Презентация по: Национален въпрос на Балканите

Косовският въпрос между двете световни войни

В   началото   на   1920г.   около   450   000   шиптери(албанци),   живеещи   предимно   в 

Косовско-метохския   регион,   се   обръщат   за   помощ   към   Белград   за   да   ги   напътства   в 

адаптирането им към новият им статус в славянското семейство. Те не осъзнават колко 

малко помощ могат да предоставят Новото кралство на сърби, хървати и словенци, защото 

цялата държава се намира в много тежко положение, а освен това задачата за организиране 

на новосъздадената държава се оказва изключително трудна. Лидерство се пада на Сърбия, 

която   най-много   допринася   за   обединителното   движение.   Но   промяната   от   хомогенна 

сръбска държава до това значително разнообразие и почти 4 пъти по-голямият географски 

размер, с останлите проблеми, свързани с изграждане на нова нация, довеждат до ново 

предизвикателство, с невиждани то тогава за тях размери.

 Разбираемо е, че  с толкова много проблеми от голямо значение, и други нормални 

за   опустошената   страна,   централното   правителство   не   отдава   голямо   значение   на 

албанския   въпрос.   Съществуват   две   основни   задачи:   първо,   от   крайна   необходимост   е 

повторното   посръбчване   на   Косово,   е   оправдано   от   вековните   усилия   чуждестрания 

нашественик за денационализация. Най-подходящ начин да се постигне на това е чрез 

премахване на полуфеодалните икономическите условия, преобладаващи в района, което 

означава   ускоряване   на   аграрните   реформи,   които   дълго   време   са   били   просрочени   от 

турците.

Втората   неизбежна   задача   е   да   се   внедрят     албанските   масите   в   съвременния 

политически процес, съществуващ в Сърбия. Тази задача е оставена на съществуващите 

сръбски   политически   партии.   Албанските   Шиптери   или   Арнаути,   както   те   самите   се 

наричат, се оказват в много по-затруднено положение отколкото предполагат в  Белград . Те 

са едно затворено общество и нови идеи не може лесно да проникнат. Също така, остава 

горчивият привкус на това, което албанците са правили в миналото и предизвиква сърбите 

да запазят дистанция и да откажат да се включат в "спасението" на албанското малцинство. 

Съпротивлението на местно ниво на т. нар. "качаци" е много явно, както и дейността на