СТИЛИСТИЧЕН СИНТАКСИС. ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ КАТО
СТИЛИСТИЧНИ СРЕДСТВА
Когато в ръководствата по теория на литературата се говори за
синтактични художествено-изобразителни средства, обикновено се имат
предвид средствата на поетическия синтаксис (повторение, паралелизъм,
риторически въпрос и др.). С тях ще се занимаем в отделна лекция.
Стилистичните възможности на синтактичното равнище обаче далеч не се
ограничават с това. И тук, както и на другите езикови равнища, се
забелязва разграничението на стилистично неутрални и стилистично
маркирани средства, контрастът между които създава синтактичен
контекст, специфичен при отделните функционални стилове. Освен това
едни и същи синтактични единици могат да бъдат интерпретирани по
различен начин в зависимост от комбинаториката им, в зависимост от
стандартната или оригиналната им употреба. За стилистичния синтаксис
не е достатъчно да се изясни структурната схема, по която е образувана
една или друга единица. Трябва да се обърне внимание и на лексикалния
материал, участващ в единицата, тъй като стилистичните отсенки се
появяват като резултат от единството между синтактичния модел като
структурна схема и лексикалното попълнение. Най-ясно това се илюстрира
с пример от книжовно-разговорната реч, която се характеризира с честа
употреба на елиптични изречения поради спецификата на ситуацията на
общуване в нея. Но това не ни дава основание да твърдим, че елиптичните
изречения са изключително разговорни средства. За да бъдат разговорни,
схемата трябва да е запълнена със съответните разговорни лексикални
средства. Т.е. трудно може да се говори за строго диференциране на
типовете и видовете изречения в един или друг колективен стил, макар че
известни предпочитания или пък ограничения се наблюдават.
Стилистичната окраска на дадено синтактично изразно средство
проличава най-добре, когато то се употреби в непривичен за него контекст.
УТВЪРДИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Предмет: | Стилистика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 8 |
Брой думи: | 1998 |
Брой символи: | 11990 |