Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФИНАНСОВО – СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ
Гр. София
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
НА ТЕМА
Същност и контрол
на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Дипломант Научен ръководител:
Мария Кинанева Доц. Д-р Емил Асенов
Финансов контрол
Ф. № 2623191
1
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Съдържание
Увод
………………………………………………………………………………………..6
Глава I. Същност на кредитния процес на банките. Кредитен риск
.....
8
1.
Банкови операции - същност и характеристики
……………………...
8
2. Кредитна политика
2.1.
Същност на кредитната политика
………………………………..
9
2.2.
Основни елементи на кредитната политика
……………………
10
2.3.
Основни принципи на кредитната политика
…………………….
10
3. Кредити - същност и видове
3.1.
Същност на кредита
.........................................................................
11
3.2.
Елементи на кредитирането
............................................................
12
3.3.
Видове кредити
...................................................................................
12
3.3.1
Кредити според падежа
…………………………………………….
12
3.3.2
Кредити според характера на обезпечението
...............................
14
3.3.3
Според метода на кредитиране
.......................................................
14
3.3.4
Кредити според начина на погасяване
…………………………….
14
3.3.5
Кредити според начина на определяне на цената на кредита
….
15
4.
Същност и елементи на кредитно администриране
……………….
15
5.
Кредитни стандарти и инструкции
…………………………………...
17
6. Кредитен риск
6.1.
Същност на кредитния риск
…………………………………….......
18
6.2.
Формиране на банковия кредитен риск
………………………….…
19
6.3.
Видове кредитен риск
……………………………………………......
20
6.3.1................................................................................................................................................................
Оценка
на индивидуалния кредитен риск
………………………......
22
6.3.2................................................................................................................................................................
Управл
ение на кредитния портфейл
…………………………….....
23
6.4. Възможности за измерване на кредитния риск
…………………...
23
2
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Глава II Същност
и характерни особености на инвестиционния процес
..25
1.
Инвестиции……………………………………………………………………
25
1.1.
Същност на
инвестициите
……………………………………….......
25
1.2.
Видове
инвестиции
…………………………………………………….
26
1.2.1.
Инвестиции в зависимост от целите на инвестиране
……...........
26
1.2.2...............................................................................................................................................................
Инвес
тиции в зависимост от видовете активи за придобиването, на които е
насочена инвестицията
..............................................................................……
27
1.2.3.
Инвестиции в зависимост от предназначението
....................……
27
2. Инвестиционен процес
2.1.
Същност и елементи на инвестиционния процес
..............................
27
2.2.
Характерни особености на инвестиционния процес
.............……
28
3.
Управление на инвестициите
………………………………………............
29
4.
Инвестиционна структура
………………………………………….............
31
4.1.
Технологична структура
………………………………………….....
31
4.2.
Възпроизводствена структура
……………………………………...
31
5.
Инвестиционни решения…………………………………………................31
6.
Разработване на инвестиционен проект
………………………….............
32
7.
Оценка на инвестиционен проект
………………………………….............
33
8. Анализ и оценка на риска на инвестиционните проекти……..…………37
8.1.
Същност на инвестиционния риск
……………………………….....
37
8.2.
Компоненти на инвестиционния риск
……………………………....
38
8.3.
Етапи при анализа на риска на инвестиционните проекти
……...
39
3
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
8.3.1. Първи етап
…………………………………………………………...
40
8.3.1.1.
Метод на анализа на чувствителността
………………………….
40
8.3.1.2.
Метод на критичната точка
.....................................................…...
41
8.3.2.
Втори етап
....................................................................................….
42
8.3.3.
Трети етап
……………………………………………………….….
42
8.4.
Възможности за минимизиране и предотвратяване на инвестиционния
риск…………………………………………………………………………………………...43
9. Кредитиране на инвестиционни проекти…………………………….…43
9.1.
Същност на инвестиционните кредити
…………………………...
43
9.2.
Връзка между кредитиране и бизнес цикъл
..............................…
44
9.3.
Видове инвестиционни кредити
…………………………………......
46
9.4.
Процедури по предоставяне на инвестиционни кредити
.........…
46
9.5.
Етапи на кредитния процес
.........................................................…
47
9.5.1.
Кредитен анализ
…………………………………………………..….
49
9.5.2.
Етапи на кредитния анализ
............................................................…
49
9.6.
Проучване на платежоспособността на фирмата
…………….....
52
9.6.1. Анализ на финансовите показатели
………………………………....
52
Глава III Контрол върху кредитните рискове и отпуснатите
инвестиционни
кредити
………………………………………………………………………….
59
1. Контрол върху кредитния риск
...............................................................…
59
1.1. Политика на управление на кредитния риск
..................................…
59
1.1.1
Процедури за регулиране
..................................................................….
60
1.1.2
Публично разпространение на информацията
..................................
61
2.
Мерки за ограничаване и снижаване на кредитните рискове
...............
61
3.
Видове контрол………………………………………………………………62
3.1.
Външен контрол
..............................................................................…
62
3.2.
Вътрешен контрол
.............................................................................
64
4. Задачи на контрола върху кредитната дейност……………………………...66
4.1.
Общи
……………………………………………………………………..
66
4
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
4.2.
Специфични
.....................................................................................….
66
5.
Анализ след отпускане на кредита
........................................................….
67
6.
Преглед на кредита
......................................................................................
