А Г Р А Р Е Н У Н И В Е Р С И Т Е Т
П л о в д и в
К У Р С О В П Р О Е К Т
По
Лозарство
Тема:
Почвено-климатични условия и
предпоставки за развитие
на лозарството в района на с. Брестовица, общ. Пловдив
Производството на грозде и вино по нашите земи води началото
си от дълбока древност. През неолита (VI-III х. пр.н.е.)в източната част
на Балканският полуостров се създават благоприятни условия (уседнал
начин на живот и мотично земеделие) за окултуряването на дивата
лоза. Траките в резултат на продължителен отбор създават първите
местни сортове лози. По- късно са пренесени лози и от Близкия изток.
Още през античността (I х. пр.н.е.-VI в от н. е.) в резултат на близките
природни, етнически и производствени условия , както и връзките на
местните тракийски племена с племената от Мала Азия започват да се
обособяват четири лозарски района: Южен (Тракийски), Източен
(Понтийски) , Югозападен (Македонски), Северен (Мизийски). През
средновековието ( VII-XIV в) лозарството и винарството добиват по-
широко развитие в България в едрите светски и духовни феодални
стопанства.
През епохата на османското владичество лозарството и
винарството у нас западат. След Освобождението на България започва
бърз подем на лозаро-винарското производство. По-големи щети
нанася повсевместното заразяване на лозата с филоксера (1884). За
35години общата площ на лозовите насаждения намалява около 3 пъти.
През следващите 24 години те постепенно се възобновяват , като се
засаждат главно местни винени сортове – Памид, Гъмза, Мавруд,
Широка мелнишка, Димят , Мискет червен , Виненка (бели).
Произвежда се десертно грозде, главно от сорт Булгар.
Както цялото селскостопанско производство , така и лозаро-
винарското е дребнособственическо. Днес лозята в обществения сектор
заемат приблизително 4% от обработваемата земя и 44% от площта на
трайните насаждения и представляват 7% от общата и 8,3% от чистата
продукция на растениевъдството и съответно 48% и 49,5%от
продукцията на трайните насаждения. Общата площ на лозята в
страната е 169360 ха (1981), от които 64% са в обществения сектор.
Промишлените лозя са съсредоточени в 437 лозови масива.
Производството на грозде 1036х.т. (1981) с тенденция да се увеличават.
Това се дължи на стабилизирането и повишаването на добивите на
основата на интензивните фактори. Лозята са високостъблени (1,2-
1,4м) и широкоредови, със свободно растящи леторасти. Подпорната
система е изградена от железобетонни колове според формировката с
по две или четири жици поцинкована тел. Лозята са присадени –
винените сортове на подложки Часела х Берландиери 41 Б и Кобер 5ББ,
а десертните на подложка Рупестрис дю лот. От 1970 г. вместо
последните две подложки се използва подложката Берландиери х
Рипария SO4 . Сортовият състав и сортовата структура на лозята в
обществения сектор са съобразени с районирането (1960), с
изискванията на промишлената технология за производство на грозде и
с нуждите на винарската промишленост. През 1981 87% от общата
площ на лозовите насаждения са заети с винарски сортове.
Съотношението между червените и белите винени сортове е 48:52(%).
В перспектива абсолютният и относителен дял на белите винени
сортове ще се повиши. От 8-те промишлени червени винени сортове,
сортовете Каберне Совиньон, Мерло и Памид са 88% , а от 13-те
промишлени бели винени сортове, сортовете Ркацители, Мискет
червен, Мискет отонел, Димят и Ризлинг италиански – 80%.
Съотношението между ранните и късните десертни сортове е 22:78(%).
Съществува тенденция за увеличение на абсолютният и относителен
дял на раннозреещите десертни сортове. От 7-те промишлени ранни
десертни сорта, сорта Кардинал е 71%, а от 5-те промишлени десертни
сорта Болгар- 92%.
Лозаровинарското производство в България е тясно свързано с
международния пазар(предимно на социалистическите страни). Около
50% от производството на десертно грозде и облагородени вкоренени
лози и над 70% от продукцията на винарската промишленост се изнасят
в 70 страни в света.
Лозаро-винарското производство се характеризира със
специализация и концентрация. Промишленото производство на грозде
е съсредоточено в 4 лозарски района : източен, южен , северен,
югозападен, всеки с по два подрайона.
-Източен – специализиран в производството на бели сухи вина,
виноматериали за естествено пенливи вина и винен дестилат.
-Южен – специализиран в производството на червени сухи вина и
десертно грозде.
-Северен – на червени сухи вина и виноматериали за дестилат.
-Югозападен – на червени сухи вина, десертни вина и десертно
грозде.
Разглежданото село Брестовица се намира в Южен лозаро –
винарски район – на север се ограничава от Стара планина, на запад и
югозапад от Родопския планински масив, на юг от Сакар и на изток от
Странджа и Бакаджишките възвишения, като обхваща Тракийската
низина и Подбалканската долина. По природни условия той се разделя
на два подрайона. Първият има по-големи термични ресурси и заема
равнините и хълмистите терени, а вторият по-високите яки на
посочените планини и възвишения. Тук климатът е преходно
Предмет: | Лозарство |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 2181 |
Брой символи: | 13592 |