Потребности и стоки.
Потребности -
същност и
характерни черти.
Същност и видове
блага. Продукти и
стока. Полезност и
стойност на благата.
В
съвременните
условия ефективно
функционират тези ик-
ски системи, които
решават
икономическите
въпроси
"Какво?”,
“Как?” и “За кого?"
паради оскъдността
преимуществено чрез
пазарите.
ОСНОВНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА ПАЗАРА.
Под
пазар разбираме всяка
ситуация, при която
продавачът
и
купувачът влизат по
между си в отношения
на покупко-продажба.
Пазарът не трябва да
се отъждествява с
мястото където се
търгува,
а със
ситуацията на покупко-
продажбата,
която
може да е но може и
да не е географски
комунизирана.
Съществуват пазари
където продавачите и
купувачите търгуват
"лице в лице" като
пазара "Г. Кирков" в
София на други това е
практически
невъзможно
-
например
международните
фондови борси, които
са своеобразни мрежи
от
телекомуникационните
контакти. Пазара е
организирана размяна
на една стока м/у
купувачи и продавачи
при която всеки от тях
свободно движен от
собствения си интерес
решава дали трябва да
участва в нея.
Основното
е
размяната м/у хора,
които искат стоки
(продавачи) и хора,
които
я
искат
(купувачи).
Затова
всяко едно пазарно
отношение има две
главни точки - тази на
купувача и тази на
продавача,
разглеждани в една.
Пазарът е търсене на
стоки, а търсенето има
тогава
когато
купувачите искат да
купят стоките и няма
пазарно търсене на
стока, ако някой не
желае да я купи. Освен
това
пазарното
търсене има тогава,
когато купувачът може
да купи стоката,
защото едно е да
искаш, друго е да
можеш.
Пазарното
търсене
е
количеството от една
стока,
която
купувачите искат и
могат да купят на
различни цени зад тях
стоят потребностите
им,
а
зад
възможностите
-
доходите и цените. От
гледна точка на
продавача пазара е
предлагане на стоки,
което е количеството
от една стока, която
продавачите искат и
могат да предлагат на
различни цени за
определен период от
време.
Пазарното
предлагане
се
формира от искащи и
можещи да продават
продавачи, което се
свързва
с
възможността да се
покрият разходите за
производството
на
стоките. Освен двете
страни на размяната
има и трета- това
могат да бъдат
посредниците
или
брокери. За да може
да изследваме даден
пазара трябва да го
обособим от другите
пазари. Размяната е
взаимодействие м/у
двете страни и те
трябва да знаят един
за друг и постоянно да
си обменят пазарна
информация и освен
това да се срещат по
време и по място. Този
извод
ни
дава
възможност
да
обособим един пазар
от
огромното
множество пазари. А
това е чрез вида на
стоката, географски
райони и период от
време. И тъй като
пазарът борави с
понятията стока и цена
нека
ги
характеризираме.
Всяко нещо, което е
обект на покупко-
продажба (продукт,
услуга, способност за
труд, бъдещ период) е
стока.
Съгласно
трудовата теория за
стойността се поставят
две изисквания - да
бъде продукт на
човешкият труд и да
има
материален
характер.
Според
теорията
за
пределната полезност
това е изискването да
задоволява някаква
потребност да носи
полза и затова е
заменено с благо. В
действителност
стоковият свят излиза
извън рамките на
двете теории в
размяна влизат стоки,
които нито са продукт
на труда (например
гледката
на
Ниагарският водопад)
нито носят полза в
потреблението
(наркотиците)
Цената - паричния или
натурален (бартер)
еквивалент, който се
получава в размяната
срещу стоката и висок
от вложените ресурси
(обективни) фактори и
субективни фактори,
защото се пречупват
през
многобройни
интереси и поведение
на хората.
Пазарната система е
форма на организация
на
общественото
стопанство
където
производителите са
икономически
обособени. Поради
това те не могат да
знаят
преди
производството какво и
колко да произвеждат.
