Университет за национално и
световно стопанство
Направление: Администрация и управление
Дисциплина: Управление на инфраструктурни проекти
Курсова работа
на тема:
Сравняване на транспортната
инфраструктура между България и
Гърция
Изготвил:
Проверил:
Петър Велков Ас. Цв.Берберова
Група: 2020
Фак.№:29120098
2
3
Съдържание
1.
Увод - обща характеристика на България и Гърция
2.
Автомобилен транспорт на България и Гърция
3.
Железопътен транспорт на България и Гърция
4.
Воден транспорт на България и Гърция
5.
Въздушен транспорт на България и Гърция
6.
Друг вид транспорт в България и Гърция
7.
SWOT анализ на инфраструктурата на България
8.
SWOT анализ на инфраструктурата на Гърция
9.
Заключение
10.
Използвани източници
4
1.
Увод - обща характеристика на България и Гърция
Организирането на транспортната система на всяка държава включва
всички видове транспорт, развит на територията на страната, транспортни
средства (подвижен състав), пътища, транспортни възли, механизация на
товаро-разтоварна дейност, ремонтни предприятия и съоръжения. Тя се нуждае
от много капиталовложения, научно-технически прогрес и трудови ресурси. Ето
защо държавата трябва да има приоритетни интереси в тази система, защото
често качеството на транспортната инфраструктура определя равнището на
социално и икономическо развитие на една страна.
Състоянието и тенденциите на инфраструктурното развитие на България
и Гърция изисква анализ на силните и слаби страни на това развитие, както и
големите възможности за общ геостратегически план за превръщането им в
транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа, Близкия
Изток, Западна и Средна Азия, както и по направление “Север-Юг”.
В географско отношение
и двете страни са облагодетелствани за добри
икономически връзки със страните от Европа и Азия и Африка, както и света
като цяло. Не случайно на срещата на министрите на транспорта на
европейските страни на о.Крит през 1993г., а по-късно през 1997г в Хелзинки, в
които участват двете държави, се взема решение за изграждане на десет
международни коридори, от които коридорите №4 и №9 са от жизнено важно
значение за България и Гърция.
Геополитиката на евроинтеграция изисква да се има предвид, че
транспортният коридор не е най-късото разстояние между две точки в
геопространството, а “съвкупност от реално съществуваща инфраструктура”,
защото на практика няма магистрала, обслужваща солунското пристанище с
Централна Европа. Както е известно строежът на магистрали, летища и
пристанища е “мащабно начинание”, което в развитите държави се
осъществява на принципа на публично-частно партнъорство.
Важен аспект на инфраструктурното състояние на България и
Гърция са природните релефни и климатични условия.
В
България
преобладава равнинно-низинният релеф (72%), което е благоприятен фактор за
добра инфраструктурна обезпеченост. Изключение прави високопланинският
релеф на Рила, Пирин, Стара планина и др (едва 2,5%от територията), което
затруднява изграждането на скъпоструващи пътища, тунели и други
транспортни съоръжения. Климатът на България, с изключение на мъгли,
поледици, снежни бури и др. през есенно-зимния период, като цяло също е
благоприятно условие за инфраструктурни проекти.
За разлика от нашата страна
Гърция
е представена от три много
различни една от друга природни области: континентална част с планини, п-ов
5
Пелопонес и впечатляващия островен свят. Преобладава средиземноморският
климат, което е много добра предпоставка за инфраструктурно развитие.
Въпреки, че в настоящият етап Гърция изживява икономическа криза, то
същата е една от най-изявените страни с развита пазарна икономика. България
и Гърция са равноправни членки на ЕС и ОИСР (Организация за икономическо
сътрудничество и развитие) , което им дава реални възможности за европейска
интеграция във всички направления на икономическият живот.
Р.Гърция като дългогодишен член на ЕС винаги се е стремяла към добро
развитие на своята инфраструктура. Това на първо място се обеснява със
стремежа на страната да развива модерен туризъм и да бъде една от водещите
туристически дистинации не само в Европа, но и света (годишно се посещава от
12 млн. туристи)
Развитата пазарна икономика в страната е дала отражение и върху
транспортната инфраструктура. Въпреки икономическите и финансови
проблеми (бюджетен дифицит) през последните две години изградената
инфраструктура е благоприятен фактор за социално-икономически просперитет
за в бъдеще.
След 1990г. България преосмисли своята геополитика и геостратегия със
страните от света, но преди всичко със своите съседи по държавните ни
граници в т.ч.с Гърция. След 2007г , когато тя стана равноправен член на ЕС
икономическите отношения между двете държави придобиват нови измерения.
Наред със изградените ГКПП: Кулата-Промахон; Ново село-Орминион;
Илинден-Ексохи се изградиха и нови като: Ивайловград-Кипринос и Златоград-
Ксанти, чрез които се очаква да се осигури туристически поток от над 1млн.д.
Чрез усилията си за общи инфраструктурни проекти Гърция обяви
приватизационни програми на стойност над 7 млрд.евро за да спре кризата
породена от бюджетен дифицит. Като една от най-важните мерки страната
предлага да бъде отдаването на концесия на пристанища и автомагистрали.
Притеснена от финансовия дифицит Гърция все още не взема решение за
прокопаване на тунел под Маказа, което прекъсва трасето до Александрополис.
6
2.
Автомобилен транспорт на България и Гърция
България
По данни на НСИ 2010г
републиканската пътна мрежа според класа на
пътя е със следна характеристика. От общата пътношосейна мрежа, която е с
дължина 19 400км. само 328км (0,7%) са автомагистрали, докато делът на трето
и четвъртокласните пътища възлиза на 80,6%. Делът на първокласните пътища
е 7,9%. Освен това републиканските пътища с настилка са 98,4% от всички,
като 92,5% са с асфалтобетонна. За огромно съжаление нашата страна-членка
на ЕС има и републикански пътища без настилка (272,1км - т.е.1,41%), а 12
селища не са свързани с пътна система (61,2км.).
Все още са в процес на изграждане автомагистралите: ”Тракия” (София-
Пловдив-Ст.Загора-Бургас); ”Хемус” (София-Ботевград-Плевен-Шумен-Варна);
”Черно море” (Варна-Бургас); ”Марица” (Оризово-Свиленград); ”Струма”
(София-Кулата-Солун); ”Люлин” (София-Драгоман). Има и проект за
автомагистристрала „Рила” в Западна България.
Предмет: | Инфраструктура на съобщенията |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 21 |
Брой думи: | 3505 |
Брой символи: | 21876 |