1. Същност и структура на контрола.
Същност
Съществуват три подхода за определяне същността на контрола:
Етимологически подход
, базиращ се на произхода на думата „контрол”. В буквален превод от
латински „контрол” означава - проверка, ревизия, одит, мониторинг. Смисълът, който се влага на първо
място е проверяване на нещо с оглед проверяване на неговата изправност и на второ място институция,
орган, който извършва проверката
Контролът като обществено отношение
- характеризира се със следните параметри
- притежава властнически характер винаги е към определена власт;
- притежава съзнателен характер - правомощията на контролните органи;
- има волеви характер - налага определено поведение;
- притежава организиран характер качество – последица от съществуващата в организация в обществен
характер;
- масов характер - свободно изразяване на мнение.
Управленски подход
– допускат се някои неточности, които следва да се имат предвид при
окончателно формиране на становище за неговата същност:
- придава се прекалено голямо значение на контрола, като се обезсмислят други функции на
управлението;
- ограничено представяне на контрола. Той е само като продължение на функциите на управлението;
- контролът се отъждествява единствено само с информационната функция /обратна информационна
връзка/.
Структура
Като функция /подсистема/ на управлението контрола притежава определена структура, която включва
следните елемени”
Норма за контрол
- включва правилата за поведение, предписанията, техните характеристики,
стандарти, ограниченията и др. Нормата за контрол притежава следните характеристики:
- изразява интереси и защита на интереси;
- явява се аналог на обществените отношения
- тя е динамична променлива величина;
- не винаги се възприема безпрепятствено от обекта на контрол. Следва да бъде добре обяснена;
Установяване и измерване на състоянието в
обекта
-
Осъществява чрез прилагане на съвкупността от
средства и способи. Коректното, обективно, точно установяване и измерване на състоянието зависи от:
- квалификацията в обекта на контрол;
- подбора и приложението на методическите способи;
- честотата на проверките;
- желанията и скоростта за промени в самия обект на контрол.
Съпоставяне и сравняване между предварително зададените норми и фактически установеното
.
В рамките на контролния цикъл е необходимо да се сравни, съпостави нормата за контрол с
установеното и измерено състояние в конкретния обект. Сравнения и съпоставки могат да се правят и с
аналогични обекти, работещи при същите условия и параметри
Организиране на регулирането реализира се чрез:
мерки за отстраняване на нарушенията;
търсене на отговорности дисциплинарна, административно-наказателна, имуществена.
2. Функция и обхват на контрола.
Във функциите се включват определени дейности:
Информационна
- отнасят се дейностите:
- извличане на информация;
- производство на информация;
- преработване на информация;
- предоставяне на информация.
Възпитателна
- включва дейностите обучение, критика, гласност.
Защитна
- включва предохранителна дейност, предявяване на искове, инициативи за промяна в
нормативните актове.
Въздействаща
- включва възстановителна и обезпечителна дейност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КОНТРОЛ контролът е система за наблюдение, оценка на състоянието и
регистриране на отрицателните отклонения /вреди/ на държавата, собствениците на капитала,
републиканския и местните бюджети, бюджетите на ДОО и НЗОК, реализиране на незаконни доходи от
физически и юридически лица, в това число и неправомерно ползван данъчен кредит; неспазване и
нарушаване на нормативни актове, уреждащи финансовата и стопанската дейност с цел съдействие за
тяхното отстраняване и преодоляване, защита интересите на собствениците и възстановяване на
причинените им вреди.
Контролът се представя в следните насоки:
Като част от системата на обществените отношения и като средство за проявление на тези отношения;
Като основна самостоятелна функция на управлението, която оказва влияние на всички останали;
Като организиран апарат за реализиране на контролния цикъл;
Като източник на определена власт;
Като средство за ограничаване, респ. разширяване свободата на отделните икономически системи,
предприятия.
Като средство за реализиране на обратната информационна връзка в системата на управление.
Обхват
на финансовия икономически контрол в обхвата на ФИК се включват финансовите отношения,
като част от обществените парични отношения, възникващи между физически и юридически лица и
държавата по повод създаването и разпределението на националния продукт.
3. Класификация на контрола. Ефективност.
Класификация на контрола
Въпросът за класификацията на контрола е един от основните на неговата теория. Той има и
практическо значение, тъй като чрез разграничаване на видовете от формите на контрола става
възможно по-правилно да се организира дейността на отделните субекти за контрол, обхвата на
отделните проверки, правомощията на контролните органи.
Видове контрол
Съобразно степента на връзка и близост между субекти и обекти на контрола дали са в трудови
правоотношения или не
-
вътрешен
при него връзката и зависимостта между обекта и субекта е най-близка, най-
непосредствена. Типични представители на вътрешния контрол са Общото събрание, Контролния съвет,
Управител, а с финансова насоченост съставителя на ГФО, главен счетоводител, контрольор,
счетоводните работници. Правомощията на органите за вътрешен контрол са ограничени с
учредителния договор /устав/ на дружеството във вътрешни наредби и инструкции.
-
външен
при него субектите и обектите са от различни системи. Външният контрол се подразделя на
ведомствен и извънведомствен:
Извънведомствен субектите и обектите са от различни структури. Той е част от по-общото държавно
управление и такъв основно упражняват Министерство на финансите, НАП, ДАВФК, Сметната палата,
Контролни органи към НЗОК и др.
Съобразно качеството на субекта за контрол
- държавен реализират органите на държавната власт и управление, регламентирани основно с
Конституцията на РБ и отделни закони.
- обществен реализира се от неправителствени, обществени организации, отделни физически лица.
Отличава се със самоинициативност, кампанийност, неорганизиран.
Съобразно обхвата /пълнотата/
- общ проверява целокупната дейност на предприятието, специален
Според използваните способи
- документален основава се на проверка на документи
- материален /фактически/ - намират отражение способите инвентаризация, експертиза, обследване,
контролни измервания и др.
От гледна точка на използваните средства:
- ръчен, механизиран, автоматизиран
Съобразно повтаряемостта на контролния цикъл:
- еднократен, постоянен, стратегически, по отделни финансови контролни поръчки/задачи
Форми на контрола
Като критерии за обособяване на формите на контрола се използват:
Установените резултати от осъществения контрол и тяхното измерване, поради което се говори за
количествена, качествена и стойностна форма на контрола.
Състоянието, в което се намира обекта за контрол
- подготовка на създаване, - в процес на създаване, - напълно завършен обект
Познати са в тази връзка три форми на контрола предварителен, текущ и последващ.
Предварителен
- обектът е в подготовка на създаване. Анализират се условията, при които ще се
осъществява дейността. Цели се да се предотвратят незаконосъобразни действия, да се премахнат
условията и причините за тяхното проявление. Той е и най-ефективен, тъй като се бори с причините.
Осъществява се най-често от органите за вътрешен контрол.
Текущ
- упражнява се, когато обектът е в процес на създаване. Явява се продължение и конкретизация
на предварителния. При него времето на действие на субекта и обекта съвпадат. Проявява се като
оперативен, всеобхватен, относително най-точен. В отделни случаи самостоятелното съществуване на
текущия контрол се отрича, като се приема, че той е стадий и е елемент от последващия контрол. От
гледна точка на видовете той се проявява най-често като вътрешен.
Последващ
- обектът е напълно завършен. Основна характеристика на тази форма е неговата
констативност и периодичност. Установяват се незаконосъобразни операции, сделки и резултати. Най-
ниско ефективен и полезен.
Ефективност на контрола.
Ефективността на контрола е принцип и качество, степен на неговото осъществяване. Системите за
управление са заинтересувани с разумен размер на изразходваните ресурси да се постигне максимален
положителен резултат от неговото провеждане. Резултатът т.е. ефектът от контрола се свързва с
положителните резултати от неговото осъществяване. Положителните резултати от контрола могат да
бъдат – икономически, социални, възпитателни и други.
Ресурсите за контрол могат да бъдат оценени от гледна точка на броя на лицата за неговото
осъществяване, контролно-ревизионно време в дни, изразходваните средства и други.
Ефективността на контрола трябва да бъде в основата на неговата оценка за полезност и необходимост,
както и за отделяне на финансови и човешки ресурси за неговото развитие.
4. Историческо развитие на финансовия контрол в България.
В България след първоначално се следва моделът на Русия, а впоследствие са заимствани
организационните форми и нормативни актове на страните от Западна Европа. Икономически и по
конкретно финансов контрол. Под формата на ревизии в България съществува от 1879 година, когато са
създадени и започват функционирането си Министерството на финансите и Българската народна банка.
Първият закон за финансова инспекция е приет през 1901 година. Той не е бил в състояние да
предотврати и елиминира корупционните схеми, които господарстват в отношението и поведението на
различните правителства на страната.
