На тема:

“Кредит и лихва”

Специалност: Културология
Курс V

Дисциплина: 

Финансиране и кредитиране на културата

Произход и същност на кредита

Кредитът е твърде стара икономическа категория. На по-ранните 

стадии от развитието на стоковопаричните отношения е известен като 
лихварски капитал и лихварски кредит. Той обаче е бил капитал само 
за заемодателя т.е. лихваря. Именно лихварският капитал е предтеча на 
съвременния кредит.

С   развитието   на   стоко-паричните   отношения   се   оформя 

промишления капитал. На определена степен от своето развитие той 
приема три функционални форми – производствен капитал, търговски 
капитал и заемен капитал. Успоредно с това получават своето развитие 
и   банките.   Последните   по   същество   са   търговци   на   пари   на   заемен 
капитал.   Те   “изкупуват”   временно   свободните   парични   средства 
(капитали) от едни физически и юридически лица и ги “продават” или 
предоставят   на   нуждаещите   се   от   тях   под   формата   на   кредит.   С 
развитието на стоково-паричните отношения се оформя промишленият 
капитал.   На   определена   степен   от   своето   развитие   той   приема   три 
функционални   форми-   производствен   капитал,   тъгровски   капитал   и 
заемен капитал. Успоредно с това получава свето развитие и банките. 
Последните по същество са търговци на пари, на заемен капитал. Те 
“изкупуват” временно свободните парични средства (капитали) от едни 
физически   и   юридически   лица   и   ги   “продават”   или   предоставят   на 
нуждаещите се от тях под формата на кредит. С развитието на стоково-
паричните   отношения   възниква   и   получава   изключително   широко 
развитие категорията кредит въобще и банковият кредит по-конкретно.

Думата кредит произлиза от латинските наименования “credere”, 

което означава  вяра, доверие или “creditum” – заем, дълг. Очевидно 
възникването   на   кредита   се   основава   на   вярата   или   доверието   на 
банката   към   кредитополучателя.   И   днес   се   среща   отпускането   на 
кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие,  но съвременният кредит 
обикновено   е   обезпечен   и   документиран.   Независимо   от   това 
благосклонността   на   банките   към   кредитоискателите   се   определя 
главно от тяхната платежеспособност.  Оттук идва и сентенцията,  че 
“добрият платец е господар на чуждата кесия”.

При   дефинирането   на   кредита   няма   пълно   покритие   между 

отделните автори и школи. Така например според Ад. Вагнер кредитът 
е   частно-стопанско   отношение   или   доброволно   “даване”   и 
“получаване” на стопански блага между различни лица на основата на 
доверието на едната страна за по-късното и удовлетворяване от другата 
страна. За Рошер кредитът е доброволно дадено право за разпореждане 

2

с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната 
равностойност заедно с дължимата лихва. Нобениус казва, че кредитът 
е доверие,  което стои  във връзка  е едно  обещание, чрез  което едно 
лице,   срещу   получени   ценности   се   зъдалжава   да   изпълни   бъдещи 
плащания.

“Кредитът   е   особена   форма   на   движение   на   стойността,   при 

която се извършва продажба на стоки и отсрочка на плащането или се 
дават   пари   за   времнно   ползване   при   условие,   че   ще   се   върнат 
обикновено   със   заплащането   на   лихва”.   Х.   Кл.   Ректенвалд   обръща 
внимание на обстоятелство, че “кредитът е форма на придобиване на 
допълнителни   средства,   на   допълнителна   покупателна   сила,   чрез 
времнно   ползване   на   чужди   средства”   срещу   заплащана   на   лихва, 
разбира се.

От   приведените   определения   за   кредита   се   вижда,   че   той   се 

сварзва с определени изисквания, а именно: 

Първо, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно 

с   дължимата   лихва.   Само   доверието   днес   обаче   не   е   достатъчно   в 
смисъл, че се изисква то да бъде подплатено с обезпеченост, залог или 
гаранции;

Второ, получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу 

обещанието   (обикновено   документиране)   за   бъдещото   им   връщане, 
заедно с полагащата се лихва.

В Нормативната уредба на БНБ категорията кредит е дефинирана 

така: “Кредит” е всяко вземане, възникнало в резултат на договор за 
банков кредит, кредитна линия, придобиване, приемане (акцептиране), 
гарантиране   или   поемане   на   метилнично   порачителство   (авал), 
джиросване   на   менителници   и   записи   на   заповед   или   други   ценни 
книги, прехвърляне (цедиране) на вземания, предоставяне на кредтни 
улеснения под формата на разсрочване или отсрочване, удължаване на 
гратисния период, предоставяне на превилигирован лихвен процент и 
други подобни, както и отпускането на овърдрафт по банкова сметка и 
всички   останали   вземания,   независимо   от   използвания   финансов 
инструмент”.

Вместо кредит или успоредно с категорията кредит се използва и 

понятието заем. “Под заеми се разбират ония големи парични суми, 
които държавата и публичните тела заемат от чужди капиталисти, за да 
ги   вложат   в   своите   стопанства”.   Други   автори   третират   заема   като 
дългосрочно   задължение,   както   на   публично-правните,   така   и   на 
частните предприятия. Трети автори не правят разлика (разграничения) 
между кредит и заем, тъй като и “заемът означава предоставяне от една 

3