Тенденцията към насилие в България

Насилието в България през последните години се проявява доста силно. Неведнъж сме 
виждали по различни медии новини относно този проблем. Какво ни става? На какво се 
дължи тази ярост в съзнанието ни, този гняв ?!? Къде отидоха добродетелите на 
българина. За какво живеем в днешно време? За да отмъстим на някой друг за негова 
грешка, или просто да се радваме на живота такъв, какъвто е. Да, второто би било 
много добре, но за жалост ситуацията в България изобщо не е розова. Не знам дали има 
смисъл да давам примери за насилието днес, което е навсякъде около нас, затова мисля 
да се спра на причините довели до тази недобра, растяща за жалост тенденция.

България в момента не е в разцвета си, нито е била през последните 20години. Всичката 
ярост у хората се натрупва с годините, в които те живеят мизерно и едвам задоволяват 
най-първичните си нужди. Обстановката просто те подтиква да се изнервяш и да 
правиш неща, за които по-късно може би ще съжаляваш, а може и да не съжаляваш, ако 
наистина си станал един промит мозък. За всички несгоди в страната, в която живеем, в 
момента са виновни управниците ни. Продават се на всеки, само да има мир и да се 
правим на добри партньори. Но ако поне малко се замислим, всички са виновни, дори и 
народа. Кой избира правителството в крайна сметка? Народът. Ако всеки беше отишъл 
и гласувал през изборите, едва ли турците щяха да са до такава степен начело в 
парламента. Та, там се решава бъдещето на България, по дяволите, а ние сме сложили 
хора от друга нация, борещи се за чужди интереси и каузи. Е какво очаквате тогава? 
Нищо няма да е наред естествено - образование, здравна система, законност. Нищо. 
Доводът, че – „няма да гласувам, защото няма за кой, всички са един-дол-дренки” е 
глупав. Като не гласуваш, ти даваш своя глас на антибългарската опозиция. Даваш своя 
глас на Айшето от автобус номер 69, пристигащ от Истанбул. Така че, замисли се, ще 
гласуваш ли другият път?

В така наречените години на преход, които вече станаха доста за един макар и наистина 
сложен преход, България кара на задна с все по-голяма скорост. Залъгват народа с 
неверни неща. Всички слушат и гледат реклами на Евросъюза с пламък в очите, все 
едно той е една майка имаща свръхпроизводство на кърма за децата си. България през 
последните три даже четири месеца беше в пълна еуфория за „знаменитата” дата 1-ви 
януари 2007г. Ще кажете ДА, добре и какво лошо има в това, веселби, празненства, 
нека има поводи да полеем. Само това ни остана наистина, прави сте. Лично аз не 
вярвам България да се "оправи" в близките сто - сто и петдесет години. Евросъюзът 
едва ли ще ни даде някакви облаги, за каквито се говори непрекъснато. О, нека се 
поправя, единственото нещо е, че можеш да избягаш, без да чакаш 100 часа по гишета 
за издаване на паспорти и обикаляне от институция на институция за един кьорав 
подпис или печат. Министерска работа. Да, казвам Министерска работа, а не така 
известното нарицателно „българска работа”, защото средностатистическият българин 
не е виновен за простотията, в която живее. Нека дам пример за една лъжлива новина 
от медиите (на които ще се спра по-късно), която в момента се сещам от големия куп с 
такива. Няма начин да не сте гледали рекламата по телевизията за това, че ако имате 
някакви земи, отидете еди-къде си, посочете вашите земи и ще ви дадат пари от 
евросъюза, така наречените субсидии. Трябва да си абсолютен наивник, за да вярваш в 
това. И тази реклама и всичко около нея се организира от Министерството на земите и 
горите в България. Един факт, от който се убеждавам, че вече управниците ни съвсем 
сериозно си мислят че сме „расли в буркани”. За да си вземеш тези субсидии трябва да 
отговаряш на около 20-25 изисквания, и на всичко отгоре да плащаш такси и т.н. Да,