Класическа схоластика

В VІ., се опитахме да разгледаме битието на Бога от позицията на нещо 

реално, засягащо съществуването на едно същество, съвпадащо с неговата 
същност и така да имаме апостериорна сводимост на всички останали неща, 
реални   в   своето   биване.   В   подобен   аспект,   Аристотел   разкри 
взаимотношенията между материя и форма, които бяха изложени в ІІІ., там 
съществуваше една неразривна връзка между формата на нещата( идейната 
им природа) и материята им за съществуване( сетивната им природа). Тук 
това   знание   бива   пренесено   като   конкретно   съществуване   на   общото 
(универсалиите) с реалното съвпадане на същност и съществуване у Бога. 
Така всяка сводимост образува конкретната вещ с предзададената и природа, 
която е универсалия. И неминуемо се получаваше, че реалното съществуване 
на нещо, всяка универсалия, води до реалното съществуване и на Бога. Затова 
изброените   Ериугена,   Анселм,   както   и   Тома   Аквински,   който   ще   бъде 
разгледан в тази глава, са наречени реалисти. Номиналистите, довеждат до 
идеята,   че   общите   неща   (   универсалиите),   съществуват   само   в   човешкия 
разум,   в   мисълта.   Те   отричат   съществуването   на   общото   (   сводимото 
априори) във вещите като смятат, че това е само “гласов звук”, номен (име). 
Те са на мнение, че всичко приема в себе си една индивидуална природа, 
дадена   от   Бог   и   само   тя   може   да   бъде   позната,   без   да   съществува   нещо 
априори,   преди   тази   природа,   с   изключение   отново   на   Бог.   Разликата   се 
състои именно в спора за универсалиите – едните ги характеризират като 
нещо реално, съществуващо апостериори( реалистите), а другите като нещо 
неопределено, само назовано в нашия разсъдък. На тази номиналистическа 
позиция стои и Пиер Абелар като не изповядва краен номинализъм, който 
приема, че универсалиите обръщат реалността в ума и представят абстрактен 
резултат на отделни свойства на вещите. 

Проблемът, който поставя Абелар е дали съществува вещ, след като не я 

виждаме   вече   със   същото   име   в   съзнанието   ни?  

“...   тази   вещ   се   мисли  

отделно   (   но   не   и   като   отделена)   от   другата,   макар   да   не   съществува  
отделно   от   нея.   Така   и   материята   се   възприема   като   чиста,   и  
формата  – като проста,  понеже  чистотата  и простотата  се отнасят  
до мисленето, а не до съществуването на вещта, тъй като те са модуси  
на мисленето, а не на съществуването.”

(по ф-ско н-во, С 1986г) Всъщност, 

този аристотелизъм налага мисленето, че нещо реално не може да се изрази 
по   друг   начин,   освен   чрез   взаимотношението   между   материя   и   форма. 
Хилеморфизмът   представя   в   частност   и   номинализма   като   отделя   дадена 
реалия, за да разграничи ясно съществуващата вещ от предзададената и, и