69
6.1. Вътрешен преглед……………. ….………………………………………….69
6.2 . Превантивен преглед………………………………………………………………..70
6.3 . Последващ преглед…………………………………………………………………...70
6.4. Извънреден преглед…………………………………………………………………..70
7.
Управление и контрол над потенциалните загуби от кредити
........
71
Заключение
.......................................................................................................
73
5
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Увод
Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и
използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за
инвестиции за своя сметка и на собствен риск.
Банката е институция, чиято основна функция е да предлага услуги, свързани със
съхранение на ценности и кредитиране. Всяка икономика може да се разглежда като
съвкупност от фактори и единици, които функционират във взаимна зависимост, и
поради това ефектът от влиянието на един фактор рефлектира и върху останалите.
Банката и осъществяваната от нея дейност също са част от тази система. Чрез
кредитната си дейност банките оказват въздействие върху цялата икономика на
страната, което се дължи на широката обществена основа, върху която те
функционират. Кредитните операции заемат най-голям дял в активите на банката. Те
са най-малко ликвидния актив, защото не могат да се превръщат в пари преди
настъпване на падежа им. От тук следва логиката, че дългосрочните кредити се смятат
за по-рискови в сравнение с краткосрочните.
Банкирането е дейност, свързана с много фактори и обстоятелства, генериращи
многобройни и разнопосочно действащи рискове. Тези рискове са свързани с това
заемодателя да няма възможност за връщане на заемните средства, поради
обстоятелства независещи от банките. Практиката на оценяване и управление на риска в
различни сфери на човешката дейност намира все по-широко приложение и в
условията на пазарна икономика в България. Кредитните са най-доходоносните, но и
най-рисковите операции. Единствената дейност с приоритетно значение за търговските
банки свързана с използването на финансови средства е кредитирането. По традиция
банковите кредити съставляват 5 0 - 6 0 % от всички активи. Банките получават най-
големи брутни доходи от кредитната си дейност. Един от основните рискове, с които се
сблъсква банковата дейност е кредитния риск.
Във всяка кредитна сделка съществува несигурност и вероятност да се реализира
загуба, но най-рисковите операции са свързани с кредитиране на инвестиционни
проекти, тъй като те са зависими от многобройни фактори. Неопределеността относно
бъдещето при този тип проекти е значително по-голяма в сравнение с много други
видове проекти. Едновременно с това те са средство чрез което могат да бъдат
постигнати значителни конкурентни предимства, особено в отрасли с интензивно
технологично развитие и честа поява на нови и усъвършенствани технологии.
Инвестициите са основен фактор за икономически растеж.
Либерализацията и неустойчивостта на финансовите пазари, на нарасналата
конкуренция и разнообразие подлагат банките на нови рискове и проблеми при
формиране на вътрешнобанковата кредитна политика, кредитните стандарти и
6
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
осъществяване на контрол върху кредитната дейност. Към настоящия момент в
условията на финансова криза предпазливостта на банковата система е много голяма
по отношение на отпускане на кредити на високо рискови проекти.
Целта на настоящата магистърска теза
е да се опишат ключовите концептуални
характеристики на кредитната политика осъществявана от банките, същността и
кредитирането на инвестиционни проекти и рисковете, които пораждат те,
възможностите за управлението и минимизирането им, чрез контрола осъществяван от
банковите институции.
7
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
I. Същност на кредитния процес на банките. Кредитен риск.
1. Банкови операции - същност и характеристики
Като предприятия, осъществяващи парично, платежно, кредитно и капиталово
посредничество между своите клиенти, банките извършват многообразни операции и
следователно предлагат многообразни услуги на обществото.
Банковите операции могат да се определят като договорни отношения между банката и
клиента, съгласно които банката предлага своите услуги, а клиентът ги получава. Тези
операции са свързани с определени услуги в полза на клиента (например депозит) или в
полза на банката (например кредит).
Банковите операции могат да се класифицират по определени критерии. Най-често се
използват т.нар. класическо подразделяне на операциите на активни, пасивни и
посреднически. Основните активни операции са кредитите.
За по-ясно отразяване на степента на взаимовръзка между банката и клиента се
предвижда следната класификация на банковите операции:
-
Услуги по финансиране - това са всички операции, които водят до
незабавно увеличение на платежните средства на клиента.
- Депозитни услуги
- Услуги свързани с обслужването на платежния оборот
- Други услуги, те обхващат много разнообразни услуги, предлагани на
клиентите от банката.
В услугите по финансиране на клиента се включват операциите по кредитиране. Тези
услуги могат да се разделят на три групи:
-
операции по отпускане на кредити
- те представляват временно превеждане на
платежни средства от банката към кредитополучателя, който се задължава да върне
получената сума в определен срок заедно с уговорената лихва;
-
операции с ангажимент за отпускане на кредит
- те се изразяват в това, че банката
само се задължава да отпусне кредита, без да превежда съответния транш на
кредитополучателя, като той няма право да се обвърза с ангажимент към трети лица;
-
операции,
свързани с емисията на ценни книжа
8
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Елементите на услугите по финансирането имат както качествен (кредитополучател,
кредитор, предмет на кредита, обезпечение и валута) така и количествен характер
(големина и цена на кредита, кредитиране, срок и начин на плащане).
