1.Устройство на живата материя и на клетката

.Под кожата на 

човешкото тяло,състоящо се от глава,шия,труп и крайници лежат 
покритите   от   ципи   мусколи.Те   се   залавят   за   костите   ,чрез 
сухожилията   си   .Костите   се   съединяват   и   изграждат 
скелята.Между   мусколите   минават   кръвоносни   съдове   и   нерви. 
Кръвоносните   съдове   са   разклонени   трабички,най-големите   от 
коитоизхождат   или   се   вливат   в   централния   мотор   на   съдовата 
система-сърцето.В кухини на тялото,заградени от кости и мусколи 
са   разположени   органите   на   храносмилателната   и   дихателната 
система и главните пикочоотделителни и полови органи.Нервите 
изглеждат,като върви с различна дебелина и дължина,които идват 
от   органите  на   централната  нервна   система-главен   и  гръбначен 
мозак,или   отиват   към   тях.От   нервите   е   изградена   централната 
нервна   система,на   която   се   различават   2   части-мозачна   –
гръбначна и  вегитативна.Като  възприематели  на дразненията  от 
околната

среда,служат

сетивните

органи

-на 

зрението,слуха,вкуса,обунянието и осезанието.Човешкото тяло се 
състои   от   няколко   системи   от   органи.Всеки   от   тези   органи 
изпълнява една или няколко функции и има определен строеж и 
положение.Органите   са   изградени   от   тъкани.Всяка   тъкан   е 
обединение   от   клетки   със   специфична   форма   и 
структура.Клетката   е   най-малката   структорно-функционална 
еденица на живите организми,която се регулира,възпроизвежда и 
участва в жизнената дейност на организма.Всички организми се 
състоят от клетки,като се започва от едноклетъчните и се достига 
до многоклетъчните.Клетките са растителни и животински.Тя се 
състои от 2 основни части,които функционират съвместно.Това са 
ядро   и   цитоплазма.   Цитоплазмата   представлява   клетачното 
тяло,което   е   ограничено   от   външната   среда   от   клетъчната 
обвивка.По   отношение на устройството  ,тя  се  състои  от  3 слоя 
тъканни

елемента-външен,среден,вътрешен.Външния

и 

вътрешния са изградени  от наредени  една до друга протеинови 
белтъчни молекули,а средния слой е съставен от фосфолипидни 
молекули.Клетъчната обвивка осъществява обмена на клетката с 
външната   среда.Тази   дейност   се   нарича   избирателна 
пропускливост.Цитоплазмата   представлява   жив   биоколоид   и   се 
състои от колоиди и кристаолоиди. Кристаолоидите са минерални 
вещества   разтворени   във   вода.Следователно   външно 
цитоплазмата е течност и в нея се извършват всички необходими 
процеси-окислително-редукционни,градивни   и   др.Протеините   са 
тухлите   на   организма-белтъците   са   съединения,които   имат 
амфотерен характер-не са киселини и основи.Всички протеини и 
белтъци   са   изградени   от   аминокиселини-около   20   и   се 
характеризират   с   това,че   имат   двуакнести   молекули,в   единия 
полюс има плюс в другия   минус.Аминокиселините се свързват 
помежду   си   чрез   положиелните  

  и   отрицателните 

полюси.Белтъците   се   разделят   на:   албумини-   дълги   влакнести 
молекули;глобулини-белтъци   съставени   от   сферични   по   форма 
молекули,неразтворими   във   вода;хистони-с   алкален   характер; 
протеини   със   сферична   молекула   и   алкален   характер.Има 
протеини,които   са   съединение   на   белтък   и   друго   вещество-
гликопротеини   –протеин  с  въглехидрат;липопротеини   –белтък  с 
мазнини.Фосфолипидите   са   саединения   на   мазнина   с   фосфорна 
молекула.Липидите   в   цитоплазмата   се   срещат   под   формата   на 
мастни   капки.Те   участват   в   изграждането   на   биологическите 
мембрани.Въглехидратите са съединение на въглерод,кислород  и 
водород.Монозахаридите-това

са 

гликозата,фруктозата,лактозата,белактозата   и   др.Те   са   главните 
съединения,които   се   използват   от   организма   при   физически 
натоварвания.Дизахаридите   са   въглехидратни   съединения   с 
повече от 10 въглеродни атома.Полизахаридите са въглехидратни 
съединения,които имат дълги съединения.Ноклеиновите киселини 
са   съединения,които   съдържат   в   състава   си 
въглехидрати,фосфорна   киселина,пуринови   и   пирамидинови 
основи.Те участват в синтеза на 2 киселини-РНК-която се явява 
матрица ,върху която се синтезират рибните молекули и ДНК-като 
тя е с двойна верига.Разликата между РНК и ДНК е ,че при ДНК 
рибозата е с един атом по-малко.

