1.Жизнен цикъл на предприятието



Понятие;



Етапи/фази/ на жизнения цикъл;

Понятие

­   жизненият   цикъл   на   предприятието   обхваща   времето   и   процеса   от

неговото създаване до изпълнението на стратегическите му планове.

Върху   него оказват влияние редица   фактори като големина, предмет на дейност,

стил   на   управление,   цели,   местоположение   и   др.   Познаването   на   тези   фази   и
способността да се оцени на какъв етап от развитието си се намира предприятието води
до   по­добро   разбиране   на   съществуващите   проблеми   и   до   откриване   на
предизвикателства.

Етапи/фази/ на жизнения цикъл­

 разграничават се следните фази:

1. Пионерска   фаза/фаза   на   възникване/­

основните   акценти   през   тази   фаза

са:избор на дейност, на правна форма, на местоположение, големина, форма
на   регистрация,   осигуряване   на   финансиране,   придобиване   на   активи   и
др.Проблеми   през   тази   фаза   са   свързани   основно   с   необходимостта   от
привличане на достатъчен брой клиенти, със снабдяването и организирането
на производството, със спазването на сроковете за доставки и др.

2. Растеж/развитие/­

  налице   е   разширяване   на   дейността,   обновяване   на

техниката и модернизиране. Извършва се интензивен маркетинг. Изгражда се
контролингът в предприятието.Основни въпроси пред предприемача на този
етап от развитието на бизнеса са:

­

Може ли да осигури достатъчно пари, за да покрие разходите и да останат пари
за обновяване и модернизиране?

­

Може ли да осигури достатъчно пари, за да остане в бизнеса и да финансира
разширяването му за да получи възвращаемост на активите и на вложения труд?

3. Стабилизация(зрялост) – 

характеризира се със значителен пазарен дял, но и

със започваща стагнация.Предприятието е принудено да развива нови бизнес
идеи, съответно да разкрива нови пазари.Ако това не стане, предприятието ще
изразходва своя капитал и ще изпадне в криза.

4. Насищане(спад)­

  предприятието   губи   пазарните   си   шансове   и   в   крайна

сметка се стига до спад. За да не се стигне до фалит се търсят възможности за
изменение на организационната  форма, въвеждане на иновации.

2.Мениджмънт­същност и функции



Понятие;



Функции; 

Понятие­ 

мениджмънта е съвкупност от взаимно свързани дейности­ 

полагане на цели,

планиране,   вземане   на   решения,   организиране,   ръководене,   контролиране   и
регулиране   на   финансовите,   материалните,   човешките   и   информационните
ресурси с цел да се постигнат целите на организацията(предприятието).

Като  мениджъри  се   определят   служители,   които  заемат  постове  във  висшето   или  в
средното управленско равнище. Йерархичната стълбица включва:

­

Топ мениджърите­  са отговорни за цялостното представяне и ефективност на
организацията;

­

Средните   мениджъри­   са   отговорни   за   изпълнението   на   стратегията   и   на
решенията, взети от топ мениджърите;

­

Оперативните мениджъри(супервайзъри)­ са отговорни за конкретната дейност на
персонала;

Функции  

–   типичните   функции   на   мениджмънта   могат   да   се   представят   кратко  по

следния начин:

1. Целеполагане  

– определянето и формулирането на стратегическата цел

на предприятието и по­нататъшното декомпозиране на тази цел.

2. Планиране 

– дейност, насочена към обвързване на целите с ресурсите и

поставяне на срокове за постигане на целите.

3. Организиране на дейността и назначаване на персонал

 – създаване на

работни позиции и определяне на съответстващите им компетенции, както
и пълномощията по отношение издаването на указания.

4. Контрол   и   контролинг  

–   процес   на   наблюдение   и   анализиране

представянето на организацията, за да се осигури постигане на целите й.

5. Регулиране  

–   има   за   цел   да   отстрани   възникналите   смущения   и

отклонения по отношение на постигането на целите.

6. Ръководене  

– осигурява съгласуваност, координация между различните

звена, структури и дейности в предприятието за реализиране на взетите
решения и постигане на поставените цели.

7. Вземане на решения 

– специфична и много важна роля на управлението.

3.Функции и роля на мениджъра



Функции;



Роля; 

Функции на мениджъра :

Функции на мениджъра

Целеполагане
Планиране
Бюджетиране

Организиране

Ръководене

Контролиране
Регулиране

­

Полагане   на
цели;

­

Определяне   на
начина

на

постигане   на
целите;

­

Организиране   на
процеси;

­

Назначаване   на
сътрудни­ци;

­

Изграждане   на
визия;

­

Решаване   на
конфликти;

­

Мотивиране   на

­

Обща   представа
за дейността;

­

Контролиране   на
напредъка;

­

Сравняване   на

­

Осигуряване   на
средства;

сътруд­ниците;

­

Изграждане   на
мрежи;

­

Управление   на
промяна­та;

резулта­тите;

­

Внасяне

на

корекции;

Роля­ 

добрият мениджър изпълнява множество 

управленски роли

:

­

Междуличностни роли­ изпълнението на представителни задачи;

­

Информационни   роли   –   събиране   на   информация   за   други   организации   и
институции и разпространение на получената информация;

­

Вземане   на   решения   –   при   поява   на   проблеми   те   трябва   да   се   решават   от
мениджърите, като се предприемат коригиращи мерки;

Компетенции и качества на мениджъра:

­

Професионална компетентност – знания и опит в бранша;

­

Поведенческа компетентност – подход към сътрудниците, да ги мотивира,
стимулира и да им делегира задачи;

­

Личностна компетентност – гъвкавост и адаптивност към промените;

­

Лидерски качества – да оказва влияние върху поведението на хората и да ги
насочва към постигане на поставените цели;

4.Цели на предприятието



Що е цел?;



Видове цели;



Определяне целите на предприятието; 

Що   е   цел?   –

  Целта   отразява   желанието   на   предприемача   относно   състоянието   на

предприятието  му  към  даден  бъдещ  момент или   период  от време.Целите   са  всичко
онова, към което бизнеса се стреми и планира да постигне.

Видове цели 

– целите може да се класифицират според различни критерии:

Цели на предприятието

Предмет

Измеримост

Обхват

Среда

Йерархическ

о ниво

Икономически;
Организационни;
Политически;
Производствени;
Социални;
Технологични;
Научи;
Естетически;
Психологически;

Количествени;
Качествени;

Дългосрочни;
Краткосрочни;
Средносрочни;

Вътрешни;
Външни;

Предприятие;
Структурно
подразделение;

Определяне   на   целите   на   предприятието   (   целеполагане)

  –   обективен   избор   на

някакво   желано   състояние   на   предприятието,   като   се   вземе   предвид   бъдещото
състояние на вътрешната и външната му среда.
Целите трябва да са:

­

Специфични – подходящи;

­

Значими   –  да   отвеждат   предприятието   в  посоката   в   която  то  иска   да   отиде
(визия)  ;

­

Съвместими – да се съчетават и допълват взаимно;

­

Измерими – лесно да се оцени резултатът;

­

С определен срок;

­

Реалистични(достижими)­ достъпни и разбираеми за тези които са натоварени с
постигането им;

­

Предизвикателни­  да са достатъчно амбициозни, за да са привлекателни  и да
стимулират към развитие; 

5.Планиране 



Що е планиране?;



Видове планове;



Стратегическо планиране; 



Тактическо планиране;



Оперативно планиране;

Що е планиране?­ 

планирането може да се определи като целенасочена дейност, в 

резултат на която се изготвя план, който концентрира в себе си необходимите ресурси, 
срокове и отговорници за постигане на целите на предприятието.

Видове планове :

1. Стратегически планове  

– изготвят се за цялото предприятие. Те установяват

генерални цели и поставят предприятието в съответствие със заобикалящата го
среда.Изготвят се на най­високо управленско ниво.

2. Тактически планове  

– те са с по­кратки срокове за изпълнение на отделните

части на стратегическите планове.

