1.Основни понятия на теорията на системите

Думата система се използва от далечни време. Още тогава хората са търсили начини за 

обяснение на системите от заобикалящата го среда и връзките между тях. За основоположник на 
системния подход, който има отношение към разрешаването на различни проблеми, се смята 
Аристотел, но е много по-вероятно научният метод да е плод на повече от един автор.

Има много дефиниции за понятието система, но в тях се открояват някои сходни 

характеристики на системата. 

•

Системата е множество от компоненти, свързани по определен начин помежду си;

•

Всяка система съществува в някаква околна среда

•

Компонентите в системата взаимодействат помежду си и с околната среда

•

Системата функционира с цел постигането на някаква цел 

•

Компонентите в системата функционират като едно цял

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:  Система е всяка една съвкупност от компоненти и връзките между тях и  
околната среда, взето заедно с техните свойства и свойствата на връзките, която  
функционира като единно цяло за постигането на определена цел. 

Компонент – 

използва се като неутрално понятие. Това е най-малката неделима в границата на 

системата единица. Извън границите на системата всеки компонент може също да бъде система. 
Графически може да се изобрази като куб, правоъгълник 

Връзка – 

Връзката е начина, по който компонентите се свързват помежду си. В първия тип 

връзките са 

веществени

 /енергийни/, а във втория тип – 

информационни

. В теорията на системите се 

отдава основно значение на информационните връзки . Освен това, връзките могат да бъдат 

преки

 и 

опосредствани

. 

Преки

 са, когато два компонента се свързват директно помежду си във векторна 

насоченост. Връзките могат да бъдат разнообразни и сложни. Всеки от компонентите във системата 
може да се свърже директно. Колкото по-сложна е една система, толкова повече връзки има. 
Сложността на управлението се определя от броя на връзките и компонентите.  Най-елементарната 
картина, която може да ни ориентира за управлението на дадена система е да изчислим броя на 
еднопосочните връзки в нея. Това става чрез формулата N = n(n-1),  където N е броя на 
еднопосочните връзки, а n броят на компонентите. Тази формула няма пряко приложение, но тя служи 
като общ ориентир, който ни показва как нараства броя на връзките в системата и как се усложнява 
нейната организация. 

Системите не съществуват изолирани една от друга. Те взаимодействат помежду си и за да 

може да се представи взаимодействието на системите се въвеждат понятието 

вход

 и 

изход

 на 

системата. 

Входът 

е специализирано устройство или част ос системата, чрез която тя възприема външните 

информационни и енергийни въздействия. Входовете са два вида – информационни 



 и енергийни - - 

- → 

Изходът 

е начинът, по който системата реагира на входните въздействия. Те са два вида - 

информационни 



 и енергийни - - - → .

Структурата 

е начинът на подреждане на компонентите в системата. Един от най-често 

срещаните начини за промяна в управлението на системата са структурните преобразувания. В 
теорията на системите има един специално разработен раздел, който показва какви структурни 
промени са допустими за постигането на желаните резултати. 

Йерархична

 е, когато има по-високо и по-ниско поставени 

нива. 

Плоската 

структура

използва при налични институции.

Права връзка 

е връзката, която свързва входа с изхода 

на системата. Смята се, че реализирането на права връзка без 
каквото и да е ограничение довежда до разрушаване на системата. 

Обратна връзка 

е връзката, която свързва изхода с входа на системата. Резултатите от изхода 

се предават на входа. Възможни са два варианта: обратна положителна, когато резултатите от изхода 
се предават на входа с цел да засили параметрите си; обратна отрицателна, когато резултатите от 
изхода на системата се предават на входа с цел да се регистрират входните въздействия. Тази връзка 
има регулиращо въздействие върху поведението на системата.  

Йерархична 
линейна структура

Плоска
линейна 
структура