2.Тъкан.Видове   тъкани

.Тъканите   са   системи   от   клетки   и 

междуклетъчно   вещество,които   имат   сходна   структура   и 
функция.Те   формират   органите   на   човешкия   и   животинския 
организъм.Има 4 групи тъкани: епителна, съединителна, мускулна 
и   нервна.   Епителната   тъкан   е   изградена   от   плътно   прилепнали 
една до друга клетки с много малко, произвеждано от тях самите 
междуклетъчно вещество. Двата основни вида епител са покривен 
и жлезист. Покривният епител изгражда външния слой на кожата, 
покрива   гръдната   и   коремната   кухина,   храносмилателните, 
дихателните   и   отделителните   пътища   и   кръвоносните   съдове. 
Жлезистият   епител   е   изграден   от   клетки,   които   произвеждат   и 
отделят   секрети   -   този   епител   изгражда   структури,   наречени 
жлези. Съединителната тъкан е изградена от малко, различни по 
вид клетки и от изобилно междуклетъчно вещество. Тя свързва 
останалите тъкани при изграждането на органите, откъдето носи 
името   си.   В   зависимост   от   функциите,   които   изпълняват 
различните видове съединителна тъкан се разделят на две основни 
групи: тъкани със защитна и изхранваща /трофична/ функция и 
тъкани с опорна /механична/ функция.Към първата група спадат 
три   вида   съединителна   тъкан   -   хлабава,   мастна   и 
мрежеста.Хлабавата съединителна тъкан, нарича се още рехава, е 
разположена в подкожието, а също обвива кръвоносните съдове, 
нервите   и   много   от   органите.Мастната   съединителна   тъкан   е 
изградена от клетки, които натрупват голямо количество мазнини 
в мастна капка, запълнила почти цялата клетка. Мастната тъкан 
изпълнява ролявата на енергетично депо, предпазва вътрешните 
органи от    травми  и участва в топлинната регулация. Различават 
се   два   вида   мастна   тъкан:   бяла   и   кафява.   Мрежестата 
съединителна   тъкан   се   намира   най-много   в   кръвотворните 
органи /костен мозък, слезка, лимфни възли/ и в черния дроб. Тя 
осигурява защита срещу болестотворни микроорганизми. Втората 
група има подчертано опорна функция и се намира преди всичко в 
органите   на   опорно-двигателната   система.   Тази   група   също   се 
състои от няколко вида съединителна тъкан:Плътната влакнеста 
съединителна   тъкан   изгражда   сухожилията   и   обвивките   на 
мускулите, а също капсулите и   връзките на ставите.Хрущялната 
тъкан   е   изградена   от   малко   на   брой   специализирани   клетки 
/хондроцити/ и от голямо количество полутвърдо междуклетъчно 
вещество.   Тя  е  твърда  и  еластична.  Участва  в изграждането  на 
ставните  повърхности,  ушната  мида, носа, гръкляна,  трахеята и 
бронхите.Костната   тъкан   е   изградена   от   клетки   /остеоцити   и 
остеобласти/.   разположени   сред   много   твърдо   междуклетъчно 
вещество.   В   него   са   отложени   калциеви   и   фосфорни   соли. 
Костната тъкан заедно с хрущялната образува скелета. Голямата й 
здравина осигурява опора на мускулите и защита на вътрешните 
органи.   Според   начина   на   изграждане   на   междуклетъчното 
вещество,   костната   тъкан   се     разделя   на   плътна   и   гъбеста.При 
плътната костна тъкан междуклетъчното вещество е под форматта 
на пластинки, разположени  в концентрични кръгове, образуващи 
по   този   начин цилиндър. В центъра му има канал, през който 
пшреминават артерия, вена , лимфен съд и нерв. Между костните 
пластинки се образуват кухини, в които се разполагат костните 
клетки.Гъбестата   костна   тъкан   изглежда   като   мрежа.   Костните 
пластинки     съдържат   по-малко   неорганични   вещества   и   са 
ориентирани  по посока на натоварване на коста. Пространството 
между пластинките е запълнено с червен   костен мозък - главен 
кръвотворен   опрган.   Гъбестата   костна   тъкан   е   характерна   за 
зародишите   ,   а   във   възрастните   организми   тя   се   разполага   по 
краищата   на   дългите   кости.Мускулната   тъкан   осигурява 
придвижване   на   организма   в   пространството   и   двигателна 
активност на някои от вътршните органи, сърцето и кръвоносните 
съдове.   Клетките   й   притежават   свойствата   възбудимост   и 
съкратимост.   В   зависимост   от   устройството   на   клетките   и 
различните   им   физиологични   свойства   се   различават 
напречнонабраздена, сърцева   и гладка мускулна тъкан.Гладката 
мускулна   тъкан   се   състои   от   едноядрени   вретеновидни   клетки. 
Тази тъкан участва в изграждането на стените на кухите вътрешни 
органи,както   и   на   стените   на   кръвоносните   съдове.   Сърцевата 
мускулна  тъкан е  напречнонабраздена от  редуващи  се  светли и 
тъмни   ивици.   Клетките   й   са   едноядрени   и   къси.Изгражда 
сърцето.Напречнонабраздената   мускулна   тъкан   изгражда 
скелетните   мускули.   Нервна   тъкан   изграждат   органите   на 
централната нервна система (главния и гръбначния мозък) и на 
периферната нервна система (нервите и нервните възли). Нервна 
тъкан се състои от основни клетки, наречени неврони и от няколко 
вида помощни клетки, наречени със сборното име неврология.

