СИНТЕЗИ НА БАЗА ПАРАФИНОВИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ. 

ПРОИЗВОДСТВО НА КИСЛОРОДНИ ПРОИЗВОДНИ НА 

МАСТНИТЕ ВЪГЛЕВОДОРОДИ ЧРЕЗ ОКИСЛЕНИЕ – 

ОЦЕТНА КИСЕЛИНА, ОЦЕТЕН АНХИДРИД, ВИСШИ 

МАСТНИ КИСЕЛИНИ И ВИСШИ МАСТНИ АЛКОХОЛИ

изготвил:  

ДЕСИСЛАВА 

ДИМИТРОВА      ИВАНОВА

ПРОВЕРИЛ

:  

гл.ас. М.Ангелова­Ромова

Синтез на базата на парафинови 

въглеводороди

        Основните източници за получаване на нисши парафини са 
природните въглеводорони газове (истински природни и 
съпътстващи нефтени), които съдържат само парафини от С1 до С2, 
изкуствените въглеводородни газове (крекинг газове), които наред с 
олефини съдържат парафини от С1 до С12. Към тях могат да бъдат 
отнесени генераторните газове (въздушен, воден, смесен), които 
съдържат главно метан, и газообразните продукти при хидрирането 
на въглищата, които съдържат водород, метан и негови хомолози.

Разделянето на посочените газови смеси на по-тесни фракции и 
индивидуални въглеводороди се осъществява чрез кондензационна, 
абсорбционна и адсорбционна ретификация, ретификация под 
налягане и др.

Източници на парафини със средна молекулна маса са някои

фракции от атмосферната дестилация на нефта: бензинова, богата на
С6 и С7 парафини, лигроинова, която съдържа С10 – С12 парафини, и
керосинова: С12 – С18 парафини. Поради близки физични отнасяния
на компонентите тези фракции не се подлагат на допълнително
разделяне. Първата се използва като суровина ароматизация, а 
останалите две като суровини за получаване на синтетични миещи 
средства. За очистването на посочените фракции от ароматните 
въглеводороди те се подлагат на деароматизация чрез обработка с 
концентрирана сярна киселина. По-висшите парафини  се отстраняват 
чрез т.нар. депарафинация – охлаждане и отделяне на твърдата фракция.
Като източник на по-висши парафини (С20 – С35) не се използна
отделеният при депарафинацията парафин. Той също не се подлага
на фракциониране по изтъкнатите причини, а се използва като
суровина за получаване на синтетични висши мастни киселини и
висши мастни алкохоли. От нисшите парафини най-голамо приложение  
намират С1 до С5 въглеводородите.

В таблица 1 са дадени най-важните им физични свойства.