1.БИЗНЕС  КОМУНИКАЦИИ

1. Същност на комуникационния процес.    Комуникациите  са главно 

средство   за   въздействие   върху   членовете   на   организацията. 
Комуникацията   не     е   само   предаване   на   послание,   а   също   е 

инфраструктура, пътища, железници, които осигуряват възможност 
за някакво взаимодействие. Говори се обикновено за оптимизиране 

на геомуникацонната среда и не винаги се има в предив предаване на 
комуникация, но и възможност за взамодействие. 

В  социален аспект,  комуникацията е свързана с хората,   и при тях 
обикновено е пълна с някакво информационно съдържание.   Така 
наречените   ­  

масови   комуникации,  

които     обхващат   и     допълват 

цялото   ежедневие   на   хората.   Комуникациите   се   разделят   на   два 
типа:   ­  

личностни,   формални   ­  

  свързани   с   изпълнение   на 

институционални роли. Предаването /приемането на иформация   по 

комуникационните канали има за цел да предизвика взаимодействие 
и да се намери някакъв ефект  в три направления:  

1. Знанията

2. Нагласите  /установки/

3. Поведението 

Това   са   трите   възможни   сфери,   в   които   официалната 
институционализирана   информационна   система    се   приема   като 

управленска. 

В   по­широк   план,   за   работника   от   управленска   гледна   точка, 

информацията е взаимодействие между два субекта,

  докато при 

управлението 

е въздействие на субекта в/у обекта.

 За нас са важни 

информационните   системи   в   организационната   система,   а   не 
мълвата, клюката.

Публичната   комуникация   в   организацията   е   свързана   със: 

структурата на организацията и с неформалните комуникационни 

мрежи.

Тъй   като   хората   в   едно     и   също   време   и   място   са   в   множество 
информационни     взаимодействия,   то   се   казва,   че   те   притежават 

личностна  

комуникационна   мрежа.     Моделът,   който   дадохме   е 

линейно   представен   информационен   процес,   който   обикновено 
следва   формалната   структура   в   организацията.   Тази   формална 

структура  е свързана с управленската структура в организацията и 
показва пътя  по който протичат официалните, служебни връзки м/у 

различните   подистеми   на   организацията.   Богатството   на   инф. 
входове   на всеки отделен индивид,   в случая зависи от нивото на 

което   се   намира,       и   от   броя   на   звената,   които   се   намират     на 
неговото   ниво,   следователно   се   очертават   два   типа   канали: 

йерархични/вертикални/  и хоризонтални. 

От друга страна,   личностната коминикационна фигура, която може 
да има един индивид има два варианта:  

радиална комуникационна 

мрежа,

  която   представлява   само   предаване,  

взаимосвързана  

– 

когато личността комуникира с други хора, които имат възможност да 

общуват помежду си.

Тези   две   комуникационни   фигури   обикновено   съществуват   във 

формалното си качество:

Комуникация – 

обмен на ифрормация 

Комуникативност ­ 

способността на общуваш 

Общуването   внася   емоционалност.   

Вътрешната

  комуникация     в 

организацията освен 

командна 

функция има и 

мотивираща.  

Външна   комуникация

  –   Влиянието   на   външната   среда   в/у 

организацията   се   проявява   чрез   инф.   потоци,   чрез   които   се 
съобщава   за   усилията   и   състоянието   на   тази   външна   среда,   за 

нейните   промени   и   съответно   има   подаване   на   информация   от 

организацията, чрез която тя съобщава за своето състояние, цели, 
намерения, като по този начин   се вписва в социлната среда.

Релевантна среда

 – с която организацията най­активно комуникира. 

С   този   оптимален   обмен   на   иформация     всяка   организация   има 
определени структури, които оптимизират комуникационните процеси 
и те са валидни за всички институции – 

комуникационни роли

, коита 

са:

1.

  ........... на границата на организацията, който филтрира потоците 

на информацията към външната  среда и осигурява това необходима 
количество   послания,   които   организацията   може   да   усвои   и 

преработи. Тази роля предотвратява възможността за разпадане на 
организацията   под   въздействие   на   множество   информационни 

потоци. 

2.

