Раздел II Закономерности в общуването и 

взаимодействия

Глава   5.

Общуването   като   обмен   на   информация   (комуникационна 

страна на общуването)

Специфика на обмена на  информация в комуникационния процес.
 

Когато се говори за комуникации  в тесният смисъл на думата, то преди всичко трябва 

да се има предвид факта, че в хода на съвместна дейност хората обменят по между си 
различни представи, идеи, интереси, настроения, чувства, състояния и др. Всичко това 
може да се разгледа като информация и тогава самият процес на комуникация може да 
бъде разбран като процес на обмен на информация. От тук може да се предприеме и 
следващата   примамлива   стъпка,     да   се   интерпретира   целият   процес   на   човешка 
комуникация в термини от теорията на информацията, което и се прави в рамките на 
системата на социално-психологическото знание. Въпреки това, този подход не бива да 
се смята за методически правилен, тъй като в него се пропускат някои от най-важните 
характеристики на човешката комуникация, които не се ограничават само до процеса 
на предаване на информация. Да не говорим, че при такъв подход се фиксира основно 
само   една   посока   на   поток   (разпространение)   на   информацията,   а   именно   от 
комуникатора към реципиента (получателя), което е още един съществен пропуск. При 
разглеждането на човешката комуникация от гледна точка на информацията се фиксира 
само формалната страна на нещата: как информацията се предава, докато в условията 
на човешко общуване информацията не само се предава, но и се формира, уточнява, 
развива. За това не се изключва възможността за използване на някои положения от 
теорията на информацията при описване на комуникативната страна на общуването, но 
трябва ясно да се определят всички акценти и да се разкрие спецификата на самия 
процес на обмен на информация, където той заема място в случаите на комуникация 
между двама души. 

Първо, общуването не бива да се разглежда само като отправяне на информация, от 
която и да е предаваща система или като приемането и от друга система, тъй като за 
разлика от обикновеното “движение на информация” (информационен поток) между 
две устройства, тук ние се занимаваме с отношението на двама души, всеки от които се 
яввява   активен   субект:   взаимното   им   информиране   предполага   осъществяване     на 
съвместна дейност.  Това значи, че всеки участник  в комуникативния  процес очаква 
активност също и от своя партньор, но той не може да го разглежда като единствен 
обект. Друг участник също може да бъде субект. Схематично, комуникацията, може да 
бъде разгледана като интерсубектен процес, но в този случай приемаме (допускаме), че 
в отговор на отправената информация, ще бъде получена нова информация, идваща от 
друг партньор. За това и в комуникативния процес не се осъществява просто движение 
на информация,  а  активен  обмен  на такава.  Характерното  за  специфичния  човешки 
обмен   на   информация   е,   че   особена   роля   за   всеки   участник   в   общуването   играе 
значимостта на информацията, тъй като хората не просто обменят знания (значения), но 
и  се стремят при това да доразвият общия смисъл. Това е възможно при условие, че 
информацията,   не   е   просто   приета,   но   е   и   разбрана,   осмислена.   Същността   на 
комуникативния процес не е просто взаимно информиране, а е и общо разбиране на 
предмета.   За   това   във   всеки   комуникативен   процес   реално   са   дадени   в   единство 
комуникацията и разбирането(възприемането).

1