2. Кредитна политика
2.1. Същност на кредитната политика
Кредитната политика на банката изисква предоставянето на кредити, при което
кредитополучателя в резултат на успешно провеждания си бизнес да генерира паричен
поток за погасяване на задължението. Известно е, че банките предоставят кредити,
които най-общо изразяват доверието им към клиентите, че ще погасят дълга си след
изтичане на договорения срок от доходите, реализирани с кредитните инвестиции.
Кредитната политика е насочена към постигане на рентабилност, сигурност,
ефективност и ликвидност.
Тя се формира и реализира от управителните ръководства на банките. Те се ръководят
обикновено от Управителния съвет, който се избира от Общото събрание на
акционерите. Важен орган при кредитната политика е Банковия надзор. В повечето
случай той налага предварително разрешение за извършване на определени кредитни
дейности, а също така следи и за спазване на основните ограничения при
реализирането на кредитната политика.
Кредитната политика на банките е основата, върху която се надграждат обективни
стандарти, критерии и процедури, към които се придържат банковите сътрудници от
различните йерархични нива. Това в еднаква степен засяга, както топ-мениджмънта в
процеса на разработване и изпълнение на стратегическите решения в кредитната
дейност, така и сътрудниците, пряко ангажирани с анализа и оценката на кредитните
предложения, предоставянето на заеми, мониторинга и контрола върху тяхното
издължаване.
Качеството на кредитния контрол несъмнено е сред най-важните обекти на кредитната
политика. Тяхното точно определяне позволява установяването на конкретни
контролни процедури.
Разработването на кредитната политика, според Ф.Джонсън и Р. Джонсън, преследва
две основни цели:
- Да се осигури съответствие с поставените от банката цели по отношение
на кредитния портфейл
-Да се осигури на персонала пряко ангажиран в тази дейност, нормативна
рамка за действие.
9
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
2.2. Основни елементи на кредитната политика
Основните елементи на официалната кредитна политика включват следните раздели:
- Формулиране на основните цели и задачи
- Организация на основните кредитни функции
- Кредитни стандарти
- Управление на проблемните кредити
- Преглед на кредитите и класифициране
- Приложение
2.3. Основни принципи на кредитната политика
1.
Принцип на разумното управление
- банката очаква от своите служители да
проявяват добросъвестност, вярна преценка и усърдност при поемането на
кредитния риск и при управлението на капитала на акционерите и вложителите
2.
Принцип на познаване на клиента
- банката не трябва да отпуска кредити на
фирми или лица, управлявани или контролирани от лица със съмнителна етика,
репутация или законност на осъществяваната дейност.
3.
Принцип на легалност на кредита
- банката следва да отпуска кредити по
собствено усмотрение на клиенти, при които финансирането и употребата на
кредитните продукти са в съответствие с правилата и разпоредбите на
валутните власти и надзорни органи.
4.
Принцип „цялостност и продължителност"
- При сключване на договора за
кредит Банката следва да изисква всеки клиент да има конкретен, изцяло
подкрепен с документи, погасителен план и да представи пълна и вярна
финансова информация.
5.
Принцип на сигурност
- За всеки отпуснат кредит Банката следва да си
подсигури чрез поръчителства или обезпечения задължителното изплащане на
кредита особено при неадекватна кредитоспособност на заемополучателя.
6.
Принцип на еднаквото третиране и пропорционалния риск
- Банката
участва във финансирането на различни дейности самостоятелно или заедно с
други банки или като пропорционален кредитор, но не бива да изпада в
неизгодна позиция спрямо други банки или кредитори.
7.
Принцип на събираемост
- служителите на Банката трябва да контролират,
управляват и наблюдават кредитите, отпускани на клиенти с оглед гарантиране
на тяхната събираемост и предприемане на навременни мерки с цел защитаване
на интересите на Банката.
8.
Принцип на разкриването
- възможност от страна на служителите да усещат и
разбират предварителните сигнали от страна на клиентите, че би могло да се
стигне до неспазване на договора. Това може да предотврати превръщането на
заема в „лош кредит"
10
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
9.
Принцип на кредитния рейтинг
- При налагане на кредитни лимити от
какъвто и да било вид на фирми, банки и частни лица, сериозно трябва са бъде
вземан предвид кредитния рейтинг на заемополучателя.
10.
Принцип на избирателната политика
- Банката трябва стриктно да следи за
финансовите възможности, които има кредитоискателя и да преценява
дейностите и секторите които да финансира.
11.
Принцип на ценообразуване
- Цената на кредита винаги трябва да е адекватна
на поетия кредитен риск.
12.
Принцип на рефинансиране на други банки и принцип на единствения
кредитор
- Банката трябва да е изключително внимателна в случай на отпускане
на кредити за рефинасиране на други банки и трябва да избягва да бъде
единствена финансираща институция за клиента, освен ако това не е част от
стратегия на банката към конкретния клиент. Към момента в условията на
световна финансова криза много голяма част от банките в България имаха
забрана за рефинансиране на други банки поради високо поемания риск.
13.
Принцип на предоставяне на информация
- този принцип обуславя
навременното уведомяване на отговорните ръководители и отдели на Банката за
закъсняване в плащанията, влошаване на финансовото състояние, неспазване на
договорените ангажименти от страна на клиентите на банката.
Всички служители трябва да са добре запознати и да спазват горепосочените принципи
и да ги прилагат акуратно и ефективно във всеки случай на отпускане на кредит.
