Регулация на дишането. Дишането се контролира от централната нервна система. Има 

два вида регулация: волева и автоматична. Всеки човек може по собствено желание да 
спре дишането си за кратко време или да промени честотата и дълбочината на дишането 

си, например при пеене и говорене . Това се нарича волева регулация и се 
осъществява от кората на главния мозък. Автоматичната регулация се осъществява от 

дихателен център, разположен в мозъчния ствол. Благодарение на автоматичната 
регулация организмът си набавя необходимия кислород и изнася във външната среда 

излишния СО2
Количеството кислород, от което се нуждае човек, зависи от много фактори. Най-

важният е физическото състояние. При физическа работа например потребността от О2 
нараства, а по време на сън намалява. Снабдяването с необходимия О2 става чрез 

промяна на белодробната вентилация.
В стените на някои големи кръвоносни съдове се намират рецептори, наречени 

химиорецептори . Те са в контакт с кръвта и реагират на увеличеното съдържание на 
СО2 и намаленото съдържание на О2 в нея. Чрез определени нерви те възбуждат 

дихателния център, който е разположен в мозъчния ствол. Това предизвиква по-силни 
съкращения на дихателната мускулатура, в резултат на което дишането става по-

дълбоко, т.е. белодробната вентилация се увеличава. Това увеличение води до усилено 
изнасяне на СО2 (излишния) и набавяне на повече О2 (недостигащия). Тази регулация 

се осъществява по механизма на отрицателната обратна връзка. От двата фактора, О2 и 
СО2 по-важен за регулацията на дишането е СО2 Увеличеното съдържание на СО2 в 

кръвта с 10 % например увеличава 18 пъти белодробната вентилация.
Във въздухоносните пътища също има много рецептори. Рецепторите в носната кухина са 

чувствителни към различни вещества, както и към механични дразнители. Дразненето на 
тези рецептори води до спиране на дишането, до кихане и други реакции. Такива 

рецептори има и в гръкляна, трахеята и бронхите и тяхното дразнене води до кашляне, 
промени в дишането, а понякога и спазъм на бронхите. Кихането и кашлянето са 

защитни рефлекси, чрез които се отстранява натрупаният секрет или попадналите във 
въздухоносните пътища дразнещи частици и вещества . Алкохолът потиска рефлекса на 

кашляне, а това води до задръжка на секрет и предразположение към заболявания на 
дихателната система.

В белите дробове има и рецептори, които се дразнят при разтягането им, и чрез тях 
се регулира дълбочината и честотата на дишането.

Дишането може да бъде повлияно и чрез пряко въздействие на дихателния център. Някои 
вещества, като морфин, кодеин, кокаин и др., приложени в по-големи количества, 

действат върху дихателния център, като потискат дишането.
Показатели за състоянието на дихателната система. Спортът подобрява общото 

физическо състояние на организма и неговата издръжливост, както и състоянието на 
системите, които осъществяват дишането при човека. Спортове като плуване, гребане и 

водна топка се отразяват много благоприятно върху развитието на дихателната 
система. Те водят до увеличаване обема на гръдния кош и до засилване на дихателната 

мускулатура. Освен размера на гръдния кош друг важен показател за състоянието на 
дихателната система е т.нар. жизнена вместимост. Жизнената вместимост е 

количеството въздух, което човек може максимално да издиша след като е поел 
максимално количество въздух. Колкото е по-голяма жизнената вместимост, толкова 

повече може да нараства белодробната вентилация, а това е едно от условията, които 
определят физическата издръжливост на човека. Апаратът, с който се измерва 

жизнената вместимост, се нарича спирометър .