- 1 -

Песента като болка и копнеж в Ботевата поезия

Основен самоопределящ фактор на една страна и нейния народ е историята. За 

България продължилото пет века турско владичество има огромно влияние върху 
културата и измеренията на таланта на българина. Създаваните точно преди 
Освобождението, както и дълго време след това, творби засягат почти единствено и 
само непосилната болка и страдание от робството и теглото преобразили безсмъртния и 
смел български дух в мъченик, непосилно търсещ изход от положението си. Това 
мъченичество провокира таланта на много български „гении на перото”. Роден в 
началото на предосвобожденската епоха, Христо Ботев е един от тях. Неговият основен 
стремеж е към постигането на промяна, към борба с утвърдената власт в родната му 
„робска земя”. Той дава ново значение на саможертвата, разграничава лъжепратриотите 
от истинските борци за свобода и с отказа си от личното отличава подвига си. 
Неведнъж в своето творчество той изразява желанието да „намери” гроба си в 
„редовете на борбата”, но героят „не умира”, защото обществото пази жив спомена за 
него и „певци песни за него пеят”, песни намерили място в Ботевата поезия, песни, 
които най-ярко разкриват в себе си страданието от робството и копнежа по свободата 
на българския дух и същност.

Поезията на Христо Ботев е създадена, за да предизвика лъжепатриотите да се 

осъзнаят, безгрижните да се пробудят, а мълчаливите роби да надигнат глас. Песента е 
израз на гласност, израз на простеста срещу жестокото потисничество и начин да се 
съхрани духовността на българина, тя е символ на завета за борба, който поета оставя 
на народа. Колкото и различни да са песните и поезията на Ботев, те носят 2 основни 
послания – винаги са свързани с болката и копнежа, които изпитва лирическият герой. 
Песента е болезнено белязана от робството и теглото и безнадежността, която те 
провокират у Ботевия лирически Аз и изобщо в народното самосъзнание. Тя е и копнеж 
по борбата за освобождение, по саможертвата за благото на целия народ, носи в себе си 
вечността за българския дух. В песента се съчетават страдание от робската зависимост, 
себеотстояване на народната същност, жертвоготовност в името на родината и 
непреходност на българското самосъзнание. Песента в творчестото на Ботев е част от 
този „глас народен, плач народен”, който е съвкупност от съвестта, чувствата и идеите 
на поробения българин. Песента е и проклятие, отговорно за погубената младост, 
неизмеримо тежка мъка от робството и теглото, свързва се с непризнаването на 
турската вяра и култура и с триумфа на българския дух над робството и смъртта.

Една от основните причини поезията на Христо Ботев да бъде толкова 

въздействаща и драматична е цветущото и реалистично внушение за болката на 
българския народ, съчетано с проявяването на първопричините за съществуването на 
тази болка – робството, теглото и безнадеждността. Турското владичество оставя 
огромни белези върху българската психика и самосъзнание. В продължение на векове 
българинът бива потискан, правата му са потъпквани, изборите му - незачитани и 
наказвани, той е като животно в клетка, чийто единствен шанс за просъществуване е да 
се съобразява с господарите си, да коленичи пред волята им, да се унижа и да потъпква 
собственото си достойнство. Той няма право да мисли, да противоречи, да има цели 
или идеи. С времето народът разбира в какво безизходно положение се намира и се 
примирява с новата си съдбва, забравя истинската си същност и престава да се бори с 
несправедливостта и безчестието на поробителя. Дори започва да се приспособява и 
внедрява в тази система от беззаконие и злочинство. Българското самосъзнание започва 
малко по малко да се губи и потъва в забрава. С това е свързан основния протест на 
Ботев, най-важната му цел е пробуждането и запазването на българския дух и съзнание, 
което от своя страна да доведе до тъй дълго чаканото и желано освобождение на