Вторият закон за финансовата инспекция е приет през 1921г. известен е с наименованието Закона за
финансова инспекция – „две”. През 1923 е разработен и приет Правилник за приложение на Закона за
финансова инспекция.
Със създаването на основите на финансовия контрол под формата на законодателна рамка,
функциониращи органи и постигането на определени резултати под формата на стабилност на
националните финанси, по същество приключва първия етап от развитието на финансовия контрол в
страната, общата оценка за този период е адекватност на икономическите условия в страната.
След 1944г. се налагат нови основи на контрола, те са свързани с нов тип собственост – обществена
собственост получила наименованието социалистическа. В резултат на това и финансовия контрол
получава наименованието социалистически. Поетапно започва изграждането на нов тип органи за
финансово – икономически контрол с цели и задачи, адекватни на състоянието на икономиката.
Държавният финансов контрол през периода на преход и развитие на свободното пазарно стопанство
трябва да отговори на новите предизвикателства свързани с появата на съвременни организационни
форми на устройството на предприятията.
Последователно са отменени старите закони и се приемат нови закони в областта на държавния
финансов контрол. През 2000г. е приет закон за държавния финансов контрол и Правилник за неговото
приложение, те са отменени и вместо тях се приема Закон за държавната финансова инспекция.
5. Предмет и метод на контрола.
Предмет на контрола
- контрола е практическа дейност, която научно се обслужва от различни
области на човешкото знание. Предметът на изследване и обекта на контрол се приемат еднозначно.
Предметът на учебната дисциплина теория на контрола са същностни характеристики на понятието
контрол, закономерностите в неговото развитие, възможността за комплексното изучаване на обектите ,
видовете, формите, методите за въздействие, субектите (институциите), технологичните процедури на
контролния процес, документите, съставени въз основа на резултатите от упражнения контрол.
Предмет на дисциплината теория на контрола се явяват особеностите на контролните функции,
обслужвани от особеностите на предмета на дейност на конкретните дружества, предприятия, обекти на
контрола.
Предмет на дисц. теория на контрола се явява имуществото на търговеца, финансови резултати,
данъчни задължения, осигурителни и здравни вноски и др.
Метод на контрола
- понятието метод се разглежда като план, начин, подход за теоретично изследване
и практически осветляване на нещо. Това е процес на целенасочено, обосновано и задълбочено
използване на теоретично доказани положения за получаване на нови знания. Методът е процес, който
непрекъснато обогатява човешкото знание в една област. Независмо дали се използва за научна цел, за
постигане на определелени икономически задачи, притежава всеобщ, абстрактен и динамичен характер.
Той не е задължително предписание за работа, а има значение за цялата дейност, а не за отделен етап
или процедура. Представлява основа за алтернативни решения при избора на един или друг способ в
конкретни условия за работа. Ако липсва алтернативност, метода се превръща в принцип. Методът
притежава опрелени характеристики, свойства по-важни, от които са разбираемост, яснота,
целенасоченост, ефективност, детерминираност, надежност. Методите в контрола условно са разделени
в 4 групи :
- специфични (локални) методи;
- общи методи - с организационно-методологически характер, така нареченото моделиране,
- поведенчески методи за контрол на плоскостта мотиви-резултат и в тази връзка - метод за пряко и
косвено въздействие и др.
- математически методи - установява се продължителността на контролния процес, броя на проверките,
контролния риск.
6. Методически инструментариум на контрола
Технически и организационни средства
- те се явяват помощници на контрола, от гледна точка на
технологията по набирането, обработването и предоставянето на информацията. Към тях се отнасят
измервателни уреди и устройства, компютърни техники, средства за дистанционно приемане и
предаване на информацията. Освен материални предпоставки се отнасят и закони, подзаконови актове
и др. С използването им следва да се преследва оптимизиране на разходите, увеличаване на приходите и
увеличаване на чистото имущество на предприятието
7. Информационно осигуряване на контрола
Въпросът за информационното осигуряване трябва да бъде поставен на разбирането, че никой не желае
съдружничество с контрол, които само потребява информация, а напротив партньорство с контрол
които произвежда и предоставя информация.
За осъществяването и изпълнението на тази задача възниква потребността от създаване на
информационна база /база данни/ на самата контролна система която следва да се използва за:
1). Определяне на реалната потребност от контрол с оглед преодоляване на командно-статистически
грешки и паралелното му, успоредното му осъществяване с други органи на контрол.
2). Изследване на състоянието на обектите и диагностициране на отлоненията с аргументи, обективни
доказателства.
3). Предварително насочване на конкретни процедури към проблеми с широк характер.
4). Осъществяване на въздействие върху поведението, адекватно на характера и размера на
отклоненията, на степента на вината, относимо към периода, през който е извършено отклонението.
Иноформационно осигуряване на равнище длъжностно лице.
Инфорамционното осигуряване на контрола е свързано с придобиване на представа, разбиране на
дейността на обекта, която подлежи на контрол. Това разбиране, тази представа се свързва с набиране
на информация, включително за общите впечатления за средата, в която субекта работи като социално-
пазарна икономика и реципрочните й механизми на управление, за естествените процеси на
глобализация, участие на България в ЕС, валутен борд, вътрешно общностни доставки, разделение на
труда.
Тази представа включва и специфичните впечатления, отнасящи се до конкретната дейност на
подконтролния обект, свързана с :
1). законови и подзаконови актове, регулиращи дейността на дружеството.
2). цели и задачи на подконтролния обект и начин, и условия, чрез които те ще се осъществяват
.
8. Способи за документален контрол.
Чрез проверката върху документите се установява както тяхното качество, така и законосъобразността и
правилността на сделките и операциите отразени в тях.
Обща проверка върху документите
. Начален етап на контролния процес, чрез се установява
състоянието на документите, добива се представа за документооборота в дружеството. Определят се
обобщаващи показатели въз основа, на които се правят преценки какви въпроси да се включат в
програмите за ревизии и одит, в какви посоки да се задълбочат проверките. Общата проверка се
извършва въз основа на анализ по счетоводните регистри.
Детайлна проверка
– има за предмет тестване на отделни операции, на отделни факти, детайли и др.
свързани с проверката на съответната дейност и предприятие. Това означава че се проверяват отделни
документи, без задължително да се тества цялата съвкупност, чрез детайлна проверка на документите
става възможно да се установят отделни нарушения, виновни лица, размер на вредите и др.
Несистематизирана проверка -
Извършва се без да се държи конкретна сметка на състава на
документите и на отразените по тях операции. Изискване към тази проверка е да се спазва хронологията
на извършените операции и последващото им отразяване по документите. Извършването е съпроводено
с редица трудности поради, това че се проверяват различни обекти, регламентирани с различни
нормативни актове и регистрирани в различни първични и вторични документи.
Систематизирана проверка
- При тази проверка се установява състоянието и резултатите от
еднородни обекти или стопански операции отразени в едни и същи първични и вторични документи,
регламентирани в едни и същи нормативни актове. При тази проверка предварително документите са
сортирани по еднородни обекти или операции в отделни папки и подредени по хронология.
Изчерпателна
- При нея на проучване и анализ се подлагат всички документи, в които е отразена
целокупната дейност на търговеца. Характерна и типична е за условията на вътрешния контрол.
Неизчерпателна /Репрезентативна/
- Характерна и типична за условията на външния контрол.
Изискване - да бъде достатъчно представителна за да послужи за формиране на обективна констатация.
Формална проверка.
В обхвата й се включва използваната типова бланка на документ, външно
оформяне и наличието на изискуемите реквизити по Закона за Счетоводството.
Чрез формалната проверка става възможно да се установят поправки върху документите, добавяне и
изтриване на текстове, имитиране и фалшифициране на подписи. При проверката за някои обекти и
стопански операции е необходимо да се проучи съществували разпоредителен акт за тези обекти или
извършените.стопански.операции.
Аритметична проверка.
Чрез нея се установява верността на отразените в документите аритметически
действия. От технологична гледна точка се изисква повторното извършване на тези аритметични
действия и сверяване на резултатите със записаните в документите. Прецизни трябва да бъдат и
аритметични проверки по отношение на засечките в различните счетоводни регистри.
Проверка по същество.
С нея се установява дали отразената в документа стопанска операция отговаря
на изискванията за законосъобразност и покривали критериите за ефективност, ефикасност и
икономичност
(Целесъобразност
=
икономичност,
ефективност,
ефикасност).
Нормативна проверка.
С нея се установява доколко и в каква степен се спазват утвърдените норми.
Извършва се чрез анализ на утвърдените норми от гледна точка на реалност и съответствие между
фактически разходи и утвърдени норми. Известна е още като аналитична проверка върху документите.
Разновидност на тази проверка е взаимната проверка върху документите – търси се връзка между
информацията от първичните документи и последващото им отразяване по вторичните документи и
регистри.