background image

1

Page1

Великотърновски университет

„Св. св. Кирил и Методий”

Юридически факултет

Реферат

по

История на политическите и правни учения 

Тема: Хуманистичната концепция за държавата. Николо 

Макиавели. Жан Боден.

Изготвил: 

Възложил: 

Магдалена Георгиева Димова

доц. д-р Николай Проданов 

Право, І курс, фак. № Ю-2036 

гр. Велико Търново

2012

background image

1

Page1

През ХV век започва разпадането на феодализма   възникват капиталистическите 

отношения.  Настъпва епохата на социални и политически революции, които разрушават 

феодалната  обществена  и политическа  система.    Проблемът за човека,  за отношението 

между личността  и държавата заема  особено място в политическите  учения  на новото 

време.  Това направление на обществената мисъл получава наименованието хуманизъм.  В 

епохата на Възраждането политическата идеология и политикоправната мисъл заемат нови 

позиции. Буржоазията излиза на политическата сцена по  силата на своите икономически 

интереси. Младата буржоазия иска държавата да бъде гарант на реда, който се базира на 

частната   собственост   и   на   свободите   на   буржоазната   личност,   утопистите   социалисти 

защитават такава държава, такъв политически строй, който пази и развива отношенията, 

основани върху общността на имуществата и защитава личността, действаща в условията 

на колективния строй.

I. Политико-правното учение на Николо Макиавели

 

 

Николо Макиавели е виден мислител от епохата  на Възраждането,  основател на 

новата буржоазна политическа наука. Роден е през 1469 г. във Флоренция, произхожда от 

западнал аристократичен род. Скромните възможности на семейството не му позволяват 

да постъпи в университет и се самообразова като изучава Платон, Аристотел, Тукидит, 

Полибий, Цицерон, Плутарх и Тит Ливий. В продължение на 14 години той заема високия 

пост секретар на Флорентинската република. През 1512 година Медичите възстановяват 

своята еднолична власт във Флоренция и Макиавели е освободен от длъжност. През този 

период той написва своите политически съчинения „ Владетелят” (1513г.) и „ Разсъждения 

върху   първите   десет   книги   на   Тит   Ливий”(1513-1516г.).   Макиавели   е   канен   да   заеме 

длъжности и във френския кралски двор, които отказва. Тогава йезуитите издействат от 

папския престол  да постави съчиненията на Макиавели в индекса на забранените книги.

Николо   Макиавели   е   продължител   на   възрожденския   хуманизъм,   син   на   своето 

противоречиво,   преломно   време.   Неговият   блестящт   ум   е   отговор   на   една   обществена 

потребност.  Той идва на попрището на политическата мисъл, за да постави началото на 

края на религиозно-аристократичните схващания за властта. За него истинският творец е 

не Бога, а човека. Обратно на теологичната концепция за божествената предопределеност 

на човешкия живот, той излага идеята за съдбата (fortuna). Според Макиавели, „хората не 

са безпомощни да променят нещата в света” , обратното – „свободната човешка воля не е 

background image

1

Page1

загаснала”.   Съдбата   отговаря   за   половината   от   нашите   постъпки,   а   другата   половина 

зависи от самите нас. 

Антропоцентристката концепция за света е типична за хуманистичната идеология 

през Възраждането, но при Макиавели тя получава нови измерения, което значително го 

различава от предшестващите хуманисти и определя неговото самостоятелно място.  Той е 

първият голям мислител от Възраждането, който разглежда човека не само от естетическа 

и етическа, но и от социално-политическа страна. Макиавели извежда човека от лоното на 

църквата и го поставя  в сферата на държавата. Святостта на идеалния човек, Макиавели 

заменя   с   практичността   на   действената   личност,   разкрита   в   политиката.   Макиавели 

изразява чрез тежката дума на историята възгледите си против наследствената власт. Той:

­

разкрива необходимостта политическите нововъведения и промени да се градят 

на реалната обществена сила, която е способна да наложи волята си;

­

открива разликата между моралната характеристика на властта и човека;

­

разбулва пазената от народа тайна и тъмна страна на тогавашната политика;

­

отстоява правото на публични обвинения срещу всеки гражданин и орган на 

властта   като   гаранция   за   свободата   и   съществуването   на   републиката   като 

„ законен път по който народът може да излива гнева си” и с това открива пътя 

на политическа борба срещу феодално-религиозната власт;

­

възстановява метода на Аристотел да се анализира пряко реалния политически 

живот   и   отхвърля   религиозната   схоластика   и   политическия   догматизъм   през 

Средновековието, започва да разглежда държавата с човешки очи и да извежда 

нейните естествени закони от разума и опита, а не от теологията.

Макиавели   излага   едно   свое   теоретично   схващане,   което   е   безспорен   принос   в 

теорията   на   държавата.   С   присъщият   му   логически   подход,   той   разделя   държавите   на 

републики   и   княжества.   От   една   страна,   Макиавели   обособява   родовото   понятие   – 

„държава”, от видовите – република и княжество. От друга страна той въвежда термина 

„Stato” за означаване на родовото понятие за държавата. Определянето на държавата чрез 

термина     „Stato”   не   е   случайно   хрумване   на   Макиавели.   Този   термин   той   извежда   от 

латинското „status”- състояние. Държавата е именно едно политическо състояние между 

властващи  и подвластни.  Той  обяснява държавата като политически  ред. Реализмът на 

Макиавели   търси   отговор  на  реалните,  действителните   проблеми,   а  не  се   насочва   към 

мечтани, идеални модели на държавата. За него настоящата действителност е свързана с 

Това е само предварителен преглед!

Хуманистичната концепция за държавата. Николо Макиавели. Жан Боден

През ХV век започва разпадането на феодализма възникват капиталистическите отношения. Настъпва епохата на социални и политически революции, които разрушават феодалната обществена и политическа система....

Хуманистичната концепция за държавата. Николо Макиавели. Жан Боден

Предмет: Право
Тип: Реферати
Брой страници: 10
Брой думи: 2556
Брой символи: 16671
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм