“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия 
“глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният 
диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на 
поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на 
христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към 
Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията 
на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на 
Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на 
човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е 
спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на 
Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските 
пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват 
със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната 
риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....познаят Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в 
дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение 
.Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление 
и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство 
на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е 
и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените 
дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя 
красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта 
“чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” 
в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на 
мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и 
святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни 
“гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, 
творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща 
светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към 
изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му 
съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за 
култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме 
лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки 
разширено обръщение: