1,2,3   тема   ­   Методика   на 

преподаване  

При   изучаването 

на   народните   танци   предмет   е 
човека и целта е неговото пълно 
запознаване   с   нашия   танц. 
Предметът   Методика   на 
преподаването   на   БНТ   е 
запознаване   с   методите   на 
преподаване   и   поставяне   на 
записани фолклорни и сценични 
танци. 
Народният танц като дисциплина 
в   училище   играе   важна   роля 
върху подрастващите. Използват 
се педагогически принципи като:
­Съзнателност   и   активност   – 
повишаването им се обуславя от 
педагогическото   умение   на 
преподавателя   да   обяснява 
техниката на движението, всички 
елементи,   които   определят 
характера   –   стила   на   танца, 
нагледност. 
­Достъпност   –   задължително 
условие   при   работа   с   различни 
групи:   възрастови,   социални, 
религиозни,   местонахождение, 
ниво на състава, базата и др.
­Системност   –   трябва   да   се 
спазва  строга  последователност 
от   по­лекото   към   по­сложното, 
до   усъвършенстването   с 
изграждането   на   двигателните 
навици.   Трябва   да   се 
стабилизират   и   други   навици   – 
знание,   умение,   владеене   на 
тялото. 
­Трайност   –   да   не   се   нахвърля 
безразборно   материала,   а 
задълбочено,   последователно, 
трайно поставяне и заучаване.

Методи   на   обучение   при 

преподаване   на   БНТ

  Главен 

фактор   за   правилния   избор   на 
метода за постигане на траен и 
верен резултат е преподавателя. 
От   личния   му   усет   на   метода 
зависят резултатите. Той трябва 
не   само   добре   да   владее 
танците,   стила   и   характера   им, 
но и да има качества на педагог, 
който   да   умее   да   разбира 
колектива,   да   се   съобразява   с 
него,   да   има   авторитет.   Винаги 
да   си   прави   равносметка   на 
репетицията,   да   се   подлага   на 
самокритика и да дава критична 
оценка за работата на колегите, 
възпитаниците и учениците си. 
Една от основните задачи, които 
ръководителят трябва да решава 
е как да обучава изпълнителите, 
т.е.   по   какъв   начин,   с   какви 
средства  и по какви пътища да 
провежда   обучениетол   Най­
често   прилаганите   методи   при 
обучението на народни танци са:
­Показване
­Описание, обяснение, разказ
­Разбор и разучаване
­Поправяне   на   грешките, 
повторение
­Анализ   и   оценка   на 
постигнатото
­Показване

 –   метода   на 

показване на танците и техните 
движения е много важен. Преди 
започване   на   разучаване   на 
дадено   хоро   то   се   показва 
цялостно   няколко   пъти,   а   по 
време   на   разучаването   се 
показват отделни движения или 
фигури.   Цялостното   изиграване 
набляга на образното предаване 
на   движенията,   техния   стил   и 
характер.   Показващият   трябва 
да   бъде   на   достатъчно 
разстояние от изпълнителите, за 
да   могат   да   го   виждат   всички. 
Тяхното

най­правилно 

построяване   е   в   права   редица, 
две   редици   в   шах   или   отворен 
полукръг. За да се види добре и 
да се запомни, целесъобразно е 
неколкократно   хорото   да   се 

изиграе   не   само   с   гръб,   а   и   с 
лице   и   в   профил.   Когато   се 
показват   движенията   те   не   се 
описват или обясняват.
­От словесните методи най­често 
се   използват  описанието  и 
обяснението 

на   танцовите 

движения   и   фигури.   Чрез 
описанието се изяснява формата 
на   движението.   То   разкрива 
времевото   и   пространственото 
им   изпълнение.   Точното 
терминологично

описание 

допринася   за   създаване   на 
правилна

представа

за 

образността,   релефа,   силата, 
ритмичния

рисунък

и 

трайностните   отношения   на 
танцовите елементи и движения. 
Описанията   трябва   да   бъдат 
кратки   и   ясни.   Обяснението   се 
различава   от   описанието   по 
това,   че   с   него   се   разкриват 
смисълът   и   съдържанието   на 
движението,   осмислят   се 
изучаваните   танци.   Чрез 
обяснението   се   разкрива 
характера на танца. Освен това 
обясненията   трябва   да   дават 
една по­пълна картина за стила, 
типичен за отделни етнографски 
области,  който  се   проявява  под 
формата на чукчета, набивания, 
пружинки,

