Политики за енергийна сигурност в условия на неопределеност
Ефективното управление на енергийния сектор в България е
изправено пред сложни и комплексни проблеми от институционален,
технически и правен характер. Те се допълват от нееднозначните процеси в
глобалната и регионалната енергийна среда и нарастващото значение на
геоикономиката и геоенергетиката. Успешната политика за енергийна
сигурност на България като част от ЕС трябва да отчита и основните
предизвикателства за общността – бързо нарастване на търсенето в световен
мащаб и конкуренция за енергийни ресурси от развиващите се икономики,
нестабилност в произвеждащите енергийни ресурси региони, разпокъсан
вътрешен европейски енергиен пазар, нарастваща необходимост от
пренасочване на горива в отговор на политиката по въпросите на
изменението на климата. Паралелно, и предвид нарастващите заплахи за
сигурността на енергийните доставки и инфраструктура, се развиват
национални и съюзни политики за енергийна сигурност, базирани на
класически представи за сигурността и сравнително новата концепция за
защита на критична инфраструктура
В този контекст политическият и икономическият елит трябва да
формулира консенсусни, икономически рационални стратегии и политики
за енергийна сигурност, да идентифицира и използва възможности за
взаимодействия и синергия между политиките – задача, която не може да
бъде решена без солидна поддръжка от стратегически ориентирани,
интердисциплинарни научни изследвания.
Настоящата статия предлага рамка за разработване, анализ и оценка
на възможните сценарии за формиране на енергийна политика на България в
контекста на вероятните глобални и регионални процеси в енергийния
сектор.
Идеята е научно да се
подпомага
процесът на формиране на
1
EC (2008). Council Directive 2008/114/EC of 8 December 2008 on the identification and designation
of European critical infrastructures and the assessment of the need to improve their protection. Official
Journal L 345, 23 December 2008, 75–82; NATO (2012). NATO's Role in Energy Security. NATO A-Z,
www.nato.int/cps/en/natolive/topics_49208.htm
1
политики за енергийна сигурност, конкурентност и ефективност в условия
на неопределеност, както и адаптирането им към изменяща се среда.
Х
Концептуални рамки.
Въпреки критичната роля за сигурността и
почти десетгодишните световни интензивни изследвания, все още няма
общоприета дефиниция на понятието „енергийна сигурност”. Предвид
комплексния характер на проблема „енергийна сигурност”, това е обяснимо
и неизбежно
. В широк спектър национални и международни изследвания и
институционални доклади, „енергийна сигурност” се използва по
подразбиране, като акцентите са предимно върху доставките
геополитиката
. Направени са начални опити „енергийната сигурност” да се
анализира в единна концептуална рамка
Изследователите на проблема, могат да бъдат разделени на две групи.
Повечето икономисти смятат, че изразът „енергийната сигурност” e
безсмислен. Според тях, проблемите на енергийния сектор се решават от
правилата на пазара, а факторите на политиката и силата трябва да останат
настрана
. На обратното мнение са анализаторите, убедени, че
увеличаващата се политизация на управлението на енергийния сектор в
странидонори и повсеместното нарастване на „енергийния национализъм” в
страни с автократични, а и с демократични политически режими, превръщат
управлението на енергийния сектор в проблем на националната сигурност.
Според нас и двете гледни точки имат право на съществуване. В
действителност, и икономическата, и така наречената „политическа“
2
Chester, L. (2010). Conceptualising energy security and making explicit its polysemic nature. Energy
Policy 38(2): 887-895.
3
Giamouridis, A., Paleoyannis, S. (2011). Security of Gas Supply in South Eastern Europe, NG 52.
Oxford: The Oxford Institute for Energy Studies,
www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-
content/uploads/2011/07/NG_52.pdf
.; Paltsev, S. (2011). Russia’s Natural Gas Export Potential up to
2050, MIT Center for Energy and Environmental Policy Research, CEEPR WP 2011-012; Jensen, J.