Свръзка  

­     засилва   взаимодействието   между   различните 

подсистеми   в   една   система.   Чрез   нея   в   повечето   случаи   на 

неформална   основа   се   получава   информация   за   състоянието   на 
различни подсистеми  и части.  Тя допълва и обогатява формалните 

комуникации между тези части.

3.

Космополит

  ­   целта   му     е   да   получава   информация     от   много 

повече сфери от околната среда, да се свързва с други структури и 

да   предава   обикновено   положителна   информация,   както   и   да 
предава такава в околната среда . Във формален план космополитът 

е един от компонентите на реализиране на PR /пиар/.

4.

Лидер   на   мнение

  ­   комуникацията   се   разглежда   и   в 

съдържателен   план.   Роналд   Бурк     открива     7   компонента   в 

комуникациите, които в обобщен план отговарят  на:

­

социално поведение;

­

комуникационно действие;

­

социлна интеракция /взаимовръзка/; 

­

комуникацията като опосредствен процес /когато се осъществява 
чрез посредник/;

­

като символно предавана интеракция;

­

обратната връзка като част от   комуникациите.

  Комуникацията   винаги     е   свързана   с   някакъв   ефект,     т.   е.   носи 

някакъв   резултат   ­   търсен,     или   ­   не.     Резултатът   обикновено   е 
обусловен от правилното протичане на комуникационния процес  след 

отстраняване на шумовете и от правилното кодиране от страна на 
източника   на   съобщенията,   както   и   правилното   декодиране   на 

съобщенията   от   рецепиента.   Това   става   най­добре,   тогава,   когато 
рецепиента   и   източника   имат   еднакви   комуникационни   модели, 

сходен социален опит,  т. е.  съществува някаква степен на близост 
м/у   тях   /хомофилна   двойка/.   Затруднява   се   общуването,   когато   те 

нямат съвпадение в нито една сфера. 

Комуникацията   като   вид   социално   поведение     представлява 
съзнателен  

обмен   на   символи     знаци

,   имащи   значение   за 

участниците. Според  Петер,  смисловите значения  възникват според 
актуалните   социални   нагласи   и   взаимодействия   във 

взаимноопределената    ситуация    на участниците.  А  комуникацията 
като   социално   взаимодействие   предполага   интернационален 
символен   обмен,   т.   е.    

осъзната   цел,   намерение   или   социално 

очакване.

2. БИЗНЕС КОМУНИКАЦИЯ ­ СПЕЦИФИКА И 
ФУНКЦИИ

Комуникацията може да се раздели на две групи:   Междуличностна, 
комуникация,   комуникация   в   малки   организации,   в   организацията, 

публична комуникация. Бизнес комуникацията се отнася предимно за 
комуникацията в организацията. Чрез нея се осъществяват  от страна 

на   мениджърите   ­   планиране,   кооординиране,   ръководене   и 
контролиране. Това е възможно благодарение на формалните канали 

за комун. в организацията. От страна на служителите, комун. спомага 
за  изпълнение, мотивиране и отчет за извършената дейност.

БК представляват дейност или процес, който дава възможност   на 
хората   да   работят   заедно.   Извода   от   тези   предположения   е,   че 

същността на БК е тясно свързана със служебните задължения на 
работещите в организацията. Определението на Питър Дракър, че 

комуникацията   е   свързана   със   способността     за   комуникативност, 
която се определя като способност   да се организират и изразяват 

деи, води до извода, че по същността си, при бизнес комуникациите, 
идеите, изложени в писмена или говорима реч  имат предимно делови 

характер.   От   една   страна   чрез   тази   комуникативност   бизнесът 
говори   на   своите   потребители,   т.   е.   организира   посланията   към 

необходимите   му   външни   публики.     От   друга   страна,   тя   се   явява 
механизъм   за   влияние   в/у   работещите,   които   от   своя   страна   чрез 

обратната   информация   подпомага   управленците   за   вземане   на 
решения. 

БК    като   тотален   обмен   на   формална   и   неформална,   вербална   и 
невербална   информация   за   чувства   и   усещания   в   процеса   на 

организационната дейност, при който се гарантира изпълнението на 
основни   цели   на   организацията,   както   и   пълната   ценна   изява   на 

отделните членове в общността. БК е изцяло подчинена на целите на 
мениджмънта,   свързва   се     предимно   с   предаване   и   приемане   на 

професионална информация, както     и контрола за изпълнение на 
поставените задачи.  

Основните две финкции са: 

1. Да помага на членовете за постигане целите на организацията , 

както и личните 

2. Да съдейства за сплотяването на групата

Главните и функции са: 

1.Информативна

  ­ свързана е с обмен на информация за вземане 

на   правилни   решения   и   управление   на   конфликта. 

Информационните  системи трябва да задоволяват своевременно 
работещите   с   актуална   информация.   В   много   случаи   в   тази 

функция   се   включва   информацията,   която     не   е   свързана   с 
преките   задължения   на   работниците,   а   е   по­скоро   знание   за 

състоянието   на   организацията,   осигурителни,   възнаграждения, 
корпоративна   политика,   образа,   който   има   организацията     пред 

обществото,   информация   за   личния   живот   м/у   колегите 
/неформалното   общуване/,   качествата   на   колегите,   персонална 

перспектива. Тази функция засяга политиката. 

2.   Регулативна

  ­   изцяло   контролирана   от   мениджъра 

информация /заповеди/.  Доброто и изпълнение зависи от: 

­признаване лигитимността на източника 

­възможността на източника да използва санкции

­мнението на компетентността на източника 

­доверието, с което се използва източника 

­правоподобността на полученото съобщение 

­приемането на задачите и целите, които комуникаторът се опитва 
да сведе.

Друга   характеристика   на   тази   функция   е,   че   съобщенията   са 

насочени   към   работниците,   които   се   отнасят   към   задачите   за 
изпълнение. 

3.Убеждаваща 

­ тя се проявява  когато властта сама по себе си не 

е  достатъчна,     за  да   предизвика   желаното   поведение.   В   много 

случаи   се   реализира   чрез   замяна   на   заповедите   с   молба, 
допълнителни разяснения в/у възникнали проблеми, подчертаване 

значимостта   на   работниците   за   организацията.   Тази   функция   е 
реализирина, когато изпълнението на дадена задача е свързана с 

психологическата   потребност   на   този,   който   я   извършва.   В 
основата     е   постигане   на   доброволно   съгласие   от   страна   на 

работника.  

4.   Интегрираща   функция

  ­     изразява   се   в   създаване   на 

организационно   единство.   Това   единство   се   изразява   в 
координиране   на   дейностите   на   разнообразните   личностни 

модели.   Чрез   тази   функция   се   очертават   границите   на 
организацията, приобщават се тези личности  и   дейности, което 

допринася за нейните цели. Чрез нея се изключват онези елементи 
от   организацията,   които   пречат   на   нейното   функциониране.   В 

основата на тази функция е организационната структура, в която 
се   показват   отделите,   които   си   разделят   отговорността,   които 

притежават   някаква   сила,   както     и   отделите   за   предаване   на 
информация.   Тази   функция   работи   в   посока   на   обединение   и 

идентификация. Тя се реализира чрез използване на официални 
канали,   включително   дори   вестници     и   фирмени   годишни   до   и 

всички други дейности на организацията. Най­добре се интегрират 
работниците,   които   получават   подробна   информация   за 

организационните цели   и задачи, като и информация за своето 
място в цялостната картина  на организацията.

Видове БК:

1.Вътрешноорганизационни:

­вертикални – отгоре надолу и отоду нагоре

­хоризонтални 

Низходящите комуникационни процеси използват три метода: 

­писмени съобщения 

­срещи и разговори на ръководителя с нисшестоящите 

­използване на технически средства /тел. факс и т.н./

При  

възходящите

  вътрешноорганизационни   комуникации   се 

предават   сведения   за   дейността   на   подчинените,   нерешени 

проблеми,   възникнали   ситуационно,   становища   и   мнения   на 
работници  към работата, различни идеи и препоръки.

Използват се същите средства. 

Хоризонталните  

имат   за   цел   предимно   да   се   съгласуват   и 

координират   действията,   като   удовлетворяват   специфичните 

информационни потребности. 

Значимостта   на   тези   комуникационни   процеси   се   повишава   с 

тенденцията за либерализиране на моделите на управление.

