Правна уредба на културата и туризма

Правен режим на културните ценности и  развитие

Въведение

Опазването на културните ценности е приоритет на държавата и местната власт, 

предвид факта, че културните ценности са общо публично благо, като много често – в 

зависимост от вида на самата ценност – те представляват интерес не само за региона 

или в национален план, но и от международна гледна точка. Културните ценности са от 

съществено значение и за развитие  на сектори като туризъм, етнография, етнология и 

редица други.  В този смисъл, културните ценности подлежат на опазване, съхранение 

и подходящо архивиране, като всички тези дейности са нормативно обособени. У нас, 

след  многобройни   дебати  бе  приет   Закон  за  културното  наследство,  като   обаче,  по 

мнение на редица експерти,   този закон е несъвършен и поставя редица препятствия 

пред ефективното функциониране на системата за опазване на културното наследство у 

нас. Въпреки тези несъвършенства обаче,   може да се каже, че културното наследство 

и културните ценности  на България са поставени под правно –юридическа закрила, 

като цел на настоящата  курсова работа е да разгледа  спецификата  на тази  закрила, 

както и развитието на законодателството в областта на културните ценности. 

1. Общо законодателство  и институции,  свързани  с опазването  на   културните 

ценности 

Основният   закон   на   България   -       Конституцията   на   Република   България   е 

първият законодателен акт, който регламентира опазването на културните ценности и 

развитието на културата у нас изобщо.

 Така например, Конституцията на Република България постановява, че 

„Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските  

пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и  

археологическите   резервати,   определени   със   закон,   са   изключителна   държавна  

собственост.......

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието  

и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и  

културно наследство.”

От цитираните два члена на Конституцията на Република България могат да се 

направят изводите:

1

•

На   първо   място,   държавата   поема   грижа   и   отговорност   за   опазването   на 

културните ценности;

•

На второ място, държавата има и задължение за осигуряване на развитието на 

културните ценности. 

Член 54 на Конституцията гласи: 

(1)

Всеки  има право  да се  ползва  от националните и  общочовешките културни  

ценности,   както   и   да   развива   своята   култура   в   съответствие   с   етническата   си  

принадлежност, което се признава и гарантира от закона. 

Както е видно, ползването на културните ценности се гарантира от закона, което 

означава, че държавата има задължението да предостави достъп до тези ценности на 

всеки гражданин. 

За   поддържането   на   културни   ценности,   съществуват   изградени   културни 

институти.     Те   включват       държавни   културни   организации;   общински   културни 

организации;   частни   културни   организации   и   културни   организации   със   смесено 

участие.   Културните институти могат да определят сами своите задачи, да извършват 

допълнителни   дейности,   включително   и   стопански.   Те   са   юридически   лица   на 

бюджетна   издръжка   и   се   финансират   от   бюджета   на   Министерството   на   културата 

изцяло или частично, със средства от общинските бюджети въз основа на сключени 

между Министерството на културата и общините договори за съвместно финансиране 

на дейности в сферата на културата.

Специфичен случай са т.нар. регионални културни институти, които се създават, 

преобразуват   и   закриват   от   Министерския   съвет   по   предложение   на   Министъра   на 

културата, след съгласувано с Областния управител решение на Общинския съвет, на 

чиято територия ще бъде седалището им. Те се издържат чрез вноски от общинския 

бюджет на общината, целеви субсидии от държавния бюджет, на чиято територия са 

разположени, вноски от съседните общини, които обслужват.

Общинските   културни   институти   са   юридически   лица   със   самостоятелен 

бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на Общинския съвет, 

съгласувано с Министъра на културата. Те се финансират от общинския бюджет.

Частните   културни   институти   се   създават,   преобразуват   и   прекратяват   по 

инициатива на физически и/или частни юридически лица по реда на Търговския закон, 

по Закона за лицата и семейството или по влезлия в сила от началото на 2001 година 

Закон за юридическите лица с нестопанска цел. 

2

Частните   културни   институти,   както   и   неправителствените   организации,   са 

равнопоставени  с всички останали  институти  и физически лица при участието си в 

конкурсите   за   субсидии   по   творчески   проекти   и   програми   в   сферата   на   културата, 

културното наследство и изкуствата.

Към това, следва да се прибави, че съществуват и други, по-общи закони, които 

регламентират опазването на културните ценности  - като например – данъчните закони 

на страната, които регламентират  данъчни облекчения при дарение, закона, свързан  с 

авторското право и пр.

  Наред с това, могат да се открият и някои проблеми.   Приетият през 2005г. 

Закон   за   меценатството   трябваше   да   създаде   нови   възможности   за   финансиране   на 

културата   в   България.   По   силата   на   този   закон   държавата   подпомага   и   насърчава 

меценатите чрез данъчни облекчения, определени в съответните специални закони - 

Закона   за   корпоративното   подоходно   облагане   и   Закона   за   облагане   доходите   на 

физическите лица.   За стимулиране на меценатството се учредява и годишна държавна 

награда,   която   се   връчва   от   министъра   на   културата.   За   съжаление,   Законът   за 

меценатството   в   този   си   вид   се   превърна   в   институционален   ограничител   за   два 

алтернативни инструмента за финансиране на българската култура -дарителството и 

записаното   в   чл.31   "арт   лото".   Материята   на   закона   се   оказа   далеч   от   модерните 

иновационни   форми   на   дарение,   а   ненужните   и   тежки   посреднически   организации, 

който според него трябва да осъществяват връзката между дарителя и дарения бяха 

допълнителен   ограничител.   Като   печален   резултат   днес   можем   да   видим   едва   19 

организации   и   5   физически   лиза   записани   в   регистъра   на   дарителите 

http://mc.government.bg/page.php?p=141&s=232&sp=0&. А сумите дарени по закона са 

между 50 и 500 000 лв ежегодно.

2. Специално законодателство, насочено към опазване на културните ценности 

През 2009 г, у нас бе приет Закон за културното наследство.

Законът замени остарелия акт  - Закон за паметниците на културата и музеите.

В стария закон, уредбата на културното наследство бе дадена по този начин:

«Този   закон   урежда   развитието   на   музейното   дело,   издирването,  

изучаването,   опазването   и   популяризирането   на   паметниците   на   културата,  

които се намират на територията на Република България, с цел да съдействува за  

възпитанието   на   гражданите   в   патриотичен   и   интернационален   дух   и   за  

3