ТЕМА :

Организация и технология на 

данъчно-осигурителния контрол 

в Република България

Изготвил:
Фейка Еминова

фак.№ 2218

от стр. 1 до стр. 6

Емилияна Славова

фак.№ 2233

от стр. 7 до стр. 13

Милица Димитрова фак.№ 2232

от стр. 13 до стр. 19

Проверил:
гл. ас. Христоско Богданов

22.11.2011г.

гр. Варна

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Същност и особености на данъчно-осигурителния конрол.................стр. 2

2. Етапи и способи на данъчно-осигурителни контрол............................стр. 5 

3.  

Цели, принципи, задачи и обхват на данъчно-осигурителния контрол в 

Република България.....................................................................................стр. 5 

4. Организация на данъчно – осигурителния контрол.............................стр. 7 

5. Структура на НАП.................................................................................стр. 10 

6. Същност на данъчната проверка..........................................................стр. 13 

7. Резултати от проверката..................................................................,.....стр. 15 

8. Данъчна ревизия- същност, видове и технология на провеждане....стр. 15 

9. Технология на провеждане на данъчните ревизии.............................стр. 17 

10. Използвана литература........................................................................стр. 20

11. Приложения..........................................................................................стр. 20

Понятието данъчно-осигурителен контрол се появява тогава, когато Националната 

агенция   за   приходите   обединява   събирането   и   обслужването   на   републиканските 
данъци   (данък   върху   доходите,   ДДС,   корпоративни   данъци)   и   задължителните 
осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноски за пенсия, вноски за допълнително 

задължително пенсионно осигуряване и др.). Също така данъчно-осигурителен контрол 
обезпечава и събира принудително публичните и частните държавни вземания, поема и 
задълженията да представлява държавата в производства по несъстоятелност.

Темата за същността и особеностите на данъчно-осигурителния контрол в България 

е актуална с оглед възможностите на данъчната система да направлява една значителна 
част от финансовите дейности на фирмите като самостоятелна такава система. 

Като   глобален   проблем   се   разглежда   фактът,   че   една   значителна   част   от 

предприятията в страната работят в сивия сектор – не плащат данъци, такси и социални 
осигуровки   и   което   е   най-основното,   че   така   създадените   нормативна   и 
институционална база, са вид стимули, нерегулатори по отношение на тези измами и 
злоупотреби. 

Необходимостта от този вид контрол се определя от редица фактори:



Възможността за създаване на ред, стабилност и сигурност на постъпленията 
от  данъци  в  държания  бюджет  и  средстава   за  Националния   осигурителен 
институт и Здравната каса.



Създаването   за   икономическа   стабиност   и   благоприятен   инвестиционен 
климат на бизнеса и социалния комфотр на гражданите.



Възможността   да   се   разкриват   и   предотвратяват   пропуски,   нарушения   и 
престъпелния, извършени от страна на бизнеса и гражданите във връзка с 
плащането данъците и задължителните социални здравни осигуровки.



Информационният риск, свързан с предоставянето на информация от бизнеса 
и   гражданите,   отнасящи   се   до   регистрация   на   данъчните,   социалните   и 
здравните задължения, декларирането на доходите, спазване на сроковете за 
своевременно   внасяне   на   данъците,   таксите,   задължителните   социални   и 
здравно осигуровки и други.



В условията на информационните технологии действията на хакери, с цел 
злоупотреби, се засилва. През последните години, поради икономическата и 
финансовата   криза,   сме   свидетели   на   редица   предумишлени   деиствия   и 
манипулации, отнасящи се до обработката и предоставяне на информация от 
страна   на   фирми,   граждани,   дори   и   на   държавни   служители   с   цел 
„източване” на средства от държавния бюджет и от бюджета на здравната 
каса и Националния осигурителен институт.

Организационно   контролната   дейност   се   осъществява   от   специално   изградена 

държавна институция, в лицето на „Национална агенция за приходите”.

1. 

   Същност и особености на данъчно-осигурителния конрол

Данъчно-осигурителния контрол в България се раглежда в няколко аспекта, а 

именно в социален, управленски и правен.

Социялният   аспект   на   данъчно-осигурителния   контрол   го   определя   като 

отношение и по-конкретно, като съвкупност от данъчно-правни и социално-правни 
отношения,   които   са   в   основата   на   неговата   социална   същност.   Данъчно-
осигурителните   правни   отношения   притежават   специфични   характеристики, 
отнасящи   се   до   тяхното   предметно   съдържание   и   начин   на   организация   на 
проявлението им. За тях е характерно, че правата и задълженията на участващите 
конкретни   субекти   са   очертани   законодателно.   Също   така,   при   тях   има   ясно 
изразени  имуществени  интереси,  едностранно  учредени  по волята  на държавата. 
Затова   най-характерната   особеност   на   данъчно-правните   отношения   е,   че   те   са 
властнически   и   не   могат   да   съществуват   вън   и   независимо   от   гражданската 
организация   на   държавата.   Спецификата   на   този   вид   отношения   обяснява 
организирания и властнически характер на данъчно-осигурителен контрол, както и 
начина, по които се решават имуществените интереси чрез него.

Данъчно-осигурителния контрол се изследва и от гледна точка на неговата роля 

и място в системата на държавно управление като той е:



функция на държавното управление и на държавните финанси;



средство   за   реализиране   на   обратната   информационна   връзка   в 
държавното управление;



създава   качествено   нова   информация   за   допуснатите   отклонения, 
отнасящи   се   до   постъпленията   в   държавния   бюджет   на   Националния 
осигурителен институт и Здаравната каса;



средство   за   осъществяване   на   данъчна   политика   на   държавата,   за 
стабилизиране на финансовата политика и преодоляване на възникващите 
противоречия при нейната реализация;



средство за отстраняване и предотвратяване, чрез подходяща система от 
въздействия,   на   нежелани   отклонения,   отнасящи   се   до   данъците   и 
задължителните социални и здравни осигуровки;



в особено тясна  връзка с другите  функции на държавно управление  – 
бюджетирането,   отчитането,   анализа   и   регулирането.   Тази   връзка   е 
двустранна,   т.е.   данъчно-осигурителния   контрол   въздейства   върху 
останалите   функции,   от   друга   страна   приема   тяхното   обратно 
въздеиствие.

Правната рамка на Данъчно-осигурителния контрол се определя от Данъчно-

осигурителния процесуален кодек, Закона за НАП, Кодекса за социално осигуряване, 
Кодекса за здравното осигуряване, действащи конкретни материални данъчни закони и 
др. Организираната контролна дейност се осъществява от специално създадена 
държавна институция, наречена Национална агенция за приходите. Спецификата на 
нейната дейност и особеностите на обектите на данъчно-осигурителния контрол 
изисква тя да работи в кординация с други държавни институции, като митница, 
полиция, НОИ, Здаравната каса и дуги. С промените на данъчно-осигурителния процес 
от 01 януари 2006 година Националната агенция за приходите, освен данъци и такси, 
събира и всички задължителни социални осигуровки. Това предполага качествено и 
бързо обслужване на данъкопладците и повишаване събираемостта на различните 
плащания към бюджета. 

 Данъчният процес представлява самопроизводството по издаване на акт. 

Обединява поредица от действия с крайна цел - издаване на законосъобразен акт, 
отговарящ на основните изисквания за един индивидуален административен акт, 

какъвто е всъщност, освен производството на акта, данъчния процес включва и редица 
други действия, предшестващи неговото съставяне, както и извършвани след това. 

Субекти на процеса 



Данъчни органи

  - В тази категория се включват длъжностни лица на 

данъчната администрация, притежаващи правомощията да издават 
данъчнооблагателен акт.



Данъчнозадължени лица

  - Те се представят от цялата гама данъчни 

субекти като физически лица, юридически лица, лица с място на 
стопанска дейност в България, включително и клонове на чуждестранни 
лица (щом извършват стопанска дейност в страната). 



Органите на прокуратурата

  -  полицията, държавния финансов контрол и 

други. 

Правата   и   задълженията   на   субектите   на   данъчно-осигурителния   контрол   са 

регламентирани в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (гл.4 чл.17).

