1 Реториката като социално явление.

Термините реторика   и ораторско майстор-ство се считат за си-ноними. Реториката е наука за  
красноречие-то. Възниква в антич-на Гърция и получава своя разцвет в древен Рим. В днешно 
време реториката се опреде-ля като наука за обеж-даващото говорене. Цел на убеждаващото 
говорене е реалността като обект на измене-ние.Човек се учи да говори чрез говорене,също 
както се учи да пише чрез писане.  Реторическо въз-действие може да се получи по писменна 
или   устна   форма,   но   винаги   подкрепено   с   аргументи,   които   имат   за   цел   да   променят 
първоначалния   стере-отип   на   мислене.   Под   ораторстване   днес   се   разбира   убеждаващо 
говорене пред голяма група хора (пред каме-ра, микрофон) или по-малка група (съвеща-ния, 
договаряния). Ре-торически дискурс – форма, средство за убеждаващо говорене.Характерна е 
преобладаващата устна форма. Може да е във форма-та на разговор или текст, но винаги под-
крепено с доказател-ства. Съдържа теза, антитеза, синтез. Тезата   съдържа формулировка и 
аргументи   в   защита   на   дадено   твърдение.   Антитезата   съдържа   аргументи   против   него   и 
синтеза е мотивиран извод. Основните реторически принципи са : принцип за научност-та, като 
научността е свързана с необходи-мостта от достовер-ност, доказуемост, давност ;Принцип за 
историческа детерминираност – ораторско-то майсторство и реториката възникват в преломни 
епохи,   където   е   било   нужно   хората   да   бъдат   убедени   да   участват   във   важни   държавни 
въпроси ;  Принцип за  социална детерминираност,   оратора е длъжен да съобрази речта си с 
възрастта, интелектуално равнище и политичес-ки пристрас-тия на аудиторията и приложния 
характер,   който   е   всъщност   съобразеното   единство   на   тема,   цел   и   начин.Принцип   на 
съобразяване с диалектическия характер.Принцип на съобразяване с приложния характер на 
реторическите дейности-целта на всяко ораторстване е мотивация за действие. Принцип на 
съобразяване   с   итегративния   характер   с   ретор   дейности.Принцип   на   съобразяване   с 
единството   и   взаимосвързаността   на   практика   и   теория.принцип   за   необходимостта   от 
комплексностпри   спазване   на   реторическите   принципи-Ведър   нарича   този   принцип   :най-
отмъстителния”-ако той не бъде спазен ,значи не са спазени и останалите принципи.

3 Видове красноречие.

Красноречието никога не е било еднородно.За да могат думите да мотивират за дела трябва да 
се съобрази с конкретиката на целите.В зависимост в коя област се прилага красноречиети то 
се разделя на:

Политическото   к

рас-норечие   е   свързано   с   властта   или   империа-лизма.   Целта   е   да   се 

распространява про-грама и тактика на да-дена политическа пар-тия. То е наситено с висока 
емоционал-ност.Наситено е с напоритост, дори е  заре-дено с доза агресив-ност. Трябва да се 
съомее     да   се   съчетае   вярността   към   дадената   политическа   позиция,но   дасе   толирират   и 
др.пол.позиции.Пол.конкретизиране   може   да   дъде   в   различни   форми   като 
пол.реч,аргументативна реч,митингова реч и пр

.Съдебното

 е това, чиято цел по правен път да 

се   уста-нови   истината   за   да-дено   деяние.   То   е   прокурорско   и   адво-катско.   Прокурорското 
красноречие   трябва   да   съдържа   анализ   на   фактите,доказателства,които   ги 
установяват,квалификация на деянието и присъдата.Трябва да е ясноо,че прокурорът не иска 
на всяка цена мъст,а преставлява държавата и ще има справедлив процес, а адво-катското с 
тактичност и миролюбив тон.  

Академичното  

се       използва в учебната дейност.свързано не 

само с това какво ще се говори, но и защо ще се говори. Добрия преподавател знае,че  трябва 
да работи с  тези ученици които има, а не с тези които иска.Тои трябва да намери път към всеки 
и да го мотивира да учи.

Богословско-

църковно  красноречие е свързано със спазва-нето на 

канона   и   ак-центирането   върху   вярата.   Важна   е   проксемимиката   –   игра   в   пространството. 

Военното красноречие

 има за цел да припов-дигне духа, да надъха за бой, внушава чувст-во 

на   безстрашие.   Мотивацията   се   гради   върху   справедливост-та   на   каузата.   В  

социално-

битовото

 се различават видове речи, тостове, поздравления. Тонът е висок, тържествен. 

При 

социалноикономи

-ческото красноречие  задължителна е връзката между думи и реалност. За 

да бъде резултатно трябва да бъде изградено изця-ло върху принципите на истинността.