1

.ПРЕДМЕТИ НА ОБЩАТА 

СОЦИОЛОГИЯ И

НА ИКОНОМИЧЕСКАТА 

СОЦИОЛОГИЯ

Социологията   възниква   в   края   на   19 
началото   на   20   век.   Като 
основоположник е Огюст Конт.Според 
него   социологията   е   наука   за 
структурата   на   обществото   и 
закономерностите   на   неговото 
развитие.

Характерни   черти   на 

съвременната социология;

Социологията

е 

нефилософска   наука,   защото   се 
занимава   по   частни,а   не   общи 
проблеми на обществото, тя използва 
философски

знания

относно 

същността

на

обществената 

действителност   и   теорията   на 
познанието,   основава   се   на   учението 
за   принципите   на   изменение   и 
развитие,   но   философията   е   само 
методологическа

основа

за 

социологическите теории.

Втората   характерна   черта   е 

че   социологията   е   обществена,   а   не 
природна   наука,   защото   изучава 
определени   социални   системи   и 
закономерности проявявящисе  само в 
общественото развитие.Същевременно 
сициологията   се   влияе   от   развитието 
на   природните   науки   доколкото 
природните   явления   влияят   върху 
сциалните процеси и доколкото самият 
човек   е   биологичен   организъм 
(земетресението, клонирането).

Третата характерна черта е че 

социологията   е   теоретична,   а   не 
историческа   наука,   защото   не   се 
интересува   от   хронологията   на 
общественото   развитие,   а   изследва 
съответните

системи

и 

закономермости

като

нещо 

сравнително   устойчиво   и   повтарящо 
се.Социологията   се   различава   от 
другите   обществени   науки   защото 
изучава   обществото   като   цялостна 
система, разглежда неговата структура 
и функциониране  на  елементите   като 
единно   цяло.

Социологията   изучава 

взаимовръзките   между   качествено 
различни обществени явления като 
производство,   управление,   бит, 
образование и др. 

2.Гражданско общество

Гражданското общество е 
специфична структура на 
междучовешките отношения в 
епохата на новото време- след 16 
век.ГО като начин на живот 
възниква в европейските градове и 
постепенно се превръща в модел 
на цялостния обществен живот.ГО 
и буржоазното общество (БО) са 
синоними, защото имат общо 
историческо начало.Буржоазноста 
се появява в града, защото там се 
развиват занаятите, от тях се стига 
до търговията, локалните пазари, 

които се разрастват до 
междурегионални и са мощен 
стимул за стоковото производство 
и свободната търговия.Този процес 
е прелом в човешката история, 
защото производството не е 
подчинено на прякото потребление 
на човека.Производството на стоки 
се превръща в средство за личен 
житейски 
просперитет.Производството на 
стоки се отделя в самостоятелна 
сфера, която Маркс нарича 
„материално производство”.В 
традиционните общества 
създаването на стоки е част от 
цялостното възпроизводство на 
живота и е неразчленено от 
битиети на човека.Трудът е 
неразривна част от религията, 
войната и биологичното 
възпроизводство.С буржоазното 
развитие човешкия живот все 

повече се подчинява на логиката 
на икономическия живот.В 
рамките на икономическата 
система

 ненатуралните 

показатели, а стойностните 
показатеки са от значение- 
отношението между вложените 
средства, разходите и 
печалбата.Възникването на 
икономическа система означава, че 
се задействат механизми, които не 
зависят от волята и намеренията 
на икономическите 
субекти.Пазарът започва да 
господства над производителите-
какво, колко и как да произвеждат, 
ако искат да оцелеят, така 
интересите на хората са интереси 
на икономическата система-по-
евтино производство,-по-голяма 
печалба.Хората принадлежащи 
кум големи социални групи се 
оказват противопоставени и 
взаимозависими, като капиталисти 
или наемни работници, като 
управляващи или 
управлявани.Трудътизглежда 
налижен от обществото и 
индивида е друга основна черта на 
буржоазната епоха.Отчуждението 
на човека от собствения му труд, 
собствения му свят и даже от 
самия него е следствие от 
икономизирането на живота 
иразделението на труда.В тези 
условия човекът престава да бъде 
колективна личност сраснала се с 
общността.Индивидуалният 
производител получава 
индивидуална съдба.Тя зависи от 
личните му качества, като воля, 
сила, професионализъм и умения 
да преценява обстоятелствата.Така 

човекът става индивидуалност с 
лице и биография.Антагонизмът 
между труда и капитала е в 
основата на възхода на 
буржоазното общество.

Капитал- 

преведено на български език са 
средствата на труда, не като 
вещи, а като определена 
организация на производствения 
процес позволяваща извличане 
на добавен продукт (принадена 
стойност).  

Работникът продава на 

капиталиста своята работна сила, 
следователно неговият жив труд 
принадлежи на 
капиталиста.

Работната сила е 

такава стока, която произвежда 
стойност по-голяма от 
необходимата за нейното 
възпроизводство и така създава 
принадена стойност.

Разликата 

между необходимото и реално 
създаденото се присвоява от 
капиталиста, това присвояване е 
по същество връщане на по-
голямата част от принадената 
стойност обратно в 
производствения процес.Само така 
производството се развива в 
разширен мащаб.Това разширение 
увеличава размера на получената 
добавена стойност.Такъв 
механизма на буржоазното 
развитие, принципът на 
нарастване на печалбата.Това 
изглежда на работника като 
експлоатация, защото работата на 
капиталиста, който организира 
производството и влага знания и 
творчество и рискува остава 
скрита за пролетариата.От друга 
страна при първоначалното 
натрупване на капитала е била 
разпространена практиката за 
извличане на максимална печалба 
чрез намаляване на заплатите.Този 
процес обаче води до застой и 
стагнация.Мизерията на масата от 
производители е пречка за 
развитие на самото производство, 
защото всеки производител е и 
потребител

4

Социална политика

1.Дефиниране на понятието – Ричард 
Титмус е първият изследовател и 
преподавател който превръща СП в 
академична дисциплина. Погледнато в 
исторически план за начало на СП се 
смята въвеждането на мерки за 
регулиране на бедността през 16 век в 
Англия. Дълго време съдържанието на 
СП се изчерпва с облекчаване на 
последиците от бедността. През 19 
век, обект на социалната регулация 
стават и трудовите отношения, а през 
20 век се включва и социалната 
сигурност. Днес СП е навлязла в