2.Външнофирмени   комуникации

се   реализират   м/у 

организацията  и реални и потенциални групи от хора, които имат 
отношение   към   дейността   на   организацията.   Те   не   са   строго 

канализирани     и   организирани,   а   се   създават     и   някои 
засилват/отслабват в зависимост от актуалната ситуация. 

Чрез външна комуникация се поддържат и установяват предимно 
организационни отношения.

3. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПИАРА КАТО 

СОЦИАЛНА ПРАКТИКА

Пиара като практика получава най­голямото си развитие в САЩ. 
Практиката   по   Пиара   е   създаване   на  

благоприятен   образ

    на 

дадена организация или личност в обществето. Спецификата на 
пиара,   че   тя   претендира   за   създаването   на   взаимоотношения, 

почиващи   на   взаимно   доверие     и   взаимна   изгода     м/у 
организацията и външния свят, т. е. това, което се обменя като 

информация   трябва да съдържа истина за организацията и да 
утвърждава добрите    и страни. Появата  на пиара се свързва с 

първите  бордове   и  трубадури  от  някои   историци,   като  факт  от 
действителността   и   писмен   документ   се   приема     от   1616   г.   , 

документ изработен от мисионерите в Англия   ­ първите плодове 
на   Нова   Англия.   Това     е   брошура,   с   която   се   привличат 

съмишленици   на   тези   мисионери   и   е   първото   печатно   издание, 
което   след   това   продължава   традицията     в   информационните 

материали,   които   са   най   ­   популярни   при   реализиране   на 
дейността   на   пиара.   Оттук   нататък   свитетелства   трудно   се 

намират, но в края на 19­ти век се засилват изискванията   към 
определени индивиди или група хора, които могат да рекламират и 

популяризират     различни   инициативи   на   организацията. 

Същинската   дейност   по   тази   линия     се   забелязва   при 
пропагандиране на политически цели, което води до възможност 

за   по­лесно   изпълнение   и   реализиране   на   политически   задачи. 
Манипулирането   на  обществено  мнение   се  води   с  изключително 

разнообразни   техники,     и   манипулирането     е   дейност,   която 
предхожда     дейността   на   пиара.   Пиарите   категорично   се 

разграничават   от техниките  на манипулация, но въпреки всичко 
тя присъства  и е неотменна част от дейността на пиара. 

По време на борбата за отхвърляне на британското владичество в 
Америка     ­   Самуел   Адамс   /един   от   ярките   борци   против 

англичаните/ е използвал всички възможни начини, за да пробуди 
в   своите   съграждани   желание     за   противодействие   на 

англичаните.   Той   счита,   че   публичното   мнение     е   изключително 
сериозен мотиватор за поведението на всяка отделна личност  и по 

всякакъв начин се е стремял да създава събития, да организира 
срещи, чрез които да успява да формира това публично мнение  в 

изгодна за него  посока. Публичното мнение е в резултат от хода 
на събитията  и начина по който тези събития  са забелязани  от 

активните гражадани в обществената сфера, т. е.   те трябва   да 
влияят върху начина по който   да се забележат дадени събития. 

Тази   традиция   намира   своето   продължение   в   работата   на 
различните групи от хора, които се занимават с обработване на 

обществено   мнение     и   неговите     положителни     и   отрицателни 
нагласи към дадено събитие. 

Друг   етап, който е от значение за пиара е периода, в който се 
появява така нареченото "прес­агентство"   и се смята,     че пиара 

дори   произлиза   от   него.     Прес­агентът   се   свързва   с   активна 
работа, първоначално в сферата на театъра , което се проявява в 

продажба на билети, популяризиране на спектакли, т. е.   правят 
по­достъпни тези спектакли. 

Света на бизнеса скоро разбира ползата от тази публичност и във 
втората   половина   на     19   век   прес­агенството   обхваща   всечки 

сфери  на бизнеса  и особено в сферата на железниците. От 1875­
1900 г. Сащ удвояват населението си, а хората се концентрират в 

градове,   машините   завземат   индустриалното   проидзводство, 

комуникациите се развиват изключително бързо . Именно в този 
период се създава голяма част от  техниките, които се използват 

от пиара.

През 1889 г. е създаден първият отдел за пиар в компанията  от 

Джордж   Уестингхаус

  в   неговата   електрическа   фирма.   Той   е 

разработил   система   за   променлив   ток,   но     е   трябвало   да   се 
пребори с компанията на Едисон, който използвал прав ток. За да 

разбие авторитета и монопола на Едисон  той стига до идеята  да 
се наемат най­добри журналисти и прес­агенти, които да работят и 

да помагат за формиране на общественото мнение  за привличане 
на     променлив   ток.   Тази   война   е   останала   в   историята   като 

"електрическа война".

В   началото   на   20   век   чувствителността     на   обществото   към 

политиците нараства и те стават по­внимателни  към поведението 
им.  Печатните медии дават възможност за по­богата  комуникация 

и разпространението на информация  вече не е проблем. Появяват 
се   журналисти,   които   отговарят   на   обществената   нетърпимост 

към   нередностите     и   престъпленията     и   обособяват   така   нар. 
"разследваща журналистика". Лидерите в обществото са изложени 

на сериозна публичност, на която не са свикнали. Те се изправят 
пред   необходимостта   да   се   защитават     пред   обществото.   Това 

извежда   към   живота     така   нар.   "бюра   по   публичност,   които   са 
първообраза на сегашните  пиар ­ агенции. Тези бюра наемат също 

периодично     журналисти,   които   са   за   тогава   най­успешните 
посредници  м/у медиите, фирмите и обществеността. Всичко това 

обаче е било предимно инцидентно, радко случващо се. Първата 
грандиозна акция, свързана с използването на идеите на пиара се 
случва през 1916 г.   по времето на президента   

Удроу Уилсън. 

Тази компания променя начина на живот на всички американци. 
По времето на първата световна война гражданите са били против 

участието   на   Сащ     във   войната,   но   правителството   е   искало 
участие.   Създава   се   комисията   Крийл,   чиято   дейност   е   била 

насочена към въздействие в/у общественото мнение за промяната 
му   към   искане   за   доброволно   участие   във   войната.   След   една 

година усилена работа  от миролюбивото население  тази комисия 

прави   едно   агресивно   гражданство,   което   иска   участие     във 
войната с цел наказание за зверства. 

  Пиара   имат   и   по­дългосрочен   смисъл,   особено   когато   се 
реализират  на правителствено равнище.  В много случаи работата 

на пиар  ­ отделите   е свързана с непрекъснато въздействия в/у 
общественото съзнание. Може да има в дадени моменти  различни 

задачи   за   изпълнение,   но   има   една   задача,   която     постоянно 
трябва да се изпълнява   и тя е "фабрикуване на съгласия"   на 

гражданите   в   Сащ   с   инициативите   и   действието   на 
правителството. Тази задача произтича от самата фолосифия на 

разбирането на американските интелектуалци  и висшата класа  за 
демокрацията   и   за   мястото   на   обикновените     хора   в 

демократичното управление.

Според Липман в обществото съществува   една специална класа 

състояща   се   от   интелектуалци     и   образовани   индивиди,   които 
трабва да вземат активна роля в обществения живот. Този малък 

елит     анализира,   изпълнява   и   взема   решения,   управлява   в 
политиката,   икономиката   и   т.н.   Основната   идея   с   която   да   се 

занимава е: как да се грижи за другите? Онези други, които са 
огромно мнозинство Липмън нарича "объркано стадо" , което може 

да издигне в ярост и да стъпче специлната класа.

  За  това на него също трябвада му се даде някаква функция в 

обществото    и тази функция да бъде ­ зрител, а не участник в 
управлението. Но като зрител също може да и се даде едно право 

и то е:  от време на време да отдава предпочитания  на един или 
друг   представител     от   тази   "специална   класа",     и   точно   тук   е 

разликата   м/у   тоталитарните   и   демократичните   държави.   След 
като са дали предпочитанието  си, те трябва отново да се оттеглят, 

да станат пасивни зрители и да оставят специалната класа   да 
мисли,   да   планира     и   да   разбира   общите   интереси.     За   да   се 

извърши това, за да се постави всеки на мястоо му, трабва да се 
фабрикува   съгласие.   Чрез   това     се   опитомява   и   "обърканото 

стадо"   ,   фактически.   Медиите   управляващи   масовата   култура 
трябва да бъдат разделени така, че една част от тях  да създават 

някакво   чувство     за   реалност,   а   от   друга   страна   да   насаждат