ПОНЯТИЕ ЗА ФИЛОСОФИЯ

         "Философия" произлиза от гръцки език и е съставена от двете думи phileo-
обичам и sophia-мъдрост,т.е."любов към мъдростта".Този смисъл на думата 
съществува и до днес-същността на философията е в търсенето на истината,а не в 
нейното притежаване.Философията е учение за общите принципи на битието и 
съзнанието.Наука за всеобщите закони в развитието на природата,обществото и 
мисленето.
          "Тя се явява наука преди всяка наука,там,където хората се събуждат"
                                                           Карл Ясперс "Въведение във философията"
          Философията възниква в Индия,Китай и Египет под формата на различни 
учения-конфуцианство/в Китай/,будизъм/в Индия/,дзен-
будизъм,даоизъм.Философията се заражда в робовладелските общества като 
наука,обединяваща знанията на човека за обективния свят и самия себе си.Това е 
напълно естествено за ниското ниво на знанията в ранните етапи на човешката 
история.
           В Европа философията възниква в VI в.пр. Хр в древна Гърция,където тя 
достига блестящо развитие.Според античните автори думата"философия"се среща 
за първи път при Птагор.По-късно Платон я употребява като особена сфера на 
знанието.За него Хегел в "История на философията"т.2,стр.155 твърди:"С Платон 
започва философската наука като наука".Платон учи на вечните елементи на 
философския опит.Във философията му важно място заемат проблемите на 
етиката,разработвани в тясна връзка с тези на политиката/държавното устройство и 
законодателство/.По-късно той се занимава с психология и педагогика,и накрая с 
натурфилософия и теория на познанието.Платон отстоявал идеалистическия 
възглед за света и бил твърдо против материалистическите учения по това 
време.Развил е теорията за същността на безтелесни форми на нещата/идеи/ и тях 
той отъждествява с битието."Идеите" са вечни,нямат начало и край,не зависят от 
времето и пространството.Платон развива и учението за безсмъртието на 
душата.Човешката душа има три три основни начала/разум,воля,сетивност/,които 
съответстват на три класи в държавата/занаятчии,воини и владетели-
философи/.Всяка от класите си има своя 
добродетел/въздържаност,мъжество,мъдрост/.Съответствието на всички тези 
моменти води до въвеждането на идеален строй в държавата и награда в 
задгробния живот.Платон не предлага учение,което може да се изучи.То винаги 
трябва да се постига наново.
          Друг титан на античната философия е Аристотел.Той разделя философията на 
теоретическа,практическа и творческа.Според Аристотел етиката и политиката 
образуват единен комплекс,който той нарича"философия за човешкото".В 
"Никомахова етика" Аристотел се изявява като класически представител на 
евдемонизма:висшето благо за човека се явява щастието/евдемония/.Политическите 
възгледи на Аристотел обхващат областите на правото,социалните и икономически 
институции,и продължават традициите оставени от Сократ и Платон.
           С течение на времето започват да се създават повече или по-малко стройни 
системи,рационално обясняващи света.Появяват се философски дисциплини-
онтология,гносеология,логика,етика,естетика,философия на 
тъждеството.Науката,занимаваща се със съществуващото се нарича 
онтология/гр.ontos-съществуващо и logos-учение/.Първоначално под онтология се 
разбирало учението за битието изобщо.В този смисъл онтологията е равнозначна с 
метафизиката-система от умозрителни,всеобщи определения за битието.Тя е част от 
метафизиката-самостоятелна,несвързана с логиката,с практическата философия,с 
науките за природата.Терминът"онтология" е на немския философ 
Хоклениус.Завършен вид тази идея има във философията на Волф,която изградила 
онтологията чрез анализ на нейните понятия/битие,количество,качество,причина и 
действя и др./.Представителите на немския класически идеализъм/Кант,Хегел/