същество, то приема качеството на тази сила.



Сатвична сила

 и сатвична храна

Първата от тези универсални сили в природата е сатвистичната сила - 

силата   на   самосъзнанието,   на   любовта,   мира,   чистотата   и   радостта.   Когато 
тази   сила   преобладава   в   съзнанието   ни,   ние   сме   релаксирани,   спокойни,   в 
състояние на душевен мир и нашето съзнание лесно достига до по-високи нива 

на духовна съзнателност. Сатвистични храни 
може да наречем храните, в които силата на 
чистотата   и   любовта   преобладава   и   които 
правят ума чист и спокоен. Тези храни лежат в 
основата   на   начина   на   хранене   при   йогите, 
защото те са най-добрият проводник на физи-
ческо здраве и душевен покой; тези храни са 
възможно   най-подходящите   за   тези,   които 
искат   съзнанието   им   да   се   издигне   до   по-
високи нива и да достигнат себепознание.

Тази   група   храни   включва:  

плодове, 

повечето зеленчуци, бобови и ядки, зърнени 

9

храни,   мляко   и   млечни   продукти   и   в   умерени   количества   почти   всички 
билки   и   подправки

.   Сатвичната   диета,   понякога   наричана   млечно-

вегетарианска,   понеже   включва   мляко   и   млечни   продукти,   осигурява   голямо 
разнообразие от хранителни  вещества, доставяйки на организма достатъчно 
белтъчини, въглехидрати, мазнини и всички важни витамини и минерали.



Раджастична сила

 и раджастична храна

Втората   сила   от   тези  универсални   потоци  е  раджастичната  сила,   силата   на 

безспирното   движение,   дейност,   промяна.   Когато   в 
съзнанието   ни   преобладава   тази 
сила,   ние   ставаме   възбудени, 
нервни,   неспокойни,   неспособни   да 
се   успокоим   и   отпуснем. 
Раджастични   храни   са  

тези,   които 

стимулират   тялото   и   мисълта

  и 

трябва   да   бъдат   приемани   само   в 

ограничени   количества,   за   да   се   поддържа   умствената 
дейност   в   равновесие.   В   противен   случай,   ако   ядем 
твърде много от тези стимулиращи храни, умът ще бъде 
прекалено възбуден и ще е невъзможно да го укротим за 
някои фини духовни занимания, като например медитацията. В тази категория 
храни влизат: съдържащи кофеин напитки като кафе, чай, кока-кола и други 
газирани напитки, шоколад, лютиви пикантни подправки, ферментирали храни и 
някои лекарствени средства.



Тамастична сила

 и тамастична храна

Третата   сила   е   тамастичната   (статичната)   сила.   Това   е   силата   на 

притъпената   чувствителност,   инерцията,   гниенето   и   смъртта.   Смъртта 

настъпва, когато другите две сили са напълно изчерпани, 
така   че   преобладава   напълно   само   статичната   сила. 
Когато тя действа я съзнанието ни, ние сме сънливи, с 
намалено   внимание,   апатични,   отпуснати,   чувстваме 
липса на енергия и инициатива.

Статични   (тамастични)   храни   са  

месото,   рибата, 

лука,   чесъна,   яйцата,   гъбите,   алкохола,   цигарите, 

наркотични   вещества,   а 
също   и   ферментирали 

стари,   консервирани   или 
развалени   храни.

Те 

трябва  да   бъдат  избягвани 
от хората, стремящи се към 

здраво тяло и извисяване на съзнанието.

Понякога,   в   определени   ситуации,   във 

връзка с климатични условия или дейността на индивида, статични храни могат 
като изключение да бъдат приемани например при изключително суров климат, 

10

където месо или малко количество алкохол са необходими за поддържане на 
телесната топлина.



Гъби

Някои вегетарианци считат гъбите за един алтернати-
вен   източник   на   белтъчини,   заместващ   месото. 
Наистина,   гъбите   са   много   богати   на   протеини,   но 
цялостното   им   въздействие   върху   организма   и   ума 
може   да   има   токсичен   ефект.   За   разлика   от   други 
растения,   живеещи   чрез   фотосинтеза,   извличайки 
енергия   от   слънчевата   светлина,   в   гъбите   липсва 
хлорофил   и   те   не   могат   да   използват   слънчевата 
енергия.   Ето   защо   те   трябва   да   набавят   хранителни 
вещества   от   мъртви   растения,   мъртви   животни, 
животински   изпражнения   и   др.   Извличайки   енергия   от 