3. Кредити - същност и видове
3.1. Същност на кредита
По отношение на същността на кредита много се дискутира, както в теорията, така и в
практиката. Широко е разпространено становището, че кредитът представлява доверие
-доверие, което кредитора оказва на длъжника, или доверие което дебитора може да
предизвика у кредитора.
Тази теория заема съществено място в специализираната икономическа литература,
но тя не дава цялостна и пълна представа за същността на кредита. В нея трудно
може да се види най-същественото свойство на кредита. Доверието като елемент на
кредитните отношения безспорно има своето значение за тяхното съществуване.
Често кредитът се разглежда като двустранна сделка, свързана с предоставянето на
пари или материални ценности на възвращаема основа за определен срок т.е. срещу
връщане на тяхната равностойност след изтичане на съответния период в зависими
блага. С това определение авторите се доближават до същността на кредита, но чрез
него се излиза от икономическата и се навлиза в чисто юридическата сфера.
11
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Други автори при разглеждане на същността на кредита акцентират върху интервала
от време между предоставянето на кредита и връщането на равностойността му под
формата на заместими блага. Безспорно е, че при кредитирането е важно времето,
през което благата се намират в ръцете на дебитора, т.е. времето на кредитните
отношения. Колкото срокът е по-дълъг, толкова рискът му е по-голям.
Общоизвестно е, че съвкупният обществен капитал функционира, самонараствайки
и разкъсвайки стойността си. При движението му разменната стойност остава в
ръцете на собственика на капитала, а от потребителната стойност се възползва друго
лице -длъжника в кредитното отношение. На тази основа се формира заемния
капитал, т.е. капиталът при който се отделя разменната от потребителската стойност,
ставайки притежание на различни субекти. Заемния капитал може да съществува и
да се развива, ако се намира непрекъснато в движение, самонараствайки. Това
движение се осъществява чрез кредита. Кредита представлява форма на движение на
заемния капитал. Кредитът и заемния капитал за неразривно свързани. С други думи
кредитът представлява форма на съществуване на заемния капитал.
В това се
изразява и неговата истинска същност.
3.2. Елементи на кредитирането
Услугите по кредитиране съдържат следните елементи:
• Размер на кредита (малък, среден, голям) - В някои страни при отпускане на
кредит с определен размер банката е задължена да уведоми за това банковия
надзор.
• Цена на кредита
• Срок, за който се отпуска кредита - това е съществен критерии при
класификацията на кредитите на краткосрочни (до една година), средносрочни
(до 4 години) и дългосрочни (над 4 години)
• Определяне на срочността и начина на погасяване на кредита - вписват се в
договора, като се определя дадена дата за краен срок на връщане на целия кредит
или вноските, които са задължителни за целия период на ползването му. В много
случаи кредитът се възобновява автоматично (револвиращ кредит)
3.3. Видове кредити
3.3.1 Кредити според падежа
-
краткосрочни, средносрочни и дългосрочни /виж.
Таблица 1/
Краткосрочни кредити
- Кредитите със срок до една година, т.е.
краткосрочните кредити, са източник за формиране главно на оборотния капитал
на фирмите за финансиране придобиването на краткотрайни актив. Те могат да
се използват и за финансиране създаването на дълготрайни материални активи.
Много икономисти считат, че оборотния капитал трябва да се образува само със
12
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
собствени средства. В теорията е доказано, а практиката по безспорен начин
потвърждава, че е необходимо и краткотрайните активи на предприятието да се
формират с банков кредит. Причините за това са много, но най-съществените са
следните:
1. Специфичния характер на кръгооборота на оборотния капитал
2.
Необходимостта от намаляване на среднопретеглената цена на източниците
за формиране на оборотния капитал и за повишаване на тази основа на
нормата на печалбата на активите.
Средносрочните кредити
се отпускат за срок от 4-5 години
Дългосрочни кредити
- Специфичните особености и същността на
дългосрочните кредити се определят първо от срока, за който се предоставят и второ от
целта на използването им. Срокът зависи главно от състоянието и структурата на
активите и пасивите на банката и тяхното балансиране. От гледна точка на
ликвидността на банката е важен не само срока за погасяване, но и срокът за
ползването им т.е. уговорения съвкупен срок.
За да се отнесе даден кредит към дългосрочните заем, не е достатъчно само той да
бъде използван за създаване на дълготрайни инвестиции. За същността на
дългосрочните кредити може да се даде следното определение: сделките по
дългосрочните кредити представляват банкови операции, при които се отпускат
заеми, служещи за обновяване и разширяване на производството за срок от 4-5
години. В практиката на развитите страни се предоставят следните видове
дългосрочни кредити:
1.
Дългосрочни кредити срещу ипотека на поземлена собственост, както и срещу
друго недвижимо имущество
2. Дългосрочни инвестиционни кредити
3. Заеми на фермери срещу недвижимо имущество
4. Комунални заеми, предоставяни на държавни предприятия
5. Комунални заеми на физически или юридически лица
6. Други дългосрочни заеми
7.
