Тема №1: Население и околна 
среда. Основни понятия, 
теоретични постановки

•

Природни бедствия

 – са 

всички природни явления, които са 
причина за човешки жертви и 
големи материални щети;

•

Бедствено положение

- е 

особено състояние вследствие на 
възникнало природно бедствие, 
авария или катастрофа с трайни 
последици, засягащи част от 
територията или цялата страна, 
изискващо прилагането на 
специални мерки за определен 
период, имащи за цел провеждане на 
мероприятия за намаляване на 
загубите и ликвидиране на 
последствията; 

•

Природни екологични 

катастрофи – екстремални 
геофизични събития, които 
възникват без участието на човека.
Природни екокатастрофи - 
класификация

•

Космически:

 падане на 

метеорит, рязко 
изменение на 
геомагнитното поле;

•

Метеорологични:

тропичн

и циклони, прахови бури, 
мълнии, суши;

•

Хидроложки:

 наводнения, 

кално-каменни потоци;

•

Цунами

•

Геоложки: 

земетресения, 

вулкански изригвания, 
свлачища

Природна опасност - Н/ Natural 
Hazard/

 - вероятността от поява в 

рамките на определен период от 
време в даден район, на потенциално 
вреден природен феномен

Уязвимост - V/Vulnerability/

 - 

степента на загуба на даден елемент 
в риск или набор от такива 
елементи, произтичащи от 
възникването на природно явление с 
даден магнитуд и изразено по 
скалата от 0/ няма щети/ до 1/пълна 
загуба/ 

Елементи в риск- E

 – населението, 

сгради, инженерни работи, 
икономически дейности, обществени 
услуги, инфраструктура в риск в 
даден район 

Специфичен риск-S

 - очакваната 

степен на загуба дължаща се на 
природни явления и като функция на 
природната опасност и уязвимост

Риск-R

- очаквания брой на 

жертвите, ранени лица, увреждане 
на имущество и разрушаване на 
икономическите дейности, дължи се 
на особени природни явления и 
следователно продукт на 
специфичния риск и елементите, 
изложени на риск.

Тема №2: 

 Сигурност –

концептуална рамка. 
Преосмисляне на концепцията за 
сигурност

Сигурност - За първи път се въвежда 
от Цицерон Лукреции и означава 
философско и психологично 
състояние или субективно чувство за 
свобода от нещастие;

От периода на 

Август и Средните векове, 
“сигурност” била позитивна 
политическа концепция, която е 
била тясно свързана с 

мир и свобода

, 

и много често свързана с тишина
От 16 ти век “сигурност” е била 
използвана по отношение на 
сигурността на обществото, свързана 
със защита от владетеля през мирния 
период и задължение на поданиците 
да подкрепят принца по време на 
конфликти и война
През 18 ти век “сигурност”  се 
разбира обикновено като 
благосъстояние, което става цел, но 
и също и за създаване на ключ за 
обществено насочване.  
През 19 ти “държавата” се приема, 
като ключова институция, 
осигуряваща сигурност и 
управлявана от закона.  
През 20 ти век сигурността става 
тясно свързана с предпазване от 
вътрешни и външни опасности със 
средствата на полицията и 
съда/правосъдие и вътрешни работи/ 
и други политически, икономически 
и специално военни 
мерки/сигурност и защита/.   
Днес “сигурност”, като политическо 
значение, в западното мислене и в 
обществените науки няма 
независимо значение и е свързано с 
индивидуалната или обществена 
ценностна система. 
Wolfers(1962) посочва две страни на 
концепцията за “сигурност”:
- Сигурността, като 

обективно 

чувство

 измерва липсата на заплахи 

за придобитите цености;
- Сигурността, като 

субективно 

чувство

 означава липсата на страх, 

че тези цености ще бъдат нападнати. 
Дейвид Болдуин, определя 7 
въпроса, които трябва да бъдат 
зададени към всяка концепция за 
“сигурност”:
1.”Сигурност за кого? 
2.Сигурност за какви цености? 
3.Колко сигурност? 
4.От какви заплахи? 
5.Чрез какви начини?
6. На каква цена?
7. In what time? 
За Wolfers, сигурността в нейните 
две значения означава липса на 
обективни опасности, т.н. сигурност 
от заплахи, предизвикателства, 
уязвимост и риск.
От 

реалистична перспектива 

“

обективната сигурност”

 се 

постига, ако опасностите 
предизвикани от многообразни 
заплахи, предизвикателства, 
уязвимости и риск се избягват, 

предпазват, управляват, 
преодоляват, смекчават, адаптират 
от отделния индивид, социалните 
групи, държавата или от регионални 
или глобални международни 
организации.
От 

социална гледна точка

 сигурност 

се постига когато възприемането и 
страховете за заплахите, 
предизвикателствата и риска са 
намалели и преодолени.

Тема №3: Екологична и човешка 
сигурност

Екологична сигурност-

Поправяне на 

щетите нанесени на околната 
среда за да може тя да поддържа  
живота на плнетата и нейната 
морална цена; Предпазване  
увреждането на околната среда от  
атаки и други форми на човешки  
злоупотреби

Екологичната сигурност е 
относителна безопасност от 
опасности свързани с околната 
среда, които са причинени от 
природни или антропогенни процеси 
поради незнание, инциденти, 
неправилно управление или 
замислени или произхождащи в или 
през граница на националните 
граници  
Екологичната сигурност е състояние 
на природно-антропогенната 
динамика, която включва 
възстановяване на щетите от военни 
действия и намаляване на недостига 
на природни ресурси, деградацията 
на околната среда и биологичните 
заплахи, които могат да доведат до 
обществени безредици и конфликти
-Терминът екологична сигурност 
представя редица съобръжения, 
които могат да се организират в три 
основни категории:
1. съображения за неблагоприятни 
въздействия на анропогенната 
дейност върху околната среда – 
акцента тук е върху сигурността на 
околната среда, като стока сама по 
себе си, в интерес на бъдещите 
поколения и запазване на живота на 
пранетата; 
2. съображения  за директни и 
индиректни въздействия на 
промените в околната 
среда/специално недостига и 
деградацията /, които могат да бъдат 
природни или антропогенни и 
генериращи национална или 
регионална сигурност;
3. съображения за несигурност на 
отделните индивиди или групи/от 
малките общности/ в резултат на 
промените в околната среда, такива 
като недостиг на вода, замърсяване 
на атмосферата, глобалната 
затопляне, и т.н. Тук фокусът е за 
несигурност на материалното 
благосъстояние на индивидите
Комбинирането на тези, можем да 
заключим, че екологична сигурност 
е тази, в която социалните системи 
си взаимодействат с екологичните 
системи по устойчиви начини, и 
всички физически лица имат