Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”
Факултет по Природни Науки
Реферат по
Ботаника -1 част
Тема:Корен
Изготвил:Диана Георгиева Георгиева
Специалност :Екология и ООС
1 курс Редовно Обучение
Факултетен номер:476
Корена прикрепва растенията към почвата и ги снабдява с вода и
разтворени в нея предимно минерални хранителни вещества.Освен това
той може да служи и за натрупване на запасни хранителни вещества,за да
изпълнява функцията на орган за вегетативно размножаване,да влиза в
симбиотични взаимоотношения с безхлорофилните организми в
почвата ,да извършва първичен синтез на някои органични съединения и
дори да усвоява въглероден диоксид от почвата.Синтетичните функции на
корена са открити неотдавна и все още не са добре проучени ,но вече има
достатъчно данни,които показват,че коренът може да превръща
минералните форми на азота в аминокиселини и полипептиди.Досега в
хранителните разтвори на дървесинните проводящи съдове са установени
голям брой аминокиселини.Никотинът на тютюна също се синтезира в
корените и оттам се изнася в листата.Установено е,че корените играят
голяма роля и в синтетичните процеси при образуването на
каучука,алкалоиди и други.Както беше изтъкнато по-горе,коренът възниква
сравнително късно в еволюцията на растенията –при преминаването им от
воден към сухоземен начин на живот.Образуват се от ризомоидите на
риниевидните чрез съответната им модификация и специализация.Коренът
се развива под земята (рядко над нея)и не образува лист.Заедно със
стъблото той се отнася към осевите органи на растението.Среща се при
всички висши растения с изключение на мъховидните и риниевидните.При
някои от останалите висши растения липсва поради
редукция(вулфия,мехурка и др.)
Видове корени
Развитието на корена обикновено започва от зачатък,който се намира в
зародиша на семето и се нарича зародишен корен.При покълнването на
семето зародишният корен пробива семенната обвивка преди стъблото и
навлиза в почвата.Според произхода и начина на развитие на корените се
различават главен,странични и добавъчни корени.Главният корен се
образува от зародишния,когато той се развие силно и проникне вертикално
в почвата.В този случай главният корен изглежда като продължение на
стъблото.Мястото,където стъблото преминава в корен,се нарича коренова
шийка.Главният корен има положителни геотропизъм и навлиза в почвата
отвесно.Той расте бързо и образува разклонения,наречени странични
корени.Страничните корени,които излизат непосредствено от главния
корен,са от първи разред.Върху тях се образуват вторични корени от втори
разред,от последните излизат корените от трети разред и т.н. Страничните
корени от първи разред изпитват действието на земното притегляне и
ръстът късо,до почти хоризонтално,но разклоненията от трети и особено
от четвърти и следващите разреди са геотропично неутрални и растат във
всички посоки.Разклонението на корена протича в акропетален ред (от
основата към върха).Добавъчните(адвентивните)корени се образуват до
другите органи на растението(стъблото и листата),когато са поставени при
подходящи условия.Някои растения (едносемеделните)заедно с главния
корен образуват и много добавъчни корени от най долната част на
стъблото,която се допира или е затворена в почвата.При житните растения
тази част се нарича възел на братенето,а при луковичните растения носи
луковичното дънце и представлява силно скъсено стъбло.Добавъчните
корени са филогенетично постари и представляват единствените корени на
папратовидните,плауновидните,хвощовидните и на някои от
голосеменните.При останалите растения те се образуват по възлите на
пълзящите стъбла,по коренищата,при затрупване на стъблото,при
вегетативното размножаване с резници,отводи или част от листата.Изобщо
вегетативното размножаване с резници,отводи или части от
листата.Изобщо вегетативното размножаване на растенията с части от
стъблото или листата,с луковички,клубени и други.Не би било
възможно,ако те нямаха свойството да образуват добавъчни
корени.Формата на корените е твърде разнообразна.Най- често се срещат
целиндрични,шнуровидни,коносовидни,вретеновидни,реповидни и
кълбовидни корени.По-възрастните корени са различно оцветени
(червено,кафяво,сивкаво и др.)и подобно на стъблото са покрити с мъртва
кора.Младите корени са обикновено тънки,нишковидни,но със
застаряването те нарастват,надебеляват,вдървесиняват и при дърветата
наподобяват клоните.
Съвкупността на всички корени на едно растение,включително и най
малките разклонения,образуват неговата коренова система.Кореновата
система бива два основни типа осева(понякога наричана още
вретеновидна)и брадеста (туфеста).При вретеновидната коренова система
главният корен е силно развит и значително изпреварва в нарастването си
на дължина и дебелина на страничните и добавъчните корени.Такава
коренова система е характерна за двусемеделните растения(например
люцерната,лупината,памука,глухарчето,лапада).При брадестата коренова
система зародишният корен престава да се развива или загива и цялата
коренова система се образува от добавъчни корени.Поради това тя прилича
на снопче,съставено от еднакви,тънки нишковидни корени,което по
външен вид наподобява брада.Типично развита брадеста коренова система
имат житните растения.Изобщо тя е характерна за едносемеделните
растения,но се среща и при някои двусемеделни,при които главният корен
забавя развитието си и не личи сред образуваните добавъчни корени,както
е например при живовлека,игликата и други.
Разпределението на кореновата система в почвата се определя от
наследствените особености на растенията и от почвените
условия:съдържание на влага,степен на уплътненост, аерация,свойства на
под почвата и други.Наследствените особености на растенията определят
начина на разклоняване на корените.Различават се три главни биологични
типа коренови системи според мястото на разклоняване на корените и
разпределението им в почвата:повърхностна,дълбока и смесена.При
повърхностната коренова система разклоненията на корените се образуват
близко до основата им и се разполагат хоризонтално в повърхностните
слоеве на почвата.При този тип коренова система много често участват
голямо количество добавъчни корени или цялата коренова система е
изградена от тях.При дълбоката коренова система главната маса на
страничните корени е съсредоточена близко до върха на главния корен,
който прониква дълбоко в почвените слоеве.При смесената коренова
система страничните корени се разполагат повече или по-малко
равномерно по дължината на главния корен и по такъв начин обхващат
както повърхностните,така и дълбоките слоеве на почвата.Повърхностната
коренова система използва добре хранителните вещества,които са
съсредоточени в повърхностните слоеве на почвата,дълбоката коренова