Проекто - финансиране, при което банките участват със средства на всички
стадии на инвестиционния процес
13
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Таблица 1
Разграничение според падежа Характеристики
Краткосрочни кредити
Срок на погасяване до 1 година
1 Фиксиран
Револвираща кредитна
линия
Стендбай кредитна линия
Кредит за определена сума и срок на
погасяване до една
година
Одобрение за кредит до определена сума и
срок на
погасяване до една година. Заемоискателя може
да изтегли,
погаси и отново да изтегли кредит до
уговорената сума за
определения период от време
Стендбай кредитни линии се използват
Дългосрочни кредити
Срок за погасяване над една година
Фиксирани
Серийни
Револвираща кредитна линия
Нереволвираща кредитна
линия
Кредит за определена сума с периодични
погасителни
вноски на лихвата и главницата
Кредит за определена сума с периодични
погасителни
вноски на главницата и лихвата.
Одобрение за кредит до определена сума и
възможност за
ползване, погасяване и повторно теглене.
Одобрение за кредит до определена
договорена сума за
срок над 1 година. Заемоискателя не
3.3.2. Кредити според характера на обезпечението
Съгласно тази класификация кредитите могат да бъдат:
обезпечени и
необезпечени, а обезпечените от своя страна могат да се класифицират според вида
на обезпечението.
3.3.3 Според метода на кредитиране
заемите могат да се групират в две групи:
остатък и по оборот
3.3.4.Според начина на погасяване кредитите
се делят на:
1. Погасявани наведнъж при настъпване на договорения падеж
2. Възстановявани като правило на равни части
14
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Тук може да се отбележи, че съществуват следните
форми за погасяване
на
кредитите:
•
Еднократно изплащане - осъществява се при изтичане на срока , предвиден в
договора или в случай на прекратяване на договора. За длъжника този вид на
изплащане на кредита означава голямо натоварване на неговата ликвидност в
момента на изплащане.
• Изплащане чрез вноски - представлява изплащане на определени вноски до
края на срока на договора. Тази форма на погасяване на натоварва прекалено
ликвидността на длъжника.
• Анюиетни вноски - погашенията започват най-често след една година
(гратисен период) и техния размер е постоянна величина. Вноските включват
лихви и главници в променяща се пропорция. С течение на времето частта на
лихвата в тази пропорция намалява.
3.3.5.Според начина на определяне цената на кредита,
кредитите биват:
• Кредити с фиксиран лихвен процент - краткосрочните кредити, както и
кредитите за неголеми суми могат да се олихвяват с фиксиран лихвен процент.
За големите кредити или за кредитите с дългосрочен погасителен период се
използват обикновено други методи на олихвяване.
•
Базисен лихвен процент плюс надбавка - цената на този кредит се получава
като сбор между базата на определената цена на привлечените средства и
надбавка, отразяваща степента на кредитния риск. Лихвените проценти се
променят в зависимост от промените в базисния лихвен процент.
•
Базисен лихвен процент плюс базисна лихва по определен коефициент - този
начин на определяне на цената прилича на предшестващия. Разликата е в това
че надбавката се получава като произведение между базисната лихва и
предварително твърдо регламентиран процент.
• Транзакционен лихвен процент - лихвения процент за някои кредити се
получава, като към базисния лихвен процент се прибавя марж на банката,
установяван на база на доходността по съкровищните бонове, по депозитните
сертификати, 1ЛВОК или на промяната в лихвените условия по кредити.
4. Същност и елементи на кредитно администриране
Процесът на кредитно администриране включва два етапа - генериране и управление
на рисковите активи. Кредитната дейност акцентира основно върху човешкия фактор,
техниките и системите, необходими за оценка на молбите за кредит, договаряне на
условията, документацията, начините за погасяване, администриране на нередовните
15
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
кредити и изработване на специалните механизми за тяхното преструктуриране.
Познанията за кредитния процес и неговите предимства и недостатъци са от голямо
значение при определяне целите и разработване на кредитната политика,
разпределението на наличните ресурси по видове кредитни дейности, структурирани
по функционален принцип.
Старши кредитните инспектори отговарят за цялостното управление на кредитната
сделка, и по-конкретно за операциите, свързани с изготвяне на документацията,
поддържане на кредитните досиета и регистри. Той има задачата да наблюдава всеки
голям кредит и да контролира стриктното прилагане на установените правила и
процедури по всяка молба за голям кредит, докато кредитния инспектор има
задължението да сведе до минимум оперативния кредитен риск. Старши кредитния
инспектор трябва да контролира и броя на кредитите, които обработва всеки кредитен
инспектор, което е предпоставка за ефективност на целия кредитен процес. Ако броя на
кредитите е голям, рискът неминуемо нараства поради невъзможността кредитния
инспектор да изпълнява достатъчно ефективно своите задължения по контрола. Обект
на наблюдението освен броя, са и размера и сложността на кредитните сделки.
Вътрешните рискове, предмет на контрол от страна на мениджмънта са свързани с
диверсификация, размера и броя на видовете кредити. Прекомерната концентрация в
определен отрасъл, географски регион или група клиенти излагат кредитния портфейл
на риск от невъзможност за събиране на вземанията, ако например в съответния
отрасъл се наблюдава спад в икономическата дейност. Нормалното погасяване на
кредитите може да се забави, което води до последваща стагнация на кредитния
процес. Нещо повече неблагоприятната икономическа конюнктура се отразява върху
печалбите и може да доведе до непредвидими кредитни загуби, чийто размер нараства
със задълбочаване на икономическата криза.
Максималния размер на кредитите на един заемоискател е законово и нормативно
регулиран. Съгласно националното банково законодателство той не може да
надвишава 15 % от капитала.
