1
.ПРЕДМЕТИ НА ОБЩАТА
СОЦИОЛОГИЯ И
НА ИКОНОМИЧЕСКАТА
СОЦИОЛОГИЯ
Социологията възниква в края на 19
началото на 20 век. Като
основоположник е Огюст Конт.Според
него социологията е наука за
структурата на обществото и
закономерностите на неговото
развитие.
Характерни черти на
съвременната социология;
Социологията
е
нефилософска наука, защото се
занимава по частни,а не общи
проблеми на обществото, тя използва
философски
знания
относно
същността
на
обществената
действителност и теорията на
познанието, основава се на учението
за принципите на изменение и
развитие, но философията е само
методологическа
основа
за
социологическите теории.
Втората характерна черта е
че социологията е обществена, а не
природна наука, защото изучава
определени социални системи и
закономерности проявявящисе само в
общественото развитие.Същевременно
сициологията се влияе от развитието
на природните науки доколкото
природните явления влияят върху
сциалните процеси и доколкото самият
човек е биологичен организъм
(земетресението, клонирането).
Третата характерна черта е че
социологията е теоретична, а не
историческа наука, защото не се
интересува от хронологията на
общественото развитие, а изследва
съответните
системи
и
закономермости
като
нещо
сравнително устойчиво и повтарящо
се.Социологията се различава от
другите обществени науки защото
изучава обществото като цялостна
система, разглежда неговата структура
и функциониране на елементите като
единно цяло.
Социологията изучава
взаимовръзките между качествено
различни обществени явления като
производство, управление, бит,
образование и др.
2.Гражданско общество
Гражданското общество е
специфична структура на
междучовешките отношения в
епохата на новото време- след 16
век.ГО като начин на живот
възниква в европейските градове и
постепенно се превръща в модел
на цялостния обществен живот.ГО
и буржоазното общество (БО) са
синоними, защото имат общо
историческо начало.Буржоазноста
се появява в града, защото там се
развиват занаятите, от тях се стига
до търговията, локалните пазари,
които се разрастват до
междурегионални и са мощен
стимул за стоковото производство
и свободната търговия.Този процес
е прелом в човешката история,
защото производството не е
подчинено на прякото потребление
на човека.Производството на стоки
се превръща в средство за личен
житейски
просперитет.Производството на
стоки се отделя в самостоятелна
сфера, която Маркс нарича
„материално производство”.В
традиционните общества
създаването на стоки е част от
цялостното възпроизводство на
живота и е неразчленено от
битиети на човека.Трудът е
неразривна част от религията,
войната и биологичното
възпроизводство.С буржоазното
развитие човешкия живот все
повече се подчинява на логиката
на икономическия живот.В
рамките на икономическата
система
ненатуралните
показатели, а стойностните
показатеки са от значение-
отношението между вложените
средства, разходите и
печалбата.Възникването на
икономическа система означава, че
се задействат механизми, които не
зависят от волята и намеренията
на икономическите
субекти.Пазарът започва да
господства над производителите-
какво, колко и как да произвеждат,
ако искат да оцелеят, така
интересите на хората са интереси
на икономическата система-по-
евтино производство,-по-голяма
печалба.Хората принадлежащи
кум големи социални групи се
оказват противопоставени и
взаимозависими, като капиталисти
или наемни работници, като
управляващи или
управлявани.Трудътизглежда
налижен от обществото и
индивида е друга основна черта на
буржоазната епоха.Отчуждението
на човека от собствения му труд,
собствения му свят и даже от
самия него е следствие от
икономизирането на живота
иразделението на труда.В тези
условия човекът престава да бъде
колективна личност сраснала се с
общността.Индивидуалният
производител получава
индивидуална съдба.Тя зависи от
личните му качества, като воля,
сила, професионализъм и умения
да преценява обстоятелствата.Така
човекът става индивидуалност с
лице и биография.Антагонизмът
между труда и капитала е в
основата на възхода на
буржоазното общество.
Капитал-
преведено на български език са
средствата на труда, не като
вещи, а като определена
организация на производствения
процес позволяваща извличане
на добавен продукт (принадена
стойност).
Работникът продава на
капиталиста своята работна сила,
следователно неговият жив труд
принадлежи на
капиталиста.
Работната сила е
такава стока, която произвежда
стойност по-голяма от
необходимата за нейното
възпроизводство и така създава
принадена стойност.
Разликата
между необходимото и реално
създаденото се присвоява от
капиталиста, това присвояване е
по същество връщане на по-
голямата част от принадената
стойност обратно в
производствения процес.Само така
производството се развива в
разширен мащаб.Това разширение
увеличава размера на получената
добавена стойност.Такъв
механизма на буржоазното
развитие, принципът на
нарастване на печалбата.Това
изглежда на работника като
експлоатация, защото работата на
капиталиста, който организира
производството и влага знания и
творчество и рискува остава
скрита за пролетариата.От друга
страна при първоначалното
натрупване на капитала е била
разпространена практиката за
извличане на максимална печалба
чрез намаляване на заплатите.Този
процес обаче води до застой и
стагнация.Мизерията на масата от
производители е пречка за
развитие на самото производство,
защото всеки производител е и
потребител
4
Социална политика
1.Дефиниране на понятието – Ричард
Титмус е първият изследовател и
преподавател който превръща СП в
академична дисциплина. Погледнато в
исторически план за начало на СП се
смята въвеждането на мерки за
регулиране на бедността през 16 век в
Англия. Дълго време съдържанието на
СП се изчерпва с облекчаване на
последиците от бедността. През 19
век, обект на социалната регулация
стават и трудовите отношения, а през
20 век се включва и социалната
сигурност. Днес СП е навлязла в
Предмет: | Икономическа социология |
Тип: | Пищови |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 2968 |
Брой символи: | 20014 |