ФАКУЛТЕТ: МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА

КАТЕДРА: ПОЛИТОЛОГИЯ

___________________________________________________

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА НА ТЕМА:

"Гражданското общество като демократичен коректив на

държавната власт в България”

Изготвил:                                          Научен ръководител :

Page 2

гр. София

2009г.

Гражданското общество като

демократичен коректив на

държавната власт

 (българският случай)

Въведение

Актуалност на темата за гражданското общество в 

съвременния свят, в т.ч. за България. 

Основна цел на магистърската теза

е теоретично изясняване

на предистория, същност, функции и структура на   гражданското

общество по света и у нас като основният  акцент е поставен върху

функцията   на   гражданското   общество   като   “демократичен

коректив на държавната власт” в съвременна  България.

Основните задачи за постигане на така формулираната цел са:



Проследяване на трите етапа в развитие на идеята за 

гражданско общество.



Представяне и систематизиране на различни дефиниции 

(групи дефиниции) за гражданско общество.



Избор на една работна дефиниция. 

Page 2



Представяне на необходимите предпоставки за възникване 

на гражданското общество.



Очертаване на примерна структура на гражданското 

общество (основни компоненти, институции).



Обособяване на две основни функции на гражданското 

общество: партньор (съюзник) и коректив на 

демократичната и правова държава.



Проследяване на генезиса и развитието на гражданското 

общество  в България – етапи, формулирани от В. Проданов.



Опит за самостоятелен политологичен анализ на няколко 

примера от актуалния политически живот в България за 

очертаване функцията на гражданското общество като 

демократичен коректив на държавата.



Извличане на основни изводи за гражданския контрол в 

нашата страна. 

Съдържание
Увод стр 5

Първа глава:

ПРЕДИСТОРИЯ   И   СЪЩНОСТ   НА   ПОНЯТИЕТО   ЗА

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

1. Историческо развитие на идеята за гражданско общество (три

етапа).стр. 6

2. Три групи дефиниции и работно определение на гражданското

общество.стр. 15

3. Предпоставки за възникването на гражданското общество. Стр

20

4.  Структура и функции на гражданското общество.  Стр. 27

Page 2

Втора глава:

ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

В БЪЛГАРИЯ

1. Първите   български   самоуправляващи   се   граждански

организации   в   епохата   на   Възраждането   и   национално­

освободителни борби. Стр 32

2. Първият   български   капитализъм   и   гражданските

организации. Стр 36

3. Държавният   социализъм   и   обществените   организации.

Стр.38

4. Вторият български капитализъм след 1989 г. и гражданското

общество. Стр. 42

Трета глава:

НЯКОЛКО ПРИМЕРА И ИЗВОДИ ЗА ГРАЖДАНСКИЯ

КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ  стр 49

Заключение

Използвана литература

:

Page 2

Въведение

През последните години понятието “гражданско oбщество” стана

център на политическите спорове както в Източна и Западна Европа,

така   и   в   Съединените   щати.   При   това   “възкресяване”   на   идеята   за
гражданското общество самото понятие придобива различни значения за

различните автори. Мислителите от миналото, а също и съвременните
научни работници подчертават както неговите различни аспекти, така и

различните   исторически   източници   и   традиции,   свързани   със
съвременната му употреба.

Днес то отново става основна тема в съчиненията на съвременните

изследователи.   Наред   с   „глобализация",   гражданското   общество   се

превърна   в   най­често   споменаваната   дума.   На   мястото   на   идеята   за
„развитие на социализма" се появи идеята за „развитие на гражданското

общество", възникнаха организации, които наричат себе си „Развитие на
гражданското общество". Така както между 20­те и 80­те години на XX

век   Съветският   съюз   подпомагаше   „развитието   на   социализма"   в
останалия свят, днес САЩ и Европейският съюз хвърлят не по­малки

суми за „развитието на гражданското общество".

Като се има предвид общественият интерес и проблемите около

“кризите   на   постиндустриалното”   или   “постмодерното”   общество,
събитията в Източна Европа придобиват голямо значение, тъй като тя

наподобява съвременна “лаборатория”, в която се проявяват страстите,
интересите   и   тревогите   на   политическата   мисъл   от   началото   на

модерната   епоха.   Особено   важно   е,   че     социалните   и   политическите
промени в Източна Европа могат да се разглеждат като повторение на

Page 2

развитието   на   саморегулиращата   се   обществена   сфера.   Тази   сфера   е

именно гражданското общество. 

