РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА ЗАДАЧА
на тема:
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-
ОСОБЕНОСТИ НА ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
Изготвил: Проверил:
Кремена Кр.Славова Асистент:З.Йорданова
спец.: Право,II курс
Фак. №: 117 307
Русе
2012г
Президентът в качеството си на държавен глава стои извън системата на
трите власти в нашата страна, в която формата на държавно управление е
парламентарна република. Въпреки това, той осъществява правомощия, близки
по характер с тези на висшите изпълнителни органи, макар и да не е орган на
изпълнителната власт.В най-общ аспект президентът олицетворява единството
на нацията.Всъщност неговият първообраз може да се търси в монархическият
институт, чийто статус е приведен в съответствие с републиканската форма на
управление на държавата. Ето защо, той е призван да съумее да балансира
взаимоотношенията между трите власти - законодателна, изпълнителна и
съдебна .
Погледнато в исторически аспект, всяка форма на държавно управление се
нуждае от институция, която да олицетворява не само единственото на народа,
но и да го представлява в междудържавните отношения. Именно такава е
президентската институция. Така например, след провъзгласяването на
България за Република през 1946 г. в проекта за конституция, приет на първо
четене във Великото народно събрание през 1947 г. се е предвиждало
избирането на председател на републиката. При окончателното приемане на
конституцията обаче, едноличният председател е бил заменен след оспорвани
дискусии с Президиум на Народното събрание. С приемането на Конституцията
от 1971г. се предвиждало създаването на Държавен съвет вместо
съществуващия дотогава Президиум на Народното събрание. Очевидно е ,че
при този модел на държавно управление именно Държавния съвет и по-
конкретно неговият председател е бил този, който е осъществявал някои от
функциите на държавен глава със съответните представителни правомощия.
По-късно, с промяната през 1990 година на Конституцията на Р.България
окончателно се установява институцията на едноличния държавен глава
„Президент на Републиката”. Именно той поема и част от функциите на
разпуснатия преди това Държавен съвет. Така формирането на президентската
институция в България става факт именно с приемането на новата Конституция
на страната - на 12 юли 1991 година. Ето защо, установяването на република с
парламентарно форма на управление е съответно съпроводено и с въвеждане
на институцията Президент на Републиката като държавен глава.
По правило изборът на президента на Република България се основава на
общо, равно и пряко избирателно право, при тайно гласуване според чл.93, ал.
1 от Конституцията. При това прекият избор стабилизира и укрепва
независимостта на президентската институция в системата на държавната
организация. В България президентът получава своите властнически
правомощия от народа именно чрез пряк избор. Следва да се подчертае, че
този начин на избиране се предопределя от редица национални, исторически,
политически и конюнктурни фактори. У нас решаваща се оказва конюнктурата и
еуфорията от настъпилите демократични процеси. От друга страна поради
липсата на национални традиции във формиране на президентската
институция. законодателят е решил проблема чрез демократичния пряк избор.
Законодателно редът за избиране на президента е уреден както в основния
закон /Конституцията/, така също и в Закона за избиране на президент и
вицепрезидент на републиката. Кандидат президентът задължително се
кандидатира в двойка с кандидат вицепрезидент. Изборът се провежда по
мажоритарната система с абсолютно мнозинство. За избрана се счита тази
кандидатска двойка, която е получила повече от половината от действителните
гласове, ако в изборите са участвали повече от половината от всички
избиратели в страната.Участие в избора вземат всички лица, които са вписани
в избирателните списъци. Двете условия са задължителни. Ако едното от тях
не е налице, изборът се счита за неуспешен. Ако никоя от кандидатските
двойки не е получила необходимия брой действителни гласове или не са
гласували повече от половината избиратели, се провежда второ гласуване в
седемдневен срок. При второто гласуване се счита за избрана онази
кандидатска двойка, която е получила най-много гласове. Характерна
особеност при втория тур е,че на практика отпада условието да са гласували
повече от половината от всички избиратели, за да бъде избран президентът.
Съгласно Конституцията и Закона за избиране на президент изборът на нов
президент следва да се проведе в конкретно указан срок - не по рано от 3
месеца и не по късно от 2 месеца преди изтичане срока на пълномощията на
действащия президент. Всички спорове относно законността на избора за
президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след
изборите. Съгласно чл.76, ал.2 от Конституцията, Президентът е длъжен да
положи клетва пред Народното събрание. Текстът е конкретно дефиниран и
гласи: “Заклевам се в името на Народна Република България да спазвам
Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се
ръководя от интересите на народа.Заклех се!”
Основният закон на Република България въздига и общи предпоставки за
заемане на поста държавен глава. Това са наличието на българско
гражданство, определена възраст и дееспособност. Така например, за да бъде
едно лице избрано за президент, то трябва да е български гражданин по
рождение, към датата на кандидатиране за президент да е навършил 40-
годишна възраст и през последните пет години да е живял на територията на
Република България. Други предпоставки за кандидат президента са той да не
е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание за лишаване от
свобода.
Най-честата практика е кандидатите за президент да се номинират от
политически партии и коалиции. Освен изброените политически формации
право да номинират кандидати имат и гражданите.Това се осъществява чрез
сформиране на инициативен комитет, който да издигне кандидатура на
кандидат президентска двойка .
Съгласно чл.93, ал.1 от Конституцията мандатът на Президента е ограничен
с определен срок. При обсъжданията и дебатите народните избранници са
приели, че най-удачен е петгодишен срок на управление, който не може да
бъде удължаван при никакви обстоятелства. Съобразен със срока на мандата
на депутатите в Народното събрание този срок е с една година по-
продължителен. Установената разлика не е случайна. Именно тя осигурява
възможността за приемственост в работата на висшите държавни органи, тъй
като след като приключи нормалният четиригодишен мандат на парламента и
след като Министерският съвет подаде оставка пред новоизбраното Народно
събрание, съгласно чл.111, ал. 2 от Конституцията, президентът на РБ остава
да управлява на своя пост. По този начин се цели той може да осигури
непрекъсваемост в работата на висшите звена на държавния апарат и
последователност в линията на управлението. Установена е и възможността
Предмет: | Финанси, Икономика |
Тип: | Общи материали |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 434 |
Брой символи: | 2967 |