(2012). The Importance of Monthly Gas Data – The Perspective of an Energy Economist Specializing
in International Gas Trade. Available at:
4
Milina, V. (2007). Energy Security and Geopolitics. Connections: The Quarterly Journal 6(4): 25-44.;
Дюлгерова, Н. Кавказки гамбит (вектори на сигурността и енергетиката). София: Военно
издателство,2009; Ratner, M., Belkin, P., Nichol, J., and Woehrel, S. (2012). Europe’s Energy
Security: Options and Challenges to Natural Gas Supply Diversification. Washington, D.C.:
Congressional Research Service; Димитров, П. Каспийските перспективи на европейската
енергийна сигурност, автореферат на дисертация за получаване на образователната и научна
степен “доктор”. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2012.
5
Gheorghe, A.V., Muresan, L. (2011). Energy Security: Theoretical and Local Issues, Theoretical
Perspectives, and Critical Energy Infrastructures. Dordrecht, The Netherlands: Springer.
6
Noël, P. Is energy security a political, military or market problem?. Financial Times, 17 January 2008.
2
интерпретация са две страни на една и съща монета. Двете са необходими и
взаимно се допълват. Проблемът е в намирането на оптималното
съотношение между тях при формулирането на ефективни политики за
развитието на сектор „Енергетика”. Част от решението е в постигането на
консенсус по комплексна дефиниция за „енергийна сигурност” и
параметрите на това, което определяме като „политика за енергийна
сигурност”. За нас, понятието „енергийна сигурност“ има разширено
съдържание, което включва: традиционните икономически съображения за
развитие на сектор „Енергетика“ (в това число развитието на национални
енергоизточници и пазарни условия); енергийната ефективност;
изискванията за гарантиране сигурност на доставките на енергийни
ресурси; енергийната геополитика; защитата на критичната енергийна
инфраструктура (разглеждана в комплекс с други критични
инфраструктури като ИТ и транспортна), която да е адекватна на спектъра
от заплахи за сигурността.
Друг основен проблем е формирането на политики за енергийна
сигурност така, че те да съхраняват своята ефективност в бързо изменяща
се среда. Българската енергийна стратегия използва един базов и един
нормативен сценарий
, което в практиката на управление на сектор
„Енергетика“ засега се доказва като недостатъчно за адекватното
отразяване на неопределеността на средата при формиране на политики за
енергийна сигурност. Добре известен в това отношение е опитът на фирмата
Шел (групата на Pierre Wack в Royal Dutch/Shell), която от началото на
1970те използва сценарии, за да представи неопределеността на средата.
Този подход се развива и утвърждава не само от Шел (Shell, 2008)
, но и от
други основни играчи в енергийния сектор.
Дори в тези практики, обаче, отсъства цялостна методология за
формиране на политики, която да отчита възможните алтернативи за
развитие на средата. Налице са единствено частични резултати в други
7
Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.: За надеждна, ефективна и по-чиста
енергетика. София: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. МИЕТ (2011).
8
Shell energy scenarios to 2050. The Hague: Shell International BV.
www.shell.com/home/content/future_energy/scenarios/2050.
9
Вж. Например British Petroleum, BP Energy Outlook 2030 (London, January 2011).
3
области
, както и първоначален опит за концептуализация на използването
на сценарийния подход за формирането на цялостна политика за енергийна
сигурност
. Предлаганият и използван от нас научен подход се базира на
бързо развиващите се в последните години подходи и методи за формиране
на публични и организационни (корпоративни) политики в сложна,
динамична среда
и адаптирането им към промени в средата в цикъл на
“стратегически мениджмънт”
Третият концептуален проблем при разработването на модел за
формиране на политики за енергийна сигурност в условия на
неопределеност е, че той трябва да осигури извършване на икономически
анализи, оценяване сигурността на доставки на енергия и енергийни
източници, както и защитеност на критичната енергийна инфраструктура, в
тяхната взаимна връзка и зависимост. Ефективното решаване на проблема
предполага възприемането на разбиране за политика за енергийна
сигурност, което да съответства на поставените практически цели и
специфичен контекст
. По аналогия с разбирането за отбранителни
политики
, нашето определение за „политика за енергийна сигурност“ е:
„Възприет курс на действие, предназначен да насочва и предопределя
10
Siedschlag, A. (2013), “FOCUS”: Foresight Security Scenarios to Plan for Research to Support the
“EU 2035” as a Comprehensive Security Provider, Information & Security: An International Journal
29(1): 5-17, http://dx.doi.org/10.11610/isij.2901; Тагарев, Тодор, Рачев, Валери, Георгиев,
Венелин, Иванова, Петя, Бизов, Лозан (2012).