Основанията за осъществяването на съвременната дискусия у нас

за   гражданското   общество   е   резултат   преди   всичко   на   промените   в
Източна Европа. Това се дължи на промените в държавната политика на

изградените и изграждащите се граждански обединения и на активната
позиция на гражданина­личност. Актуалността на темата е свързана с

промените,   предизвикани   от   събитията   след   1989г.,   когато   Европа
навлезе в нова епоха. Проблемът за функционирането на гражданското

общество е един от най­интересните и сложни управленски проблеми.
Краят на Студената война ускори процеса за изграждането и развитието

на гражданските общества в западноевропейските страни. Възраждането
на   научния   интерес   към   темата   за   гражданското   общество   през

последните   години   е   характерно   за   източноевропейската   наука,   за
разлика   от   утвърдените   демокрации.   Новите   демокрации

демонстрираха   стремеж   към   трайно   установяване   на   демократични
политически модели

1

. Една от важните предпоствки за възникването на

този процес, която се откроява сред съвкупността от реални отношения,
мотивиращи   началния   тласък   и   развитието   му,   е   разпадането   на

тоталитарните   общества   от   комунистически   тип   в   Източна   Европа

2

.

Този начален тласък е предизвикан преди всичко от изграждането на

законовата гаранция за спазването на правата на човека в гражданското
общество.

1

 Вж. Е. Константинов. Европейската конвенция за правата на човека и международните юридически 

гаранции за изграждане на гражданското общество в България 

2

 Вж. В. Димитрова, Гражданското общество в съвременната англииска социология. Сп. 

Социологически проблеми

Page 2

Първа глава: 

ПРЕДИСТОРИЯ   И   СЪЩНОСТ   НА   ПОНЯТИЕТО   ЗА

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

1.Историческо развитие на идеята за гражданското общество.

Идеята   за   гражданското   общество   изминава   три   основни   етапа,

съответстващи   на   промените   в   обществените   реалности   и   на   първо
място усложняването и диференциацията на социалните структури. До

средата на XVIII век терминът „гражданско общество" се използва, за
да опише определен тип политическа общност, която поставя своите

членове под въздействието на законите и така осигурява мир помежду
им   и   добро   управление.   Въвеждането   на   термина   се   приписва   на

Аристотел, за когото такава общност е полисът (koinonia politik), който
съдържа в себе си всички останали общности и господства над тях. 

Page 2

Цицерон   говори   за   „societas   civilis”,   което   е   равнозначно   на

държавата.   Изобщо   в   европейската   традиция   до   Новото   време
гражданското общество и държавата са взаимозаменяеми термини. Да

бъдеш член на гражданското общество е равнозначно да си член на
държавата, задължен да спазваш нейните закони и да не нанасяш вреда

на   другите.   Тази   терминологична   взаимозаменяемост   на   гражданско
общество и държава отразява реалностите на добуржоазните общности,

в които имаме трудно отделима връзка на политическа и икономическа
власт, собственост и власт. 

Изграждането   на   гражданското   общество   и   развитието   на

адекватна   на   него   държавна   организация   са   два   взаимосвързани   и

взаимообословени процеси.

 Платон в учението си за държавата се обявява против античната

демокрация въобще, заставайки на етатистки позиции. Смята още, че
държавните   функции   могат   да   бъдат   изпълнявани   само   от

аристократите като най­добрите и най­мъдрите граждани, и се стреми
да   обоснове   тези   си   тези.   В   „Държавата”   и   „Законите”   е   изложено

историческото развитие на обществото. В „Диалози”, Платон обяснява
модела на „идеалната държава”. Като отхвърля идеалната държава на

Платон,   Аристотел   предлага   възгледите   за   най­добрата   държава.
Устройството   на  „идеалната   държава”   трябва   да   осигури   максимум

щастие   на   мнозинството   робовладелци.   Това   е   съсловната   класа,
избрана да управлява. Историческият подход към изучавания въпрос,

характерен за целия мироглед на Аристотел се наблюдава също така и
в учението му за държавата.

В   центъра   на   философията   на   обществото   Аристотел   поставя

преди всичко проблемите на така наречените практически науки  ­ за

Page 2

характера на поведението на човека, за дейността му като съзнателно и

обществено същество, заставайки на либерални позиции. Още в самото
начало   на   „Политика”   се   прокрадва   мисълта,   че   при   изследване   на

политическия   живот,   както   и   навсякъде   най­добрият   начин   за
теоретично построение е разглеждане на теоретичното образуване на

предметите. 

Като необходима предпоставка за такъв род първични образования

в   развитието   на   държавния   живот   Аристотел   признава   естествения
стремеж   на   хората   към   съвместен   живот.   Този   съвместен   живот   е

насочен преди всичко към политическо общуване, в което той вижда
същността на държавата. Това общество в което семейните отношения

не   просто   се   разширяват,   превръщайки   се   в   държава,   както   мисли
Аристотел,   а   се   подчиняват   на   отношението   държава   –   общество

/възприето като политическа общност/. 

Политическата   философия   на   Аристотел   издига   високо

значението на целите на държавата, насочени към  реализирането на
добродетелите на човека като добродетели на гражданина. Той свързва

средствата на възприятието и обучението с нормите на политическото
общуване.   Аристотел   отделя   твърде   голямо   внимание   при

възпитанието   и   обучението   за   формите   на   гражданската   уредба   на
обществото.   Според   него   терминът   политика   се   употребява   в   един

античен   смисъл   на   „учение   за   държавата”.   Този   му   възглед   е
определящ при изясняване на термина „гражданско общество”, който в

Античността съдържа повече политически смисъл. Това съответства на
самата идея за свободата. Има се предвид предимно политическата

свобода. А това е свободата за участие както в обществените, така и в
политическите   дела.   Аристотел   възприема   обществото   като

Page 2

политическа   общност.   Тя   е   естествена   форма   на   общуване,   а

индивидите в нея са граждани, защото участват в политическия живот.
С термина „гражданско общество” се обозначава човещка общност . 

Тези въпроси се разглеждат и от школата на стоиците. 
Още в елинистичната философия на стоиците съществува идеята,

че   индивидът   може   да   има   свои   права   независимо   от   държавата.
Природният закон, разумът, равенството в правата и достоинството на

човека   са   стойности,   които   са   поставени   над   държавата   и   над
досегаемото   от   нея.   Обществото   според   стоиците   е   възникнало   по

природа, а не върху основата на договор. Тази философска школа се
появява   едновременно с  учението  на Епикур. Особено  влияние  има

основателят   на   стоицизма   Зенон   /древна   Стоя/.   Особен   отпечатък
върху   идеалното,   теоретичното   и   политическото   развитие   на

разглеждания   проблем   има   Римската   империя.   Според   римляните
решение на проблема за спазването на човешките права на народите,

обединени в империята, е възможно чрез обединяването им под една
власт.   Най­подходяща   за   тях   естествено   е   властта   на   Рим.

„Господството на Рим е справедливо – казва Цицерон в своята „Rex
Reppublica” – защото е благо за подчинилите се народи, които, ако

бъдат   независими,   биха   загинали”.   За   тях   не   би   имало   нищо   по­
спасително от Pax Romana. 

Цицерон също говори за „гражданско общество”. Според него то е

изградено върху закона. Определя, че „Законът е свързващо звено на

гражданското общество” /Lex est civilis societatis vinculum/. Но това е
по­скоро предисторията му. Още тогава са изказвани схващания, които

не са загубили значението си и днес. Те са за гражданското общество

Page 2

като   възприети   възгледи   чрез   законите   и   правилата   на

справедливостта. 

В   анализа   на   античното   общество   стигаме   до   извода,   че   в

развитието   си   гражданското   общество   се   отъждествява   с   по­ясно
определеното понятие „отворено общество”. В действителност и двете

понятия   са   свързани   най­напред   със   схващането   за   категориите
свобода,   равенство,   обществен   ред,   собственост,   договор,   права,

гаранции, законност, наказания, разделение на властите и други. Тези
понятия се степенуват по важност в конкретното общество и така се

определят идеологическата и политическата му характеристика, а от
там и насоките в развитието на неговата икономика и идеология. 

Мнението ни е, че гражданите на древна Гърция и на Римската

империя,   и   гражданите   на   съвременните   демокрации   са   различни

граждани. Може би само това основание е достатъчно, за да бъдем
предпазливи, ако речем да припишем на философите от Античността

нашите   представи   за   гражданското   общество,   погледнати   през
ценностната   система   на   либерализма.   Въпреки   това   обаче   е

необходимо техните идеи да бъдат анализирани, оценени и уважително
включени в теорията и в технологията на изграждане и развитие на

съвременното гражданско общество. 

