Сравнителен анализ на ядрените доктрини на 

Великобритания и Франция

Катедра по международно право и международни отношения

Юридически факултет 

СУ „Св. Климент Охридски”

Възникване и развитие на ядрените доктрини на Великобритания и Франция  

до края на Студената война

Когато на 2 октомври 1952 г. Великобритания провежда първия си успешен тест с 

ядрено оръжие край бреговете на Австралия, страната става едва третата държава, 

която   самостоятелно   се   сдобива   с   атомна   бомба.   В   последвалия   период   на 

Студената   война   Великобритания   изгражда   своята   отбранителна   политика   като 

част от Евроатлантическия блок. За повече от четири десетилетия Лондон остава 

най-верният американски съюзник на европейския континент. Началото на тясното 

партньорство в областта на ядреното сътрудничество е поставено през 1958 г. със 

Споразумението   за   съвместна   отбрана   между   Съединените   щати   и 

Великобритания. Традиционната политика на „специални отношения” се изразява в 

размяна на секретна научна информация и ядрени материали като плутоний, а в 

добавка на английски учени е разрешено да използват американската лаборатория 

в Невада. В разгара на противопоставянето между двата блока в началото на 80те 

години   Великобритания   разполага   със   сериозен   ядрен   арсенал   от   четири 

подводници Поларис и над 200 бомбардировача от типа Торнадо, Ягуар и Вулкан, 

всичките носещи на борда си английски ядрени бойни глави. 

1

 Военноморските и 

военновъздушните  сили на страната са въоръжени и с американски дълбочинни 

бомби, ракети срещу подводници и други оръжия. Освен това Съединените щати 

използват   Великобритания   като   база   за   своите   ядрени   подводници   и 

бомбардировачи, както и за крилатите си ракети.

За   разлика   от   Великобритания,   Франция   не   се   радва   на   толкова   тясно 

сътрудничество със Съединените щати и в резултат се сдобива с ядрено оръжие 8 

години по-късно от Лондон. Основите на френската ядрена програма са поставени 

от Комитета за военно приложение на атомната енергия, създаден през 1956 г. Тази 

инициатива е в пряка връзка с променящата се военно-политическа ситуация от 

онзи   период,   а   конкретното   решение   за   изработване   на   атомна   бомба   бива 

повлияно   от   Суецката   криза   и   твърдото   убеждение   на   президента   дьо   Гол,   че 

Франция трябва да отстоява своя статут на велика сила. Така Шарл дьо Гол поставя 

началото на френския ядрен арсенал, подчинен на идеята за  

force  de  frappe 

или 

„ударна сила”, която да позволи на Париж да се противопостави на Съветска атака, 

без   да   разчита   за   това   на   НАТО.   През   август   1971   г.   към   арсенала   е   добавен 

наземен   компонент   с   въвеждането   на   въоръжение   на   междуконтинентални 

балистични ракети. Само няколко месеца по-късно е спусната на вода и първата 

френска атомна подводница. Това дава окончателният облик на френския ядрени 

арсенал през следващите две десетилетия.   

Промени в стратегическото мислене от началото на 90те години на 20 в.

В края на Студената война общоприето бе твърдението, че ядрените оръжия са 

загубили централната си роля като решаващ фактор в международните отношения. 

В   крайна   сметка   –   твърдяха   мнозина   –   те   са   безполезни   в   новите   ситуации: 

граждански   войни,   хуманитарни   интервенции,   противодействие   на   тероризма, 

както   и   при   мироопазващи   операции.   Няма   и   пряка   връзка   между   мащаба   на 

ядрените арсенали и степента на разпространението им, защото няма необходимост 

от стотици или хиляди бойни глави, за да се употреби сдържането срещу няколко 

десетки   такива.   Така   след   повече   от   40   години   на   противопоставяне,   които 

определяха стратегическото мислене на Великобритания и Франция, рухването на 

Съветския  съюз постави ново предизвикателство пред политиците  и военните в 

двете страни: да идентифицират нови параметри на сигурността, които да дадат 

ясна насока на отбранителната политика на двете страни. Това не бе лесна задача за 

тях. В началото на 90те стратезите в Лондон и Париж бяха изправени пред т.нар. 

„нов световен ред”, които те възприемаха като анархичен и неподреден. Изведнъж 

2

се оказа, че на международната арена се появиха четири нови 

de facto

 ядрени сили. 

И докато Русия се смяташе за законният наследник на съветските ядрени арсенали, 

Украйна,   Беларус   и   Казахстан   трябваше   да   бъдат   убеждавани,   че   е   интерес   на 

тяхната сигурност да предадат своите оръжия. Последвалата Първа война в залива 

и съмненията, че Саддам Хюсеин разработва своя програма за оръжия за масово 

поразяване само влошиха ситуацията.

Същевременно, краят на Студената война донесе на Великобритания и Франция не 

само предизвикателства, но и възможността двете държави да намерят новата си 

роля на международната арена. Лондон и Париж добре осъзнаваха, че от тях до 

голяма степен зависи баланса на силите в Европа и че ако искат да възвърнат поне 

донякъде имиджа си на велики сили трябва да работят както за регионалната, така 

и  за  глобалната  стабилност.  

2

  Идентифицирани   бяха  редица   нови  приоритети   и 

страните участваха в няколко хуманитарни мисии, в конфликта срещу Сърбия през 

1999   г.   и   като   цяло   бе   възприета   идеята,   че   политиката   за   сигурност   в   новите 

условия   трябва   да   обезпечава   демократичното   развитие   и   свободните 

икономически интереси.

В   тези   нови   условия   Великобритания   и   Франция   предприеха   политика   на 

постепенно   редуциране   на   своите   ядрени   арсенали.   Въпреки   че   и   двете   страни 

продължиха   да   поставят   особено   ударение   върху   своите   ядрени   възможности, 

редица  фактори  доведоха   до  тази  линия   на  поведение.   Причините  за  това  бяха 

както   значително   намалелите   военни   бюджети,   така   и   виждането,   че   ядрената 

политика   трябва   да   отстъпи   място   на   нов,   по-гъвкав   подход   към   съвременните 

заплахи за сигурността. 

3

Основният етап от този процес на намаляване на наличните арсенали приключи 

през 1995 г. До тогава двете страни бяха редуцирали значително въоръженията си. 

Великобритания   върна   почти   всички   американски   системи   и   оръжия   на 

Вашингтон, като запази само няколко бомби. Освен това английските тактически 

ядрени   оръжия   също   бяха   премахнати,   с   малки   изключения,   използвани   за 

3

въоръжаване   на   бомбардировачите   Торнадо.   Тези   промени   бяха   извършени   по 

време на правителството на министър-председателя Джон Мейджър и не останаха 

без   своите   критици.   Те   изтъкваха,   че   докато   Русия   също   извършва   значителни 

съкращения,  с изключение  на премахването  на крилатите  ракети  редукциите  на 

Лондон не са в резултат на поети договорни задължения. През първата половина на 

90те Франция също предприе съществени съкращения в ядрения си арсенал. Сред 

премахнатите системи бяха 18 наземни ядрени ракети със среден обсег на действие 

и   тактическите   ракети   Хадес.   В   допълнение   страната   започна   процес   по 

закриването  на военните  си заводи в Маркол и Пиерлат,  произвеждащи  ядрени 

материали.

Съвременната ядрена доктрина на Великобритания 

Днес   Великобритания   е   забележителна   с   това,   че   е   единствената   държава   – 

постоянен   член   на   Съвета   за   сигурност   на   ООН   и   на   „Ядрения   клуб”,   която 

нееднозначно е предприела мерки за съкращаване на ядрения си арсенал. Така в 

момента   гръбнакът   на   силно   редуцираните   стратегическите   ядрени   сили   на 

Великобритания се състои от четири модерни ядрени подводници, построени през 

последните десет години. Първата подводница, „Вангард” (Vanguard) бе пусната на 

вода през декември 1994 г.; втората, „Викториъс” (Victorious) през декември 1995 

г.;   третата,”Виджилант”   (Vigilant)   през   есента   на   1998   г.,   а   последната   – 

„Венджънс” (Vengeance) – през февруари 2001 г. Всички подводници са базирани 

във военноморската база Клайд в Шотландия, като във всеки един момент само 

една извършва патрулни курсове. Освен това тази подводница не е в състояние на 

пълна бойна готовност, което практически означава, че при необходимост носените 

от нея ракети могат да бъдат изстреляни след повече от един ден, а не след само 

няколко часа. С цел запазването на известни тактически бойни възможности, част 

от ракетите на въоръжение са оборудвани с малки бойни глави с мощност между 5 

и 10 килотона, докато стандартните такива имат мощност до 100 килотона. 

Тъй   като   четирите   ядрени   подводници   представляват   практически   целия   ядрен 

капацитет на Великобритания, английските политически и военни кръгове, както и 

4