3.Учение   за   костите,косна   тъкан,коста,като   орган,видове 
кости,произход,растеж и развитие.

Костите образуват скелята.Те 

служат   за   залавно   място   и   опора   на   скелетните   мусколи   и   се 
движат   от   мусколната   дейност.Костите   са   изградени   от   2   вида 
костно   вещество-плътно   и   гъбесто.Плутното   вещество   е   маса 
съставена   от   близко   прилепнали   една   до   друга 
пластинки.Гъбестото   вещество   прилича   на   пореста   материя   и 
също се състои от пластинки,но за разлика от плътното те не са 
прилепнали.  Костната тъкан е изградена от клетки /остеоцити и 
остеобласти/.   разположени   сред   много   твърдо   междуклетъчно 
вещество.   В   него   са   отложени   калциеви   и   фосфорни   соли. 
Костната тъкан заедно с хрущялната образува скелета. Голямата й 
здравина осигурява опора на мускулите и защита на вътрешните 
органи.   Според   начина   на   изграждане   на   междуклетъчното 
вещество,   костната   тъкан   се     разделя   на   плътна   и   гъбеста.При 
плътната костна тъкан междуклетъчното вещество е под форматта 
на пластинки, разположени  в концентрични кръгове, образуващи 
по   този   начин цилиндър. В центъра му има канал, през който 
преминават артерия, вена , лимфен съд и нерв. Между костните 
пластинки се образуват кухини, в които се разполагат костните 
клетки.Гъбестата   костна   тъкан   изглежда   като   мрежа.   Костните 
пластинки     съдържат   по-малко   неорганични   вещества   и   са 
ориентирани  по посока на натоварване на коста. Пространството 
между пластинките е запълнено с червен   костен мозък - главен 
кръвотворен   опрган.   Гъбестата   костна   тъкан   е   характерна   за 
зародишите   ,   а   във   възрастните   организми   тя   се   разполага   по 
краищата на дългите кости.Различават се 3 вида кости-къси,дълги 
и плоски.Късите кости имат почти кубична форма,изградени са от 
гъбесто   вещество,дългите   кости   се   състоят   от   средна   част   и 
краещници.Средната   част   се   изгражда   от   плътна   кост,а 
краещниците   от   гъбеста.Плоските   кости   имат   обширна   площ   и 
незначителна   дебелина.Те   са   изградени   от   2   пласта   плътно 
вещество между които има слой гъбесто.Съществуват  и смесени 
кости.Костите   произлизат   от   зародишната   съединителна   тъкан-
мезенхим.Това   става   по   2   пътя:развитие   на   костите   направо   от 
мезенхима или развитие на мястото на произлязъл от мезенхима 
хрущял.Костите образувани по първия начин се наричат покривни 
,а по втория-хрущялни.Покривни са костите на черепния покрив и 
част от костите на лицевия скелет и ключицата, а останалите са 
хрущялни.

