Учителят, като психотерапевт- подход и практики в

социалната педагогика

       Едни от най-основните проблеми на педагогическата психология се отнася до 
учебния процес. Тя е сложна и многостранна, има различни аспекти и се свързва с 
няколко области на науките. Всеки анализ на учебният процес се основава преди 
всичко   на   определени   положения.   Основно   значение   имат   психологическите 
проблеми   на   учебният   процес.   Определя   се   от   същността   му   осъществяващ   се 
благодарение на участието на всички психически процеси и свойства на учащия 
се, на цялата негова личност.Учебният процес се определя като сложен двустранен 
процес, в който под ръководството на учителя учащия съзнателно и целенасочено 
усвоява   умения,   навици,знания,   норми   на   поведения,   в   резултат   на   което   се 
осъществява   всестранното   му   развитие,   формиране   на   неговия   мироглед   и 
подготовката  му за живот. Тези  важни  психологически проблеми  се  отнасят до 
механизмите , чрез които се осъществява ръководството и управлението на този 
процес   както   при  предаване   на   информация   от   страна   на  учителя   така   и   при 
преработката   и   от   страна   на   ученика.   От   особено   важно   значение     има 
проучването   на   закономерностите   ,   характерни   за   учебният   процес.   Не   е 
достатъчно да се познават само общите закономерности на психическото развитие 
и на психологията на учебният процес, а е необходимо да се проучват конкретните 
условия   за   всеки   учебен   предмет,   за   всяко   учебно   съдържание   ,а   също   така   и 
индивидуалните  особености  на  всеки  ученик.  Като  знае  какви  са  интересите  и 
склонностите на всяко дете, какви са качествата на неговото внимание , памет, 
мислене,   при   какви   обективни   и   субективни   условия     най   –   добре   запомня, 
разбира  учителя ще може най – рационално да организира и ръководи неговите 
познавателни   процеси.   Активният   характер   на   учебния   процес   се   основава   на 
единството   между   дейност   и   психическо   развитие.   В   процеса   на   обучение   ние 
можем   да   ръководим дейностите така, че да се използват максимално техните 
възможността развитието на детската психика. За да се постигне това е необходимо 
психическото съдържание на дейностите непрекъснато да се обогатява. Това се 
постига , чрез обучението и изобщо чрез ръководството на всяка дейност от децата. 

     Водеща идея при използването на психотерапевтичния подход в педагогическия 
процес  е  признаването  на естествените  и  непреходни  ценности  от  всеки  човек, 
както   и   важността   на   междуличностните   взаимоотношения.   Едно   от   най   – 
важните условия в този подход е одобрението от страна на учащия се . Добрият 
педагог   трябва   да   разбере   трудностите   и   проблемите   на   възпитъниците     си. 
Крайният резултат е взаимна идентификация на учителя и ученика.

         В миналото учителите са подчертавали значението на емоционалните точки 
във   възпитанието   и   обучаването.   Преди   се   е   обръщало   повече   внимание   на 
отрицателните   емоции, то днес положението е друго интересуваме се повече от 
положителното   въздействие   на   емоционалните   преживявания   в   педагогическия 
процес. Това възпитание се отнася за изучаване на поведението от гледна точка на 
самата личност, именно  е и задачата на психотерапията. Не премахва проблема, 
но позволява на човека страдащ от психични затруднения да преоткрие себе си и 
по ефективно да се справи с различните ситуации. Общите идеи за всички видове 
терапии имат за цел да освободят емоционалното напрежение. Психотерапията не 
е   механичен   процес,а   успеха   и   се   определя   в   положителна   насока-   емпатия   и 
искреност.

     Психологическият подход е особено подходящ за приложение в педагогическия 
процес, тъй нареченото общуване с педагога и възпитаника му протича нормално 
и ефективно само при положителен психологически баланс. За да се представи 
един учител като психотерапевт е необходими той да има следните предпоставки

•

Самоактуализация

•

Висока оценка за индивидуалните различия и автономия на личността

•

Противопоставяне   на   шаблоните   в   учебно-възпитателната   практика,  

водеща до затруднена самоизява от страна на ученика

•

Зачитане   на   правото   на   собствен   избор   и   възможност   за   взимане   на  

решения 

•

Персонализация на възпитанието и обучението

     Ефективността на педагогическия процес зависи от учителите, които могат да 
намерят алтернативни пътища за творческия подход към всяко дете, тоест да има 
взаимно разбиране помежду им. От голямо значение за реализиране на учителя 
като   терапевт   е   способността   му   да   използва   различни   психотерапевтични 
техники за въздействие върху учащите се. Х.Джайнот набляга на терапевтичната 
техника на вербалното учение. Той подчертава значението на различните чуства 
-на безпокойство, разочарование и т.н., без да има риск от наказание на които и да 
е било ученик тъй нареченото „Аз - съобщение за учителя”. За разлика от пълното 
с   негативизъм   „Ти   –съобщение”,   „Аз   –съобщението”   поощрява   учениците   към 
деликатност   и   отзивчивост   спрямо   дейността   на   учителя.   Това   води   до 
намаляване на психологическото напрежение във взаимоотношенията.

         Друга техника за целите на педагогическия процес е доверителната беседа с 
учителя. Препоръчва се учителя да поощрява ученика да изрази чуствата си . 
отношението   спрямо   училището,   към   другите   дори   и   към   себе   си   .   Ставайки 
наясно с проблемите си той се опитва да си постави цели и дори да ги реализира. 
Учителят   може   да   използва   и   вербални   психологически   техники,   реагиращи 
върху емоциите на учениците:

•

Акцентиращи изказвания за подкрепа „ Да аз виждам „

•

Перифразиране на изказаното от ученика

•

Умение внимателно да се изслушва и разбира отсрещната страна

Наред   с   вербалният   метод   могат   да   се   използват   и   невербалните 

психотерапевтични   техники,   например   внушението.   В   тази   връзка   голямо 
значение   имат   неспецифичните   дразнители,   съпровождащи   речта   на   учителя   –
неговите жестове,  мимики,  походка  и  други..  Средствата  за  внушение  могат  да 
бъдат авторитетът  на учителя и инфантизацията. Информацията от уста на човек 
, ползващ се с престиж и уважение се усвоява по – леко и по бързо.

      Използвана литература

1.

Авторски колектив.Подходи и практики в социалната  

педагогика,Пловдив-2005 г.

2.

Проф. Генчо Пирьов .Проблеми на педагогическата 

психология,София 1976 г.,Издателство народна просвета