Регулация на дишането. Дишането се контролира от централната нервна система. Има
два вида регулация: волева и автоматична. Всеки човек може по собствено желание да
спре дишането си за кратко време или да промени честотата и дълбочината на дишането
си, например при пеене и говорене . Това се нарича волева регулация и се
осъществява от кората на главния мозък. Автоматичната регулация се осъществява от
дихателен център, разположен в мозъчния ствол. Благодарение на автоматичната
регулация организмът си набавя необходимия кислород и изнася във външната среда
излишния СО2
Количеството кислород, от което се нуждае човек, зависи от много фактори. Най-
важният е физическото състояние. При физическа работа например потребността от О2
нараства, а по време на сън намалява. Снабдяването с необходимия О2 става чрез
промяна на белодробната вентилация.
В стените на някои големи кръвоносни съдове се намират рецептори, наречени
химиорецептори . Те са в контакт с кръвта и реагират на увеличеното съдържание на
СО2 и намаленото съдържание на О2 в нея. Чрез определени нерви те възбуждат
дихателния център, който е разположен в мозъчния ствол. Това предизвиква по-силни
съкращения на дихателната мускулатура, в резултат на което дишането става по-
дълбоко, т.е. белодробната вентилация се увеличава. Това увеличение води до усилено
изнасяне на СО2 (излишния) и набавяне на повече О2 (недостигащия). Тази регулация
се осъществява по механизма на отрицателната обратна връзка. От двата фактора, О2 и
СО2 по-важен за регулацията на дишането е СО2 Увеличеното съдържание на СО2 в
кръвта с 10 % например увеличава 18 пъти белодробната вентилация.
Във въздухоносните пътища също има много рецептори. Рецепторите в носната кухина са
чувствителни към различни вещества, както и към механични дразнители. Дразненето на
тези рецептори води до спиране на дишането, до кихане и други реакции. Такива
рецептори има и в гръкляна, трахеята и бронхите и тяхното дразнене води до кашляне,
промени в дишането, а понякога и спазъм на бронхите. Кихането и кашлянето са
защитни рефлекси, чрез които се отстранява натрупаният секрет или попадналите във
въздухоносните пътища дразнещи частици и вещества . Алкохолът потиска рефлекса на
кашляне, а това води до задръжка на секрет и предразположение към заболявания на
дихателната система.
В белите дробове има и рецептори, които се дразнят при разтягането им, и чрез тях
се регулира дълбочината и честотата на дишането.
Дишането може да бъде повлияно и чрез пряко въздействие на дихателния център. Някои
вещества, като морфин, кодеин, кокаин и др., приложени в по-големи количества,
действат върху дихателния център, като потискат дишането.
Показатели за състоянието на дихателната система. Спортът подобрява общото
физическо състояние на организма и неговата издръжливост, както и състоянието на
системите, които осъществяват дишането при човека. Спортове като плуване, гребане и
водна топка се отразяват много благоприятно върху развитието на дихателната
система. Те водят до увеличаване обема на гръдния кош и до засилване на дихателната
мускулатура. Освен размера на гръдния кош друг важен показател за състоянието на
дихателната система е т.нар. жизнена вместимост. Жизнената вместимост е
количеството въздух, което човек може максимално да издиша след като е поел
максимално количество въздух. Колкото е по-голяма жизнената вместимост, толкова
повече може да нараства белодробната вентилация, а това е едно от условията, които
определят физическата издръжливост на човека. Апаратът, с който се измерва
жизнената вместимост, се нарича спирометър .