ИЗМЕРЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНОТО ВЪВ ВАЗОВИЯ РОМАН „ПОД 
ИГОТО”

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Той отдава за страната ни 

всичките си мисли и чувства. Неговият роман „Под игото” е замислен и написан, когато 
Иван Вазов е емигрант в Русия, по времето на управлението на Стамболов. Далеч от 
родината писателят пътува мислено към родното, връща се към сакралното 
пространство на родовите си корени и успява да пресъздаде вдъхновено, но и пределно 
обективно историческата действителност в поробеното си отечество в навечерието на 
Априлското въстание. 
   

Темата за бунтовния април на 1876 г. се превръща за автора в безкраен, 

непресъхващ извор на вдъхновение. Измеренията на националното в романа откриваме 
във величието и в героичния полет на българския дух при подготовката на въстанието. 
Ценностите, които българинът изповядва през тези последни години преди 
Освобождението, се разкриват и проявяват в революционизирането на една част от 
народа, в обхващащото все по-широки социални слоеве бунтовно настроение, 
хвърлящо мост между личността и общността. Със същия заряд се отличава и 
социалната, и психологическата диференциация на отделните герои, пречупена през 
призмата на отношението им към съдбовното събитие. Тази диференциация дава 
възможност за разкриването на цяла поредица от човешки съдби. 
   

Въплъщението на отделната личност в образа на „въстаника” и „съзаклятника” 

проличава реално едва след погрома на въстанието, когато поведението на всеки един 
от тях показва до каква степен е бил подготвен за изпитанията на борбата и свързаните 
с нея жертви. Героите на творбата носят в себе си различни измерения на българския 
характер, на патриархалния бит и душевност. Те се разкриват на фона на интимния 
човешки свят, вливащ се в света на революцията. Най-здравото, съкровеното и 
сакралното в патриархалния светоглед става основа за душевното израстване на 
българина и извисяването му до идеята за борба. „Пиянството” на голяма част от 
народа, устремен към свободата, народната „лудост”, обхванала за кратко 
довчерашната рая, олицетворява полета на българския дух. Това именно обезсилва до 
известна степен угнетяващото чувство, което читателят изпитва при сцените на масово 
разочарование и отчаяние след разгрома на въстанието. В романа „Под игото” Вазов 
преплита различни сюжетни линии, героико-патетична, битово-реалистична, 
народностно-историческа и любовно-приключенска, защото самите събития от тази 
епоха сплитат в едно тези аспекти на живота. Убедително се разкрива раждането на 
идеята за борба и на бунтовното настроение сред народа.