1
background image

1  .Н е в р о - и  пат оп с их о л о ги ят а кат о н ау чн и на п р а вл е н и я

 

 

Н П   и зуча ва   за ко но м ер ни те   вр ъ зки   м е ж ду   м о зъ к   и   п си хи ка .   Т я   е   е сте ств е но -
на учна та  о сно ва  и ли  ча ст от п сих о ло ги ята  и е  на со че на  къ м  о тго в ор  на  в ъп р о са  ка к

 

р аб о ти  м о зъ къ т,  за  да  пр о дуц и ра  п сих и че ска та  акти вно ст  на  чо ве ка . В   о тго во р  на

 

въ п ро са   за   вр ъ зка та   м /у   м о зъ к   и   п си хи ка   се   о тде ля т   ня ко л ко   р ав ни щ а   на

 

по зна ние то .   Т ов а   са   не вр оф и зи о ло ги че ско   ра в ни щ е -р а внищ е   на со че но   къ м

 

а на л и за   на   о тде л ни   не р в ни   кле тки   и   а на л и за   на   це ли   гр уп и   нер вни   кле тки .   Н а

 

не в ро псих о ло г. Р а в нищ е  се  и зуча в а т це ли  м о зъ чни  об ла сти /стр уктури /. Д не с Н П  се

 

утвъ р ж да в а   ка то   на ука ,   ко я то   тъ р си   и   о бясня ва   м о зъ чни те   м е ха ни зм и   на

 

псих и чна та  де й но ст, ка кто  в 

т ект ол огия

, та ка  и  в но р м а .

П П   е   на со че на  къ м  п ро м е ните  в   ли чно стно то  ф ункци о ни ра не   на  и нди в и да .  П П   се

 

про я вя ва  и м е нно  о ткло ня ващ о то  по в е де ние   на   чо ве ка    в   да де на   со ц иа лна   ср е да .

 

П П   и зуча ва   де стр уктур ир а не то   и   р а зп а да не то   на   пси хи ка та   в   д е тска   и   в   зря ла

 

въ зр а ст.
Н П П   се   деф и ни ра т   ка то   кло но ве   на   о бщ а та   п си хо л о ги я ,   тъ й   ка то   те   и зпо лзва т   в

 

сво й те   и зсле д ва ния   об щ о   п сих о ло г.   ко нц е пц и и ,   по ня ти е н   а па ра т,   м е то д и   на

 

и зсле дв а не .   К о нц еп ц ия та   за   си сте м на та   и   ди на м и чна   м о зъ чна   о р га ни за ц ия   на

 

псих . д -т п ри  чо ве ка . В и сш и те  пси хи чни  ф -и и  п ри  чо в е ка  са  свъ р за ни  с р аб о та та  на

 

р а зли чни  м о зъ чни  зо ни , о беди не ни  съ щ о  в  си сте м ни  о тно ш е ни я.  В  та зи  тео р ия  се

 

при зна в а ,   че   ви сш и те   психи чни   ф -и и     не   са   в ро д е ни ,   те   се   ра зви в а т   сле д

 

р аж да не то   по д   вли я ни е   на   соц .   ф -ри   и   п о д   влия ни е   на   съ зр я ващ и те   в   х о да   на

 

де тско то  р а зв и тие , м о зъ чни   стр уктури . Р е зулта т  о т  та зи  те ор и я   е  в ъ ве ж да не то  на

 

си нд р о м ни я  а на ли з на  нар уш е ни ята  на  в и сш и те  пси х. ф -м и.
С и ндр о м ни я т   а на ли з   е   на со че н   къ м   ка че ств е на та   кв а ли ф и ка ци я   на   п сих .

 

на р уш е ния.  Н а й -об щ о   се  о бо со бяв а т  п ъ р ви чни  на р уш е ни я  в  пси хи ч.  сф е ра ,  ко и то

 

са  пр яко  д-е о т на р уш е на та  би о ло г. и ли  м о зъ чна  стр уктура  и  вто р и чни  нар уш е ни я  в

 

псих и ка та ,   ко и то   са   ре зулта т   о т   си сте м ни те   вр ъ зки   с   пъ р в и чно то   п си хи чно

 

на р уш е ние ,   а   съ щ о   и   те   са   ре зулта т   и   о т   неа де ква тни те   со ц .   в ъ зде й ств ия.

 

Х ар а ктер но   е,   че   им е нно   те зи   втор и чни   о ткло не ни я   в   п сих ика та   в   на й -го ля м а

 

сте пе н   се   по дд а ва т   на   Н П -чна ,   п си хо те ра п е в ти чна   и ли   п е да го ги че ска   ко ре кц ия.

 

З а ко но м ер ни те   в р ъ зки   м е ж ду   втор и чни те   на р уш е ния   в   п си хи ка та   п ре дста в ят

 

съ о тве тни я  не вр о -п си хо ло г. и ли  па то ло ги че н си ндр о м . Н  и  П  си нд р о м и  се  про учв а т

 

чр е з  сп ец и а лно   о р га ни зи р ани   п си хо ло ги че ски   е ксп ер и м е нт.  П си хо ло г.  е кп е ри м е нт

 

и м а   за   ц е л   да   в ъ зп ри зве де   и л и   ре ко нстр уи ра   р еа лна та   пр а кти че ска   де й но ст   на

 

чо ве ка   в   и зкустве ни   усло вия .   В а ж е н   м о м е нт   в   те зи   и зсле д ва ни я   е   да   се   п осо ча т

 

съ хр а не ни те  стр а ни  на  п сихи ка та . 
Н П П   е кспе ри м е нти   се   вклю чва т   о т   една   стр а на   в   уто чня ва не   на   п ър в о на ча лна та

 

ди а гно за , а о т др. стр а на  ч/з тя х  се  пла ни ра  те ра п е в ти чна та  де й но ст.
Н П П   експер и м е нти   се   о р гани зи ра т   ка кто   за   пр а кти ч.це ли   в   кли ни ки те,   та ка   и   за

 

на учни   це ли  . В  кли ни чна та  пр а кти ка   те  на м ир а т   при ло ж е ние   в  д и ф е ре нц и а л на та

 

ди а гно сти ка  на  за бо л яв а не то  и п ри  о тчи та не  на  п ро м е ни те  в пси хи ка та .
  П П   експ ер и м е нти   се   п ри ла га   в   п ра кти ка та   на   съ де б на та,   во е нна та   и   тр удо ва

 

е кспе р ти за, ка то  и м а  за  за да ча  да  р а зкр и е  случа и те  на  си м улац и я  и  ди сси м улац и я

 

на  п си хи чни  р а зстро й ств а .
О соб е но   и нте нзи в но   пр е з   по сле д ни те   го ди ни   се   ра зви в а   де тска та   Н П   и   П П   на

 

р а зви тие то ,   кои то   са   на со чени     къ м   за ко но м ер ни те   вр ъ зки   м /у   м о зъ к   и   пси хи ка   в

 

р а зл. в ъ зра сто ви  пе ри о ди .

2.И ст о р ичес ки  а сп ект и в р а звит иет о на  Н П П

В ъ зни кв а   в   кр ая   на   17   и   нача л о то   на   1 8   ве к.   В с.р а зли чна   ф ункц и я   се   ра згле ж да

 

ка то   ц я ло ст,   ко я то   не   м о ж е   да   се   р а зла га   на   ко м п о не нти   и   се   о съ щ е ствя в а   ч/з

 

то чно   оп ре де ле на  зо на  в  кора та  на  м о зъ ка -м о зъ че н  це нтъ р .Ко нце п ц ия  на   Ф .Га лу.-

 

и зве стна   ка то   ф ре но л о ги я.   Т я   пр ие м а ,   че   ра зл и чни те   п о   ха ра кте р   тр а вм и     на

 

че ре па   м о га т   д а   за се гна т   р а зли чни те   ум ств е ни   спо соб но сти   и ли   чер ти   на

 

х ар акте ра .   П ор а ж е ни е то   на   ко нкр е те н   м о зъ че н   ц е нтъ р   во д и   до   о тпа да не   на

 

съ о тве тна та   пси хи чна   ф ункци я  и ли  сп о со б но сти . Д не с  п ри но съ т  на  ф ре но ло ги ята

 

се  о це няв а, ко л ко то  че  се  поста вя  на ча л о то  на  но во  ви ж да не  за  пси хи чно  бо лни те

 

х ор а,   за   те зи   с   пр е стъ п но   п о ве де ни е .   С ъ щ о   пр е з   1 9   в е к   се   пре дста вя   в