Развитието   на   капитализма   става   предпоставка   за   един  

втори

етап на идеята за гражданското общество

,

 когато тя става нещо

различно от идеята за държавата. За да се отграничи гражданското
общество от държавата като самостоятелна реалност, са необходими

процеси   на   разделяне   на   икономиката   от   политиката,   определена
независимост на индивида в икономическата сфера от неговите права,

възможности,   отговорности   в   политическата   сфера   и   в   съответната

Page 2

държавна   организация.   Това   се   отразява   и   в   съответни   промени   в

термините   и   понятията   в   европейската   философска   и   политическа
традиция през XVIII­XIX век. 

В теориите за обществения договор на мислители като Лок и Русо

гражданското общество започва да се разглежда като междинен етап

на развитие, намиращ се между естественото състояние на хората и
появата на държавата. През този етап се появяват парите и частната

собственост, водещи до конфликти, които създават необходимост от
държавата. Гражданското общество е сферата на свободата и частната

собственост, но неограничаваната от нищо свобода на собствениците
води до противоречия помежду им, изискващи появата на държавата,

която да сдържа тези противоречия, макар и да ограничава донякъде
свободата.   В   класическото   либерално   мислене   ще   се   оформи

опозицията между гражданско общество и държава, намерила особено
силен израз у Томас Пейн, според която на гражданското общество се

гледа   като   нещо   позитивно,   докато   държавата   е   „необходимо   зло".
Затова властта в държавата трябва да бъде ограничавана за сметка на

гражданското общество, т.е. на частните собственици. В гражданското
общество   всички   са   формално   равни   пред   закона,   там   хората

съществуват като граждани, притежаващи определени неотчуждаеми
права, които държавата трябва да гарантира. 

Във „Философия на правото" Хегел прави цялостно обобщение на

това   разбиране   на   гражданското   общество   по   същество   като

„буржоазно   общество",   като   сфера   на   социалноикономически
отношения,   в   която   взаимодействат   помежду   си   гражданите   в

качеството им на собственици, производители, потребители, купувачи
и продавачи на стоки, бивайки формално равни пред законите. Хегел

Page 2

открива,   че   хората   в   гражданското   общество   са   в   антагонистични

противоречия   помежду   си,   тъй   като   всеки   преследва   своите
егоистични   интереси,   които   влизат   в   сблъсък   с   интересите   на

останалите.   Тези   противоречия   не   могат   да   бъдат   премахнати,   но
техните дезорганизиращи следствия могат да бъдат преодолени чрез

една   по­висша   социална   форма   като   държавата,   която   снема   и
подчинява на себе си гражданското общество. И социалната държава в

развитите страни през XX век найстина се опитва да направи именно
това.   Затова   от   средата   на   XIX   век   проблемът   за   гражданското

общество   като   нещо   различно   от   буржоазното   общество   изчезва   от
социалната теория и политическия език. 

Трети   етап   в   развитието   на   гражданското   общество

откриваме от 70­те години на XX век насам

, когато то започва да

се   разбира   като   нещо   различно   не   само   от   държавата,   но   и   от

икономиката,   от   социалноикономическите   отношения,   от   пазарната
логика и реалности и започва да се свързва със самоорганизацията на

гражданите.                                     Гражданското общество започва да се
възприема   като   междинна   структура   между   държавата   и

икономическата сфера. Като такова то се използва от опозиционни на
съществуващите режими сили и на първо място от западни и източни

неомарксисти,   които   искат   да   реформират   социализма   в   Източна
Европа.   След   1968   г.   те   заменят   предходния   ревизионизъм   с   ново

съдържание на идеята за гражданско общество, което ще стане един от
пунктовете на синтез между постмарксисти и постлиберали. Терминът

„гражданско   общество"   се   популяризира   от   опозицията   в
Чехословакия, Унгария и Полша в края на 70­те и началото на 80­те

години като стратегия на социална самоорганизация, противопоставена

Page 2

на държавата. Гражданското общество започва да се противопоставя

както на могъщата държава в страните на „реалния социализъм", така и
на   разрасналата   се  бюрократична   кейнсианска   социална   държава   на

Запад. Ако през XVIII ­ XIX век гражданското общество се разбира
като равнозначно на буржоазното общество на частните собственици,

влизащи в отношения помежду си и представляващо, както ще набляга
Хегел,   „сфера   на   универсалния   егоизъм",   водещ   до   антагонистични

конфликти   и   сблъсъци,   то   в   края   на   XX   век   голяма   част   от
изследователите   започват   да   го   схващат   чрез   противоположна