4.Гръбначен   стълб,устройство   на   прешлените,видове 
прешлени,кръсна и опашна кост.

Гръбначния стълб е изграден 

от 24 прешлена,кръстец и опашна кост.С кръстеца се съединяват 
тазовите кости,които заедно с него образуват таза .Прешлените на 
гръбначния стълб са 7 шийни,12 гръдни и 5 поясни.Прешленът се 
състои от тяло ,дъга и отвор между тях.На дъгата се намират:1 
нечифтен   израстък   наречен   бодлест   и   насочен   назад;1   чифт 
напречни   израстъци;1   чифт   горни   ставни   израстъци   и   1   чифт 
долни   ставни   израстъци.Прешлените   биват   шийни,гръдни   и 
поясни.Шийните   са   7   на   брой   и   са   най-малки.Имат   малко 
тяло,триъгълен отвор и раздвоен бодлест израстък с изключение 
на   7   израстък-проминенс.Всички   имат   на   напречните   си 
израстъципо   1   чифт   отвори   за   прешленовата   артерия.Първият 
шиен прешлен- атлас,няма тяло и бодлест израстък.Има 2 дъги и 
голям   отвор   между   тях   и   един   чифт   горни   и   долни   ставни 
повърхности.Втори   шиен   прешлен-axis,   има   израстък   нарече 
зъб,насочен нагоре.Гръдните прешлени са 12 на брой.Всеки от тях 
има   тяло,дъга   и   израстъци   на   дъгата.Тялото   е   разположено   в 
предната   страна   на   прешлена   .Между   задната   и   страничната 
повърхност   към   тялото   на   прешлена   се   залавя   извита   костна 
пластинка   наречена   прешленна   дъга.Израстъците   на   прешлена 
изхождат от дъгата му.За съврзване за средата имат чифт горни и 
чифт   долни   ставни   полуямки,и   чифт   цели   ставни   ямки   на 
напречните   израстъци.Поясните   прешлени   са   5   на   брой.Имат 
масивно тяло и израстъци.Ставните им израстъци са разположени 
в сагиталната равнина,за да се ограничи завъртането  на пояса,а 
напречните   им   израстъци   са   остатъци   от   закърнели 
ребра.Кръсната   кост   е   триъгълна   кост   с   предна   повърхност 
наречена тазова и задна наречена гръбна.На тазовата повърхност 
се намират 4 чифта отвори,а на гръбната-канала на кръстната кост 
и   3   вида   гребени-срединен(един),междинен   (един   чифт)и 
страничен   (един   чифт).Опашната   кост   е   съставена   от   сраснали 
един с друг недоразвити опашни прешлени.Тя е малка триъгълна 
и е закърнял орган.

5.Кости   на   гръдния   кош-   гръдни   прешлени,ребра   и   гръдна 
кост

.Гръдния   кош   е   изграден   от   12   гръдни   прешлена,12   чифта 

ребра и гръдната кост. Гръдните прешлени са 12 на брой.Всеки от 
тях има тяло,дъга и израстъци на дъгата.Тялото е разположено в 
предната   страна   на   прешлена   .Между   задната   и   страничната 
повърхност   към   тялото   на   прешлена   се   залавя   извита   костна 
пластинка   наречена   прешленна   дъга.Израстъците   на   прешлена 
изхождат от дъгата му.За съврзване за средата имат чифт горни и 
чифт   долни   ставни   полуямки,и   чифт   цели   ставни   ямки   на 
напречните израстъци.Ребрата са плоски кости. Те са 12 чифта-7 
чифта   същински     и   5   чифта   лъжливи,като   последните   2   са 
плаващи.Състоят се от глава,шийка и тяло. В началото на тялото е 
изпъкването на ребрата,а в края е ребрения хрущял.На вътрешната 
повърхност се намира браздата на гнездото,в която се разполага 
съдово-нервния   комплекс   на   реброто.За   свързване   с   гръдните 
прещлени ребрата имат:2 ставни  фасетки на главата и 1 ставна 
повърхност   на   изпъкването.