 

на пр а вл е ни е то, на ре че но  а нти ло ка ли за ц ио ни зъ м .
С чи та   се   ,   че   по ра ж е ние то   на   ко я то   и   д а   е   о б ла ст   в   м о зъ ка   во ди   д о   об щ о

 

сни ж а ва не  на  и нте ле ктуа л но то  ф ункц ио ни р а не.
Ка р ло   Л е ш ли   п ра ви   е кспер и м е нти   с   ж и во тни   и   уста но вя ва ,че   и м а   пр ом е ни   в

 

по ве де ни е то  и м , но  те  не  за ви ся т о т ко ли че ство то  о тде л на  м о зъ чна  ко ра .
Д р уги   и зсле дв а ни я,   в   19   век   ко и то   да в а т   си ле н   тла съ к   в   р а зви тие то   на   Н П П   са

 

и зсле дв а не  на  ра зл и чи я та  в м о зъ чни те  ф -и и   на  ля во  и  дя сно  п о лукъ лб о.
М а р к   Д а кс  п ра ви  и зв о д, че  р е чта   на  чо ве ка  се  ко нтр о лир а  о т  Л Х . П р а ви  и зв о д, че

 

по л укъ лбо то   ко нтр о лир ащ о   ре чта   се   на м и ра   в   ко нтр а ла тер а лно то   и ли

 

про ти в опо л о ж но то  на  во д ещ а та  р ъ ка  по л укъ лб о.
В  кр а я  на  19  и  на ча ло то  на  2 0  в.  Л Х  п о луча ва  при зна ни е  за  в о де щ о  по л укъ лб о  за

 

вси чки  ва ж ни  ко гни ти в ни  проц е си  за  съ зна те л на  де й но ст  и  и нте л е кта  ка то  ц я ло. В

 

кра я   на   19   в   се   на б л ю да ва   по ви ш е н   и нтер е с   на   не в ро л о зи   и   пси хи а тр и   къ м

 

по стиж е ни я та   на   п сих о ло гия та   и   къ м   псих и чни те   е кспе ри м е нти .   В   кли ни ки те   се

 

о ткр и ва т п ър в и те  пси хи чни  ла б ор а тор и и.
У нтли р   въ в еж да   п о ня ти е то   „   кли ни чна   п си хо ло ги я ”,   ко е то   в   то зи   пе р ио д   се

 

и зп о лзв а  ка то  си но ни м  на  по ня ти е то  П П .
В   ш ко л а та   на   Б ех те ре в   съ щ о   се   пр и зна ва,   че   съо тно ш е ни е то   м /у   о тд е лни те

 

е ле м нти  в  пси хи ка та  е  м н. по -ясно  о тко лко то  в  но р м а лно  съ сто яни е. З а п ръ в  п ъ т се

 

ф ор м ир а т   пр и нци п и   на   па то п сих и ка ,   и зсле дв а не   ср е д   тях   са   п ри л а га не   на

 

ко м пле кс   о т   пси хи чни   м е тоди ,   ли чно сте н   по дхо д   и   ср а вня ва не   на   ре зулта ти те   с

 

да нни  за  здр а в и  ли ц а  в съ о тв е тни те  в ъ зра сти  и  ра вни щ е  на  об ра зо ва ни е .
Кли ни ка   в   М о сква   на   Ко р си ко в-ра зра б о тва т   се   пр об л е м и те   за   м е ха ни зм и те   на

 

па м е тта   в   нор м а   и   не й ни те   р а зстро й ств а– о пи са ни я т   „ко р си ко в   си ндр о м ”при

 

а лкох о лиц и   о тр а зява   но вите   пр е д ста ви   за   вр е м е ва та   стр уктура   на   чо ве ш ка та

 

па м е т.  Т ук  се  р а зр аб о тв а т  и   пр об л е м и те  за  м ех а ни зм и те   на   м и сло вна та  д е й но ст.

 

П ро ве ж да   се   за дъ лб о че на   ра бо та   п о   по то ка   на   е ксп ер и м е нта лно   псих и чна та

 

д и а гно сти ка  на  п сих и чни те  заб о ля ва ни я.
З а  пъ р в и  пъ т се  п ра ви  опи т П П  д а  се  пр е въ р не  в  то чна  на ука. И зве стни я т п сих о ло г

 

Р о со ли м о   пре дл а га   1 0 -ба лна   ска ла   за   и зсл е два не   и   оц е нка   на   пси х.   п -си   ка то

 

о тчи та ,   че   в ся ко   п си х.   за б о ля ва не   и м а   св ои   сп ец и ф и че н   п сих и че н   пр оф и л.