съвкупност от значения, невключващи нито държавата, нито пазара ­
като арена на изява на групови интереси, т.е. ако си послужим пак с

Хегелов   термин   от   неговата   „Философия   на   правото",   то   това   е
публична сфера, в която има и „универсален алтруизъм", реализация на

свободата, на цивилизовано състояние на индивидите. Водещи фигури
в разработката на концепцията за гражданското общество на този най­

нов етап стават постмарксисти като Джон Кийн, Джийн Коен и Андрю
Арато. Гражданското общество според тях е свързано с доброволна

активност,   то   обхваща   различните   организации,   създадени   от
отделните индивиди за реализация на техните интереси и ценности и

включва както малки групи и движения без значима структура, така и
големи   йерархични   организации   от   рода   на   профсъюзите.   Те   са

относително слабо свързани с държавата и икономиката. И Кийн, и
Коен, и Арато заемат своя концептуален апарат от Грамши и гледат на

гражданското общество като арена на задълбочаваща се демокрация.
Те настояват, че публичната сфера на гражданското общество трябва

да   бъде   разширена,   за   да   се   ограничи   разрасналата   се   и
бюрократизирана държава. Така че независимо, че през 70­те години на

Page 2

XX век идеята за гражданското общество е свързана с работите на

някои неомарксисти и постмарксисти, в тях се чувства реакцията и на
една нова форма на антидържавен либерализъм, родена от кризата на

свръхразраслата   се   в   своите   функции   и   бюрокрация   кейнсианска
социална   държава   в   условията   на   глобализация.   Поради   това

неолибералите   много   бързо   прегръщат   така   разбраната   идея   за
гражданско общество. Тя допада и на възхождащото комунитаристко

движение с неговия акцент върху значението на различните общности в
човешкия живот. Подготвената под ръководството на Амитай Етциони

„Комунитаристка   платформа",   публикувана   на   18   ноември   1981   г,
започва с думите: ,, Американските мъже, жени и деца са членове на

много   общности   —   семейства,   съседски   групи,   безброй   социални,
религиозни,   етнически,   трудови   и   професионални   асоциации,

политически   общности.   Нито   човешкото   съществуване,   нито
индивидуалната   свобода   могат   да   бъдат   укрепени   за   дълго   извън

взаимозависимите и взаимно припокриващи се общности, към които
ние всички принадлежим... 

Комунитарната   перспектива   признава,   че   запазването   на

индивидуалната   свобода   зависи   от   активното   утвърждаване   на

институциите   на   гражданското   общество,   където   гражданите   се
научават   както   на   уважение   към   другите,   така   и   на   самоуважение;

където   ние   придобиваме   чувство   за   нашите   лични   и   граждански
отговорности, заедно с разбиране на нашите собствени права и правата

на   другите;   където   ние   развиваме   уменията   на   самоуправление   и
наетите да ръководим себе си и да се учим да служим на другите ­ не

само на себе си. "

Page 2

Постепенно идеята за гражданското общество като ограничител на

разрасналата се през XX век държава става през 80­те и 90­те години
един от центровете на консенсус между либерални, консервативни и

социалдемократически политически сили в развитите западни страни,
независимо   че   в   техните   схващания   за   обхвата,   съдържанието,

взаимодействията   на гражданското  общество  има нюанси. Ако  след
Втората   световна   война   "големият   консенсус"   между   либерални,

консервативни   и   социалдемократически   партии   в   Западна   Европа   и
САЩ   е   свързан   със   социалната   държава,   то   сега   той   се   отнася   до

необходимостта от гражданско общество. 

2. Три групи дефиниции на гражданското общество. 

По   въпроса   за  строгата   дефиниция  на   гражданското  общество   се

водят спорове като в зависимост от политическата и идеологическа

ориентация на различните автори в него се включват или изключват
различни елементи ­ като се почне от частната сфера на индивида и

стигне   до   пазара   и   икономическата   сфера.   Най­общо   можем   да

разграничим  

три   типа   ориентации   при   дефинирането   на

гражданското общество.

Според   определението   на   Ърнест   Гелнер

  ­   гражданското

общество   е     такава   мрежа   от   неправителствени   организации   и
институции,   достатъчно   силни,   за   да   бъдат   противотежест   на

държавата и които, без да й пречат да бъде гарант на спокойствието и
арбитър   на   общите   интереси,   я   възпрепятстват   да   упражнява

господство върху обществото. 

Page 2

Според друг изследовател – Адам Селигмън

  – гражданското

общество   е   автономна,   саморегулираща   се   обществена   сфера,

независима   от   държавата.   Гражданското   общество   е   “един   етичен
идеал   за   социален   ред,   който   дори   и   да   не   преодолява,   поне

хармонизира сблъсъка между индивидуалния интерес и общественото
благо”.   Тук   двете   съществени   характеристики   на   гражданското

общество   са   чувството   за   общност   и   интимната   сфера   на   дълбоко
личното.   Гражданското   общество   е   пространството,   където

конкретната   личност,   отделният   индивид,   подвластен   на   своите
желания и физически нужди се стреми да постигне своите “себични”

цели,   (т.е.   лично   пространство),   но   също   така   и   общественото
пространство, където индивидите живеят заедно, обединени от общи

цели и морал. Налице е диалектика и напрежение между обществено и
лично като съставки на гражданското общество. Или с други думи, за

неговото   съществуване   са   нужни   две   фундаментални   ценности   –
автономност (на индивидите) и солидарност (между тях).

Ралф 

Дарендорф

 – вижда мисията на гражданското общество в

запълване   на    вакуумът   между   държавната   организация   и
атомизираните  индивиди  чрез  структури,  които придават  смисъл   на

съвместния живот на хората. Следователно гражданското общество  не
е просто общество от индивиди, а от граждани. Затова то е резултат не

от природата, а от цивилизацията. Предназначението му, формулирано
от   Тимоти   Гартън   Еш,   е   да   предостави   форми   на   асоциация   –

национални,   регионални,   локални,   професионални,   които   да   са
доброволни, автентични, демократични и които да не се контролират

или   манипулират   от   партията   или   нейната   държава.   Хората   като
граждани   трябва   да   са   учтиви,   толерантни   и   преди   всичко   да   не

Page 2

прилагат насилие (в защита на своите групови интереси), т.е. тяхното

поведение   да   е   гражданско   в   смисъл   цивилно   (цивилизовано,   а   не
насилствено).

Гражданското   общество   означава   нещо   повече   от   неутралното

общо понятие за общество. То притежава специфични белези, три от

които според  Ралф Дарендорф са следните: 

Първият белег е свързан с многообразието на неговите елементи.

Съществува   изобилие  от  организации  и  институции,  в които  хората
могат да реализират някакъв  обем от своите жизнени  интереси. По

един   конкретен   проблем   с   цел   неговото   разрешаване   могат   да
възникнат множество организации – всяка със съответни шансове за

реализация на съответни  групови  интереси.  Тези организации  нямат
пряко конкуриращи се цели – за всички има място в гражданското

общество.   Например,   ако   има   екологичен   проблем   –   могат   да
възникнат множество екологични организации. Ако съществува само

една екологична организация – то тя няма нищо общо с гражданското
общество. Същото се отнася и за младежки, женски, пенсионерски и

прочие организации.

Вторият   белег   е   автономията   на   множеството   организации   и

институции   от   държавата.   Автономия   означава   независимост   от
някакъв център на властта. Там където автономията на общината се

приема   сериозно,   местното   самоуправление   може   да   стане   част   от
гражданското   общество.   И   държавно   финансираните   институции

(например университетите) могат да бъдат автономни. Автономията,
обаче, е по­солидна, когато почива на личната инициатива на своите

членове   и   най­вече   на   частната   собственост.   Малките   и   средни
предприятия са съставни части на гражданското общество, така както

Page 2

фондациите,   сдруженията   и   съюзите.   Има,   разбира   се,     различни

източници и форми на автономия.

Третият важен белег на гражданското общество е гражданският

статус. Той включва правата и задълженията, които се получават от
членството   на   индивида   в   социалната   общност,   наречена   нация.

Гражданският   статус   се   състои   от   граждански,   политически   и
социални   права   и   задължения,   отразени   в   Конституцията   на

конкретната   национална   държава.  

Основните   граждански   права

изразяват най­общо: свободата на личността, свободата на мисълта, на

вярата, правото да се притежава собственост, да се сключват договори,
правото   на  справедливост  –  да  се  защитават   и   утвърждават   всички

човешки права според равенството с другите и по необходимия правен

ред.   

