Юридически факултет

Специалност

: 

Право

по

„Вещно право”

Тема

:

Фактически състав и правно 

действие на придобивната давност. 

Разграничаване с погасителната давност.

Изготвил

:

Владимир Фиданов Личев

Факултетен номер

:

2717111

Град София

Дата

:18.12.2009г.

1

Фактически състав и правно действие на придобивната давност. 

Разграничаване с погасителната давност.

Много често придобиването на дадена вещ по давност се подценява за 

сметка на останалите способи като продажба, замяна, дарение, завещание, 

делба и т.н. С него трябва да са запознати, както хората, които биха могли да 

придобият собственост по неговите правила, но и тези, които смятат, че са 

собственици,   но  заради   небрежност   и  немарливост   изведнъж   могат   да  се 

окажат без съответната вещ. 

Придобиването   по   давност   важи   както   за   движими,   така   и   за 

недвижим  имоти. Също  така може да важи  и за  имоти  извън чертите на 

населени места, за застроени или незастроени парцели, за отделни сгради 

или за земя, както и за някакви други отделни права. Законът не поставя 

никакви ограничения и за лицата, които могат да придобиват по този начин. 

Те може да са физически или юридически лица, може да е държавата или 

общината.   Освен   това   чрез   придобивна   давност   могат   да   се   получат   и 

отделни   вещни   права   върху   имот   -   например   право   на   строеж,   на 

пристрояване или надстрояване и др. По този способ може да се придобиват 

дори идеални части от даден имот.

Придобивната давност се определя като способ за придобиване право 

на   собственост   и   други   вещни   права   върху   чужда   вещ,   чрез   фактическо 

упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от 

време.   Вижда   се,   че   фактическия   състав   на   придобиването   по   давност 

включва три елемента:.



Първи елемент: упражняване на владение;



Втори елемент: изтичане на определен срок от време; през който се 

упражнява владението;



Трети елемент: волеизевлението на владелеца;

Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 

ЗС. Освен това то трябва да е непрекъснато, а е известно, че се прекъсва с 

изгубването му за повече от 6 месеца(чл.81 ЗС). 

2

По давност могат да придобива право на собтсвеност   само владелецът, не 

държателят.   С   придобивна   давност   могат   да   се   придобиват   само   вещни 

права. По давност може да се придобива право на строеж, право на ползване, 

сервитут;   Не   могат   да  се  придобиват   облигационни   права   като   вземане   , 

залози, ипотеки, както и общинска и държавна събственост. 

Обект на придобиване по давност са движими и недвижими вещи; идеални 

части от вещни права;

Придобиването на собственост върху идеална част от недвижим имот 

по давност предполага упражняване на власт върху целия имот. Общи части 

от етажна собтсвеност, гори, земи от държавния фонд, публична държавна 

собтсвеност, общинска публична собственост не могат да се придобиват по 

давност. Частна държавна и общинска собтсвеност може да се придобива по 

давност. 

Вторият  признак  е изтичането  на определен  период от време,  през 

който се упражнява владението. Срокът се брой по години – за недвижими 

имоти   той   е   10   години   за   недобросъвестния   владелец   и   5   години   за 

добросъвестния; за движими вещи 5 г. срокът   започва   да   тече   от   деня   на 

установяване   на   владението   и   изтича   в   съответния   месец(ден)   на   петата, 

респективно десетата година.

При   придобиването   по   давност   съществуват   два   способа   за 

придобиване. Първият е при добросъвестно владение.

Дефиницията за добросъвестен владелец е заложена в чл. 70 в Закона 

за   собствеността:   „владелецът   е   добросъвестен,когато   владее   вещта   на 

правно   основание,   годно   да   го   направи   собственик,   без   да   знае,   че 

праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е 

била опорочена."  Достатъчно  е добросъвестността да е съществувала  при 

възникване   на   правното   основание.   Добросъвестността   се   предполага   до 

доказване   на   противното.   Добросъвестността   на   владелеца   се   състои   в 

незнанието на порока, който му пречи да стане собственик или който прави 

несигурно основанието, по силата на което е придобил собствеността. Такъв 

е случаят, когато едно лице е мислило,че праводателят му е бил собственик 

по   време   на   прехвърлянето   и   е   бил   способен   да   отчуждава. 