Много важно е да се отбележи че всички мерки, имащи отношение към наблюдението
и контрола на отделните категории кредити и ограничаване на концепцията, са
насочени към предотвратяване възникването на несъбираеми вземания, които имат
изключително неблагоприятен ефект върху доходността и ликвидността на банката.
4.1. Елементи на кредитното администриране
Планиране - то включва определяне на риска и доходността на кредитните
операции, което е пряко свързано с формулираната стратегия за доходност и
разпределение на предоставените назаем активи в търговски, потребителски и
ипотечни кредитни портфейли.
16
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Организационен етап - привежда в действие планираните цели и задачи
посредством определяне на конкретната политика и начин на действие, включва
изграждане на спомагателни функции и декомпозиране на банковите продукти и услуги
по организационната структура
Контрол - като постоянен процес е заложен по всички етапи на кредитната
процедура - от предоставянето на кредита до наблюдението и контрола.
Наблюдението и контрола се извършват с цел поддържане финансовата
стабилност на банката с оглед осъществяването на формулираните цели за
доходност и стабилност.
5.Кредитни стандарти и инструкции
Формулирането и разработването на кредитната политика е необходимо, но не и
достатъчно условие за постигане на ефективна организация на кредитната дейност»
Необходимо е наличието на кредитни стандарти и инструкции. Тяхното основно
предназначение се изразява във формирането на принципи и правила за адекватно
методологическо приложение на кредитната политика. Съгласно дефиницията на ЕЦБ
кредитните стандарти са „вътрешни принципи или критерии, които рефлектират върху
банковата кредитна политика. Те представляват писани или неписани правила или
други практики, свързани с кредитната политика, които определят типовете заеми,
които банката намира за желателни или нежелателни, приоритетни географски
сегменти, приемливи и неприемливи обезпечения и пр. 16
Банките, които са изградени върху функционален тип организационна структура,
обикновено вграждат кредитните стандарти в правилниците за дейността на
обособените структурни подразделения в съответствие с делегираните им функции в
рамките на кредитния процес.
В някои банки се проявява оригиналност при разработване на кредитните стандарти и
се излиза извън традиционните разбирания по отношение на техния обхват,
съдържание и структура.
Разработените стандарти засягат няколко основни области на банковата кредитна
дейност:
-
Разработване на система за персонални и екипни компетенции в кредитната
дейност.
-
Класифициране на видовете заеми, типовете кредитни продукти и услуги
според рисковия им потенциал и от тази гледна точка дефиниране на
тяхната степен на приемливост и съответствие със стратегически цели,
заложени в банковата кредитна политика
-
Формиране на целеви сектори и клиентски сегменти на експанзия за
кредитната дейност.
- Определяне на правила за предоставяне на различни типове кредити.
Банковата кредитна политика има нужда системно да се доработва, прецизира и
17
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
допълва, за да може във всеки един момент адекватно и своевременно да реагира на
промените, протичащи във вътрешната и обкръжаващата банката външна среда.
От изложеното до тук става ясно че кредитната политика заедно със стандартите и
инструкциите, осигуряват необходимата база и за процедурно регламентиране на риск-
мениджмънта в кредитната дейност на банката.
Служителите, ангажирани в процеса на одобряване на кредити трябва да притежават
солидни познания относно принципите на кредитната политика, механизмите и
процедурите за контрол на риска, регулиращи всяко едно одобрение на кредит и да ги
прилага правилно и ефективно.
От изложеното до тук става ясно че управлението и контрола на кредитния риск е една
от най-важните цели на служителите на банката за безпроблемното функциониране на
банковата дейност,
6. Кредитния риск
6.1. Същност на кредитния риск
Всяка кредитна операция е свързана с поемането на определена степен на риск от
страна на търговската банка. Това налага необходимостта от добро познаване на
същността и многообразието на рисковете, съпътстващи банковата дейност.
Подценяването им води до значителни загуби и дори до фалити на банките.
Под кредитен риск се разбира вероятността „клиентът по кредитната сделка да не
изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни условията на сделката". Едно
друго определение на кредитния риск сочи, че „кредитния риск е експозиция на
банката към финансови загуби в резултат от неспособността на друга страна да
погаси задълженията си. Той възниква всеки път, когато средства на банката се
предоставят посредством реалните или подразбиращи се договорни споразумения."
Една от дефинициите, които трябва да бъдат отбелязани, определя кредитния риск
като степен на несигурност, породена от вероятността контрагента да не изпълнява
съзнателно или да е в невъзможност да изпълни поетите от него ангажименти по
сключения с институцията договор, при което възниква отклонение от реалната
стойност на активи, което води до заплаха за печалбата и капитала на банката. По
своя характер той е само количествен измерител на очакваната загуба за банката при
не възстановяване от страна на клиента на дължимата сума. Чрез него не може да се
определи какъв ще бъде срокът за възстановяване на главницата и лихвата по
кредита, нито размерът на разходите за събирането на тези вземания.
Най-често кредитния риск се възприема в широк смисъл - като риск партньорът да
18
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
не изпълни своите задължения по транзакцията, извършвана от банката.
В широк смисъл кредитния риск обхваща:
- кредитите
- гаранциите, поръчителствата
- между банковите вложения
- валутните операции
- транзакциите с вторични инструменти
- оборота на дългови книжа и акции
Съществуват различни дефиниции на кредитен риск. Всеки автор дава своя
собствена трактовка на определянето на кредитния риск.
