Образование и социална мобилност (Стара социология на образованието)

Периодът,   през   който   получават   разпространение   либералните   виждания

1

  за 

мястото и значението на образованието в обществения живот, 60-70-те години на нашия 

век,   съвпада   с   този   на   популяризиране   на   теориите   на   социалната   и   личностна 

модернизация

2

. Целта на последните е наред с обяснението на социалните структури да се 

изведат процедурите и предпишат политическите мерки, които стават главен фактор за 

стабилност   и   откритост   към   изменения   в   моделите   на   общественото   развитие.   А 

обучението се оценява като един от главните механизми за постигане на тази задача.

"В началото на 60-те години изглеждаше, че голямата роля на образованието за 

професионалното   и   социалното   бъдеще   на   личността   е   безспорно   и   веднъж   завинаги 

дадено"..."образованието  се  разглежда   не  просто  като   един  от  факторите,  определящи 

социалното   положение   на   личността,   а   като   главен   и   решаващ   фактор"   (Бояджиева, 

1985:33). Обединени от тази идея изследователите се опитват да опишат процеса, чрез 

който   образованието   е   в   състояние   да   променя   неравенствата   в   социалната   система. 

Теоретичните разработки се основават на оптимистичния възглед за потенциалната роля 

на училището  да подобрява жизнените  шансове  на индивидите  от различни  социални 

слоеве. Формирането на тези концепции обаче не може да се отдели от доминиращите 

политически идеи през този период. В повечето общества на Западна Европа битуват 

вярванията  в правата на индивидите,  свързани  с новото място на човека в социалния 

живот. 

Идеите за свобода и права, по недвусмислен начин определят и тезите за равенство 

на благата, образователните достижения, благополучието. По отношение на обучението 

се популяризират схващанията, в които то е условие за т.нар."състезателна мобилност” 

(Turner,1971:171-89),   предполагаща   на   индивидите   да   се   гарантира   възможност   за 

достатъчно   дълго   обучение,   което   не   е   предопределено   от   социалния   произход,   а 

селекцията да се извършва на един относително късен етап. Образованието придобива 

главна роля за успеха на индивида и неговата социална позиция. Статусът по рождение 

престава да има водещо значение по отношение на бъдещето и се преобразува в статус по 

1

 Терминът се използва от Жиру, за да обозначи теориите “на статуса и мобилността", в които високият образователен ценз се изтъква 

като главен фактор за социален просперитет (Girroux,1983:257)

2

 В българската социология образованието като фактор за личностна модернизация се изследва в края на 80-те години (Горнев,1989)

1

заслуги, който включва степента на образование като един от важните показатели (дори 

най-важният). 

Много   популярна   става   концепцията,   че   вродената   интелигентност   (ако 

съществува такава у учениците) трябва да достигне своя апогей именно в условията на 

еднотипно,   идентично   обучение,   което   е   отрицание   на   модела   на   привилегированото 

училище,   покровителстващо   елита.   Като   резултат   от   тази   идея   е   създаденото   масово 

общообразователно   (comprehensive)   училище.   Новият   тип   училище   поддържа 

ефикасността на достижението и е главното политическо следствие, даващо убеденост, че 

образованието   е   основно   средство   за   възходяща   мобилност.   Общообразователните 

училища целят децата да бъдат поставени при почти еднакви условия на обучение: по 

отношение на материала, който се изучава, изпитите, които се полагат, критериите на 

даваните   възнаграждения.   Чрез   тези   училища   се   прави   опит   за   преодоляване   на 

неравноценността на учебната програма и привилегиите, с които се обграждат елитните 

училища (public schools) в Англия, преобразувани в grammar schools, с реформата от 1944 

г.   Индивидуалното   достижение   става   предмет   на   много   изследвания   от   този   период 

(Rossi,1968). Въвежда се обучението по групи според способностите

3

. 