Права :

o

да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения 
и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци 
както   и   за   наличието   или   липсатана   други   обстоятелствапо   този 
кодекс.

o

да получава разяснения за попълването на данъчните декларации.

o

своевременно да му бъдат осигурени данъчни деклрации, съдържащи 
указания  за  попълването  им,  формуляри  и  други  документи,  които 
данъчните органи изискват въз основа на закона.

o

при   поискаване   да   бъде   информиран   в   подходяща   форма   за 
последиците от принудително изпълнение на данъчните вземания.

o

да   обжалва   в   случаите,   предвидени   в   този   кодекс,   действията   на 
данъчните органи,  които засягат неговите права и законни интереси.

o

уважение   към   достойнството   му   при   изпълнение   на   данъчните 
задължения.

o

опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на 
данъчната администрация при условия на този кодекс.

o

да   изисква   от   данъчните   органи   при   предприемане   на   всякакви 
действия да се легитимират или да показват акт, въз основа на който 
предприемат тези действия.

Задължения:

•

да   оказва   съдеиствие   на   данъчните   органи   при   упражняване   на 
правомощията му, като:



декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или 
друг нормативен акт, издаден за неговото прилагане;



изготвя справки и предоставя всички счедоводни, търговски и 
други   документи,   необходими   за   изясняване   на   фактите   и 
обстоятелствата, свързани с извършените проверки и ревизии, 
заверява   направените   от   данъчния   орган   копия   от   тези 
документи;



осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и 
др.;



осигурява мястото за извършване на проверки или ревизии, а 
когато това е невъзможно, предава необходимите документи 
на данъчния орган  с протокол и опис.

В последните години се засилва тенденцията за укриване и неплащане на данъци 

и осигуровки към държавата,  неточно се отчита и показва финансовото състояние 
на предприятията, извършват се и други икономически нарушения и престапления, 
които дестабилизират националната ни икономика.
Засилващото   се   неравенство   в   материалната   сфера   е   съпътствано   от   спекула   и 
стопански   престъпления.   Значитено   нараства   интереса   към   възможностите   за 
укриване   на   доходи   и   различните   варианти   за   спекулации   в   данъчната   и 
осигурителна сфера. Постоянно се създават конфликтни сътуации, като се пораждат 
възможностти   за   стопански   и   други   престъпления   и   некоректно   отношение   от 
страна на предприятията към държавния бюджет.  Търсят се неправомерни начини 
за   заобикаляне   на   сега   действащите   правно-нормативни   актове,   където   са 
регламентирани отношенията на физическите и юридическите лица и държавния 
бюджет. 

На фона   на изброените трудности в данъчното облагане,  могат да се откроят 

част   от   особеностите   на   данъчно-осигурителния   контрол.  В   неговите   екстремни 
условия за работа на органите по приходите, оказаното от тях въздействие има свои 
специфични черти :

•

нараства съдържателната и пространствено-организационната му същност;

•

количествено   и   качествено   изменение   на   връзките, 

взаимозависимостите   и   взаимодействията   между   обектите   и   субектите   на   данъчно-
осигурителния контрол;

•

увеличава се самостоятелността и пряката отговорност за действията от 

страна на органите по приходите;

•

ангажиране на голям брои висококвалифицирани специалисти.

Както бе посочено, дейността на органите за данъчен контрол е непосредствено 

свързана с усилията за нарастване стабилността на националната икономика и за 
противодействие   в   рамките   на   възможното   срещу   нарастване   на   инфлацията. 
Конкретната   дейност   на   проверяващите   в   много   от   случаите   е   твърде   сложна, 
нестандартна,  уникална и трудна за оценяване.  Наред с предоставената свобода и 
квалификация,  в   новите   условия,  все   по   решаващи   стават   талантът, 
интелигентността,инициативността   и   бързата   реакция   в   екстремни   ситуации   на 
контролните органи.

Данъчно-осигурителният   контрол   протича   във   формата   на   текущ   (чрез 

проверки)   и   последващ   контрол   (чрез  ревизии)   на   задължените   лица.   Това   е 
специализиран   контрол   и   се  извършва   от  Националната   агенция   за   приходите 
(НАП),   която   е   специализиран   държавен   орган   към  министъра   на   финансите   за 
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания.

Ревизията

  представлява   съвкупност   от   действия   на   органите,   насочени   към 

установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Проверката

  е   съвкупност   от   действия   на   органите   относно   спазването   на 

данъчното и осигурителното законодателство. Тя може да се извърши от органите 
по приходите,  без  да е необходимо  изрично  писмено възлагане.  За резултата  от 
проверката   се   съставя  протокол,   когато   в  закона   не   е   предвиден   актът,   с   който 
проверката трябва да завърши.

   2. 

   Етапи и способи на данъчно-осигурителни контрол

      
            
      Етапите на данъчно-осигурителния контрол са четири:

1) Подготовка – в нега се конкретизират целите и задачите, въз основа на които се 

подбират   най-подходящите   начини   за   контрол.   Провежда   се   инструктаж   с 
органите по приходите;

2) Контролна   дейност   –   фиксират   се   сроковете   за   изпълнение   на   отделните 

проверки. Извършват се анализи, изследвания, инвентаризации, документални 
проверки, разговори със съответни лица и др.;

3) Приключване   –   съставят   се   определените   от   законодателя   документи. 

Основните   изисквания   при   документирането   се   свеждат   до   тяхното   вярно   и 
навременно изготвяне и да отговарят на определени нормативни условия;

4) Реализация   –   последния   етап   е   ангажиран   с   реализацията   на   резултатите   от 

осъщественото   въздействие.   При   установени   данъчни   и   осигурителни 
нарушения и укрития, се търсят предвидените от законодателя отговорности. 

             За   да   се   постигнат   определени   резултати   в  данъчно-осигурителния   контрол, 
практиката е наложила употребата на различни способи : 
           -  писмени обяснения  – по искане на органа по приходите, проверяваното или 
ревизираното лице, или лицата, които ги представляват, са длъжни да дадат писмени 
обяснения. Това са сведения, относно фактите и обстоятелствата, които имат значение 
за съответното производство;
         -   експертиза  – прилага се, когато е необходимо да се изяснят определени важни 
обстоятелства в данъчно-осигурителния процес, когато заключението не е достатъчно 
пълно се възлага допълнителна експертиза на друг експерт.
           -  инвентаризация  – с нея може да се фиксира фактическия остатък от парични 
средства, материални ценности, състоянието на разчетите и тяхното съответствие със 
счетоводните данни за определен период. Провежда се на място в обектите. 
            -  логически   анализ  –   същността   му   се   състои   в   търсене   и   доказване   на 
обективността  във взаимовръзката  “приходи-разходи”.  Налага  се при  определяне  на 
точния размер на облагаемата величина.
      - насрещна проверка – прилага се, когато е необходимо потвърждаване реалността 
на   данните   в   различните   първични   документи,   отчети,   счетоводни   регистри   и   др. 
Използват се при съмнения или при явно подправяне на документите и регистрите. 
      - сравненията – съпоставка на фактическите размери на направените и отчетените 
разходи  с нормативно допустимите. С тях се преценява реалността, оптималността и 
динамиката на направените разходи за определен период от време.
      - наблюденията – прилагат се за общо или поелементно изучаване на данъчните и 
осигурителните процеси.
      - документална проверка – проверяват се документите, отразяващи извършването на 
стопански операции от контролирания обект. Бива нормативна, формална, фактическа, 
пълна, частична, верижна, кръстосана, насрещна.

3. 

  Цели, принципи, задачи и обхват на данъчно-осигурителния

контрол

            Съдържанието   на   основните   цели,   трябва   да   съответства   на   характера   и 
съдържанието   на   данъчно-осигурителния   контрол.   Една   от   главните   цели,   е 
непосредственото   съдействие   за   осигуряване   на   необходимите   финансови   и   други 
средства за републиканския и местни бюджети. Друга цел е проверяващите бързо да се 
адаптират към конкретните икономически дадености, без да се влиза в противоречие с 
основните изисквания на действащият пазарен механизъм. Важна за националната ни