смъртта   и   мрака,   те   пренасят   тези   статични   сили   и   качества   директно   към 
консуматора. Известно е, че дори и най-скъпоструващите видове ядливи гъби 
са   трудно   смилаеми,   ако   се   приемат   в   по-големи   количества   и   причиняват 
ленива   умствена   дейност,   сънливост   и   физическа   летаргия.   В   много   случаи 
количеството   енергия,   необходимо   за   да   се   извлекат   полезни   хранителни 
вещества от гъбите е по-голямо от самата извлечена енергия



Лук и чесън

Много лекари твърдят, че лукът и чесънът 

повишават киселинността в стомаха и могат да 
влошат   или   да   причинят   язва.   Доколкото 
свръхкиселинността   е   една   от   основните 
причини  за   болестите,   яденето  на  лук   и  чесън 
може да бъде много вредно за здравето. Нещо 
повече,   тъй   като   тези   храни   образуват   повече 
топлина в организма, те смущават също така и 
мозъчната дейност. Точно така, както летливите 
вещества   от   лука   и   чесъна   дразнят   нежната   и   фина   лигавица   на   окото, 
предизвиквайки   сълзене,   по   същия   начин   те   възбуждат   ума   и   затова   се 
избягват от хората, които търсят душевно спокойствие или се стремят към по-
високо ниво на духовност.



Яйца

Яйцата са много богати на холестерол, който е 

една от основните причини за високо кръвно налягане 
и   сърдечни   болести.   Всяко   яйце   съдържа   200   мг 
холестерол, два пъти по-голямо количество от това, 
което   се   съдържа   в   една   пържола   (около   150   г.). 
Много   лекари   съветват   пациентите   си,   страдащи   от 
сърдечни заболявания, напълно да избягват яйца, а 
експертите   по   хранене   твърдят,   че   всички 
преимущества   на вегетарианското  хранене  могат  да 

бъдат напълно заличени, ако се приемат много яйца.



Какво лошо има в това да  се яде  месо(риба, яйца)?

11

Първият въпрос, който много хора задават, когато за пръв път чуят за 

вегетарианството, е:  

„Какво лошо има в това да се яде месо?"  Милиони хора се 

хранят с месо, защо и аз да не ям?”

Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те 

не   са   от   емоционално   или   сантиментално   естество,   а   много   убедителни   и 
научно обосновани. Ако разгледаме следващите аргументи внимателно и без 
предубеждение,   несъмнено   ще   пожелаем   да   се   опитатме   да   преминем   към 
вегетариански начин на хранене още от сега.



Но нашите предшественици  винаги са се хранили с месо, нали?

НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че 

нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, 
освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников 
период, когато обикновеният им начин на хранене с плодове, ядки, зеленчуци е 
станал   невъзможен,   нашите   ранни   предци,   за   да   оцелеят,   е   трябвало   да 
започнат да  ядат животинско месо.  За  нещастие, навикът да  се яде месо  е 
просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като 
ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, 
навик или липса на разбиране и знание.

Както   и   да  е   било,  през   последвалите  времена   обаче   е   имало  и  има 

много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чистата 
храна за здравето, душевната чистота и духовното усъвършенстване и са били 
вегетарианци.



И  все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?

НЕ!   Учените   знаят,   че   начинът   на   хранене   на   отделните   животни 

съответства   на   тяхната   анатомо-физиологична   структура.   Анатомията   и 
физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система 
са   напълно   различни   от   тези   на   месоядните   животни.   От   гледна   точка   на 
начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три 
групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. Нека разгледаме по-подробно всяка 
една от тях и да видим къде е мястото на човека.



Анатомо-физиологична структура на животните и човека

:

12



Месоядни

Месоядните   животни,   като   например 

лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени 
характеристики, които отделят тази група от 
всички други представители на животинския 
свят.   При   всички   тях   храносмилателната 
система е много проста и къса, дължината й 
превишава   само   три   пъти   дължината   на 
телата   им.   Това   е   така,   защото   месото   се 
разлага   много   бързо   и   продуктите   от   това 
разлагане   биха   отровили   кръвта,   ако   се 
задържат прекалено дълго в организма. Така 
късият   храносмилателен   тракт   у   този   вид 
животни се е развил с цел бързо отделяне 
на   гнилостните   бактерии,   получени   при 

разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече 
солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на 
фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено 
през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за 
да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната 
секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, 
зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да 
се   охлаждат,   отделят   пот   през   кожата   си.   Но   най-забележителната   разлика 
между   животните,   ядящи   месо   и   всички   останали   са   зъбите   им.   Тъй   като 
месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен 
остри   нокти,   те   притежават   и   мощни   челюсти   със   заострени,   удължени 
„кучешки" зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не 
ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото 
не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му 
смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.



Тревопасни

Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват 

главно с треви, билки и други растения, 
повечето   от   които   са   груби   и   обемни. 
Смилането на този вид храна започва в 
устата   С   ензима   птиалин   от   слюнката. 
Този   тип   храна   трябва   да   бъде   добре 
сдъвкана   и   напълно   размесена   с 
птиалина   от   слюнката,   за   да   може   да 
бъде осъществена нейната преработка. 
По тази причина тревопасните животни 
имат 24 специални кътни зъба и бавно, 
с движение страна в страна предъвкват 
храната,   за   разлика   от   месоядните, 
които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И 
още - тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмук-
вайки   водата   в   устата   си,   за   разлика   от   лоченето   с   език,   както   правят 
месоядните   животни.   Тъй   като   тревопасните   животни   не   се   хранят   с   бързо 

13

разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, 
те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 
пъти по-дълги от дължината на тялото.

Съвременните   научни   изследвания   показват   пагубния   ефект,   който 

яденето   на   месо   би   могъл   да   има   върху   тревопасните   животни.   Д-р   Уилям 
Колинс, учен изследовател от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни 
имат   почти   неограничена   способност   да   се   справят   с   наситените   мастни 
киселини и холестерола. Ако обаче в дневното меню на заек в продължение на 
дълъг период от време се добавя около 200 г животинска мазнина, само след 
два месеца кръвоносните му съдове се оказват импрегнирани плътно с мастни 
отлагания   и   се   развива   опасното   заболяване   атеросклероза.   Човешката 
храносмилателна   система,   подобно   на   тази   при   зайците,   не   е   пригодена   за 
смилане на месо и хората придобиват много болести с течение на времето, 
както по-късно ще видим

.



Плодоядни

Тази   група   животни   включва 

антропоидните   маймуни,   непосредствените 
животински   предшественици   на   човека.   В 
храната   на   тези   маймуни   преобладават 
плодовете   и   ядките.   По   кожата   им   има 
милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на 
храната имат също кътни зъби. Слюнката им е 
алкална   и   както   при   тревопасните   животни 
съдържа   ензима   птиалин,   подпомагащ 
предварителното   смилане   на   храната   в 
устната кухина. Червата им са изключително 
спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги 
от тялото им, като по този начин се осигурява 

бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.



Човешки същества

Характеристиките,   за   които   вече   стана   дума,   при   хората   са   много 

подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези 
при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. 
Това   се   вижда 

много   добре   на 

таблицата   по-

долу.   Както   и   при 

антропоидните 

маймуни, 

дължината   на 

храносмилателния 

тракт при човека 

е 12 пъти по-голяма 

от дължината на 

тялото.   По   кожата 

на   човека   има 

милиони

фини 

пори,

които 

охлаждат   тялото 

чрез

потене, 

пием   вода   чрез 

всмукване   като 

всички

други 

животни, 

неядящи

месо, 

структурата   на 

зъбите и челюстите 

ни   също   е 

вегетарианска,   в 

състава

на 

слюнката,   която   е 

алкална,

се 

съдържа   ензима 

14

птиалин,   необходим   за   предварителното   разграждане   на   зърнените   храни. 
Човешката   физиология   не   е   като   при   месоядните.   Анатомията   ни   и 
храносмилателната   ни   система   показват,   че   от   милиони   години   сме   се 
развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и 
зеленчуци.

Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. 

Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват 
животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което 
те   консумират.   Вместо   да   ядат   сурово   месо,   както   правят   всички   месоядни 
животни,   хората   го   варят,   пекат,   пържат   и   подправят   с   какви   ли   не   видове 
сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в 
сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли 
слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише 
плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли 
върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си 
зъби, все  още  жива,  изсмуквайки топлата й кръв - е  тогава наистина  бихме 
могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От 
друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме 
гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус".

Учени,   естественици,   в   това   число   и   великият   еволюционист   Чарлз 

Дарвин,   твърдят,   че   нашите   древни   прадеди   са   се   хранили   с   плодове   и 
зеленчуци,   а   оттогава   в   течение   на   хилядолетия   нашата   анатомия   не   се   е 
променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна 
и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните 
зеленчуци представляват тяхната основна храна."

Много   научни   трудове   показват,   че   физиологически,   анатомически   и 

инстинктивно   човешките   същества   са   перфектно   пригодени   към   хранене   с 
плодове,   зеленчуци,   ядки   и   зърнени   храни.   Това   е   обобщено   в   следната 
таблица.

15