Гръдната  

косте   дълга   ,плоска 

кост,разположена   в   средата   на   предната   страна   на   гръдния 
кош.Съставена   е   от   3   части-Дръжка,тяло   и   мечовиден 
израстък.Дръжката   има   предна   и   задна   повърхност   и   6 
страни.Тялото   прдставлява   костна   плоча.Мечовидния   израстък, 
има   разнообразна   форма.Гръдната   кост   има   7   чифта   ребрени 
изрески,1   чифт   ключични   изрески   и   между   тях   се   намира 
яремната изрезка.

6.Кости на раменния пояс-ключица и лопатка.

Раменния пояс 

се   състои   от   2   ключици   и   2   лопатки.Ключицата   е   тръбеста 
кост.Състои се от S –образно тяло и 2 края:гръдничен,насочен към 
гръдната   кост   и   раменен-към   раменния   израстък   на 
лопатката.Гръбничния   край   е   масивен   с   призматична 
форма.Раменния   край   е   по-тънак   от   гръдничния   и   е 
сплеснат.Лопатката е широка,плоска кост с триъгълна форма.Тя 
притежава   2   повърхности,3   ръба   и   3   ъгъла.Ръбовете   и   ъглите 
служат   за   залавяне   на   мускули.Най-късия   ръб   на   лопатката   е 
обърнат   нагоре-горен   ръб,втория   запова   от   него   и   се   спуска 
отвесно   надолу   успордно   на   гръбначния   стълб-вътрешен   ръб 
свързва косо вътрешния и горния ръб и е обърнат настрани и на 
пред-страничен.Вътрешния  и   страничния   ръб   са   прави,а   горния 
притежава една малка изрезка.Единият от ъглите на лопатката е 
насочен   надолу   и   се   нарича   долен.Вторият   е  насочен   нагоре   –
горен.3 е насочен в страни и напред-страничен.На този ъгъл се 
намира ставната ямка на лопатката.Над и под нея има надставно и 
подставно   изпъкване.Над   ставната   ямка   има   клюновиден 
израстък.Повърхностите   на   лопатката   са   :ребрена   и 
гръбна.Първата е обърната напред и леко навътре и лежи върху 
ребрата.Другата е обърната назад и леко навън.На ребрената се 
намира   подлопатъчна   ямка,а   на   гръбната   се   намират 
гребена,раменния израстък,надгребната и подгребната ямка.

7.Кости

на

свободния

горен

крайник-

мишнична,лъчева,лакътна   кост,кости   на   ръката.  

Свободния 

горен   крайник   се   свързва   чрез   раменната   става   с   раменния 
пос.Костите   на   свободния   горен   крайник   са   3   групи:кост   на 
мишницата,кости   на   предмишницата   и   кости   на 
ръката.Мишничната кост е дълга и се състои от 3 части:тяло и 2 
края-проксимален   и   дистален.На   тялото   на   коста   се 
намират:далтовидното   изпъкване,голямото   и   малкото 
изпъкване;гребен на голямото и гребен на малкото,бразда между 
изпъкванията.На   проксимания   край   се   намира   главата   на 
костта,около   нея   е   анатомичната   шийка   ,а   между   проксимания 
край   и   тялото   е   хирургичната   шийка.   На   дисталния   край   се 
намират:вътрешен и външен надкондил,макаричка и главичка на 
мишничната   кост.Над   макаричката   е   венечната   ямка,а   над 
главичката   е   лъчевата   ямка.Отзад   е   голямата   лакътна 
ямка.Костите на предмишницата са :лакътна и лъчева.Лакътната 
кост   е   дълга   кост,състои   се   от   тяло   и   2   края-проксимален   и 
дистален.Тялото   е   почти   право   и   има   тристенно   призматична 
форма.На него се различават 3 ръба и 3 стени,заградени между 
ръбовете.Проксималния край е по-масивен от дисталния.Той има 
2   израстъка   разделени   с   обширна   изрезка-лакътен   и 
венечен.Изрезката   се   нарича   макаричкова   изрезка   и   е   ставна 
повърхнина.В   страни   от   тази   изрезка   се   намира   друга-по-
малка,която   има   дъговидна   форма-лъчева   изрезка.На   дисталния 
край   има   глава   ,около   нея   има   окръжна   ставна 
повърхнина.Медиално   на   главата   се   образува   шиловиден 
израстък.Лъчевата   кост   е   дълга   кост   и   се   разполага   външно   в 
областта на предмишмицата.Състои от тяло и 2 края:проксимален 
и   дистален   .Тялото   е   с   тристеннопризматична   форма,като   най-
добре   оформен  е  вътрешния   междукостен   ръб.на   проксималния 
край   има   глава,отгоре   има   ставна   ямка.Около   главата   има 
окръжна   ставна   повърхнина.Непосредствено   под   главата   се 
образува   шийка   и   веднага   след   нея   е   изпъкването   на   лъчевата 
кост.На   дисталния   край   лъчевата   кост   има   шиловиден 
израстък.Медиално има изрезка за съчленяване с лакътната кост и 
отдолу се разполага киткината ставна повърхност,която е покрита 
със ставен хрущял.Костите на ръката се разделят на 3 групи:кости 
на китката,на предкитката и на пръстите.Костите на китката са 8 и 
са подредени по 4 в 2 редици-проксимална и дистална.Костите от 
проксималната