 

М е то дъ т   за  ко ли че стве но  и зм е р ва не  на  ра зли чни те   псих и чни  ф ор м и  на м ир а  своя

 

п о -на та тъ че н  и збо р  в  п сих о тер ап и я та, съ зда в а т се  сп ец . те сто ве  за  и зсл е два не  на

 

и нте л е ктуа лни те   въ зм ож но сти .   П р е з   1 90 5 г.   Ф р е нски те   п си хо ло зи   Б и не   и   С и м о н

 

п ре дла га т   те ст   за   ко ли че ств е но   и зм ер ва не   на   о бщ а та   и нте ли ге нтно ст   в   де тска

 

в ъ зр а ст.
Н П П   е   свъ р за на   с   псих оа на ли за та   на   Зи гм о нд   Ф ро й д .   В   не я   за   п ъ р ви   пъ т   е

 

п ре дло ж е н   псих и че н   м е то д   за   л е че ни е   на   п сих и чни те   за бо ля ва ни я ,   пр е ди м но

 

не в ро зи те ,   ка кто   и   псих и чни те   ко нце п ци и   за   е ти м о ло гия та ,   п ри чи ни те   за

 

в ъ зни ква не  на  ре ди ца  ра зстр о й ства.
З а  утв ъ р ж да ва не то  на  Н П  и  П П  ка то  са м о сто я те лни  п сих и чни  на уки  и м а т  р уски те

 

уче ни   псих о ло зи– Л е в   С и л и о но ви ч,   В и го тски   и   А л.Л ур ия .   Т е   пре дл а га т   об щ о

 

п сих о ло ги чна   тео р ия   за   в нуш е ни е то   м /у   м о зъ к   и   п сих ика ,   те ор и я   за   си сте м а та   и

 

д и на м и чна та   м о зъ чна   ор га ни за ци я .   У че ни те   п си хо л о зи   по   вр е м е то   на   В то р а та

 

св е то в на  во й на  на  п ра кти ка  р еа ли зи ра т и до ка зва т та зи  те ор и я .

3 . Т ео р ия  за  с ист ем н ат а и  д ин ам и чн а о р га н и за ци я  н а  п с их и чн ат а д е йн о ст

К а то   осно во по ло ж ни ци   на   та зи   те о ри я   се   я вя ва т   и зв е стни те   руски   п си хо ло зи

 

В и го тски   и   Л ури я .   В и го тски   см ята ,   че   за   д а   се   о тго во р и   пр ави л но   на   в ъп р о са   за

 

о тно ш е ни е то   м /у   м о зъ к   и   п си хи ка   тр яб ва   д а   се   и зр а зи   пр е д и   вси чко   ка кво

 

п ре дса в ля ва   п си хи ка та   пр и   чо в е ка .   В и сш и те   п си хи чни   ф ункци и   са   п ри д о б и ти   в

 

о бщ ува не то  с  др уги  хо ра  в  съ вм е стна та  дей но ст  с  тя х. В и го тски  р а зкр и ва , че  вся ка

 

п сих .   ф ункци я   се   п оя в ява   п ъ р во   м /у   хо ра та ,   сле д   то ва   тя   се   авто м а ти зи ра ,   все

 

п о ве че   се   сви ва   и   се   пр евр ъ щ а  в   ум ств е на   дей но ст.  Д р уго  по л о ж е ни е  е  вс.ви сш а

 

п сих .  ф унк-я   на  чо в е ка   е  сло ж на  с-м а   и   в клю чв а   в   се бе  си  др уги   по -е л е м е нта р ни

 

п сих . п-си . В и сш а та  пси х. ф -я  при  чо ве ка  не  м о ж е  да  се  св ъ р зва  ка то  ця ло  с  то чно

 

о пр .то чка   и л и   зо на .   Д р уг   м о м е нт   в   тео р ията   на   В и го тски   се   с   утвъ р ж да в а не то   на

 