3. Оперативни планове 

– определят в детайли как да се постигнат индивидуалните

цели с оглед постигане на генералната цел.Те се изработват на средно и на ниско
ниво на управление, свързани са с краткосрочни цели.

Стратегическо   планиране  

–   дейност   за   оценка   на   настоящата   ситуация   и   за

позициониране на предприятието спрямо променящите се обстоятелства в бъдещето.

Стратегия  

–   подробен,   всестранен,   комплексен   план,   предназначен   да   осигури

изпълнението на мисията на предприятието и достигане на крайните му цели.

Водеща стратегическа линия 

– тя включва:

­

Визия  

–   водещата   идея   как   трябва   да   изглежда   предприятието   в   определен

отрязък от време;

­

Мисия  

–   тя   е   свързана   с   уникалните   намерения   и   средства,   чрез   които   едно

предприятие се различава от другите предприятия от подобен тип;

­

Ценности  

–   всичко   онова   което   има   стойност   и   значение   за   хората

(инициативност, толерантност, справедливост, трудолюбие, съпричастност и др.)

Тактическо   планиране  

–   конкретизира   стратегическите   цели   по   отношение   на   по­

кратки срокове, прави се избор на средства за реализирани на стратегията, обезпечава се
финансовата устойчивост и рентабилност на предприятието.

Оперативно планиране  

–   произтича   от   стратегическото   и   тактическото   планиране.

Извършва се на средно и ниско ниво на управление. Задача на оперативното планиране е

да се организират наличните ресурси за постигане на краткосрочни цели, които водят до
постигане на генералната цел на предприятието.

6.Организиране на предприятие



Що е организация?;



Организационна структура;

Що е организация?­ 

определя се като група от хора, структурирана по определен 

начин с оглед на постигане на определени цели.Има 3 основни компонента:



Човешки потенциал;



Структура;



Цел.

Чрез функцията организиране се формира рамката за протичане на процесите в едно
предприятие,   които   са   необходими   за   изпълнение   на   специфичните   му   задачи   и   за
постигане на поставените цели.

Организационна структура

 – определя се от 6 основни елемента:



Специализация  

–   разделяне   на   една   работна   задача   на   отделни     стъпки   и

специализирането на всеки работник в една от тези стъпки;



Формиране на отдели 

– групиране на работата в логически единици;



Йерархия  

– непрекъснато протичаща линия на авторитета от най­високото до

най­ниското равнище на организацията, която определя кой на кого е подчинен и
кой за какво отговаря;



Централизация   и   децентрализация  

–   показва   до   каква   степен   вземането   на

решения в една организация е концентрирано в една позиция:

1. централизация   –   всички   решения   се   вземат   “горе”   без   да   се   включват

сътрудниците;

2. децентрализация   –   вземането   на   решения   е   оставено   на   сътрудниците   и

мениджъра, които се занимават непосредствено с проблемната област.



 Обхват на контрола 

– показва колко сътрудника може ефективно и успешно да

ръководи един мениджър в конкретна ситуация 

;



Формализация  

–   показва   доколко   са   стандартизирани   дейностите   в   една

организация.

7.Организационни структури 



Същност;



Типове организационни структури;

Същност на организационната структура 

– съвкупност от връзки и взаимоотношения

между отделни нива на управление и отделни функционални области.

Типове организационни структури :



Линейна структура

 – опростена организационна структура, среща се в малките

предприятия с малък брой работни места или отдели, малка формализация и
централизиране на пълномощията за вземане на решения в една личност;



Функционална структура  

– подобна на линейната структура, отличава се по

това   ,   че   някои   работни   места   не   се   подчиняват   на   един,   а   на   няколко
ръководители;



Щабно­линейна   структура  

–   към   линейната   система   се   добавят   щабове.

”Щабовете” се стараят да подпомагат и разтоварват управлението чрез поемане
на специални задачи;



Матрична   структура  

–   използва   се   когато   едно   работно   място   трябва   да

изпълнява едновременно няколко различни задачи;