Политическите   права

  са   необходимо   допълнение   към

основните граждански права. Тук спадат: избирателно право, свобода
на сдружаване, свобода на словото и цялата палитра от права, описана

от   Джон   Ст.   Мил   в   есето   му   “За   свободата”.   Днес   основните
граждански права (в т.ч. политическите) не са достатъчни. В Европа, за

разлика от САЩ, през 20 век се е наложило схващането, че членовете
на обществото се нуждаят не само от граждански и политически права,

а  и   от   нещо   повече.   Към   гражданския   статус   са   били   прибавени   и
социалните   права  –   правото   на   определен   минимум   икономическо

благополучие   и   сигурност,   правото   на   възползване   от   социални
фондове   и   цивилизовано   съществуване.   Съвременната   социална

държава   е   държава   на   равенството   –   равенство   на   шансовете   за
себереализация, гарантиран достъп до модерно образование, равенство

в човешките права. 

Page 2

Въпросът за 

реализацията на правата

 е много важен, тъй като се

оказва, че не е достатъчно те да бъдат конституционно закрепени. Има

значение дали човек може да си позволи (финансово) да защитава пред
съда собствените си интереси или честта си. Политическите права не

означават   много,   ако   на   хората   им   липсва   образование,   за   да   ги
използват   ефективно.   Докато   всеки   човек   не   заживее   живота   си,

освободен   от   елементарни   нужди   и   страх,   конституционните   права
остават празно обещание. Гражданските (в т.ч. политическите) права

могат   да   бъдат   сравнително   лесно   установени   и   гарантирани   чрез
закони, но осигуряването на социални права е много трудна работа –

особено правото на минимален доход и правото на труд. 

Гражданските права образуват сърцевината на гражданския статус,

но той е непълен без 

задълженията на гражданина

 (задължението

за   подчинение   на   закона,   за   плащане   на   данъци,   за   задължителната

военна служба и пр.) Гражданският статус според Ралф Дарендорф
има   и   своя   личностна   страна   –   т.е.   гражданското   съзнание.

Гражданинът в този смисъл не пита какво могат да направят за него
другите и особено държавата, а сам прави  нещо. Добродетелите на

членовете   на   гражданското   общество   са   така   нар.     гражданските
добродетели,   които   се   описват   с   думи   като:   гражданска   гордост,

гражданска   отговорност,   граждански   кураж,   гражданска   доблест,
смелост и пр.

Допълвайки   Р.   Дарендорф,   можем   да   формулираме   четвъртия

специфичен   белег   на   гражданското   общество,   а   именно   ­   неговият

публичен характер.   Според Ю. Хабермас  по­подходяща за анализ е
дихотомията: публична  ­ частна сфера (а не държава  и гражданско

общество).  Гражданското общество е    такъв тип публична сфера, в

Page 2

която   функционира   общественото   мнение,   а   то   може   да   се

противопостави   и   да   контролира,   както   държавата,   така   и   пазара.
Гражданското   общество   е   публична   сфера   на  социално

взаимодействие, сфера на публична дейност, независима от държавата,
предприемана от индивидуални субекти, между които се създават нови

отношения и споразумения, нови форми на публичен живот.

След   направеният   преглед   на   различните   дефиниции   на

гражданското общество ще формулираме едно работно определение за
гражданското общество. А то е:   Гражданско общество е такава мрежа

от неправителствени организации и институции,  достатъчно силни, за
да бъдат противотежест на държавата и които, без да й пречат да бъде

гарант   на   спокойствието   и   арбитър   на   общите   интереси,   я
възпрепятстват   да   упражнява   господство   върху   обществото.

Гражданското общество е автономна, саморегулираща се обществена
сфера, независима от държавата.

3.Предпоставки за възникването на гражданското общество.
3.1. Възникване на модерната национална държава.

Гражданското общество се нуждае от ефективна централна власт в

лицето на модерната национална държава.  В демократичната държава

то намира своя завършен вид.

Обособяването на гражданското общество от държавата, което се

осъществява  в модерните времена (Новото време, след буржоазните
революции   в   Европа),   е   свързано   с   признаване   на   автономност   на

отделния   човешки   индивид,   признаване   на   неговите   индивидуални
стремежи, интереси и потребности, зачитане на неговата лична воля,

Page 2

собствено мнение и т.н. Нещо повече, една от главните функции на

модерната   държава   е   да   гарантира   автономията   на   членовете   на
обществото, които не са поданици на държавата, а свободни граждани,

които могат да се обединяват в различни асоциации и организации (но
не   в   ущърб   на   държавата,   защото   именно   тя   им   гарантира   тази

възможност).