т.на р   х етер ох ро м но ст   в   р а зви ти е то   на   п сих .   п -си   пр и   чо в е ка   /хе тер о хр ом но ст-
р а зл.п си х. ф -ии  до сти га т свое то  о пти м а л но  ра зви ти е  в  р а зл.въ зра сто ви  степе ни /.
У ста но вя ва   се ,   че   е дна   и   съ щ а   па то л о гия   на   м о зъ ка   в   де тска   въ зра ст   и   в   зр я ла

 

в ъ зр а ст   и м а   ра зл и че н   е ф е кт   и ли   ра зли чни   по сле дств и я   за   п сих и ка та .   В   де тска

 

в ъ зр а ст   м о зъ чна та   па то ло ги я   на   да де на   стр уктур а   вл ия е   в/у   съ зр ява не то   на   по -
в и сш и те   м о зъ чни   си сте м и   и   съ о тв е тно   на   по -в и сш и те   пси х.ф о р м и.   С ъ щ а та

 

п а то ло ги я  пр и  в ъ зра стни те  и м а  о бр а те н еф е кт.
А л.Л ури я  о пр е де л я м о зъ чни те  стр уктур и , кои то  са  о тго вор ни  за  ре а л и з. на  псих . ф -
и и   ка то   и зклю чи т.   ди ф е р е нци р а ни   о бр а зо ва ни я,ко и то   се   о бе ди ня ва т   въ в

 

в за и м о де й ств а щ и   си   с-м и   и   о бх ва щ а т   кор о ви   и   по дкор о ви   р ав ни щ а   на   м о зъ ка .

 

Ф унк.м о з.с-м а.   спо р е д   Л ур и я   е   м о з.о сно ва   на   п си х.ф -я   пр и   чо ве ка ,   ка то   в   не я

 

в с.о тде л  на   м о зъ ка  и м а   спе ц   п ри но с   в   ра бо та та   на   ц я ла та   м о з.   с-м а   и   съо тве тно

 

сп ец .  ро ля   в  о съ щ е ствя ва не  на  п сих . ф -я . Л ур ия  п ре дла га  спе ц .  б а те р ия   о т  п си х.

 

те сто ве.   А на л и зъ т   се   оп ре де ля   ка то   не вр о пси хо ло ги че н   си ндр о м е н   а на ли з.   В

 

р е зулта т   на   не го   се   пр оя вя ва т   не вро п сих .си ндр о м и .   Т е   са   и зве де ни   на   ба за

 

п ац и е нти   и   с   л о ка л ни   м о зъ чни   увр е ж да ния.   В   съ в р .не вр оп си х.   се   р а згра ни ча ва т

 

р е гио на лни  ф -р и, то ва  са  ко нкр е тни  об ла стни  зо ни  в  по лукъ лб а та .

4.К о н це п ц и я  н а  А лескан д ъ р Лу р и я за  ф у нкци о н а л н ит е м о зъ чн и  б л о ко в е

В   та зи   ко нц епц ия   се   п ре дп о ла га,   че   осъ щ е ств .   на   в сяка   п сих .де й но ст   и зи скв а

 

уча сти е  на  3  о сн. а па ра та  на  м о зъ ка . П ъ р ви я т се  о пр е де ля  ка то  б ло к за  ре гул и ра не

 

на   то нуса   и   б о дъ р сва не то.   В тор и ят-въ зхо дя щ а   р е ти кулар на   с-м а ,   чи и то

 

о бр а зо ва ни я   са   о бр а тно   на со че ни     и   пр о ве ж д а т   и м п улса   о т   на й -ви со ко

 

р а зп о ло ж е ни те  м о з.стр уктури  къ м  ср е дни я  м о зъ к.  Д ва та  ра зд е ла  на   ре ти кул. с-м а

 

о бр а зува т   е ди не н   са м ор е гул и ра щ   се   а па ра т,   по стр ое н   на   пр и нц ипа   на

 

р еф л е кто р ния  кр ъ г.  П о ра ж е ние то   об а че  на  те зи   стр уктури  р я зко  п о ни ж а ва   то нуса

 

на  м о з.ко ра , во ди  до  съ сто я ние  на  съ н, а  по ня ко га  на  ко м а .
I Ф Б   не  са м о  то ни зи р а т ко р а та, но  и са м и те  те  и зпи тва т не й но то  в лияни е
II  Ф Б     се   на р и ча   б ло к   за   п ри е м а не   ,пр ер аб о тва не   и   съ хр а н.   на   и нф -я .   Т о й   се

