специалност:

Химия и опазване на околната среда

К У Р С О В А   Р А Б О Т А

На тема:

Производство на сяра

СЪДЪРЖАНИЕ

                                                     Курсова работа - на тема: Производсво на 
сяра

Серни суровини......................................................................

3

Производсво на сяра от самородни серни суровини.....

4

Производсво на сяра от сулфидни руди

................................

6

Производсво на сяра от газове съдържащи 
сероводород............................................................................

8

Получаване на сяра чрез сухо пречистване на газове

.........

9

Производсво на сяра чрез мокро пречистване на газове 
съдържащи сероводород

.......................................................

11

2

                                                     Курсова работа - на тема: Производсво на 
сяра

Серни суровини

Сярата   е   била   позната   още   от   древността   и 

средновекоието.   Днес   над   15   милиона   тона   годишно   в   света  
отиват за нуждите на вулканизацията на каучука, за препарати 
против   вредители   в   селското   стопанство,   в   медицинската,   в 
хaртиената,   в   багрилната,   кожарската,   химичната   и   други 
промишлености.   В   проценти   потреблението   на   елементарна 
сяра   се   разпределя   50%   за   производство   на   сярна 
киселина(Н

2

SО

4

);в   целулознохранителната   промошленост-25%; 

вселскостопанството-15%; и др.-10%.

Самородната   сяра  

се   среща   в   природата   под   формата   на 

цели пластове, намиращи се на различна дълбочина или всмукани в 
скални масиви. Едно от богатите находища на самородна сяра е на 
ос.Сицилия,където   пластовете   са   разположени   близо   до 
повърхността.   Сярното   съдържание   варира   от   8%   до   20%,   а   на 
места и до 70% сяра.Там тя е от вулканичен произход и скалните 
примеси са гипс, глина, мергилин.

Сулфидната сяра, т.е. свързаната в сулфидни съединения, се 

среща   в   минералните   пирити   FeS

2

,   ковелин   CuS,   халкозин   Cu

2

S, 

арсенопирит   FeAsS,   халкопирит   CuFeS

2

,   галенит   PbS,   сфалерит 

ZnS и др.

Пиритът

  представлява   минерал   със   златистожълт   цвят   и 

метален блясък. Специфичното му тегло варира между 4.9

 g/

cm

3

 и 

5.12

g/

cm

3

и съдържа 25%  

_

52%  S  и 35%  

_  

45%  Fe  

_

остатъкът се 

състои от скални и други примеси. Намира се във вид на големи 
масиви   и   рудни   жили,   а   също   и   пръснат   в   много   скали.   Някои 
въглища съдържат голям процент пирит. При обогатяването на тези 
въглища   се   получава   като   отпадък   т.   нар.   въглищен   пирит.   При 
прерботка   на   въглища   (коксуване,   газификация,   швелуване) 
съдържащата се в тях пиритна сяра преминава като SO

2

 или H

2

S в 

коксовия   газ,   генераторния   или   швеловия   газ.   Чрез   специална 
преработка от тези газове се получава чиста сяра.

Халкопиритът  

  CuFeS

2

  е   минерал   с   месинговожълт   цвят, 

който   по   повърхността   се   прелива   в   пъстри   нюанси.   В   чисто 
състояние   съдържа   34.5%   Cu,   30.5%   Fe   и   35%   S.   Медните 
сулфидни руди със съдържание на мед над 1-2% се подлагат на 
флотационно   обогатяване.   В   резултат   на   това   обогатяване   се 
получават две части –богат на мед концентрат, който се използва за 

3

                                                     Курсова работа - на тема: Производсво на 
сяра

нейното добиване, и флотационен пирит със сярно съдържание до 
40%, който се използва за получаване на сяра и сярна киселина. 
При   повторно   флотиране   на   флотационния   пирит   се   получава 
пиритен концентрат с около 50% сяра.

Сфалеритът  

ZnS   е   минерал   обикновено   с   тъмнокафяв   до 

черен цвят. В чисто състояние съдържа 67% Zn и 33% S. Използва 
се рядко за получаване на S.

Галенитът 

PbS е минерал с оловносив цвят и силен метален 

блясък. В чисто състояние съдържа до 86% Pb и 14% S. Използва 
се   предимно   за   добив   на   олово,   а   отходящите   газове   се 
преработват за получаване на сяра и сярна киселина. 

Светилният,  коксовият   и   швеловият   газ

  се   пречистват   от 

H

2

S   (който   е   вредна   съставка)   с   помоща   на   блатна   руда 

(ферихидроокис)   или   с   течни   поглъщатели.   След   като   блатната 
руда се насити до 40-50% сяра, тя се заменя с нова, а обработената 
маса служи като богата суровина за добиване на елементарна сяра. 
Течните   поглъщатели

се регенерират, при което се освобождава 

H

2

S в чисто състояние или елементарна сяра. При газификацията 

на   въглища   за   синтез   на   амоняк   полученият   генераторен   газ 
съдържа около 1% H

2

S, който е вреден за следващите процеси.

При   металургичната   преработка   на   слуфидни   рудина  на 

цветни метали (Cu, Zn, Pb и др.) се получават отпадъчен газ и твърд 
oстатък─угарка.   Газът   съдържа   4-10%   SO

2

  и   се   използва   за 

получаване на сяра и сярна киселина. 

Производство на сяра от самородни 

серни суровини

Сярата има сравнително ниска температура на топене (120°С) 

и   малко   относително   тегло.   Тези   физични   константи   на   сярата 
позволяват   да   се   отдели   от   скалните   примеси,   който   имат 
значително   по-висока   температура   на   топене   и   по-голямо 
относително   тегло.   Самородната   сяра   се   стопява   и   извлича   по 
различни начини в зависимост от съдържанието в рудата, а също и 
от състава и свойствата на скалната маса.

Стопяване при частично изгаряне на сяра.

 В зависимост от 

нивото на техническо развитие този метод е използван в различни 
промишлени   инстанции.   Стопяването   на   сяра   става   за   сметка   на 

4