Най-общо кредитния риск може да се определи като вероятност или опасност, че
дебиторът няма да може да плати лихвата или главницата по кредита според условията,
посочени в кредитния договор. Той е неизменна част от банковата дейност. Рискът при
отпускане на кредит е неизбежен. Най-елементарното обяснение за него е наличието на
разлика във времето между момента на предоставяне и момента на погасяване на
кредита.
Кредитния риск притежава различни форми на проявление, които предполагат и
разнообразия в неговите класификации. Те се обуславят и многобройните причини,
които предизвикват възникването му.
Няма кредит, който да е напълно лишен от риск. При всеки кредит, без значение колко
добре е обезпечен с провизии и независимо от това, кой е кредитополучателят,
съществува потенциална възможност банката да понесе загуба. Съществуват обаче
разлики в размерите на риска. Те се обуславят от вида на кредитния риск, от
възможностите за измерването му, както и от методите за неговото предотвратяване
или намаляване.
6.2. Формиране на банковия кредитен риск
Според една класификация кредитния риск се формира от бизнес риск и риск на
обезпечението
Друга класификация представя кредитния риск на два основни компонента:
- Риск от неизпълнение на контрагента в сделката. Изразява се
във вероятността от загуби за банката по причина на ответната
страна
- Продуктов риск, който се измерва с евентуалната парична загуба
при провал на ответната страна в сделката.
19
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Тази класификация позволява да се установи възможно най-точно и доколко
рискът се дължи на контрагента в сделката или това е риск на продукта. Под
видовете кредитен риск, които се свързват с контрагента, посочват каква е
вероятността за отбелязване на активите на банката вследствие на факти и
обстоятелства, отнасящи се до насрещната страна от кредитния договор. Под
видовете кредитен риск, отнасящи се до продукта, посочват каква е
вероятността от настъпването на загуба за банката на предлагания от нея
продукт.
Таблица 2
Риск дължащ се на контрагента
Риск на продукта
1. Клиентски риск
1 .Риск произтичащ от обезпечението
2. Риск от не погасяване
2.Риск при плащане на главницата и
лихвата
3. Държавен риск
З.Риск от заместване
4. Корпоративен риск
4.Сетълмент риск
5. Отраслов риск
З.Риск от концентрация
6. Трансферен риск
7. Политически риск
8. Риск от претоварване
6.3. Видове кредитен риск
Общ риск
- той се поражда от настъпването на политически или
икономически кризи, глобални явления, в резултат на които намалява или спира
дейността и възниква неплатежоспособност на банковите клиенти.
Корпоративен риск
- този риск се поражда от внезапни промени в условията
на дейността в даден отрасъл или производство: недостиг на суровини,
намаляване на цените и др. Тези изменения могат да се наблюдават и
анализират от банките в различни времеви интервали.
Корпоративния риск е пряк риск. Неговото проявление може да се прогнозира
във времето сравнително точно. Могат да бъдат установени и причините за
възникването му.
Риск породен от недостатъци в работата на кредитоискателя
- този риск
зависи от финансовото състояние на предприятието, от техническата и
икономическата му компетентност, както и от компетентността на неговото
ръководство.
Инфлационен риск
- това е рискът от обезценяване на активите.
Лихвен риск
- тук се разбира възможността бъдещите промени в лихвените
равнища да повлияят отрицателно върху печалбата на банката. Оценката на
20
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
лихвения риск отчита прогнозните изменения на лихвените равнища за периода на
кредита и рискът свързан с финансирането т.е с набирането на достатъчен финансов
ресурс необходим за осигуряване на непрекъснатост на финансирането на
съществуващите кредити и предоставяне на нови кредити, и то на цена гарантираща
ефективност и рентабилност на кредитните операции.
Общ ликвиден риск
- той е свързан с възможността банката да не разполага с
достатъчно средства за изпълнение на свои задължения или ангажименти към деня
на техните падежи, което може да доведе до реализиране на значителни загуби.
При анализа на кредитния риск е съществено разграничаването на:
-
Индивидуален кредитен риск, или риск на единичния кредит, и
-
Риск на портфейла, или общ, произтичащ от кредитната
дейност
Тази класификация е съществена и при управлението на всеки от тези видове риск се
използват различни методи. Единичния риск зависи от размера на възможните загуби
(при кредита той е равен на максималната стойност на кредита заедно с лихвите,
намалена евентуално с притежаваното обезпечение) и от вероятността за възникване
на загуби. Общия кредитен риск зависи от размера на единичните кредити, от
вероятността за тяхното не изплащане и от взаимната зависимост между единичните
кредити. Колкото по-малка е взаимната допълнителна зависимост между отделните
единични кредити , толкова по-малък е рискът от възникване на ситуация, при която
факторите, които стават причина за не изплащане на един кредит, едновременно с
това оказват влияние на не изплащане на други кредити, като по този начин
увеличава общия риск. Решаващ фактор за оценка на издръжливостта
(устойчивостта) на банката на заплаха е общия риск.
Внимателното проучване на кредитоспособността на отделните кредитополучатели
теоретично не бива да допуска в кредитния портфейл кредити, при които има
опасност от не погасяване. В действителност обаче - поради възможността
неблагоприятно развитие на състоянието на длъжниците, както и поради
възможността тяхното състояние да не бъде добре преценено от служителите на
банката, без да става дума за съзнателните фалшификации - винаги съществува риск,
че част от кредитите няма да бъдат погасени.