акцентирани 

движения   с   корпуса   и   главата. 
Обясненията   трябва   да   бъдат 
емоционални.   Разказът   като 
метод   се   използва   дотолкова, 
доколкото   да   се   направи 
характеристика на предстояшото 
за изучаване хоро – съобшава се 
наименованието   и   произхода,   в 
кой   край   се   играе,   при   какви 
случаи,   от   кого,   на   какъв 
музикален   съпровод   и   др. 
Разказът   трябва   да   бъде 
образен, стегнат.
­Един от най­важните методи за 
бързо   и   лесно   заучаване   и 
затвърждаване на материала са 
разчленения   и   цялостен   метод. 
По­сложни   и   с   по­голям   брой 
движения   хора   в   повечето 
случаи   се   разчленяват   и 
разучават   на   части.   Към 
цялостния   метод   се   пристъпва 
при  по­прости   и  по­леки   хора   и 
при по­напреднали изпълнители 
с   по­големи   технически 
възможности.

Цялостното 

изиграване   се   използва   за 
затвърждаване

и 

усъвършенстване.
­Важен въпрос на методиката е 
въпросът   за

 грешките   и 

поправянето им. При изпълнение 
на   движенията   се   допускат 
грешки, свързани с техниката на 
изпълняването,   координирането 
на различните части на тялото, с 
вярното   отразяване   на   стила   и 
характера, със съгласуването им 
с   музиката   и   др.   Допуснатите 
грешки   трябва   да   се   поправят 
веднага.   По­важно   е   обаче 
ръководителят да избере такива 
методи,   които   да   предотвратят 
допускането им – да се насочва 
предварително   вниманието   на 
изпълнителите към възможни и 
често   допускани   грешки. 
Необходимо е да се изтъкват и 
причините   за   това,   както   и 
начинът   за   поправянето   им. 
Забележните   трябва   да   бъдат 
кратки,   ясни   и   навременни. 
Подреждането

на 

изпълнителите   също   е   от 
значение   за   избягването   и   по­
бързото поправяне на грешките. 
Необходимо е между по­добрите 
и   бързо   усвояващи   материала 
изпълнители   да   се   поставят 
тези, които изостават и грешат. 

­Често   за   да   се   избегнат 
грешките   и   да   се   заучат   по­
бързо   движенията   може   да   се 
пристъпи   към  опростяване.   То 
може   да   стане   само   при 
разучаване. Задължително е да 
е кратковременно, след което да 
се   премине   към   изпълнение   на 
хорото в истинския му вид, темпо 
и посока
­Важен   метод   за   трайното 
овладяване   на   материала   е 
повторението. 
Тъй   като   една   от   целите   на 
дисциплината   е   да   спомага   за 
съхеаняването   на   народните 
танци,   то   задължително   е 
основен   предмет   да   са   БНТ.   В 
този   час   учениците   се   учат   на 
взаимно усещане и разбиране на 
танца   –   партньорство,   което 
спомага за общуването помежду 
им на сцената и в живота.
­Необходимо   е   всеки   час   да 
започва   и  завършва   с  поклон  – 
това   възпитава   уважение   към 
самия час по хореография.
­За   почивка   между   отделните 
части на урока – станка, среда и 
танцувална част, ­ е добре да се 
включи „разходка”. Тя спомага за 
правилна   стойка   ритмичност   и 
съсредоточаване.
­За   по­доброто   усвояване   на 
различните размери, за отчитане 
на отделните тактове и времена, 
а същевременно и за отмора се 
препоръчват

ритмични 

упражнения.   Те   могат   да   се 
изпълняват с ръце – тактуване, 
както и с движвния на краката. 
Препоръчва   се   на   учениците 
запознаване   с   календарните 
празници   –   лазаруване, 
коледуване и други, които могат 
да   бъдат   използвани   при 
подходящи случаи и на сцена.
­Необходимо   е   в   началото   на 
всяка   учебна   година   да   се 
направи преговор на материала, 
взет през изминалата.