редица 

са:ладиевидна,полулунна,тристеннопризматична

и 

граховидна.Първата   прилича   на   широка   и   плоска   ладия   и   има 
приблизително   овална   форма,втората   е   по-малка   от   първата   и 
прилича   на   лунен   сърп,третата   има   неправилно   призматична 
форма,четвъртата спада към сесамовидните кости и е най-малка 
кост   в   китката.Костите   на   дисталната   редица   са 
трапецовидна,трапецоидовидна,главеста   и   кукеста.Първата   има 
неправилна   трапецовидна   форма   и   множества   ръбове   и 
ъгли,втората   прилича   на   първата,но   е   по-малка,третата   е   най-
голяма   и   е   разположена   в   центъра   на   китката,четвъртата   носи 
името си от един израстък,който изпъква по дланната и страна и 
прилича на кука.Костите на предкитката са 5 на брой по една за 
всеки   пръст.Те   са   тръбести   кости   и   се   състоят   от   тяло 
,проксимален   и   дистален   край.телата   имет   3стеннопризматична 
форма, дисталните им краища имат формата на кълбо.Най-късата 
е   първата,а   най-дълга   е   втората   предкиткина   кост.Костите   на 
пръстите се наричат фаланги и са общо 14-2 за палеца и по 3 за  
останалите   пръсти.Фалангите   биват:основни,средни   и 
крайни.Основните   са   най-големи   ,а   нокътните   най-малки.Всяка 
фаланга има 2 края и тяло.Телата са къси и имат приблизително 
тристеннапизматична форма.Проксималите краища са удебелени 
и се наричат основа,а дисталните се наричат глави.

8.Кости на таза.

Тазовият пояс е образуван от свързването на 2 

безименни кости посредством кръстната кост,която се разполага 
отзад чрез симфизно съчленение,което свързва безименните кости 
отпред.Всяка   безименна   кост   е   образувана   от   срастването   на   3 
кости лонна,хълбочна и седалищна.При срастването на тези кости 
се образува главулчната ямка.Тя има следните елементи-ръб,който 
очертава   контура   и,и   за   него   се   залавя   коригиращото 
устройство,при образуването на тазобедрената става;полулунната 
ставна повърхност е ставна повърхнина ,в която главуличната яма 
участва   в   образуването   на   тазобедрената   става;дъно   и 
изреска.Лонната   кост   е   разположена   отпред   на   безименната 
кост.Тя   има   тяло  и   2  рамена.Тялото   участва  в  образуването   на 
главуличната   яма,а   рамената   преминават   едно   в   друго,чрез 
елипсовидна,ставна   повърхнина   наречена   симфиза.Латерално   от 
симфизната  ставна   повърхнина  се  образува   пъпката   на  лонната 
кост ,а навътре от   симфизната ставна повърхнина се разполага 
гребена на лонната кост.Той участва в образуването на граничната 
линия между големия и малкия таз.Под горното рамо се разполага 
затулена   бразда.Хълбояната   кост   е   най-масивна,тя   има   тяло   и 
крило.Тялото   участва   в   образуването   на   главулечната   яма,а 
крилото   има   2   повърхнини-тазова   и   седалищна.Върху 
седалищната   повърхност   различаваме   3   седалищни   линии-
предна,долна   и   задна.Върху   тазовата   повърхност   различаваме-
ямка на крилото на хълбочната кост,непосредствено под нея се 
намира   дъговидна   линия,която   разделя   крилото   от   тялото   и 
участва в образуването на гранична линия между 2 таза.Назад от 
дъгбовидната линия има уховидна ставна повърхнина и грапаво 
поле.Отгоре   крилото   оформя   гребен   и   върху   него   различаваме 
външна,вътрешна устна и междинна линия,които са залавни места 
на страничните коремни мускули.Напред гребена образува предно 
горно   хълбочно   бодило,под   него   се   разполага   предно   долно 
хълбочно бодило.Назад се образуват задно горно и задно долно 
хълбочни   бодила.Отзад   на   безименната   кост   се   разполага 
седалищната   кост,тя   има   тяло   и   2   рамена.Тялото   участва   в 
образуването   на   главуличната   яма,а   рамената   са   низходящо   и 
възходящо.Ме3жду тях се разполага седалищната върга,назад от 
тялото е бодилото на седалищната кост и тъо разделя голямата и 
малката   кривина.Те   са   залавни   места   на   мускули,които 
участват,както в тазовото дъно ,така и осъшествяват ротацията на 
бедрото в тазобедрената става.