От друга страна, анализът на риска в отделните случаи не дава отговор на въпроса
дали общия риск от гледна точка на запазване ликвидността на банката не е
прекалено висок. Оттук възниква необходимостта да се обърне внимание на
посочените два аспекта. Важни са също методите за намаляване на риска на всеки
единичен кредит, както и методите, ограничаващи общия риск.
6.3.1. Оценка на индивидуалния кредитен риск
21
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Кредитирането е свързано с поемането на определени рискове и изисква дефиниране
и оценка на рисковата експозиция т.е. на риска от не погасяване на кредита и на
лихвения риск. При кредитната си дейност банката работи с различни групи
кредитополучатели: предприятия, домакинства, публичноправни институции, други
банки.
Основните методи за ограничаване на риска по отношение на единичния кредит са:
- Проучване на кредитоспособността при отпускане на кредит;
- Обезпечение на кредита
- Проверка на кредитоспособността
Проучването на кредитоспособността при отпускане на кредит има за цел да оцени
бъдещата платежоспособност на клиента и по този начин да се намали рискът от
загуба на ангажираните средства на банката. Основа на тази оценка е информация,
получена от различни източници, като при фирмите съществена роля играят
балансовите и счетоводните резултати. Тази информация подлежи на обработка и
оценка от кредитния инспектор, тя е основа за причисляването на клиента към
съответната рискова група и в резултат на това за вземане на решение за отпускане
на кредит и изискване на допълнително обезпечение. Чрез конкретния анализ на
кредитното искане, избора на съответни показатели и методи за оценка в повечето
случаи трябва да се стигне до намаляване на риска при източниците на неговото
възникване.
Степента на риска, свързан с дадена транзакция, зависи от:
-
вида на кредитополучателя - кредитите, отпускани на публичноправни институции,
се третират като свободни от риск
- размера на отпуснатия кредит - големите кредити са свързани с по-голям риск
-
неговото предназначение - например с цел текущо финансиране или инвестиционни
проекти
- срока на изплащане - колкото по-дълъг е той, толкова по-голям е риска
Основа за оценка на риска по кредит, предназначен за даден икономически агент, е
проучването на неговата кредитоспособност (благонадеждност). Проучването на
кредитоспособността на заявителя има за цел да се анализира неговото икономическо
и финансово състояние и дали то гарантира изплащането на кредита в договорения
срок заедно с лихвите и другите разходи. Анализът на кредитоспособността трябва да
даде отговор на въпроса дали банката трябва да отпусне или да откаже кредита.
Първият елемент подлежащ на проверка, е главната способност на
кредитополучателя да получи кредит. Правната способност за получаване на
кредити изисква да се установи правната сила на важни отношения при
кредитирането.
След като установи, че кредитополучателя има законово право да получи кредит,
банката пристъпва към проучване на неговата кредитоспособност. За анализа на
22
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
кредитоспособността могат да се използват различни методи - по прекия
описателен метод до статистико-математическия метод при по-широко или по
ограничено използване на компютърна техника. Описателните методи, наричани
още традиционни или логико-дедуктивни, се основават на оценка на
кредитоспособността на клиента на базата на информация за неговото финансово-
икономическо състояние. При статистико-математическия метод,
кредитоспособността на клиента се оценява въз основа на предишните
кредитополучатели и тяхното поведение.
При кредитите за предприятия основа на оценката е досегашното финансово-
икономическо състояние на кредитополучателя и притежаваното от него
обезпечение.
6.3.2. Риск на кредитния портфейл
Политиката на защита от риска по единичните кредити има за цел намаляването
на този риск още в източника на неговото възникване. Решаващ елемент за
платежоспособността на банката е също общия риск, свързан с цялостната й
кредитна дейност. Общия риск зависи от степента на риска при единичните, от
вероятността за тяхното не изплащане и взаимозависимост между тези кредити.
Колкото по-слаба е допълнителната взаимозависимост между отделните кредити,
толкова по-малък ще бъде общия риск.
Кредитния портфейл може да се анализира с помощта на различни критерии:
размер на кредитите, видове кредити, видове кредитополучатели, отрасли,
региони, държави, видове обезпечения.
6.4. Възможности за измерване на кредитния риск
При предоставяне на кредит е възможно:
- Той да бъде върнат изцяло и навреме
- Да бъде погасен със закъснение
- Да бъде частично погасен
- Да не бъде погасен изобщо
Кредитния риск може да се измери чрез използването на следните три метода:
- Метод за установяване на очакваните загуби
- Метод за измерване на измененията на приходите
- Метод за изчисляване на очакваната възвръщаемост
-
Метод за установяване на очакваните загуби
Чрез този метод се измерва кредитния риск посредством установяването както на
23
Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
Тази теория заема съществено място в специализираната икономическа литература, но тя не дава цялостна и пълна представа за същността на кредита. В нея трудно може да се види най-същественото свойство на кредита...Същност и контрол на рисковете при кредитиране на инвестиционни проекти
| Предмет: | Финансов контрол, Икономика |
| Тип: | Дипломни работи |
| Брой страници: | 76 |
| Брой думи: | 19361 |
| Брой символи: | 125705 |