Модерната   държава   е   национална   държава.   Като   продукт   на

Новото   време   нацията   представлява   общност   от   хора,   които   се
подчиняват на едни и същи закони и институции на дадена територия. 

Действително гражданско общество има там, където държавата е

демократична и правова. Демократичната правова държава се нуждае

от ресурси, за да осъществява своите основни функции. Така например
по   волята   на   обществото   държавата   събира   данъци,   формира   и

управлява държавния бюджет, който се разпределя от гледна точка на
всеобщите   потребности   и   интереси.   От   такъв   всеобщ   интерес   е

националната   сигурност,   отбраната   на   страната,   поддържането   на
обществения ред и пр. Неправомерно е, обаче, държавата да отива по­

далеч от границите на всеобщото, да се намесва в частния живот на
гражданите, когато този живот не застрашава общия интерес. Именно

затова върховен критерий за легитимация на държавната власт и най­
значим признак на правовата държава са правата на човека.

Съвременната демократична държава е освен правова и социална.

Това   особено   се   отнася   за   Европа   (за   разлика   от   САЩ),   където

социалната държава с нейните социално­защитни функции е издигната
в ранг на конституционен принцип, с който се съобразяват и леви, и

десни правителства. 

Page 2

Държавна власт се ангажира централно с решаването също така

на екологични задачи.

Политическата   централизация   трябва   задължително   да   бъде

придружена   с   отчетност   и   мандатност   на   избраните   лица
(ръководители).

Гражданското   общество   може   да   възникне   преди   или   след

създаването   на   модерната   национална   държава.   В   Америка

гражданското общество вече е съществувало, когато централизираната
държава още не е била създадена. Тя е трябвало с усилие да си извоюва

от   него   известни   права.   В   Американската   Конституция   бащите­
основатели обосновават правата на федералната държава. В повечето

европейски страни процесът протича точно обратното. Там борбата за
гражданско   общество     е   борба  против   претенциите   за   надмощие   на

авторитарни или тоталитарни държави. Търси се перфектен обществен
договор между държавата и нейните граждани – такъв, че държавата да

не злоупотреби с властта си за сметка на свободата на гражданите.

3.2. Идеологически и институционален плурализъм.

Гражданското общество може да бъде само плуралистично!

Плурализмът на идеи, ценности, организации и институции прави

възможно   възникването   на   жизнеспособно   гражданско   общество.

Свободата е невъзможна без плурализъм, без равновесие на властта.
Плурализмът възпрепятства установяването на монопол върху властта

и истината и служи за уравновесяване на  онези централни институции,
които   стремят   да   установят   такъв   монопол.   Животът   в   бившите

социалистически страни беше монолитен – т.е. характеризираше се с
монопол върху политическата и социална организация от единствената

Page 2

комунистическа   партия,   която   упражняваше   също   така   и   монопол

върху истината и информацията.

Институционалният   плурализъм   се   изразява   основно   в   партиен

плурализъм (или така наречената многопартийна система), както и в
плурализъм и многообразие на различни граждански организации. 

Идеологическият   плурализъм   като   предпоставка   за   гражданско

общество   се   крепи   не   толкова   върху   твърди   убеждения,   а   най­вече

върху съмнението и компромиса. Той обаче не изключва наличието на
общи   идеи,   идеали   и   ценности,   споделени   от   всички,   в   рамките   на

модерната национална държава. Затова говорим за национален интерес,
национален идеал, за общонационален консенсус по основните насоки в

развитието на дадена държава. Споделените общи ценности и идеали
вървят ръка за ръка със споделеното съмнение и полезния скептицизъм

към   евентуални   авторитарни   тенденции.   Целта   е   постигането   на
компромис   между   различни   гледни   точки   на   основата   на   социално

сътрудничество   и   солидарност,  както   и   лоялност   към     легитимните
авторитети на властта в името на общото благо. 

3.3. Икономическа децентрализация.

Гражданското общество в съвременен смисъл на думата възниква

с   появата   на  

пазара   на   труда

  в   условията   на   капитализма.   То

предполага   пазарна   икономика   и   множество   икономически   субекти,
които обуславят съответен   икономически растеж.  Всяка съвременна

икономика се базира на елементите на пазара (търсене и предлагане),

индивидуалната   инициатива   и   частната   собственост.  

Пазарната

икономика

  е   механизмът,   чрез   който   личният   интерес   води   до

обществено полезно действие. 

Page 2