 

о пр е де ля   ка то   аф ер е нте н   и   а на ли зи ра щ   б ло к.   В   не го   са   в кл.   за дни те   дя ло ве   на

 

м о з.,съо тв.те ле се н,   ти ле н   и   сле по о че н   дя л.   В   о сно ва та   на   б ло ка   са   ра зп о лож е ни

 

п ъ р ви чни  зо ни  на  ко р а та,ко и то  и м а т ф ункц и я  да  п ри е м а т  о т  р ец еп то ри те  се нзо р ни

 

си гна ли   и   да   ги   р а здро бя ва т   на   о гр о м е н   бр ой   ко м п о не нти .   С е ти в на та   ф а за   на

 

в ъ зп р ияти е то   ка то   п -с-  

П р е кци о нни те /п ъ р ви чни /   зо ни

  са   спе ц иа ли зи ра ни   за

 

п ри е м а не  и  пр ер аб о тва не  на  зр и те лна , слух о ва , ве сти б ул ар на  и  об щ о се ти в на  и нф -
я .  Н а дпр ое кц ио нни те   зо ни

  са   на дстр ой ли ,   а соц и а ти в ни   зо ни ,   п ри   тях   се ти вна та

 

м о д а лно ст   на   по стъ п ващ и те   си гна л и   се   за п а зва ,   но   се   и звъ р ш в а т   по -сло ж ни

 

о пе ра ц ии   в   пр ер а бо тка та   на   и нф ор м а ци ята .   П ро ти ча   т.на р   п ер це п ти вна   ф -я   на

 

в ъ зп р ияти е то ,   ф ор м и ра т   се   об ощ е ни   зр и те лни ,   сл ух о ви ,   п ер це пти вни   об ра зи .

 

С ъ вм е стна та   р аб о та   на   два   и ли   п ов е че   ана л и за то ри   е   св ъ р за на   с   ф унки и те   на

 

тр е ти чни   а со ц иа ти в ни   м о з.зо ни -на ри ча т   се   ощ е   зо ни   на   пр ип о кри ти е .   Т е   са

 

р а зп о ло ж е ни   по   гр а ниц а та   на  те м е нни я   дя л,   ти лни я   и   сл е по о чни я   дя л   на   ко р а та .

 

Т е зи  тре ти чни  зо ни

 в  м о з. им а т сле дни те  ф -и и:

1 .пр ие м а т  по стъ пва щ и  о т р а зл. а на л и за то р и  супц е си в ни  си гна ли  и  ги  пр ев р ъ щ а т  в

 

е д но в ре м е нно  де й ства щ и  си м улта нни  гр уп и .
2 .на  б а за  съ щ е стве ни  при зна ц и  в о бе кти те  пр о ти ча  и нте гр а ци я на  те зи  п ри зна ц и
3 .пре в р ъ щ а т в ъ зп р ияти е  в  аб стра ктно  м и сле не
4 .зап а зва  и нф  в  па м е тта  по д ф о р м а та  на  ор га ни зир а н м и на л оп и т
О р га ни зац и ята  на  

II Ф Б  се  п о дчи ня ва  на  ня ко лко  о сн.за ко на  и ли  при нц и па :

1 .З а ко н   за   й ер ар хи чни я   стр о еж   на   ко р о ви те   зо ни – об о соб ява не то   на   втор и чни ,

 

тр е ти чни  о б ла сти .
2 . З а ко н  за  на м а ля в а щ а та  м о да л на  сп ец и ф и ка
3 .   З а ко н   за   пр гр е си в на та   ла тер и за ц ия -за в и си м о ст   на   ко нкре тни   псих .   ф -ии   о т

 

р аб о та та  на  съ о тве тно то  м о зъ чно  п о лукъ л бо  –  ля во  и л и  дя сно

1

Това е само предварителен преглед!

Теорията на книжовните стандарти и съвременни езикови комуникации

Национален език – книжовен и диалектен - местни, териториялни говори, които обслужват ограничен брой хора, т.е. разновидност на езиците, които функционират сред населението, за да задоволи общуването предимно в битовата сфера...

Теорията на книжовните стандарти и съвременни езикови комуникации

Предмет: Български език
Тип: Теми
Брой страници: 3
Брой думи: 1230
Брой символи: 7840
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм