А Г Р А Р Е Н   У Н И В Е Р С И Т Е Т

П л о в д и в

К У Р С О В   П Р О Е К Т

По

Лозарство

Тема: 

Почвено-климатични условия и

предпоставки за развитие 

на лозарството в района на с. Брестовица, общ. Пловдив

Производството на грозде и вино по нашите земи води началото 

си от дълбока древност. През неолита (VI-III х. пр.н.е.)в източната част 

на Балканският полуостров се създават благоприятни условия (уседнал 

начин   на   живот   и   мотично   земеделие)   за   окултуряването   на   дивата 

лоза.   Траките   в   резултат   на   продължителен   отбор   създават   първите 

местни сортове лози. По- късно са пренесени лози и от Близкия изток. 

Още през античността (I х. пр.н.е.-VI в от н. е.) в резултат на близките 

природни, етнически и производствени условия , както и връзките на 

местните тракийски племена с племената от Мала Азия започват да се 

обособяват   четири   лозарски   района:   Южен   (Тракийски),   Източен 

(Понтийски)   ,   Югозападен   (Македонски),   Северен   (Мизийски).   През 

средновековието (  VII-XIV  в) лозарството и винарството добиват по- 

широко   развитие   в   България   в   едрите   светски   и   духовни   феодални 

стопанства.

През   епохата   на   османското   владичество   лозарството   и 

винарството у нас западат. След Освобождението на България започва 

бърз   подем   на   лозаро-винарското   производство.   По-големи   щети 

нанася   повсевместното   заразяване   на   лозата   с   филоксера   (1884).   За 

35години общата площ на лозовите насаждения намалява около 3 пъти. 

През следващите 24 години те постепенно се възобновяват , като се 

засаждат   главно   местни   винени   сортове   –   Памид,   Гъмза,   Мавруд, 

Широка   мелнишка,   Димят   ,     Мискет   червен   ,   Виненка   (бели). 

Произвежда се десертно грозде, главно от сорт Булгар.

Както   цялото   селскостопанско   производство   ,   така   и   лозаро-

винарското е дребнособственическо. Днес лозята в обществения сектор 

заемат приблизително 4% от обработваемата земя и 44% от площта на 

трайните насаждения и представляват 7% от общата и 8,3% от чистата 

продукция   на   растениевъдството   и   съответно   48%   и   49,5%от 

продукцията   на   трайните   насаждения.   Общата   площ   на   лозята   в 

страната е 169360 ха (1981), от които 64% са в обществения сектор. 

Промишлените   лозя     са   съсредоточени   в   437   лозови   масива. 

Производството на грозде 1036х.т. (1981) с тенденция да се увеличават. 

Това   се   дължи   на   стабилизирането   и   повишаването   на   добивите   на 

основата   на   интензивните   фактори.   Лозята   са   високостъблени   (1,2-

1,4м) и широкоредови, със свободно растящи леторасти. Подпорната 

система е изградена от железобетонни колове според формировката с 

по   две   или   четири   жици   поцинкована   тел.   Лозята   са   присадени   – 

винените сортове на подложки Часела х Берландиери 41 Б и Кобер 5ББ, 

а   десертните   на   подложка   Рупестрис     дю   лот.   От   1970   г.   вместо 

последните   две   подложки   се   използва   подложката   Берландиери   х 

Рипария  SO4   .   Сортовият   състав   и   сортовата   структура   на   лозята   в 

обществения   сектор   са   съобразени   с   районирането   (1960),   с 

изискванията на промишлената технология за производство на грозде и 

с   нуждите   на   винарската   промишленост.   През   1981   87%   от   общата 

площ   на   лозовите   насаждения   са   заети   с   винарски   сортове. 

Съотношението между червените и белите винени сортове е 48:52(%). 

В   перспектива   абсолютният   и   относителен   дял   на   белите   винени 

сортове ще се повиши. От 8-те промишлени червени винени сортове, 

сортовете   Каберне   Совиньон,   Мерло   и   Памид   са   88%   ,   а   от   13-те 

промишлени   бели   винени   сортове,   сортовете   Ркацители,   Мискет 

червен,   Мискет   отонел,   Димят   и   Ризлинг   италиански   –   80%. 

Съотношението между ранните и късните десертни сортове е 22:78(%). 

Съществува тенденция за увеличение на абсолютният и относителен 

дял на раннозреещите десертни сортове. От 7-те промишлени ранни 

десертни сорта, сорта Кардинал е 71%, а от 5-те промишлени десертни 

сорта Болгар- 92%. 

Лозаровинарското производство в България е тясно свързано с 

международния пазар(предимно на социалистическите страни). Около 

50% от производството на десертно грозде и облагородени вкоренени 

лози и над 70% от продукцията на винарската промишленост се изнасят 

в 70 страни в света. 

Лозаро-винарското   производство   се   характеризира   със 

специализация и концентрация. Промишленото производство на грозде 

е   съсредоточено   в   4   лозарски   района   :   източен,   южен   ,   северен, 

югозападен, всеки с по два подрайона.

-Източен – специализиран в производството на бели сухи вина, 

виноматериали за естествено пенливи вина и винен дестилат.

-Южен – специализиран в производството на червени сухи вина и 

десертно грозде.

-Северен – на червени сухи вина и виноматериали за дестилат.

-Югозападен – на червени сухи вина, десертни вина и десертно 

грозде.

Разглежданото село Брестовица се намира в Южен лозаро – 

винарски район – на север се ограничава от Стара планина, на запад и 

югозапад от Родопския планински масив, на юг от Сакар и на изток от 

Странджа   и   Бакаджишките   възвишения,   като   обхваща   Тракийската 

низина и Подбалканската долина. По природни условия той се разделя 

на два подрайона. Първият има по-големи термични ресурси и заема 

равнините   и   хълмистите   терени,   а   вторият   по-високите   яки   на 

посочените   планини   и   възвишения.   Тук   климатът   е   преходно