10 Политика на ЕС за
развитие. Хуманитарна
помощ
ЕС е найголемият в света донор в областта на
развитието.
Европейската комисия и държавитечленки
заедно – и предоставят почти 60% от
официалната помощ за развитието в света.
Политиката на ЕС за развитие се насочва към
основните въпроси на международната
сигурност (в широк смисъл) преодоляване на
бедността в света, достъпът до здравеопазване
и образование, мирът и сигурността, промените
в климата и все поунищожителните природни
бедствия.
Устойчиво развитие
е начин на използване
на природните ресурси, който цели да задоволи
човешките нужди като същевременно запазва
естествения баланс в околната среда, така че
тези потребности да могат да бъдат
задоволявани както в текущия момент, така и в
далечното бъдеще. Устойчивото развитие
обединява два основни стремежа на
обществото:
◦
постигане на икономическо развитие, осигуряващо
нарастващ жизнен стандарт;
◦
опазване и подобряване на околната среда и за в
бъдеще.
Измеренията на устойчивото развитие са 4:
-
социално;
-
икономическо;
-
екологично;
-
институционално.
Днес някои изследователи и еколози считат, че
концепцията за «устойчиво развитие» е твърде
оптимистична – човечеството е закъсняло в
съчетаването на тези четири цели.
Освен това те взаимно си противоречат.
Устойчиво развитие
Политиката за развитие има за цел да:
изкорени бедността,
-
подпомага устойчивия растеж, да защитава
правата на човека и демокрацията,
-
насърчава равенството между половете
-
спомага за преодоляване на
предизвикателствата, свързани с околната
среда и климата.
Нормативни цели на
политиката на ЕС за развитие
Предоставяната помощ, разбира се има и други
цели:
1.
Подпомагането на международното
развитие би следвало да означава една по
сигурна среда за ЕС, доколкото укрепването
на сигурността в един регион влия на
сигурността в други региони
2.
Това е “мек” способ за увеличаване на
международното влия на ЕС
Благодарение и на тази политика за
сътрудничество, на ЕС е присъдена
Нобеловата награда за мир за 2012 г.
Стратегически цели
Член 21, параграф 1 от Договора за
Европейския съюз (ДЕС): общ мандат и
ръководни принципи в областта на
сътрудничеството на ЕС за развитие;
член 4, параграф 4 и членове 208—211 от
Договора за функционирането на
Европейския съюз (ДФЕС);
членове 312—316 от ДФЕС: бюджетни
въпроси;
Споразумението от Котону (по отношение на
групата държави от Африка, Карибите
и Тихоокеанския басейн (АКТБ)) и
двустранни споразумения за асоцииране
(в съответствие с член 217 от ДФЕС):
специфични споразумения за сътрудничество.
Правна основа
Европейският съюз подкрепя развиващите се
страни чрез насърчаване на устойчивото
развитие.
Дългосрочната цел е да се изкорени бедността
— цел, която заема централно място във
външните политики на ЕС, откакто е създаден
Европейският фонд за развитие (ЕФР)
по
силата на Римския договор от 1957 г.
ЕФР обхваща бивши колонии в Африка,
Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).
Понастоящем ЕС работи с около 160 държави в
цял свят, с акцент върху:
◦
страните от АКТБ,
◦
страните, които желаят да се присъединят към ЕС,
◦
страните партньори от източното и южното
съседство на ЕС,
◦
Азия и Латинска Америка.
Стратегическа рамка
Предмет: | Земеделие, Селско стопанство |
Тип: | Проекти |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 1563 |
Брой символи: | 9423 |