4 тема ­ Построяване на урока 

по хореография 1 – 12клас

Урокът представлява обособена 
по   време   и   цел   относително 
завършена   част   от   учебния 
материал   по   даден   предмет, 
която   учениците   усвояват   под 
ръководството на учителя. Той е 
основна   форма   на   обучение. 
Колективна   дейност,   която 
учителят   ръководи,   управлява 
познавателните   процеси   на 
учащите   се,   а   те   съзнателно   и 
активно   усвояват   знанията   и 
развиват   всестранно   своята 
личност. 
Урокът винаги има точна и ясна 
поставена цел. Тя се определя от 
конкретното

съдържание, 

предвидено   за   усвояване. 
Правилното определяне на целта 
има голямо значение за добрата 
организация   и   резултатно 
провеждане на урока. Във всеки 
урок

се

осъществяват 

образователни   и   възпитателни 
цели.
При   съвременната   организация 
на   обучение   се   поставя 
изискването   да   се   преодолее 
традиционното   схващане   за 
урока,   когато   единствено 
активната   страна   в   него   е 
учителят. Сега централно  място 
заема

съзнателната 

самостоятелна   работа   на 
учениците.   Те   не   са   пасивни 
участници,   които   възприемат 
наготово поднесените им знания.
Основни изисквания:
Правилно   да   се   построява 
системата   от   уроци   по 
хореография   за   целия   курс   на 

обучение.   Така   се   осигурява 
системност   и   трайност   в 
усвояването на знания.
Да   се   види   връзката   на 
конкретния   урок   с   други   науки 
(предмети).
Да  се  обръща  внимание   на  кои 
моменти   учителят   трябва   да 
използва   емоционални   фактори 
за   ободряване   на   урока   –   най­
лесно   се   помни   това,   което   се 
изживява.
Затрупаността на ученика не се 
получава   само   от   седмичната 
програма,   а   от   сложността, 
неорганизираността

и 

непланираността   на   учебния 
процес.
Провеждането   и   построяването 
на   урока   по   БНТ   е   различен   в 
зависимост   от   възрастовата 
група. В пълния си обем, обаче 
урокът

има

няколко 

задължителни части:
А. Упражнение на станка
Б. Упражнение на среда
В. Диагонали
Г.   Танцови   комбинации   и 
фолклорни хора
Подреждането на упражненията, 
времетраенето   и   натоварването 
са съобразени с възрастовите и 
психологическите  особености  на 
учениците.   Необходимо   е   всеки 
час   да   започва   и   завършва   с 
поклон.   Това   възпитава 
уважение   към   самия   час   по 
хореография   и   същевременно 
затвърждава сценичния поклон. 
За   почивка   между   отделните 
части на урока (станка, среда и 
танцувална част) е добре да се 
включи „разходка”. Тя спомага за 
правилна   стойка,   ритмичност, 
съсредоточеност.   В   зависимост 
от   учебния   час   педагогът 
разпределя   времето   между 
станка, среда и танцувална част. 
Необходимо е танцувалната част 
да има превес над останалите. 
За   по­доброто   усвояване   на 
различните размери, за отчитане 
на отделните тактове и времена, 
а   същевременно   и   за   отмора   в 
начален   и   среден   курс   са 
задължителни

ритмичните 

упражнения.   Те   могат   да   се 
изпълняват с ръце – тактуване и 
определянето   им   дали   са 
равноделни или неравноделни, а 
след 5клас учениците се учат да 
определят и размера,­ както и с 
движение на краката.
В   началото   на   всяка   учебно 
година   се   прави   преговор   на 
материала,

взет

през 

изминалата.   Основната   цел   на 
изучаването   на   БНТ   в   часовете 
по хореография от 1 до 12клас в 
общообразователните училища е 
съхраняването   и  поддържането 
на народните традиции. Дава се 
основна представа на учениците 
за   българския   народен   танц   от 
различните