Ето защо всеки взема
тези решения на свой
риск и страх и едва
след производството
разбира
дали
производствените
решения са били
правилни или не. Без
пристрастения съдия,
който раздава награди
на сполучилите и
жълти картони на
неудачниците
е
пазарът. Оценката на
решенията
на
производителите идва
при сравняването на
техните продукти и
услуги в процеса на
размяната им и
пазарните цени на
стоките са сигналът,
който
определя
действията
на
фирмите
и
домакинствата
и
тяхната по-нататъшна
съдба. Видът на
стоката е най-важната
характеристика
на
един пазар, която го
отличава от всички
останали. Пазарът на
репички не е също като
пазарът на детски или
пазарът на ботуши.
Видът на продукта не е
достатъчен
за
определен вид на
пазара. Пазара на
репички в София не е
същият като пазара на
репички в Пловдив.
Цената на репичките в
София може да е по-
голяма, докато в
Пловдив да е по-ниска.
На единият може да
има дефицит, а на
другият
изобилно
предлагане. Затова за
пазара на даден вид
трябва да се знае и
географският район, в
който е възможно
взаимодействието м/у
продавачи и купувачи.
В нашия пример този
географски
район
може да бъде един
град, но може да бъде
една страна или дори
една отделна сграда.
Например
Ню
йоркската фондова
борса която се намира
в една сграда на
"Уолтстрийт". Освен
това е необходимо да
се знае и периода от
време, в който се
извършва размяната.
Ясно е, че за един ден
обема на покупко-
продажбите на дадена
стока в определен
географски район няма
да бъде равен на
обема им за седмица,
месец или година.
Имайки в предвид
горните
три
характеристики
на
пазара можем да
обогатим
определението
за
пазар и да кажем, че
той е организирана
размяна на една стока
м/у купувач и продавач
в даден географски
район и за определен
период от време.
Засичането
на
продуктовата
с
териториалната
характеристика
на
пазара ни дава т.нар.
пазарна мрежа, която
ни позволява да
следим
по-добре
движението
на
стоките,
разширяването
и
свиването на техните
относителни тегла на
различните пазари,
към които проявяваме
интерес да покажем
нагледно пазарните
секции
-
т.е.
присъствието
на
продукта Х пазара У и
да идентифицираме
пазарните
"ниши"
(малките
пазарни
секции).
Секцията
с
относително малки
размери се нарича
"пазарна ниша". Ако
добавим
към
пазарната мрежа и
фирмите,
които
продават стоките си на
различните пазари ще
достигнем
до
понятието "пазарен
дял" - процентното
участие на дадена
фирма в продажбите
на определен продукт
или услуга на един или
всички
пазари.
Определението
на
пазарните дялове на
компаниите е особено
важно
за
характеристиката на
пазара - дали той е
конкурентен
или
монополистичен.
I. ПОТРЕБИТЕЛСКО
ТЪРСЕНЕ
И
ПОТРЕБИТЕЛСКО
ПОВЕДЕИНЕ.
Големият въпрос кое е
първичното
производство
или
потребностите
да
дълги години разделя
марксистката
от
западната
икономическа теория.
Потребностите
се
раждат тогава, когато
производството е в
състояние да ги
задоволи – тази
разумна
теза
марксизма
изроди
диктат
на
производството над
потребителите
и
потребностите.
Пренебрегнат
бе
обективният факт, че
отражението
на
действителността е
субективно, а значи и
удовлетвореността от
продуктите и услугите
в потреблението ще
зависи от субективното
възприемане
на
техните свойства. В
същото време на
Запад теорията за
пределната полезност
издигна потреблението
на преден план. Никой
не
поставя
на
съмнение това, че не
може да се потребява
без да се произвежда.
Какво и колко да се
произвежда
обаче
решава
Негово
Величество
потребителя.
Потребителското
търсене в дълбочина е
свързано
с
поведението
на
потребителите, а то от
своя
страна
с
полезността на стоките
и услугите.
За да живеят хората
трябва да се хранят,
да се обличат, да имат
жилище, т.е. хората
трябва да потербяват.
Повечето неща обаче
не са във форма
непосредствено
пригодна
за
задоволяване
на
човешките
потребности.
Необходимо е човек да
превърне дадените от
природата
или
създадените
от
поколение неща в
полезна форма, т.е.
във форма способна
Тема 1
1/6