9.Кости   на   свободния   долен   крайник-бедрена  кост,голям   и 
малък пищял,кости на ходилото.

Бедрената кост е най-дългата 

кост  на   човешкото   тяло.Тя  се  състои  от   тяло  и   2  края-горен   и 
долен.Тялото   има   тристенно   призматична   форма   и   е   леко 
дъговидно   изпъкнало   напред.Предните   му   2   ръба   са 
заоблени,докато   3   разположен   отзад   е   значително   изпъкващ 
гребен.По   дължината   на   гребена   вървят   2   успоредни   устни-
медиална и латерална.Горния край на бедрената кост се изгражда 
от главата и шийката на бедрената костДолният край на бедрената 
кост   има   неправилна   форма   и   е   нейната   най-силна   задебелена 
част.Състои   се   от   2   масивни   кости   съединения-кондели.Те   са 
вътрешен,медиален и стараничен-латерален.Капачето е къса кост 
и има овална форма.Големият пищял е 2 –та по  големина кост  
след бедрената.Тя е дълга тръбеста кост и се състои от тяло и 2 
края-горен   и   долен.Тялото   има   тристеннопризматична   форма.В 
горната   си   част   то   е   по-силно   развито.Има   3 
повърхности:медиална,странична   и   задна.Горния   край   е   най-
масивната   част   на  големия   пищял.Той   се  състои   от  2   кондила-
вътрешен   и   страничен.   Долния   край   е   по-слабо   развит.Има 
4стеннопризматична   форма.Малкият   пищял   е   дълга   тънка 
кост,разположена на външната страна на подбедрицата.Състои се 
от   тяло   и   2   края-горен   и   долен.Тялото   е   тънко,леко 
дъговидно,извито   навън   и   назад   и   инма   тристеннопризматична 
форма.Има   3   повърхности-медиална,странична   и   задна.Горния 
край на костта е кълбесто задебелен и се нарича глава на малкия 
пищял.Долният край на костта е надебелен и капковидно удалжен 
и се нарича външен глезен.Ходилото е комплекс,изграден от 26 
отделни   кости.Те   са   3   групи:задноходилни,предноходилни   и 
фаланги   на   пръстите.   Задноходилните   са   7-
скочна,петна,ладиевидна,кубовидна   и   триклиновидни   кости. 
Скочната кост служи,като връзка между костите на подбедрицата 
и ходилото.Тя се състои от тяло,шийка и глава.Петната кост има 
4стенно празматична форма и се състои от тяло,което завършва 
назад с изпъкнало задебеление-петнавърга;Ладиевидната кост има 
овална форма и прилича на плоскодънна ладия.3-те клиновидни 
кости

имат

триъгълнопризматична

клиновидна 

форма.Кубовидната кост има неправилна форма.Предноходилните 
кости са 5 ,като всяка от тях отговаря на един от пръстите.Те са 
дълги,тръбести кости.Костите на пръстите са 14-2 за палеца и по 3 
за останалите пръсти.Те биват основни,средни нокътни.