Методология за планиране на военновременни
отбранителни способности
. София: Център по мениджмънт на сигурността и отбраната,
ИИКТ-БАН; Tagarev, T., Georgiev, V., Ivanova, P. (2012). Analytical Support to Critical Infrastructure
Protection Policy and Investment Decision-Making. Information & Security: An International Journal
28(1): 13-20, http://dx.doi.org/10.11610/isij.2801.
11
Тагарев, T., Милина, В. (2012). Политика за енергийна сигурност в условия на
неопределеност. Международна конференция „Енергийна сигурност – национални, регионални
и евроатлантически рамки”, под патронажа на НП Росен Плевнелиев, Президент на Република
България. София, 21-22 юни 2012 г.
12
Bennet, A., Bennet, D. (2004). Organizational Survival in the New World: The Intelligent Complex
Adaptive System. Amsterdam: Elsevier, KMCi Press.;Alberts, D.S. (2011). Agility Advantage: A
Survival Guide for Complex Enterprises and Endeavors. Washington, D.C.: National Defense
University, CCRP Publication Series.
13
Spiegeleire, S. D., Culpepper, C., van Hooft, P., & Willems, R. (2009). Closing the Loop. Towards
Strategic Defence Management. The Hague: The Hague Centre for Strategic Studies.; Tagarev, T.,
Ivanova, P. (2010). Classic, Modern, and Post-Modern Approaches to Making Security Strategy.
International Journal on Information Technologies and Security 2(1): 58-67.
14
Chester, L. (2010). Conceptualising energy security and making explicit its polysemic nature. Energy
Policy 38(2): 887-895.
15
Tagarev, T. (2006). The Art of Shaping Defense Policy: Scope, Components, Relationships (but no
Algorithms). Connections: The Quarterly Journal 5(1): 15-34.
4
бъдещи решения и действия за регламентиране и инвестиране в енергийна
сигурност”.
Контекст на формиране на политики за енергийна сигурност.
Процесите на глобализация, бурното развитие на технологиите за добив,
информационните и комуникационни технологии, нарастващият брой
играчи в сферата на добиване и доставки на енергийни източници и
комплексните взаимодействия между производители, доставчици,
регулаторни органи, собственици, оператори на енергийна инфраструктура
и потребители в динамични геополитически формати
които правят средата сложна
. Тази сложност ограничава възможността ни
да познаем средата и да предвидим как тя ще реагира на потенциални
решения и действия, което прави дългосрочното прогнозиране на
развитието ѝ практически невъзможно.
Правителства, политически партии и корпоративни структури
дефинират своята политика в съответствие с очакваната среда (определяща
контекста за формиране и реализиране на политиката). Поради посочените
причини, развитието на този контекст не може да бъде прогнозирано
надеждно, особено в дългосрочен план. Времето на валидност на прогнозите
е съизмеримо, а често и пократко, от времето, необходимо за реализиране
на инвестиционни решения и техния икономически ефект или за позитивно
влияние върху сигурността.
В тези условия през последните години се утвърди подходът на
„exploratory foresight”
. При него не се търси найдобра в някакъв смисъл
прогноза, а се описват няколко алтернативни варианта на бъдещия
16
Milina, V. (2007). Energy Security and Geopolitics. Connections: The Quarterly Journal 6(4): 25-44.;
Димитров, Н. (2007). Планиране на енергийно-суровинните ресурси и енергопотреблението като
източници на енергийна сигурност. Юбилейна международна научна конференция на
Финансово-счетоводен факултет. София: Университетско издателство ,,Стопанство”.
Димитров, Н. (2008). Енергийната сигурност в контекста на Българо-руските отношения.
Юбилейна международна научна конференция на катедри ,,Политология”, ,,История” и
,,Международни отношения”, София: Университетско издателство ,,Стопанство”.
17
Тагарев, T., Милина, В. (2012). Политика за енергийна сигурност в условия на
неопределеност. Международна конференция „Енергийна сигурност – национални, регионални
и евроатлантически рамки”, под патронажа на НП Росен Плевнелиев, Президент на Република
България. София, 21-22 юни 2012 г.
18
Терминът няма утвърден превод на български език. Възможно е да бъде преведен като
„многовариантно предвиждане”
5