background image

Льос

Льосът   (от   нем.   език)   представлява   пореста,   финозърнеста, 

неслоеста, слабо споена скала, състояща се от частици прах, глина и пясък 
със значително съдържание на кварц и калциев карбонат. Предполага се, че 
има глацио-еоличен произход. Различават се типичен льос, склонов, езерен 
и деградирал льос, млад и стар.

В България морфоскулптурата на значителна част от територията на 

Северна   България   е   обусловена   от   наличието   на   льосова   покривка. 
Образуването й през плейстоцена е довело до фосилизиране на по-стария 
релеф. Льосовият комплекс в България е част от Долнодунавската льосова 
област (Минков, 1968). Това е най-южно отложената льосова формация в 
Европа. 

Изследването на закономерностите в разпространението, състава и 

структурата на льосовата покривка е било предмет на многобройни научни 
изследвания на геоморфолози, геолози и почвоведи. Най-голям принос за 
изследването на льоса имат геоморфолозите Гунчев (1935), Гълъбов (1946), 
Яранов (1956), Мишев (1959), Благоева (1968) и др. 

По отношение на възрастта на льоса в България са изказани различни 

схващания и хипотези. Според Гунчев (1935), льосът е отложен през рис и 
вюрм.   Други   автори   (Гълъбов,   1946;   Яранов,   1956;   Мишев,   1959; 
Михайлов, 1961) считат, че льосът има вюрмска възраст. Минков (1968) 
пък   застъпва   по-ралично   мнение,   като   възприема,   че   льосоотлагането   е 
започнало през миндел и е продължило през рис и вюрм. 

Въпросът за генезиса на льоса също е спорен. Съществуват няколко 

теории – еолична, алувиална и лимнична. Според Гунчев (1935), Гълъбов 
(1946),   Яранов   (1956),   Минков   (1968)   и   др.   льосовите   частици   са   били 
пренасяни   от   преобладаващите   северни   и   североизточни   ветрове   в 
периферията   на   континенталния   ледник   в   Европа.   За   подхранваща 
провинция   са   служили   флувиоглациалните   наслаги   разположени   около 
тялото   на   ледника   и   в   подножието   на   Карпатите,   а   акумулацията   на 
частиците   се   е   осъществявала   на   стотици   и   хиляди   километри   от 
подхранващите провинции. 

Това е само предварителен преглед!

Характеристика на льоса

Льосът (от нем. език) представлява пореста, финозърнеста, неслоеста, слабо споена скала, състояща се от частици прах, глина и пясък със значително съдържание на кварц и калциев карбонат. Типове льос....

Характеристика на льоса

Предмет: Геология
Тип: Доклади
Брой страници: 7
Брой думи: 1604
Брой символи: 10222
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм