ДОКЛАД

на тема:

Анализ на капиталовата структура 

на склад на едро „СИНИТ- 96” ООД

за 2007 година

Изготвила :
Искра Тодорова Якова
Спец. Счетоводство и контрол
Ф№ 3196
ІV-ти курс, І-ва група

Научен ръководител:
Проф.д-р ик.н. Калю Иванов Донев

учебна 2008/2009 година

гр.Варна 

1

Съдържание:

І   Анализ на капиталовата структура- същност, видове и 
способи на анализа………………………………………………………………….. 2

1. Анализ на собствения капитал - същност, видове и 

способи на анализа…………………………………………………………………. 11
2. Анализ на пасивите - същност, видове и способи на 

анализа………………………………………………………………………………….. 22
3. Анализ на кредиторската задлъжнялост – същност и способи 

на анализа……………………………………………………………………………… 32
4. Източници на информация за целите на анализа……………….. 35

ІІ   Анализ на капиталовата структура в склад на едро

„СИНИТ-96”ООД.............................................................................. 39 

1. Информация за дейността на предприятието……………………… 39
2. Анализ на капиталовата структура……………………………………… 40

3. Извод………………….……………………………………………………………... 49

2

І   Анализ на капиталовата структура- същност, видове и способи 

на анализа.

По своята същност капиталът представлява паричен израз 

на   стойността   на   вложените   в   предприятието   активи.   Под 

капиталова   структура   се   разбира   определено   съотношение 
между   отделните   видове   капитал   с   които   е   финансирана 

дейноста на предприятието през даден отчетен период.

Анализът   на   капиталовата   структура   е   необходим   тъй   като 

резултатите от него показват:

1. Какава   е   степента   на   осигуреност   на   предприятието   със 

собствени   източници   на   ресурси   за   осъществяване   на 
непрекъсната   дейност   както   и   каква   е   гарантираната 

защита   на   предоставените   средства   от   кредиторите   и 
своевременното пагасяване на задълженията към тях.

2. Какво   е   равнището   на   финансова   независимост   на 

предприятието – видовете и условията на привличане на 

заемни средства направления за тяхното използване както 
и   риска   от   възможен   фалит   в   случаите   на   предявени 

искания от страна на кредиторите за връщане на дължими 
суми след нарушаване срока на падежа.

Насоките на анализа на капиталовата структура се определят 

от   поставените   пред   него   задачи.   Преди   всичко   се   цели   да   се 

установят   размерите   на   съответните   елементи   на   капиталовия 
ресурс   настъпилите   промени   на   тези   елементи   в   сравнение   с 

3

подходния   период   и   в   динамика   измененията   в   структурата   и 
други насоки.

Общия капиталов ресурс на предприятието / ОКР / може да бъде 
детайлизиран чрез две аналитични групировки. От тази гледна 

точка той се подразделя на собствена капитал /СК/ и посиви /П/
ОКР = СК + П

Собствения   капитал   е   инвестирания   в   дейността   на 
прдприятието капитал на собствениците.

Пасивите   представляват   привлечения   капитал,  който   се 
използва също в дейността, но не принадлежи на собствениците.

В   зависимост   от   продължителността   на   използвания 

капитал   в   оборота   на   предприятието   той   се   подразделя   на  : 

капитал   с   продължително   използване   /постоянен   капитал/   и 
капитал с краткосрочно използване /непостоянен капитал/.

От тук може да се изведе формулата:

ОКР = постоянен капитал + непостоянен капитал

Постоянен капила = СК + дългосрочни пасиви
Непостоянен капитал = краткосрочни пасиви

При оценяване на капиталовата структура е особено важно да 

се дефинира какво е съотношението между собствения капитал и 

пасивите с оглед установяване на финасовата независимост на 
предприятието. За целта се използват два покозателя:

•

Коефициент на финансова автономност /Кфа/

    СК

Кфа = --------  

     П

4

СК- собствен капитал
П – пасиви

Показателят   изразява   колко   единици   собствен   капитал   се 

падат   или   покриват   единица   от   пасив.   Ако   величината   на 

коефициента е под единица може да се разглежда като заплаха 
за дългосрочната платежоспособност на предприятието.

•

Коефициент на задлъжнялост /Кз/

  П

Кз = --------

 СК

Показателят   показва   колко   пасиви   се   падат   на   единица 

собствен   капитал.   Реципрочен   е   на   първия   показател. 
Целесъобразно   е   неговата   величина   да   бъде   по-   малка   от 

единица.  Нарастването   на   показателя   се   приема   за   негативна 
тендетция и означава, че предприятието е отдало предпочитание 

на   дълговото   финансиране   и   е   същевременно   сигнал   за 
намаляване на финансовата устойчиваст.

Влиянието   на   промените   на   величините   на   собствения 

капитал и на псивите върху абсолютното изменение на Кфа може 
да си определи чрез метода на верижно заместване:

    СК

1. Кфа  = ------

- определя се Кфа за предходния 

     П 

отчетен период

5

   СК

2. Кфа = -------

- определя се Кфа за текущия 

     П

период

   СК

3. Кфа = ------

- определя се условен Кфа.

    П

4.

 Кфа = Кфа – Кфа

- определя се абсолютното     
изменение на Кфа през текущия 
период спрямо базисния.

5. Кфа ск = Кфа  - Кфа  - определя се влиянието на промените 

  на  величината   на   СК   върху 
абсолютното изменение
на коефициента на автономност.

6.

 Кфа п = Кфа  - Кфа - определя се влиянието на промените 

на

 пасивите   върху   абсолютното 

изменение
на коефициента на автономност.

7.

 Кфа = Кфа ск + Кфа п- определя се комплексното 

влияние   на

 факторите   върху 

абсолютното изменение
на коефициента на автономност.

При   анализа   на   капиталовата   структура   е   належащо   да   се 
използват и други показатели.

•

Коефициент на устойчива финансиране / Куф/

Постоянния капитал

Куф = ---------------------------------

      ОКР

Този   коефициент   показва   относителния   дял   на   тези 

източници   на   финансиране,    които   предприятието   може   да 
използва в своята дейност по дълго.

6

Този коефициент може да се модифицира при определяне 

на капиталовия механизъм / КМ /.

  Дългосрочни пасиви

КМ = ------------------------------

ОКР

или

Дългосрочни пасиви

КМ = ------------------------------ 

ОКР

На практика КМ показва как се финансира предприятието 

в   дългосрочен   план.   Изчисляването   му   е   възможно   само   ако 

предприятието има дългосрочни задължения.

Има и друг подобен вариант на прилагане на КМ. За целта 

се използват два взаимносвързани показатела:

Коефициент на финасова               Дългосрочни  пасиви 
зависимост на кап. източници = ------------------------------

               Постоянен капитал

 и

Коефициент на финансова

         Собствен капитал

независимост на кап. източници = ----------------------------

        Постоянен капитал

Очевидно е,  че общата сума на тези два покозтеля е равна 

на единица.

7

Друг важен момент при този анализ е изучаването на дела 

на   собствения   капитал   в   общия   общия   капиталов   ресурс   на 

предприятието чрез :

•

кофициента   на   концентрация   на   собствения 
капитал /Ккск /

    Собствен капитал

Ккск = --------------------------

          ОКР

Този коефициент е важен както за инвеститорите така и за 

кредиторите.   Той   показва   доколко   предприятието   може   да 

намали размера на активите без това да засегне интересите на 
кредиторите .

В литературата се срещат три степени на капиталова стуктура – 
ниска, средна и висока.

При ниската капиталова структура собствения капитал е до 

25%   и   се   счита   за   най-   неизгодно.  Това   означава   голяма 

зависимост   от   кредиторите   което   води   до   голям   изходящ 
паричен поток.

Средна   капиталова   степен   е   между   25%  и   50%.При   нея 

рискът на собствениците от фалит е относително малък.

Висока   капиталова   степен   се   характеризира   с   участие   на 

собствения   капитал   над   50%.   Плащат   се   по-малки   лихви   по 

заемите   и   самата   дейност   на   предприятието   не   зависи 
значително от кредиторите.

Тези три степени не следва да се приемат като универсални.

•

Коефициент на финансова зависимост /Кфз/

8

    ОКР

Кфз = ------------

     СК

Този коефициент е рецепрочен на Ккск. Той показва каква 

сума   от   активите   се   падат   на   1   лев   собствен   капитал.   Ако 

величината   му   е   1   това   означава   че   всички   активи   на 
предприятието   са   формирани   само   за   сметка   на   собствения 

капитал.
В процеса на работа може да се наложи използването на:

•

Коефициента на концентрация на пасивите /Ккп/

   Пасиви

Ккп = ------------

     ОКР

Показава каква част от активите са формирани чрез дългосрочни 

и краткосрочни задължения.
Практиката   показва   че   не   съществува   идеална   „рецепта”   за 

съотношение между СК и П.
Наред   с   това   съществуват   редица   обективни   и   субективни 

фактори,  които позволяват или пречат да се формулира такава 
структура на капитала която да осигурява условия за неговото 

най-   ефективно   използване   във   всяко   конкретно   предприятие 
като например:

1.

Отрасловата   особеност   на   оперативната   дейност  .   От   нея 
зависи структурата на активите на предприятието и тяхната 

ликвидност.   Предприятията   при   които   относителния   дял 
на ДМА е висок или обема на труднореализируеми активи в 

състава на краткотрайните активи е значителен, се налага в 

9

своята дейност да се ориентират към собствения капитал. 
От друга страна , предприятия, при които производствения 

цикъл е  по-  кратък /при  равни други  условия/ ,могат  да 
използват в по-голяма степен краткосрочни заеми.

2.

Стадия   на   жизнен   цикъл   на   предприятието.  Тези 
предприятия , които се намират в стадия на своята зрялост, 

в по- голяма степен използват собствен капитал.

3.

Конюнктурата на стопанския пазар. Колкото по- стабилна е 

конюнктурата   на   този   пазар,   а   съответно   и   търсенето   на 
продукция, толкова по- безопастно става привличането на 

външни   източници   на   финансиране.   Обратно   –   при 
неблагоприятна   пазарна   конюнктура   финансовия   риск, 

свързан с необходимоста на първостепенно обслужване на 
сключените заеми, нараства. 

4.

Конюнктурата   на   финансовия   пазар.  В   зависимост   от 
състоянието   на   тази   конюнктура   нараства   или   намалява 

размера на пасивите.

5.

Размерът   на   условно-   постоянните   разходи   за 

себестойността   на   продукцията.  Колкото   е   по-голям 
размера   на   тези   разходи,   толкова   е   по-   висок   риска   от 

неплатежоспособност ако по някакви причини приходите 
на предприятието намалеят.

6.

Възприетата   политика   на   управление.  Избягването   на 
високо   равнище   на   финансов   риск   налага   консервативен 

подход   по   отношение   на   пасивите,   т.е.   стемеж   към 
привличане на пасиви в минимален размер.

1

1. Анализ на собствения капитал - същност, видове и способи на 

анализа.

Световната търговия и световният пазар откриват през 16 

век   съвременната   история   на   капитала.   Понятието   капитал 
произтича   от   латинската   дума   caput.   Тя   означава   заемане   на 

парична   сума   срещу   изплащане   на   определен   размер   и   в 
определен срок лихва. 

Основният   източник   за   образуване   на   стойността   на 

имуществото   на   всяка   фирма,   е   капиталът.   В   практиката   това 

понятие   се   определя   като   паричен   израз   на   стойността   на 
вложените   в   предприятието   активи.   Като  отчетна   категория 

капиталът   съществува   в   две   разновидности   –   собствен   и 
привлечен.

Собственият   капитал   изразява   стойността   на   онази   част   от 

активите, която е придобита с право на собственост, но без срещу 

това да е възникнало задължение към трети лица (други фирми, 
ФЛ   и   ЮЛ),   т.е   това   е   остатъчна   стойност   на   активите   след 

приспадане на всичките му пасиви. Той има следните форми на 
проявление:   основен   капитал,   резерви,   финансов   резултат 

(загуба   от  минали   години,   неразпределена   печалба   от   минали 
години и печалби и загуби от текущата година ).

Основният капитал е задължителен за всяка фирма. Той има 

относително постоянен характер. Формира се при учредяване на 

предприятието   и   се   разпада   при   неговото   ликвидиране. 
Размерът   му   се   определя   в   момента   на   учредяване   на 

1

предприятието,   което   се   вписва   в   Окръжният   съд   по 
местонахождение.   В   практиката     се   използват   различни 

наименования, за да се изрази същността на отчетната категория 
–   основен   капитал,   дялов,   акционерен.   След   вписване   на 

капитала в съда следва обнародване в “Държавен вестник”, за да 
се   удоволетвори   изискването   за   публичност.   Макар   и   да   има 

относително   постоянен   характер,   размерът   му   може   да   се 
променя. Може да се увеличи за сметка на допълнителни вноски, 

емисия   на   акции,   неразпределена   печалба,   резерви   и 
задължения, които са трансформирани в капитал. Той се намаля 

при напускане на съдружник и при покриване на загуби. Всяка 
промяна е свързана с нова пререгистрация в съда.

От   счетоводна   гледна   точка  характерните   сметки   за 
счетоводното отчитане на основния капитал са:

•

с/ка 100 – Основен капитал, изискващ регистрация, която 

се отнася за търговските дружества.

•

с/ка   101   –   Основен   капитал,   неизискващ   регистрация, 
която се отнася за кооперациите и ЕТ.

И двете сметки са пасивни. Кредитират се при увеличение на 

размера на основния капитал, а се дебитират при намалението 

му.   Имат   крайно   кредитно   салдо,   което   показва   стойностния 
размер на основния капитал на предприятието в момента.

Невнесеният капитал се счита за отрицателна величина и се 

записва   в   баланса   с   червено.   Други   отрицателни   величини   в 

пасива на баланса са: загубите от текущата година и загубите от 
минали години.

1

Аналитичното отчитане към тези сметки се осъществява чрез 

водене на Книга на акционерите.

Други   сметки   необходими   за   счетоводното   отчитане   на 

основния капитал са:

•

с/ка   425   –   Вземания   по   записани   дялови   вноски   –   тя   е 

активна.   Дебитира   се   при   внасяне   на   вноските   и   при 
опрощаване   на   част   от   записаните   вноски.   Няма   крайно 

салдо.

•

с/ка   651   –   Разходи   за   учредяване   и   разширяване   –   тя   е 
активна. Дебитира се е направените разходи за отпечатване 

на реклами, съобщения, емисия на акции, а се кредитира 
през   следващите   отчетни   периоди   когато   се   включва   в 

текущите разходи срещу дебит на сметките от гр. 60    

Втората   форма   на   проявление   на   собствения   капитал   е 

резервния капитал. Резервният капитал се образува за сметка на 
неразпределената печалба от минали години, което означава, че 

новообразуваните   предприятия   не   могат   да   имат   резерви. 
Резервите   се   използват   за   поддържне   размера   на   основния 

капитал, за покриване на загуби, за спонсорство и дарения, за 
социално подпомагане на персонала. Разграничават се няколко 

вида резерви:
- общи резерви – те се образуват въз основа на нормативен акт.

-   допълнителни   резерви   (други   резерви)   –   те   се   образуват   по 
решение на собствениците.

-   резерви   от   емисии   на   акции   –   те   се   създават   от   разликата 
между продажната цена и номиналната стойност.

1

-   резерви   от   последваща   оценка   на   ДА,   КА   и   ФА   (финансови 
активи) – те се образуват при преоценка на горните активи.

Характерните   сметки   за   счетоводното   отчитане   на   резервния 
капитал са сметките от гр.11 Резерви:

•

с/ка 110 - Общи резерви;

•

с/ка   111   -   Резерви   от   последваща   оценка   на 
дълготрайни активи;

•

с/ка   112   -   Резерви   от   последваща   оценка   на 

краткотрайни активи;

•

с/ка 113 - Резерви от последваща оценка на финансови 
инструменти;

•

с/ка 114 - Резерви от инвестиционни дружества;

•

с/ка 115 - Резерви от пенсионни дружества;

•

с/ка 116 - Резерви от емисия на акции;

•

с/ка 119 - Други резерви;

Всички сметки от гр.11 са пасивни. Кредитират се при образуване 
на резерва и при увеличението му, а се дебитират при намаление 

на   резерва.   Имат   крайно   кредитно   салдо,   което   показва 
стойностния размер на наличните резерви.

Финансовият   резултат   е   стойностен   израз   на   получения 

икономически   резултат   от   осъществяването   на   определена 

сделка   или   от   дейността   за   определен   отчетен   период.   Той 
намира израз чрез понятията печалба или загуба. Печалбата е 

положителната разлика между приходите и разходите, а загубата 
е отрицателната разлика между разходи и приходи.

1

В групата на финансовите резултати се включват:

-

неразпределена печалба от минали години;

-

непокрита загуба от минали години;

-

печалбите и загубите от текущата година;

-

резултатът  при несъстоятелност или от ликвидация 

на предприятието.

Съобразно   приложимите   МСС,   печалбата   на 

предприятието бива:

а)   счетоводна   печалба   -   това   е   печалбата   преди 

начисляване на разходи за данъци върху нея.

б)   данъчна   печалба   (печалба   за   нуждите   на   данъчното 

облагане   по   ЗКПО)   -   това   е   печалбата   за   отчетния   период, 

установена съгласно действащото данъчно законодателство, на 
основата   на   която   се   определя   размерът   на   дължимите   от 

предприятието   данъци   от   печалбата.   Нейната   величина   е 
алгебрична сума от признати по данъчен ред (съгласно ЗКПО) 

разходи   и   данъчни   облекчения   (преференции),   които   са 
конкретно указани в ЗКПО.

в)   балансова   печалба   -   печалбата   след   начисляване   на 

разходите за данъци върху печалбата. Това е печалбата, която 

се   показва   в   пасива   на   счетоводния   баланс   -   в   раздела   на 
собствения   капитал   на   предприятието.   В   случай   на 

превишения   на   разходите   спрямо   приходите   вместо 
счетоводна печалба предприятието отчита счетоводна загуба.

Счетоводната   печалба   или   загуба   представлява   брутната 

печалба или загуба преди да се приспадне разхода за данък от 

1