Земеделието е подложено на редица тежки удари през последните години с рекордно
високи цени на петрола, нарастващи цени на суровините, притеснения за сигурността
на храните и вследствие на това - търговски ограничения, без да се смята най-
сериозната глобална икономическа рецесия от 1930-те години на миналия век насам.
През 2010 година се забелязва известно нормализиране на доста пазари, с производство
по-близко до историческите нива и с възстановяващо се търсене. Въпреки това много
правителства се все още загрижени, да не се повторят сериозни сътресения
предизвикани от ключови фактори като цените на енергията, валутните курсове и/или
макроикономически показатели, както и за евентуалните последствия от подобни
шокове
върху
нестабилността
на
пазара.
Очаква се селскостопанското производство в световен мащаб да расте по-бавно през
следващото десетилетие, в сравнение с миналото, но без неочаквани шокове, като
растежът продължава в правилната посока, с изисквания за дългосрочна прогноза от
70-процентно увеличение в производството на храни в световен мащаб до 2050 година.
Нарастването на производството на глава от населението в най-слабо развитите страни
трябва да е такова, че да се справи с бързото увеличаване на населението. Начело по
секторен растеж в глобален мащаб ще бъдат страните от Латинска Америка и Източна
Европа
.
Влиянието на международните цени на вътрешните пазари
може да бъде възпрепятствано от гранични мерки, вътрешни ценови субсидии и
недостатъци в инфраструктурата.
Неяснотите, свързани с времето,
макроикономическите фактори, политиката на намеса, и особено на цените на
енергията показват, че цените ще бъдат непредсказуеми. Много правителства са
загрижени
за
колебанията
в
цените
дори и в краткосрочен план, защото те са заплаха за жизнеспособността на
стопанствата (ниски цени) и безопасността на храните (високи цени). Силната
несигурност се отразява и на инвестиционните решения. Трябва да се разгледат
множество варианти на политики, както на национално така и на международно ниво.
Великобритания разполага с най-големи земеделски стопанства и най-интензивния
търговски и специализиран аграрен сектор в Европа. По-малко от 2 % от работещото
население работи вземеделските стопанствавъв Великобритания, като делът на
селското стопанство в целия БВП еоколо 1 %. То обаче заема 15 % от селската заетост,
а селскостопанските дейности заемат 77 %от територията на страната. Четири
супермаркета осъществяват 60 % от покупките на хранителни продукти, но въпреки
това земеделските производители отчитат повишен интерес към продажбите на
традиционни купувачи (търговци на месо, местни доставчици на хранителни продукти,
малки обработвателни предприятия и директни продажби), както и усвояват пазарни
ниши поотделно или заедно, изграждат местни регионални марки. Правителството и
потребителите, повлияни от болестта на лудата крава и афтозната треска и увеличеното
търсене на жилища и места за почивка в селските райони, все повече съсредоточават
вниманието си върху безопасността на храните и схемите за осигуряването й, както и
насърчават инициативите за защита и подобряване на биоразнообразието на околната
среда и подпомагането на устойчивите селски общности.Управлението на границите на
нивите, планирането на цялото стопанство, интегрираното управление на стопанствата,
интегрираната защита на насажденията, защитата на водите и прецизното земеделие
сега стават част от конвенционалната земеделска практика.
Аграрният сектор на България преминава през радикални и често болезнени
структурни промени в резултат на реституцията на земята. Това прави трудна точната
Предмет: | Предприемачество, Икономика |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 6 |
Брой думи: | 1580 |
Брой символи: | 9669 |