СМИСЪЛА НА ЖИВОТА СПОРЕД РАЗКАЗА 

Един есенен ден по шосето

       Авторът е представил шосето метафорично като материален 
израз   на   дългия   път   на   живота   на   човечеството  –   на   места 
стръмен,   криволичещ,   хлъзгав   изпълнен   с   препятствия   и 
перипетии, друг път равен, сух, облян от светлина и заобиколен 
със спиращ дъха  картини, които ни дават стимул за нов изпълнен 
със смисъл  живот. Човека е неделима част от Вселената, където 
всяко същество е ценно.
         В разказа сме свидетели на  сблъсък на два типа мислене. 

Човешкият   -

  силно   емоционален,   чувствителен,   дори,   на 

моменти, уязвим от това, което се случва около него и в същото 
време небрежен към природата и заобикалящите го. 

И вторият - този на непознатия

 - дълбоко подчинен на разума и 

дълга, но лишен от емоции. Той стриктно следва инструкциите, 
които е получил без да подлага на съмнение нарежданията, които 
е получил. Отличава се с безупречна дисциплинираност. 
       В началото на разказа разказвача представя позицията си за 
човешкото съществуване - за него да се живее е „естествено, но 
безрадостно.   Излизаш   от   нищо,   съществуваш   и   се   превръщаш 
отново в нищо.” Веднага след това противопоставя твърдението, 
че животът придобива значимост, „ако пристигаш до някаква цел, 
в   която   да   се   осъществи   собственият   ти   смисъл.”   В   такива 
моменти нито разумът, нито инерцията, че „все пак трябва да се 
живее”,   „защото   така   е   естествено”,   не   носят   отговор   на 
отчаяното търсене на човешката душа. Трябва нова надежда, нов 
източник   на   живот,   който   човек   сам   по   себе   си   не   може   да 
предложи.
Извънземния   и неговата цивилизация са свидетели на земните 
неправди   и   насилия,   виждат   как   „нещастни   и   безпомощни   се 
въртим   в   омагьосания   кръг   на   своето   незнание”,   а   е   „толкова 
лесно” да помогнат, но те не правят нищо. Пришълецът е убеден