Русенски университет „Ангел Кънчев”
Катедра: Земеделска техника
К У Р С О В А Р А Б О Т А
по
Растениевъдство ІІ част
Тема: Разработване на технология за
производство на продукция от фуражен грах
Разработил:Боряна Йорданова Пасева
Фак.№ 072069
Специалност: Аграрно инженерство
Курс: ІV 8б група
Дата Проверил:
15.10.2010г /гл.ас.Ат.Атанасов/
Гра̀хът
(
Pisum sativum
) е биологичен вид, растение от семейство Бобови
(Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.
•
Ботаническо описание
Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение.
Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни.
Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и
чашките на цветовете
.
-
Коренова система
Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква
дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и
влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични
разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния
почвен пласт (до 20 см). По корените се намират грудкови бактерии
(
Rhizobium leguminosarum
biovar
viciae
), които свързват атмосферния азот
и го правят достъпен за граховите растения.
- Стъбло
Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5
м. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни
групи: ниски - с височина до 45 см, полуниски – 45 - 65 см, средни – 65 -
95 см, високи – над 95 см. Стъблото e просто или щамбово, надебелено в
горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете,
които се отглеждат в нашата страна, имат прости стъбла. Щамбови стъбла
имат както ниските, така и високите сортове. Колкото стъблата на даден
сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.
-
Листа
Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече
или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници
в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце.
Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят
взаимно. Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата
на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния
стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по
прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и
бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени
петна или кантове.
-
Цветове
Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на
сложните листа. Те са събрани по 1 - 2, а при някои сортове по 3 и повече в
едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов,
цикламен и др.) в зависимост от окраската на венчелистчетата, с
устройство, типично за бобовите. Той има 5-листна чашка, 5-листно венче,
10 тичинки и едногнезден плодник, който завършва с дълго стълбче и
близалце. Девет от тичинките са сраснали в основата си, а десетата е
свободна. Цветовете на щамбовите форми са разположени на силно
скъсени и надебелени връхни междувъзлия по 3 - 4 и повече на едно
съцветие. Щамбовите форми биват както с бели, така и с обагрени цветове,
срещат се и полущамбови форми, които имат по стъблата си по един или
два цвята на междувъзлие, а връхните междувъзлия са надебелени и
скъсени групирани 3 - 4 и повече цвята по тях.
-
Плод
Плодът на граха е чушка (боб), най-често зелена по цвят, а по-късно
пожълтява. По форма чушката бива права, извита (човкообразна),
саблевидна и др. От вътрешната страна чушките имат развит склерен
химновлакнест (пергаментен) слой. Колкото по-добре е развит този слой,
толкова чушките са по-податливи на разпукване. От друга страна обаче,
такива чушки са по-устойчиви на аскохитоза. Както при високите, така и
при ниските сортове най-долната чушка се залага обикновено не по-ниско
от 6-ия възел. В една чушка се срещат най-често от 4 до 7 семена, а по-
рядко 3 - 19 и повече. Семената имат различна форма, големина, цвят и
повърхност. Големината на семената е сортово качество, което варира
доста в зависимост от почвено-климатичните и агротехническите условия
на отглеждане. По големина на семената сортовете обикновено се
обособяват в три групи: едрозърнести с тегло на 1000 семена над 250
грама, среднозърнести с тегло на 1000 семена от 200 до 250 грама и
дребнозърнести с тегло на 1000 семена под 200 грама. Формата и
характерът на повърхността на семената са сортови качества, които
варират в доста широки граници. По форма семената биват кръгли, овални,
ъгловати и преходни, а по повърхност – гладки, набръчкани или преходни.
• Биологични особености
-
Температура
Пониците на пролетните сортове грах понасят кратки застудявания до –5, –
6°С. От разновидностите с обагрени цветове има сортове, които издържат
на кратки застудявания до –18, –20°С и се отглеждат като зимна култура в
райони със сравнително кратки колебания на температурата през зимния
период. Най-бързо расте грахът при температура около 25°С. При по-ниска
температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му
период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. По темпа на
растеж при понижени температури се наблюдават значителни сортови
различия. грахът се развива най-добре при умерено влажни условия.
Крайностите му влияят неблагоприятно.
Предмет: | Немски, Чужди езици |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 2217 |
Брой символи: | 18196 |