Четвърта тема

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОМЯНА

                               Едновременно със своите първи стъпки като самостоятелна наука социологията 

органически  включва   в   своя   предмет   и   проблемите   на   динамиката   на   обществения 

живот. Теоретичните изследвания в тази област неизменно засягат в една или друга 

форма и степен ролята на икономиката за социалната промяна и развитие. Целта на тази 

тема е да представи някои от най-популярните класически и модерни социологически 

теории, анализиращи икономическата промяна в по-широкия контекст на общественото 

развитие.

1.КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Позитивисткият еволюционизъм на О. Конт и X. Спенсър

Между социологическите теории на О. Конт и X. Спенсър за социалната динамика има 

съществени   различия,   но   и   принципна   близост.   Като   основоположници   на   позитивистката 

традиция в социологията и двамата се опитват да формулират законите, на които се подчинява 

развитието на обществения организъм. Те категорично отхвърлят социалните революции като 

форма на социалната промяна и разглеждат еволюцията като фундаментална характеристика на 

законите на социалната динамика. О. Конт не е запознат с идеите на Дарвин за биологическата 

еволюция. Според него единствено в обществото се осъществява прогресивно развитие. При 

това   той   не   разглежда   отделните   общества,   а   обществото   въобще,   отъждествявано   с 

човечеството.

О. Конт разграничава два типа фактори, влияещи върху социалната еволюция: а) за него 

най-голямо   значение   има   промяната   на   идеите   и   теоретичните   концепции   като   израз   на 

развиващите се интелектуални способности на човечеството. Посредством тях се осъществява 

координацията  на отделните части на обществото, което ги превръща в единен и цялостен 

"колективен организъм"; б) второстепенна роля са факторите като климат, раса, нарастване на 

броя   „а   населението   и   друг   и,   които   обуславят   разделението   на   труда   и   стимулират 

интелектуалното и моралното развитие. Те обаче могат само да ускорят или забавят социалната 

промяна, без да определят характера и тенденциите на обективната еволюция. Поради това 

фундаменталният закон на социалната динамика се основава на развитието на човешкия разум, 

който преминава през три стадия 

- теологичен, метафизичен и позитивен

. На всеки стадий 

съответстват   определени   форми   на   икономиката,   политиката,   изкуството,   социалната 

организация.   О.Конт   разглежда   и  четири  основни  сфери  на   човешкия   прогрес:   материална 

(подобряване  на  условията  на  живот), физическа (усъвършенстване  на  човешката природа), 

интелектуална (развитие на интелектуалната способност) и морална (развитие на колективизма 

и моралните чувства).

Въпреки   че   О.Конт   не   отделя   голямо   внимание   на   икономическите   аспекти   на 

социалната еволюция, той е един от първите изследователи на "епохата на индустриализма" и 

предшественик   на   съвременните   теории   за   индустриалните   общества.   Основен   признак   на 

индустриалната епоха е приложението на науката в производството, научната организация на 

индустриалния труд и разкриването на нови и неизчерпаеми възможности за икономически 

растеж.   Естествено   следствие   на   водещата   роля   на   науката   е   и   социалната   структура   на 

индустриалното   общество,   а   именно:  

а)   учените   създават   позитивните   теоретични 

концепции   и   заемат   най-високото   място   в   социалната   йерархия;   б)   инженерите 

реализират   теоретичните   знания,   като   ги   превръщат   В   технически   процедури   и   ги 

прилагат в сферата на производството, и в) пролетариатът осъществява техническите 

знания и процедури и ги трансформира в практически действия

. Така чрез вътрешната 

логика на индустриалните дейности се обуславя една нормална социална диференциация. Без 

обаче   да   има   координация   и   социален   консенсус   между   отделните   обществени   групи,   е 

невъзможен   социален   прогрес.   От   гледна   точка   на   политическата   система   индустриалното 

общество  представлява  

социокрация

,  в която  няма  политически  плурализъм.  Теоретичната 

социология   се   превръща   в   позитивна   политика,   чиято   основна   цел   е   хармонизирането   на 

интересите на различните обществени групи.

X.   Спенсър   разглежда   еволюцията   като   универсален   процес,   протичащ   както 

неорганичната и органичната природа, така и в обществения живот. Социалната еволюция е 

само   форма   на   проявление   на   този   универсален   процес.   Нейната   най-съществена 

характеристика е движението от еднородното към разнородното, от простото към сложното, 

фундаменталният   еволюционен   закон   се   проявява   в   два   аспекта:  

а)   като   закон   на 

диференциацията и б) като закон на интеграцията. X Спенсър за разлика от О. Конт 

изследва   не   еволюцията   обществото   въобще,   а   типологизира   отделните   исторически 

реално съществуващи общества.

Исторически   най-рано   възникват   т.нар.   от   Х.Спенсър   "

прости   общества

".   Те 

представляват   неразчленени   или   слабо   диференцирани   социални   организми  с  неразвито 

разделение на труда и примитивна социална организация. В обществата от най-примитивен вид