Добросъвестността може да произлиза  както от една правна грешка, така 

3

също   и   от   фактическа   грешка.   Използваното   понятие   в   чл.   70   „правно 

основание" включва в себе си всеки акт, който може поначало да прехвърли 

собствеността   върху   въпросната   вещ.   Такива   основания   могат   да   бъдат 

продажба, дарение, замяна и други сделки, чрез които се прехвърля правото 

на собственост, само ако предвидената за сделката форма е спазена.Също 

така   не   е   правно   основание   и   наследяването.   Правното   основание 

задължително трябва да е налице, а само неговите недостатъци не трябва да 

бъдат известни на владелеца.Незнанието трябва да се дължи на грешка във 

факта,   а   не   на   грешка   в   правото.   Добросъвестното   владение   има   всички 

последици   на   законното   владение,   като   най-важната   е   придобиването   по 

давност. 

Що се отнася до т.нар. недобросъвестно владеене, при което трябва да 

има изтекла 10-годишна давност, за да се придобие имота, то владеенето 

трябва   да   е   фактически   без   основание   или   дори   и   да   е   с   основание,   то 

владелецът да е бил наясно с порока. Това не означава, че той е завзет чрез 

престъпление,   измама,   заплахи.   В   тези   последни   случаи   не   може   да   има 

изобщо придобиване, включително и по давност. Недобросъвестно владение 

може да има, ако например някой купи апартамент от лице, което не е негов 

собственик. С нанасянето си човекът придобива владението, но действителен 

собственик   си   остава   този,   който   не   е   участвал   в   продажбата. 

Недобросъвестно владение има и ако някой се нанесе в запустял имот или 

пък   завземе   необработвана   земя.   Във   всички   тези   случаи   той   може   да 

придобие имота, ако го е владял непрекъснато 10 години. Не може да има 

придобиване по давност, ако се докаже, че няма такава непрекъснатост. И 

законът, и съдебната практика сочат, че за да се придобие по този способ, 

владеенето на имота не само трябва да е продължило 10 години, но да е било 

постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно и безспорно.

Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила 

за   тяхното   спиране   или   прекъсване.   В   миналото   погасителната   и 

придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността 

(ЗД).   Като   продължение   на   това   неудачно   законодателно   решение   е 

разпоредбата   на   чл.   84   ЗС,   която   предвижда,   че   към   придобивната   се 

прилагат   правилата   на   спиране   и   прекъсване   на   срока   на   погасителната 

4

давност.   Те   са   уредени   в   ЗЗД   и   към   придобивната   давност   трябва   да   се 

прилагат съответно, а не директно.

Спирането   на   срока   е   такъв   юридически   факт,   с   чието   настъпване 

изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият 

до момента запазва своето действие. След отпадането на юридическия факт 

започва   да   тече   нов   срок,   който   се   събира   с   изтеклия   до   момента. 

Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче 

трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се 

предвиди в закона. Това изрично е направено в ЗИДЗС ДВ бр. 105/2006 г. 

Според закона давността за придобиване на държавни и общински имоти 

спира да тече до 31.12.2007 г. 

Придобивна давност не тече:

1. Между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

2.Същото се отнася за настойници и попечители;

3.Между съпрузи;

4.Давност   не   тече   между   лица,   чието   имущество   по   закон   или   по 

разпореждане   на   съда   е   под   управление   и   управителя,   докато   трае 

управлението;

5.Давност не тече между ЮЛ и техните управители, докато последните са на 

служба – ако управителят е завладял вещ на ЮЛ, срокът не тече;

6.Давност   не   тече   между   непълнолетни   и   поставени   под   запрещение   и 

лицата, които владеят техните имоти през времето, в което нямат назначен 

законен   представител   и   6   месеца   след   назначаването   на   такъв   или 

прекратяване на недееспособността;

7.Давност   не   тече   и   докато   трае   съдебният   процес   относно   вещта.   С 

предявяването на исковата молба давността спира. В зависимост от изхода 

на процеса срокът ще остане спрян или ще бъде прекъснат.

Законодателят, по пътя на отрицанието, е посочил само нова, което не 

може да се придобива:

1.Не могат да се придобиват по давност движими вещи, когато владението е 

придобито чрез престъпление;

5