ПРИРОДНОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РИЛА ПЛАНИНА

Природногеографско   местоположение,   граници   и   големина.

  Рила   планина,   като

отделна   териториална   единица,   е   самостоятелна     природногеографска   /ландшафтна/
подобласт   в   Южнобългарската   планинско-котловинна   ландшафтна   област   според
академичната монография на България от 1997 г. Тя е най-високата планина не само в
България и в целия Балкански полуостров, а според някои – и в цяла Югоизточна Европа.
Със своята голяма надморска височина и средищно положение на полуострава, тя се
явява негов главен орографски и хидрографски възел. Особено характерно се извисява
Рила на фона на заобикалящите я котловини – Сапаревска - от северозапад, Самоковска
-     от   север,   Долнобанска   -   от   североизток,   Разложка   -   от   юг,   Симитлийска   и
Благоевградска   -   от   югозапад.

  Рилският   масив   се   свързва   със   съседните   й   планини   чрез

различно високи, но проходими, седловини.Клисурската седловина /1025 м/ на север го свързва с
планината   Верила,   а   чрез   Боровецката   седловина   /1305   м/   с   напречния   нископланински   рид
Шумнатица   и   Черни   рид   от   Ихтиманска   Средна   гора.   На   изток-югоизток   чрез   Аврамовата
седловина /1295 м/ Рила се свързва с Родопите, а на юг чрез седловината Предела е внръзкати й
с  Пирин  планина.   След  няколко   кратни  изменения  на   източната  граница   на   Рила  с  Западните
Родопи   понастоящем   тя   е   определена   започвайки   от   устието   на   р.Яденица   /десен   приток   на
р.Марица при гр.Белово/ ,продължавайки нагоре по течението й през седловината Юндола /1375
м/,   рида   Чисто   тепе,   Аврамовата   седловина,   долината   на   р.Дрещенец,   вливащ   се   от   ляво   в
р.Черна Места и по течението на р.Места завършва при устието на р.Белишка /десен приток на
Места/.   В   така   очертаните   граници   Рила   заема   площ   от   2629   кв   км,   при   която   средната   й
надморска   височина   е   1487   м.Около   1/3   от   плащта   на   планината   е   по-висока   от   2000   метра,
поради което броят на високите й върхове е значителен.

В   древността   Рила   е   била   наричана   с   името   Дунакс.Значително   по-късно   е   получила

днешното си име, което според някои тълкования означава „водна планина”, в противоположност
на планината Верила, чието име означава „безводна планина”, без това   да означава, че в тазе
сравнително ниска планина няма вода.

Орохидрография   и  подялба.  

Възоснова  на  орохидрографските   си  различия  Рила  планина  са

поделя   на   четири   главни   дяла:   Северозападен   /Мальовишки/,   Централен   /Скакавишки/,
Изтгочен /Мусаленски/ и Югозападен /Капатнишки/.

Северозападна   Рила   са   нарежда   трето   място   по   големине   и   по   надморска   височина.

Вътрешните й граници се очертават по долините на реките Леви Искър и Рилска. Най-висок връх
тук е Голям Купен /2731 м/, но най-характерен връх е Мальовица /2729 м/.Характерен алпийск8и
облик има живописното южно би5ло, което е прорязано не малко стръмни лавинни улеи между
върховете Двуглав, Злия зъб,  Иглата, Ловница, Елени връх и др.Северно от долината на р.Черни
Искър   се   разполага   нископланинската   част   Лакатишка   Рила   /неправилно   наричана   Белчинска
планинн или Белчаница/, с най-висока точка вр.Зекирица / 1734 м                   / и отводнявана от
р.Лакатишка – ляв приток на р.Черни Искър.Западната част на Северозападна Рила се определя
като   Джермански   дял   /с   най-висок   вр.Калин   –   2667   м/,   в   който   се   намират   Седелте   езера   и
многоводната река Скакавица.

Централна   или   Средна   Рила   е   разположена   между   долините   на   реките   Бели   Искър,

Илийна,   Манастирска,   седловината   Кобилино   бранище   и   р.Леви   Искър.   Тя   заема   само   9%   от