Светлината и специфичните средства за емоционално въздействие
background image

Светлината и специфичните 

средства за емоционално 

въздействие.

РЕФЕРАТ

Изготвил: Кристи Димитрова Димитрова
                  Хб клас, №14

background image

   

 

„ Наблюдавах повърхността на водата, която рефлектираше и сменяше цвета си с всяка 
изминала минута,формата на вълните, движението, прозрачността, гребена, вятъра, цвета 
на небето и облаците…Всичко това комбинирано и вкарано в кадър…Стотици кадри.”
      Можете   ли   да   си   представите   света   без   цветове   и   светлина?   Есенен   ден   без   ярко 
обагрените дървета, пролетна утрин без жълтите нарциси, залез без червения хоризонт или 
лято без ясно синьо небе и искрящо слънце?
      Когато   светлината   достигне  до  очите   или  кожата  ни,   тя  предизвиква   възбуждане   в 
нервните   окончания   и   импулси,   които   се   предават   до   епифизата.   Не   случайно   тя   е 
наричана в миналото „трето око“. Разположена е в геометричния център на главния мозък 
и е приемана от предците ни като материален носител на човешката душа. Светлината е 
специфичен   активатор   на   жлезата   и   осъществява   контрола   на   множество   биоритми   в 
организма. Тя работи заедно с хипоталамуса - друга жлеза, свързана с чувствата на глад и 
жажда, либидото, биологичния часовник и определя скоростта на стареенето.
   Съществува връзка между ретината и хипоталамуса. Тя носи информация, дали е тъмно 
или светло, към региона на хипоталамуса. От там нервен импулс по симпатиковата нервна 
система   достига   до   епифизата.   Тези   импулси  подтискат   продукцията   на   мелатонин  от 
епифизата.   Когато   възбудните   импулси   спрат  през   нощта  и   няма   светлина,   която   да  
подтиска   секрецията   на   мелатонин   от   епифизата,  започва   неговата   продукция. 
Следователно   епифизата   е   фоточувствителен   орган   и   важен   хронометър   за   човешкото 
тяло.   Мелатонин   обаче   се   секретира   и   в   моменти   на   релаксация   и   наблюдение. 
Благодарение

 

на

 

неговата

 

секреция

 

ни

 

се

 

доспива. 

2

background image

   Мелатонинът се образува от серотонин - хормона на щастието. Следователно нощта води 
до   намаляването   на   серотонин   в   мозъка,   с   което   веднага   си   обясняваме   защо   сутрин 
настроението ни е най-понижено. След подтискането на епифизата от светлината и стопа в 
продукцията на мелатонин, серотонина покачва нивата си в мозъка и ние се чувстваме по-
щастливи.  
  И така различните цветове носят различна енергия и имат различна честота и дължина на 
вълната, което води до различно влияние върху физическото и психическото ни състояние. 
Множество   изследвания   и   наблюдения   са   показали,   че   различните   цветове   водят   до 
установяване на равновесие в нашите физически и емоционални функции.
  Интересът към цветовете датира още от древността, постепенно с развитието на науката и 
цивилизацията нараства необходимостта да се изучават цветовете, в резултат на което се 
формира теорията - цветознание. Не случайно се е стигнало до свързването на определени 
цветове   със   символи   за   достойнство,   могъщество,   величие,   нежност   и   красота.   В 
средновековната символика червеният цвят е цвят на огъня, синият - на въздуха, зеленият 
-на водата, сивият -на земята и т.н. Но тайната за произхода и природата на цветовете 
остава неразкрита до XVII век, а причините за психологическото им въздействие и до днес 
продължават да се изследват. Йохан Волфанг Гьоте е един от първите изследователи в 
областта   на  цветовите   възприятия.   В началото  на  XX  век  френският   учен  Шарл  Фере 
провел   редица   експерименти,   свързани   с   възприемането   на   цветовете   и   влиянието   им 
върху   трудоспособността   на   човека.Установено   е   ,   че   въздействието   на   червения   цвят 
увеличава   двойно   мускулното   напрежение,   дишането   се   усилва,а   пулсът   се   ускорява. 
Обратната реакция се наблюдава при въздействието на синия цвят. Между тези два цвята 
се   вместват   със   съответно   въздействие   във   възходяща   степен   зеленият,   жълтият   и 
оранжевият.   Постепенно   с   развитието   на   науката   все   повече   е   нараствала   и 
необходимостта да се изследват и изучават цветовете. Така се е оформила теорията за 
цветовете - цветознание,  цветотерапия и  други науки свързани с светлината и цветовете, 
оказващи влияние върху психологическото, емоционалното и физическото състояние на 
човека.
  Цветознанието   е   наука,   която   изучава   свойствата   на   цветовете   и   приложението   им   в 
различни области на живота. Днес почти не се среща област в човешката дейност, която в 
по-малка   или   в   по-голяма   степен   да   няма   връзка   с   цветовете.   В   изобразителното   и 
сценичното   изкуство   цветознанието   е   отделено   като   самостоятелна   теория.  
  Зрителните възприятия са свързани освен с усещане за форма, големина, обем, а също и с 
усещане за цвят. Цветовете са оптически свойства на материята, които произхождат от 
светлината.За  да се разбере  съставът  на светлината,  е трябвало да се намери начин  за 
нейното разлагане. Явлението “ небесна дъга” е било отдавна познато, но произходът му 
не  е  бил ясен.През  1666  год. Английският   физик  Исак  Нютон  пръв успял  да  разложи 
светлината,   като   пропуснал   слънчев   лъч   през   стъклена   призма.   Получило   се   явление, 
подобно на небесната дъга. Безцветният слънчев лъч се разложил на други лъчи, носещи 
определени цветове,които се преливали един в друг и се подреждали в строго определен 
ред: червен, оранжев, жълт, зелен, син и виолетов.Така бил получен слънчевият спектър, а 
цветовете,   които   го   образуват,   били   наречени   спектрални   цветове.

 

    Както  е  възможно  оптическо  разлагане   на  светлината,  така   е  възможно  и  оптическо 
смесване   на   нейните   производни-цветове,   като   разбира   се   то   е   напълно   различно   от 
механичното

 

смесване

 

на

 

боите.

   Днес е общоприета теорията за квантовия /фотонния / характер на светлината, според 

3

background image

която   светлинните   лъчи   представляват   квантови   /фотонни/   потоци,   пренасящи 
електрмагнитната енергия от светлинния източник до предметите.
Част от тази енергия се поглъща в различна степен от повърхността на предметите, а друга 
се отразявя. В зависимост от поглъщането и отразяването на светлинните лъчи се получава 

усещането за цветовете. Човешкото око възприема лъчите с различна дължина на вълната 
като   различни   цветове.   Усещане   за   черен   цвят   се   получава   когато   повърхността   на 
предмета е погълнала почти всички цветни лъчи на спектъра в еднаква степен и до очите 
идват   съвсем   малко   светлинни   дразнители.Когато   се   отразяват   всички   лъчи,   които   се 
съдържат   в   спектъра,се   вижда   бял   цвят.Ако   са   отразени   червените   лъчи,   а   другите   са 
погълнати,   се   вижда   червен   цвят,   син   цвят-   при   отразени   сини   лъчи   и   погълнати 
останалите   и   т.н.   Цветовото   богатство   в   природата   произтича   от   неизчерпаемите 
комбинации   между   цветните   лъчи   на   слънчевия   спектър,   които   оптически   се   смесват. 
Човешкото  око е ограничено  за възприемане  на цветовете  и то има възможност да ги 
различава само в определен вълнов интервал. Окото вижда само цветовете очертани на 
линията.
Инфр.черв.лъчи-------------------------------------------------ултравиолетови

 

лъчи

Червен

 

оранжев

 

жълт

 

зелен

 

син

 

Цветовете   се   разпределят   в   две   големи   групи:   ХРОМАТИЧНИ   и   АХРОМАТИЧНИ.
Цветовете на линията се наричат хроматични. Ахроматични са белият, черният и всички 
степени на сивия цвят. Те се отличават по своята светлота. Белият цвят представлява най-
силната степен на светлота, а черният неговата пълна противоположност. Цветовете се 
променят

 

и

 

от

 

скоростта

 

на

 

светлината.

   Човешкото   око   различава   около  200   нюанса   на   сивия   цвят.   Другите   цветове   (много 
повече на брой) се причисляват към хроматичните. Това са спектралните цветове и всички 
останали произхождащи от тях.Установено е, че окото на човека може да различава около 
три хиляди хроматични цвята или заедно с ахроматичните около три хиляди и двеста.
  С хроматичните цветове е свързано понятието чистота и наситеност. Най- чисти или най- 
наситени   са   цветовете   на   спектъра.   Отклоненията   от   тях   при   смесването   им   с 
ахроматичните цветове намалява тяхната наситеност. Колкото един цвят е по-отдалечен от 
ахроматичните

 

цветове,

 

толкова

 

е

 

по-наситен.

   Понятието интензивност или яркост е свързано със светлосилата на цветовете. При по-
слаба светлина се загубва яркостта им (в сенките по трудно се различават), а при още по- 
голямо

 

намаляване

 

силата

 

на

 

светлината-

 

напълно

 

изчезват.

   В спектъра всички цветове са почти еднакво наситени, но се различават помежду си по 
своята   яркост.   Най-голяма   яркост   има   жълтият   цвят.   Интензивността   на   цветовете 
намалява   към   двете   крайни   страни-   към   червения   и   към   виолетовия.   Ахроматичните 
цветове се различават само по своята

4

Това е само предварителен преглед!

Светлината и специфичните средства за емоционално въздействие

Светлината и специфичните средства за емоционално въздействие. Въздействието на цветовете над хората....

Светлината и специфичните средства за емоционално въздействие

Предмет: Физика
Тип: Реферати
Брой страници: 14
Брой думи: 4307
Брой символи: 26679
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм