СТИЛИСТИЧЕН СИНТАКСИС. ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ КАТО 

СТИЛИСТИЧНИ СРЕДСТВА

Когато   в   ръководствата   по   теория   на   литературата   се   говори   за 

синтактични   художествено-изобразителни   средства,   обикновено   се   имат 
предвид средствата на поетическия синтаксис (повторение, паралелизъм, 
риторически   въпрос   и   др.).   С   тях   ще   се   занимаем   в   отделна   лекция. 
Стилистичните възможности на синтактичното равнище обаче далеч не се 
ограничават   с   това.   И   тук,   както   и   на   другите   езикови   равнища,   се 
забелязва   разграничението   на   стилистично   неутрални   и   стилистично 
маркирани   средства,   контрастът   между   които   създава   синтактичен 
контекст, специфичен при отделните функционални стилове. Освен това 
едни   и   същи   синтактични   единици   могат   да   бъдат   интерпретирани   по 
различен   начин   в   зависимост   от   комбинаториката   им,   в   зависимост   от 
стандартната или оригиналната им употреба. За стилистичния синтаксис 
не е достатъчно да се изясни структурната схема, по която е образувана 
една или друга единица. Трябва да се обърне внимание и на лексикалния 
материал,   участващ   в   единицата,   тъй   като   стилистичните   отсенки   се 
появяват   като   резултат   от   единството   между   синтактичния   модел   като 
структурна схема и лексикалното попълнение. Най-ясно това се илюстрира 
с пример от книжовно-разговорната реч, която се характеризира с честа 
употреба на елиптични изречения поради спецификата на ситуацията на 
общуване в нея. Но това не ни дава основание да твърдим, че елиптичните 
изречения са изключително разговорни средства. За да бъдат разговорни, 
схемата   трябва   да   е   запълнена   със   съответните   разговорни   лексикални 
средства.   Т.е.   трудно   може   да   се   говори   за   строго   диференциране   на 
типовете и видовете изречения в един или друг колективен стил, макар че 
известни предпочитания или пък ограничения се наблюдават.

Стилистичната   окраска   на   дадено   синтактично   изразно   средство 

проличава най-добре, когато то се употреби в непривичен за него контекст.

УТВЪРДИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