Русенски Университет „Ангел Кънчев”

Филиал Разград

Реферат

по 

Микробиология 

Тема:Морфология на актиномицетите.

Изготвил:                                                                                                   Проверил:

Пламена Минкова                                                                           /гл.ас.д-р С.Тодорова/

спец.:БТ   II курс

фак.:№102652

           Актиномицетите са самостоятелна група микроорганизми 
които са неподвижни, безхлорофилни и аеробни,те се отнасят 
към Грам-положителните бактерии.По типа организация на 
клетките се отнасят към прокариотите.   

               Актиномицетите в еволюцията на микробния свят стоят 
над бактериите и по ниско от плесените и притежават някои 
техни характерни свойства.Подобно на плесените те притежават 
способността да образуват тънки разклонени нишки(хифи),които 
при някои семейства образуват едноклетъчен мицел.

            Хифите на актиномицетите се различават от хифите на 
плесените по това,че имат малка дебелина(от 0.5-1.0μm) и 
дължина от 100 до 600μm.

            Видовете от родовете Actinomyces и Nocardia образуват 
септирани хифи,т.е. още в началния период на растежа те се 
разделят на пръчковидни и коковидни клетки,които имат 
размерите на бактериите.Почти също свойство имат и видовете 
от род Dermatophilus,чиито хифи са септирани напречно и по 
дължина и се получават само подвижни коковидни форми.

            Когато се култивират в твърда хранителна среда,някои 
видове актиномицети образуват мицел в субстрата,наречен 
субстратен,а други-над повърхността на субстрата-въздушен.

            Субстратен мицел: това е вегетативния мицел, който се 
образува при прорастването на спората, разтила се радиално, 
прониква в субстрата и на него се дължи разграждането на много 
неразтворими органични субстрати чрез секретиране на 
екстрацелуларни ензими. Във вегетативните хифи се наблюдават 
единични напречни преградки, изградени от еднослойна 
мембрана В младите хифи на течна култура те са разположени 
много нарядко и на значителни разстояния хифите са напълно 
лишени септи. Тези напречни прегради са калсифицирани като 
тип I и се образуват чрез центрипетално удебеляване на 
клетъчната стена по начин типичен за повечето 

2

Грамположителни бактерии. В септите се установяват 
плазмодезмоподобни мостчета, които осигуряват връзката на 
клетъчното съдържимо в цялата хифа. 

Въздушен мицел: след развитието на субстратния мицел, 
първичните хифи образуват вертикално развиващи се 
разклонения. Надсубстратната част на колонията е съставена от 
4-5 генерации въздушен мицел, разположени една над друга. 
Всяка генерация включва 3 типа:   

                   а) стелещи се вегетативни хифи, които плътно 
прилепват към субстрата. 

                   б) мрежесто растящи хифи

                   в) вертикално разтящи хифи.

 На този стадий се формират специфични въздушни хифи 
(спорофори), които се разполагат по повърхността на колонията. 
По-късно в тези филаменти се образуват спори.

            По строеж актиномицетите приличат на Грам-
положителните бактерии и имат клетъчна 
стена,цитоплазма,включения и ядрена субстанция.

            Клетъчната стена е тънка,плътна,с дебелина 0.01-0.02μm.В 
нея няма хитин,целулоза,ароматни и някои специфични 
аминокиселини(пролин,хистидин и аргинин) и аминокиселини 
съдържащи сяра.Характерни съставки на клетъчната стена са 
мураминовата киселина, 2,6-диаминопимелинова киселина или 
лизинът,няколко аминокиселини и захарите.

                Цитоплазмата на младите клетки  на актиномицетите е 
еднородна и с хроматинови зрънца.При старите се появяват 
вакуоли,зърнести включения(метахроматин) и мастни капки.

                Актиномицетите не притежават диференцирано 
ядро,оградено с ядрена мембрана.Ядрената субстанция се 

3