Класическа за социология на образованието е работата на Парсънз за училищния 

клас като социална система (Parsons,1968): "училището е първият социализиращ агент в 

детския опит, който институционализира диференциация на статуса върху небиологична 

основа.   Това   не   е   един   предписан,   а   достигнат   статус,   който   "се   придобива"   чрез 

диференцирано   изпълнение   на   задачи,   формулирани   от   учителя"   (Parsons,   1968:   437). 

Според   автора   училището   разрушава   семейната   идентификация   (в   училище   децата 

престават да бъдат зависими от ролите на син или дъщеря, характерни за семейството) и 

главното, което училището продуцира е новата идентификация, по-независима от чисто 

родствените структури и по-зависима от статуса, формиран на основата на училищния 

успех.   В   резултат   на   това   става   възможно   наличието   на   "един   истински   селективен 

процес" (Parsons, 1968: 437). Така се отстоява тезата, че селекцията в образователната 

система се ръководи от академични критерии и зависимостта между социално-класовия 

произход   и   диференциацията   в   училище   има   индиректен   характер.   Тогава 

образователната   система   наистина   осигурява   възможност   за   възходяща   мобилност 

благодарение на това, че в училищата се отнасят по един и същи начин към всички деца.

3

 Американският учен Дж.Конант предлага учениците да се групират според степента на усвояване на даден предмет, но да не се 

закрепват за дадена група, а за всеки предмет да съществува различно групиране”(Conant, 1967: 30). 

2

Стремежът   към   успех,   независимост,   универсализъм   и   индивидуализъм   са 

нормите,   които   структурната   организация   на   училищата   и   моделите   на   учителско 

поведение трябва да интернализират  у обучаваните индивиди (Dreeben,1967: 211-237). 

Една от главните задачи на образованието се състои в това учениците да започнат да 

възприемат достижението като главен и единствен критерий за оценяване. Само тогава 

може да се осигури интеграция и стабилност в училище. Децата трябва да разберат и 

повярват,   че   единствено   различията   в   способностите   определят   различията   в   техните 

достижения.   Ето   защо   социалният   произход   престава   да   бъде   условие   за   обществен 

просперитет и неговото място "заема" образователният успех и резултати. Затова се ценят 

предприемчивостта, инициативността, упоритостта (Dreeben,1967: 211-237). Вярата във 

възможностите на образованието като средство за промяна се отразява в идеята да се даде 

шанс на всеки за участие в постоянната конкуренция, обективирана в множество изпити и 

проверки   и   поддържана   до   последната   степен   на   образователната   институция. 

Единствено по този начин училищната система може да формира мобилно общество, в 

което най-сигурният индикатор за откритост, справедливост и разумност е социалната 

динамика в позициите и статусите, заемани от индивидите и която е възможна, както 

нагоре, така и надолу. 

"Старата   социология   на   образованието"   е   оптимистична   и   реформистка.   Тя   е 

вдъхновена   от   вярата   в   общественопреобразуващата   роля   на   образованието   и 

възможността чрез него да се решават основните  проблеми. В провежданите анализи се 

фокусира   главно   върху   “входа”   и   “изхода”   на   образователната   система,   върху 

характеристиките   на   постъпващите   и   сертификатите   (като   обективиран   израз   на 

способностите), които притежават при завършване; а данните избирателно акцентират на 

междупоколенческата   мобилност.   Либералните   идеи   за   меритократичната   селекция   и 

статус се подкрепят емпирично от многото социологически изследвания, провеждани в 

различни   страни   на   Западна   Европа,   САЩ,   Азия,   резултатите   от   които   потвърждават 

значението на образованието за индивидуалното издигане. 

Данните   поддържат   тезата   за   връзка   между   високата   степен   на   образование   и 

съответните статусни позиции (Campbell, 1983) на индивидите. Изследователите изучават 

зависимостите между високия образователен и професионален успех, насочват се към по-

задълбоченото   анализиране   на   променливите   и   социалните   процеси,   които   стоят   зад 

връзките и корелациите. Емпиричните модели са ориентирани към централните въпроси 

на социология на образованието - отношението между обучение и социална реализация 

на хора с различни способности и произход. Направените изводи показват, че различията 

3