Павлина Станкова Илиева  Ф№ 06012054 спец. ММБ

Производството

е процес на трансформиране на благата по начин, 

който ги прави по ценни по форма, място, притежание или време и 
предполага прилагането  на знания, енергия спрямо суровините и 
материалите. Като казваме по ценни имаме предвид, че благата в резултат на 
производството придобиват по-голяма полезност. Бизнесът оцелява и 
просперира само, защото прави стоките по пригодни по форма, място и време 
или ги предоставя на хората, които ги оценявят по-високо от останалите.

В теорията на производството 

краткосрочен период

 е този, през който 

поне един производствен  ресурс е фиксиран и фирмите не могат да навлизат, 
нито да напускат определен пазар, за разлика от 

дългосрочния период

, през 

който фирмата може да променя всички производствени фактори, както да 
навлиза или напуска определен отрасъл.

Повечето фирми оперират с труда по-лесно отколкото останалите 

ресурси. В тази вразка допускаме, че 

всички нетрудови ресурси са фиксирани 

в краткосроченпериод

. При тези условия очевидно, че ако няма заети в 

определено производство количеството продукция и приходите ще бъдат 
равни на нула.

В тази вразка да допуснем, че ние работим самостоятелно в дадена 

фирма и нашия ежедневен резултат е 10бр.от определено изделие. 
Предполагаме, че наемаме помощник и в резултат на това произвеждаме 22 
изделия дневно. При тези резултати се оказва, че увеличавайки заетите два 
пъти, производството нараства повече от два пъти. 

Извода е

,че ние сме в 

състояние да произвеждаме много повече в екип отколкото самостоятелно 
поради специализацията на труда. Ако продължим да наемаме допълнително 
работници ще установим, че специализацията допринася за нарастване на 
производството повече отколкото пропорционално за първите няколко 
допълнителни работника. След определен момент обаче предимствата от 
специализацията ще бъдат изчерпани, тъй като все повече работници 
разполагат със все по-малко капитал (фиксиран) и всеки новонает работник 
ще добавя по-малко от предишния към общото производство.

Нека да разгледаме таблица 1. Ако знаем колко е общото производство 

за всяко равнище на броя на заетите лица лесно можем да изчислим 
производството, което се пада на един зает. Трябва да разделим 

общото 

количество произведено за деня 

 (Q)

на 

броя на заетите 

 (L)

 полученото 

частно се нар. 

среден физически продукт на труда – 

 AP

.

 Също можем да 

определим какъв е индивидуалния принос на всеки новозает към общото 
производство, нарича се 

пределен

физически продукт на труда – 

 MP

. Тази 

величина е от голямо значение, защото с нейна помощ може да се определи 
колко работника трябва да бъдат заети в производството.

Фирмите максимизиращи печалвата си няма да наемат допълнителни 

1