етнографски 

области. Децата се научават да 
възприемат народната музика и 
песен   и   правилно   да   придават 
нейното   съдържание   с 
изразните   средства   на   танца. 
Учениците

получават 

необходимите   познания   по 
ритмика, актьорско майсторство, 
сценичност и етнография. 
Общите задачи на обучението по 
хореография са:
Да възпита у децата любов към 
българския   фолклор   (песни, 
танци и обичаи)
Да   им   помогне   да   укрепнат 
физически,

да

развият 

издържливост,

бързина, 

упоритост,

борбеност, 

толерантност   –   качества, 

необходими   за   по­нататъшното 
израстване на детето.
Да   възпита   чувство   за 
самодисциплина,   отговорност, 
наблюдателност, работа в екип
В този час учениците се учат на 
усещане   и   разбиране   на   танца, 
партньорство,   което   помага   за 
общуването   помежду   им   на 
сцената и в живота.

Основната

задача

на 

обучението   от   1   до   4клас

  на 

хореографските   паралелки   се 
явява   постановката   на   корпус, 
крака,   ръце,   глава,   което   се 
постига   чрез   система   от 
упражнения,   включени   в 
екзерсиса на станка и среда. До 
4клас

се

постигат 

първоначалните   навици   за 
координация   на   движенията,  за 
изработване   на   ритмичното 
чувство,   навикът   да   се   слуша 
музика   и   отброяването   й   по 
тактове   и   дялове,   като   за   това 
спомагат   различните   видове 
ритмични

упражнения, 

съставени   от   самия   хореограф. 
Една   от   важните   задачи   е 
постигането   на   ориентиране   в 
посока   дясно,   ляво   чрез 
завъртане на 90 и 180. 
В   първи   клас   упражненията   се 
изпълняват

на

среда. 

Екзерсисът е много опростен, но 
са запазени последователността 
на   упражненията.   Загряването 
започва от глезени и постепенно 
се   загряват   другите   мускули   – 
глава   и   рамене,­   и   накрая   се 
завършва със скокове.
Основната   задача   е   учениците 
да  се  научат  да  слушат  музика, 
да ходят по музика, правилно да 
тактуват. Всичко това се постига 
чрез разходка по кръга, като се 
използват   различни   мелодии   по 
тембър   и   темпо.   Хореографът 
показва   съответния   ход   като 
пате,   мечок,   заек,   войници   и 
други, а учениците повтарят. 
Примерен   екзерсис   за   1клас: 
Поклон, глезени, лост на пръсти 
от   първа   позиция,   лост   с 
приклякане,   лост   с   почивка   – 
тупанки,   клякане   по   позиции   с 
полупалци,   кръгове   по   земя, 
прегъване, чукчета  и пружинки, 
глава   и   рамене,   скокове. 
Разходка   по   кръга.   Разучаване 
на   детски   музикални   игри. 
Малките ученици възприемат по­
лесно   танцовите   движения, 
когато има пълен синхрон между 
музиката,   текста   на   песента   и 
танца.   Първо   се   започва   с 
посоките   дясно,   ляво,   навътре, 
навън,   нагоре,   надолу.   Нашият 
детски   музикален   фолклор   има 
достатъчно и подходящи песни и 
игри.   Задължителна   част   от 
урока   са   и   ритмичните 
упражнения.   В   края   на   1клас 
учениците   трябва   да   могат   да 
изпълняват   ръченица,   право 
хоро,   джиновско,   скокове   на 
дайчово и буенек.
Във 2клас учениците започват да 
танцуват   и   на   станка. 
Упражненията   са   подредени   по 
същата последователност, но тук 
вече   се   търси   по­голяма 
стабилност,   прецизност   на 
изпълнението. Упражненията от 
станка се изпълняват и на среда. 
Вече се въвеждат и диагоналите 
–   на   90   на   буенек   и   ръченица. 
Танцовите   комбинации   са   вече 
усложнени,   движенията   се 
сменят   през   8   такта.   ДМИ   са 
заменени   с   детски   фолклорни 
хора на песен: боряно, борянке и 
т.н.